Сложна, бавна, непрозрачна: не само българите са недоволни от публичната администрация
Повечето българи считат обществената администрация в страната за комплицирана и тежка, напълно малко хора я правят оценка като бърза и ефикасна, а съвсем също толкоз малко я дефинират като атрактивен шеф. Тези констатации надали провокират изненада. Изглежда обаче казусът с качеството на администрацията е всеобщ в Европейския съюз или най-малко такава визия основава проучване на Евробарометър по тематиката.
Сложна и мудна
Близо половината от интервюираните в Европейски Съюз (48%) споделят, че " комплицирана и тежка " са думите, с които могат да опишат обществената администрация в тяхната страна. Подобен дял (47%) избират определението " мудна при даването на услуги ". Тези две описания са най-често даваните съгласно проучването.
Около трима от всеки 10 интервюирани (29%) показват неналичието на бистрота като съществена характерност. " Недостатъчно квалифицирана " е определението, определено от 22%, а че не е покрай жителите мислят 29% от интервюираните. За съпоставяне, единствено 15% декларират, че обществената администрация в тяхната страна е " покрай жителите ".
Като цяло на равнище Европейски Съюз позитивните описания са избирани по-рядко от негативните. Макар 29% от интервюираните да споделят, че " играе централна роля в живота на хората ", единствено 14% са на мнение, че тяхната администрация е " атрактивен шеф ", а 9% - че е " бърза и ефикасна ".
Най-висок дял от хора, които дават отговор, че обществената администрация в тяхната страна може да се опише като " комплицирана и тежка " , се следи във Франция (60%), България (58%) и Германия (56%), до момента в който най-нисък е в Малта (19 %), Люксембург (19%), Естония (20%) и Швеция (21%).
Описанието " мудна при даването на услуги " е определено от не повече от една четвърт от интервюираните в Естония (22%), Литва (25%) и Люксембург (25%), за разлика от към две трети (67%) в Кипър.
Процентът на респондентите, избрали " липса на бистрота " , варира от 15 на 100 в Люксембург до 45 на 100 в Полша. Делът на предпочелите описанието " бърза и ефикасна " остава под една четвърт в съвсем всички страни. Най-значимото изключение е Люксембург, където 32% дават отговор, че тяхната администрация може да бъде избрана като " бърза и ефикасна ", което го прави най-честото изложение, давано от интервюираните в страната.
Анкетираните в Люксембург също така е евентуално да кажат, че тяхната администрация " играе централна роля в живота на хората " (избрано от 30%). Като цяло най-високите проценти, избиращи последното изложение, са в Швеция (56%), Финландия (49%) и Дания (40%), където то е и най-често даваното по отношение на обществената администрация.
Администрация'21: Съхранена, свръхстарателна и добре платена
В множеството страни хората, които избират " не е покрай жителите " , са повече от тези, които избират " близо е до жителите " . Една от най-големите разлики се следи в Латвия, където 38% дават отговор, че тяхната обществена администрация " не е покрай жителите " (най-честото изложение в страната), спрямо 10%, които декларират противоположното. Почти противопоставен е резултатът в Малта - 42% характеризират своята обществена администрация като близка до жителите (най-честото описание), а 18% декларират противоположното.
И най-после, делът на тези, които споделят, че администрацията на тяхната страна може да бъде избрана като " прелъстителен шеф ", варира сред 3% в Португалия до 26% в Германия.
Какво споделят българите?
Сред интервюираните в България:
Контакти с администрацията
Над четирима от 10 интервюирани в Европейски Съюз (44%) са имали контакт с обществена администрация в тяхната страна сред един и три пъти през последните 12 месеца. По-малко респонденти споделят, че са общували с обществената администрация четири до 10 пъти (14%) или повече от 10 пъти (6%) през този интервал. Около една трета (36%) не са общували с обществената администрация в страната си през последните 12 месеца.
В България най-голям е делът на хората, които не са имали контакти с обществената администрация за този интервал (42%), следвани от далите отговор " един до три пъти " (38%).
© Евроберометър
През последните 12 месеца свързвали ли сте се с обществена администрация във вашата страна? (%)
Как да се усъвършенства?
На интервюираните е заложен въпросът по какъв начин може да се усъвършенства взаимоотношението с обществената администрация в тяхната страна. Те са помолени да изберат до три ограничения (от лист с шест).
Около един от всеки двама (49%) декларират, че това може да стане с " повече канали за директен контакт с администрацията, в това число персонално " .
Малко по-нисък дял (46%) дават отговор - " по-ясна информация за процедурите и услугите " .
Следващите варианти са определени от към една трета от респондентите:
В България:
Повече доверие
Хората са питани какви усъвършенствания биха могли да покачат доверието им в обществената администрация в тяхната страна.
Най-честият отговор е " по-малко администрация " (избрано от 52%).
Следва " повече бистрота за решенията и потреблението на обществени средства " (44%).
Други три усъвършенствания са определени от повече от една четвърт от интервюираните: " повече връзка с жителите " (31%), " по-квалифицирани държавни чиновници " (30%) и " рационализирано взаимоотношение сред жителите и администрацията " (28%).
Останалите усъвършенствания са определени от към една пета от хората приблизително в Европейски Съюз: " повече честен интегритет в обществената администрация " (23%), " повече решения, взети на локално равнище " (23%) и " повече потенциал за реагиране при рецесии " ( 19%).
В България са дадени следните отговори:
Бъдещето на промените в Европейски Съюз
Най-голям дял от интервюираните в Европейски Съюз (56%) считат, че в тяхната страна са нужни промени в региона " публично здраве ". Тази област е последвана от " обучение " (избрано от 50% от анкетираните).
Над една трета избират региона " семейство, жилищно настаняване и обществена отбрана " (35%).
" Зелен преход и енергоснабдяване " и " претовареност и условия на труд " са определени от 25%.
Тези области са последвани от " поддръжка на бизнеса " (17%), " миграция " (15%), " цифровизация на обществени услуги " (15%) и " действие на обществени институции " (15%).
И най-после, 10% от интервюираните избират " финансовия бранш " като област, в която са нужни промени в тяхната страна.
В България също най-вече интервюирани (67%) считат, че най-необходими в страната са промените в региона на публичното опазване на здравето .
В 19 страни максимален % от хората избират публичното здраве като област, в която промените са най-необходими в тяхната страна.
Най-висок е делът им в Словакия (78%), следвана от Унгария (73%), Словения (72%) и Гърция (70%). В Малта (39%) и Белгия (39%), въпреки това, единствено към четирима от 10 души избират тази област.
В Белгия 50% от респондентите са на мнение, че промените в страната им са нужни в " образованието ". То е определено от максимален % интервюирани също в Румъния (63%) и Германия (53%), до момента в който в Кипър дели първата позиция със опазването на здравето - и двете са посочени от 52% от хората.
Общо в 12 страни минимум 50% от интервюираните дават отговор, че са нужни промени в региона на " образованието " (от 50% в Белгия до 65% в Унгария).
Друга област, която се появява в множеството страни измежду първите три, нуждаещи се от промени, е " семейство, жилищно настаняване и обществена отбрана ", определена от сред 21% в Дания и 57% в Чехия. В Чехия, а също и в Нидерландия (53%), Ирландия (52%) и Люксембург (46%), тази област е преди всичко.
Във всички страни по-малко от четирима от 10 души избират " заетостта и изискванията на труд " като област, в която промените са най-необходими. В Румъния (38%), Испания (36%) и Малта (35%) над една трета показват този отговор, до момента в който към един на всеки седем споделя същото в Германия (14%) и Дания (15%). Процентът на хората, които избират " зелен преход и енергийни доставки " като сфера, в която са нужни промени, е най-голям във Франция (42%) и Швеция (42%), следвани от Дания (38%). В повече от половината от страните обаче под една четвърт от интервюираните показват тази област, като най-нисък % се следи в България (8%) и Португалия (9%).
В множеството страни всички останали области са определени от по-малко от една четвърт от хората. Например сред 4% във Финландия и 23% в Малта дават отговор, че са нужни промени във финансовия бранш . Има няколко изключения: да вземем за пример " поддръжка на бизнеса " е определена от 27% от интервюираните в Полша, а " миграция " - от 30% от интервюираните в Малта, 31% в Швеция и 37% в Кипър.
Роля на Европейски Съюз
Попитани по какъв начин Европейски Съюз може да помогне на страната с промените ѝ, най-вече българи (40%) дават отговор " посредством шерване на положителни практики от администрации в други страни членки ".
Тридесет и седем % мислят, че това може да стане посредством даване на финансова поддръжка за промените, 30% - посредством помощ за справяне с рецесии.
Проучването в България е извършено от 4 до 18 април 2023 година измежду 1 007 души.
Сложна и мудна
Близо половината от интервюираните в Европейски Съюз (48%) споделят, че " комплицирана и тежка " са думите, с които могат да опишат обществената администрация в тяхната страна. Подобен дял (47%) избират определението " мудна при даването на услуги ". Тези две описания са най-често даваните съгласно проучването.
Около трима от всеки 10 интервюирани (29%) показват неналичието на бистрота като съществена характерност. " Недостатъчно квалифицирана " е определението, определено от 22%, а че не е покрай жителите мислят 29% от интервюираните. За съпоставяне, единствено 15% декларират, че обществената администрация в тяхната страна е " покрай жителите ".
Като цяло на равнище Европейски Съюз позитивните описания са избирани по-рядко от негативните. Макар 29% от интервюираните да споделят, че " играе централна роля в живота на хората ", единствено 14% са на мнение, че тяхната администрация е " атрактивен шеф ", а 9% - че е " бърза и ефикасна ".
Най-висок дял от хора, които дават отговор, че обществената администрация в тяхната страна може да се опише като " комплицирана и тежка " , се следи във Франция (60%), България (58%) и Германия (56%), до момента в който най-нисък е в Малта (19 %), Люксембург (19%), Естония (20%) и Швеция (21%).
Описанието " мудна при даването на услуги " е определено от не повече от една четвърт от интервюираните в Естония (22%), Литва (25%) и Люксембург (25%), за разлика от към две трети (67%) в Кипър.
Процентът на респондентите, избрали " липса на бистрота " , варира от 15 на 100 в Люксембург до 45 на 100 в Полша. Делът на предпочелите описанието " бърза и ефикасна " остава под една четвърт в съвсем всички страни. Най-значимото изключение е Люксембург, където 32% дават отговор, че тяхната администрация може да бъде избрана като " бърза и ефикасна ", което го прави най-честото изложение, давано от интервюираните в страната.
Анкетираните в Люксембург също така е евентуално да кажат, че тяхната администрация " играе централна роля в живота на хората " (избрано от 30%). Като цяло най-високите проценти, избиращи последното изложение, са в Швеция (56%), Финландия (49%) и Дания (40%), където то е и най-често даваното по отношение на обществената администрация.
Администрация'21: Съхранена, свръхстарателна и добре платена В множеството страни хората, които избират " не е покрай жителите " , са повече от тези, които избират " близо е до жителите " . Една от най-големите разлики се следи в Латвия, където 38% дават отговор, че тяхната обществена администрация " не е покрай жителите " (най-честото изложение в страната), спрямо 10%, които декларират противоположното. Почти противопоставен е резултатът в Малта - 42% характеризират своята обществена администрация като близка до жителите (най-честото описание), а 18% декларират противоположното.
И най-после, делът на тези, които споделят, че администрацията на тяхната страна може да бъде избрана като " прелъстителен шеф ", варира сред 3% в Португалия до 26% в Германия.
Какво споделят българите?
Сред интервюираните в България:
Контакти с администрацията
Над четирима от 10 интервюирани в Европейски Съюз (44%) са имали контакт с обществена администрация в тяхната страна сред един и три пъти през последните 12 месеца. По-малко респонденти споделят, че са общували с обществената администрация четири до 10 пъти (14%) или повече от 10 пъти (6%) през този интервал. Около една трета (36%) не са общували с обществената администрация в страната си през последните 12 месеца.
В България най-голям е делът на хората, които не са имали контакти с обществената администрация за този интервал (42%), следвани от далите отговор " един до три пъти " (38%).
© Евроберометър
През последните 12 месеца свързвали ли сте се с обществена администрация във вашата страна? (%)
Как да се усъвършенства?
На интервюираните е заложен въпросът по какъв начин може да се усъвършенства взаимоотношението с обществената администрация в тяхната страна. Те са помолени да изберат до три ограничения (от лист с шест).
Около един от всеки двама (49%) декларират, че това може да стане с " повече канали за директен контакт с администрацията, в това число персонално " .
Малко по-нисък дял (46%) дават отговор - " по-ясна информация за процедурите и услугите " .
Следващите варианти са определени от към една трета от респондентите:
В България:
Повече доверие
Хората са питани какви усъвършенствания биха могли да покачат доверието им в обществената администрация в тяхната страна.
Най-честият отговор е " по-малко администрация " (избрано от 52%).
Следва " повече бистрота за решенията и потреблението на обществени средства " (44%).
Други три усъвършенствания са определени от повече от една четвърт от интервюираните: " повече връзка с жителите " (31%), " по-квалифицирани държавни чиновници " (30%) и " рационализирано взаимоотношение сред жителите и администрацията " (28%).
Останалите усъвършенствания са определени от към една пета от хората приблизително в Европейски Съюз: " повече честен интегритет в обществената администрация " (23%), " повече решения, взети на локално равнище " (23%) и " повече потенциал за реагиране при рецесии " ( 19%).
В България са дадени следните отговори:
Бъдещето на промените в Европейски Съюз
Най-голям дял от интервюираните в Европейски Съюз (56%) считат, че в тяхната страна са нужни промени в региона " публично здраве ". Тази област е последвана от " обучение " (избрано от 50% от анкетираните).
Над една трета избират региона " семейство, жилищно настаняване и обществена отбрана " (35%).
" Зелен преход и енергоснабдяване " и " претовареност и условия на труд " са определени от 25%.
Тези области са последвани от " поддръжка на бизнеса " (17%), " миграция " (15%), " цифровизация на обществени услуги " (15%) и " действие на обществени институции " (15%).
И най-после, 10% от интервюираните избират " финансовия бранш " като област, в която са нужни промени в тяхната страна.
В България също най-вече интервюирани (67%) считат, че най-необходими в страната са промените в региона на публичното опазване на здравето .
В 19 страни максимален % от хората избират публичното здраве като област, в която промените са най-необходими в тяхната страна.
Най-висок е делът им в Словакия (78%), следвана от Унгария (73%), Словения (72%) и Гърция (70%). В Малта (39%) и Белгия (39%), въпреки това, единствено към четирима от 10 души избират тази област.
В Белгия 50% от респондентите са на мнение, че промените в страната им са нужни в " образованието ". То е определено от максимален % интервюирани също в Румъния (63%) и Германия (53%), до момента в който в Кипър дели първата позиция със опазването на здравето - и двете са посочени от 52% от хората.
Общо в 12 страни минимум 50% от интервюираните дават отговор, че са нужни промени в региона на " образованието " (от 50% в Белгия до 65% в Унгария).
Друга област, която се появява в множеството страни измежду първите три, нуждаещи се от промени, е " семейство, жилищно настаняване и обществена отбрана ", определена от сред 21% в Дания и 57% в Чехия. В Чехия, а също и в Нидерландия (53%), Ирландия (52%) и Люксембург (46%), тази област е преди всичко.
Във всички страни по-малко от четирима от 10 души избират " заетостта и изискванията на труд " като област, в която промените са най-необходими. В Румъния (38%), Испания (36%) и Малта (35%) над една трета показват този отговор, до момента в който към един на всеки седем споделя същото в Германия (14%) и Дания (15%). Процентът на хората, които избират " зелен преход и енергийни доставки " като сфера, в която са нужни промени, е най-голям във Франция (42%) и Швеция (42%), следвани от Дания (38%). В повече от половината от страните обаче под една четвърт от интервюираните показват тази област, като най-нисък % се следи в България (8%) и Португалия (9%).
В множеството страни всички останали области са определени от по-малко от една четвърт от хората. Например сред 4% във Финландия и 23% в Малта дават отговор, че са нужни промени във финансовия бранш . Има няколко изключения: да вземем за пример " поддръжка на бизнеса " е определена от 27% от интервюираните в Полша, а " миграция " - от 30% от интервюираните в Малта, 31% в Швеция и 37% в Кипър.
Роля на Европейски Съюз
Попитани по какъв начин Европейски Съюз може да помогне на страната с промените ѝ, най-вече българи (40%) дават отговор " посредством шерване на положителни практики от администрации в други страни членки ".
Тридесет и седем % мислят, че това може да стане посредством даване на финансова поддръжка за промените, 30% - посредством помощ за справяне с рецесии.
Проучването в България е извършено от 4 до 18 април 2023 година измежду 1 007 души.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ