Уроците на Априлския пленум
Повечето хора, които са минали през проучването на историята на Българска комунистическа партия и изпитите по този предмет, пазят неприятни мемоари. Оказва се, че е добре да помним и тези събития от нашето минало, тъй като, за жалост, те по един или различен метод се повтарят.
През далечната 1956 година, в страната ни настъпват съществени политически промени. От 2 до 6 април се организира Пленум на Централния комитет на комунистическата партия. Въпреки че в интервала на социалистическото ръководство също се организират избори, същинските политически промени настъпват навръх този вид събрания. Априлският пленум от 1956 година се оказва един от най-митологизираните, тъй като трансформира ръководителите на партията и целия курс на развиване на България.
През февруари същата година, в Москва, Никита Хрушчов стартира политическата битка против своите сътрудници от близкото обграждане на Йосиф Сталин, като прочита известния отчет „ За култа към личността и неговите последици “. В него се подлага на критика освен предходното руско управление, само че и всички, които са траяли линията на Сталин в интервала след гибелта му.
Разместванията в Съюз на съветските социалистически републики незабавно се отразяват и у нас. Никита Хрушчов стартира да търси измежду управленията на руските спътници хора, които не са част от възпитаната до този миг в Москва комунистическа върхушка.
В България неговият фаворит се оказва Тодор Живков. Подготовката на Априлския пленум е доста деликатно проведена. Генералният секретар на Българска комунистическа партия Вълко Червенков не е бил задоволително деен в осъждането на Сталин, а и заменя прелюдия фетиш към личността на Георги Димитров с подобен към себе си. Заради това, под напън от Москва, губи опцията да изнесе главния отчет на пленума, озаглавен - Двадесетият конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз и поуките от него за нашата партия.
Всичките дейности на Живков са тясно съгласувани със руския дипломат Юрий Приходов. В партийното управление се оформят няколко групи. Най-сериозната е тази, ръководена от бъдещия първи. Вицепремиерите Антон Югов и Георги Чанков са другата секта, а поддръжниците на Вълко Червенков - идната група. Сблъсъкът и ясно демонстрираната поддръжка от Москва изрично извеждат на напред във времето Тодор Живков.
Все отново, измененията гласувани на Пленума, не са толкоз радикални. Червенков става елементарен член на Политбюро, а в държавното управление е намален до заместител министър-председател. През идващите години, той и хората към него последователно ще бъдат изтласквани, а след 1961 година се стига и до последователно изтриване на паметта за тяхното ръководство от учебниците по история.
Култът към личността е неодобрен – Вълко Червенков е сменен от новия началник Тодор Живков и кардинално нещата би трябвало да тръгнат по различен път. Всички ние знаем, че определеният през 1956 година водач ръководи до 1989 година, значително еднолично. През цялото време той подлага на критика предходното управление на партията. Влиянието на Пленума се трансферира във всички сфери на живота. Априлската линия основава и поколението на априлските поети, които възхваляват измененията.
Сега ще направя завой към събития, които всички вие познавате чудесно, тъй като се случиха през миналата година.
На 30 март 2021 година Държавният департамент на Съединени американски щати разгласява годишния си отчет за положението на гражданските права по света. Залисани в корона рецесията и предизборната конкуренция, ние сякаш не обърнахме задоволително внимание на протичащото се. Критиките, отправени към държавното управление бяха свързани с полицейската интервенция и налагането на надзор над медиите. В същото време новосъздадената европейска прокуратура на няколко пъти не изиска да утвърди предлаганите от България обвинители.
На този декор пристигнаха изборите. ГЕРБ остана най-голямата политическа мощ, само че без опцията да ръководи, а Бойко Борисов реши, че няма да е народен представител и евентуално няма да е министър председател. В същото време разгласи, че е подготвен да даде поддръжка за държавно управление на неговия някогашен другар и сегашен главен критик Станислав Трифонов. Явно стартира бавното отдръпване на ГЕРБ, което става с ясна външна поддръжка. Така видимо слагаме завършек на 12 години еднолично ръководство, което въплъщаваше актуалния фетиш към личността. Българите желаят смяна, само че сме на път да повторим историческите събития отпреди тъкмо 65 години. През 1956 година Вълко е заменен с Тодор, а през днешния ден очевидно ще сменяем Бойко със идващия в листата.
За страдание, премахването на култа към личността у нас наподобява съвсем невероятно. През последните 32 години на сякаш демократично ръководство ние продължаваме да търсим месията. Минахме през Костов, Симеон Сакскобургготски и по този начин до през днешния ден. Единственото значимо е да разберем силата на нашето общество, мощ, която може да промени бъдещето ни, без да търсим един всезнаещ избавител. Само по този начин бихме могли да излезем от спиралата на историята.
През далечната 1956 година, в страната ни настъпват съществени политически промени. От 2 до 6 април се организира Пленум на Централния комитет на комунистическата партия. Въпреки че в интервала на социалистическото ръководство също се организират избори, същинските политически промени настъпват навръх този вид събрания. Априлският пленум от 1956 година се оказва един от най-митологизираните, тъй като трансформира ръководителите на партията и целия курс на развиване на България.
През февруари същата година, в Москва, Никита Хрушчов стартира политическата битка против своите сътрудници от близкото обграждане на Йосиф Сталин, като прочита известния отчет „ За култа към личността и неговите последици “. В него се подлага на критика освен предходното руско управление, само че и всички, които са траяли линията на Сталин в интервала след гибелта му.
Разместванията в Съюз на съветските социалистически републики незабавно се отразяват и у нас. Никита Хрушчов стартира да търси измежду управленията на руските спътници хора, които не са част от възпитаната до този миг в Москва комунистическа върхушка.
В България неговият фаворит се оказва Тодор Живков. Подготовката на Априлския пленум е доста деликатно проведена. Генералният секретар на Българска комунистическа партия Вълко Червенков не е бил задоволително деен в осъждането на Сталин, а и заменя прелюдия фетиш към личността на Георги Димитров с подобен към себе си. Заради това, под напън от Москва, губи опцията да изнесе главния отчет на пленума, озаглавен - Двадесетият конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз и поуките от него за нашата партия.
Всичките дейности на Живков са тясно съгласувани със руския дипломат Юрий Приходов. В партийното управление се оформят няколко групи. Най-сериозната е тази, ръководена от бъдещия първи. Вицепремиерите Антон Югов и Георги Чанков са другата секта, а поддръжниците на Вълко Червенков - идната група. Сблъсъкът и ясно демонстрираната поддръжка от Москва изрично извеждат на напред във времето Тодор Живков.
Все отново, измененията гласувани на Пленума, не са толкоз радикални. Червенков става елементарен член на Политбюро, а в държавното управление е намален до заместител министър-председател. През идващите години, той и хората към него последователно ще бъдат изтласквани, а след 1961 година се стига и до последователно изтриване на паметта за тяхното ръководство от учебниците по история.
Култът към личността е неодобрен – Вълко Червенков е сменен от новия началник Тодор Живков и кардинално нещата би трябвало да тръгнат по различен път. Всички ние знаем, че определеният през 1956 година водач ръководи до 1989 година, значително еднолично. През цялото време той подлага на критика предходното управление на партията. Влиянието на Пленума се трансферира във всички сфери на живота. Априлската линия основава и поколението на априлските поети, които възхваляват измененията.
Сега ще направя завой към събития, които всички вие познавате чудесно, тъй като се случиха през миналата година.
На 30 март 2021 година Държавният департамент на Съединени американски щати разгласява годишния си отчет за положението на гражданските права по света. Залисани в корона рецесията и предизборната конкуренция, ние сякаш не обърнахме задоволително внимание на протичащото се. Критиките, отправени към държавното управление бяха свързани с полицейската интервенция и налагането на надзор над медиите. В същото време новосъздадената европейска прокуратура на няколко пъти не изиска да утвърди предлаганите от България обвинители.
На този декор пристигнаха изборите. ГЕРБ остана най-голямата политическа мощ, само че без опцията да ръководи, а Бойко Борисов реши, че няма да е народен представител и евентуално няма да е министър председател. В същото време разгласи, че е подготвен да даде поддръжка за държавно управление на неговия някогашен другар и сегашен главен критик Станислав Трифонов. Явно стартира бавното отдръпване на ГЕРБ, което става с ясна външна поддръжка. Така видимо слагаме завършек на 12 години еднолично ръководство, което въплъщаваше актуалния фетиш към личността. Българите желаят смяна, само че сме на път да повторим историческите събития отпреди тъкмо 65 години. През 1956 година Вълко е заменен с Тодор, а през днешния ден очевидно ще сменяем Бойко със идващия в листата.
За страдание, премахването на култа към личността у нас наподобява съвсем невероятно. През последните 32 години на сякаш демократично ръководство ние продължаваме да търсим месията. Минахме през Костов, Симеон Сакскобургготски и по този начин до през днешния ден. Единственото значимо е да разберем силата на нашето общество, мощ, която може да промени бъдещето ни, без да търсим един всезнаещ избавител. Само по този начин бихме могли да излезем от спиралата на историята.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ