Насилието над жени: Несъстоялият се дебат
Повече от месец най-обсъжданата тематика в България е ратификацията на Истанбулската спогодба. Партии, религиозни общности, деятели с опълченски жар се опълчиха на утвърждението ѝ, анатеми и молебствия бяха употребявани в развихрилата се борба „ за “ и „ срещу “.
Това проучва Солидарна България.
Покрай разногласията за превода на новото разбиране „ джендър “ и разпалването на страха да не би да ни „ завладяват иранските травестити “, с влагането и на спомагателен подтекст в мястото, на което конвенцията е подписана, напълно в миманса останаха повода за нейното основаване и главните ѝ цели.
Непрочетената от жигосалото я болшинство, Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита над дами и домашно принуждение в действителност се пробва да систематизира всички форми на принуждение над дами и деца, в това число и против стереотипните функции, които господстват в страните, към които е отправено посланието на конвенцията. При запознаване с текста на конвенцията непредубеденият четец неизбежно би си задал въпроси до каква степен нашето законодателство е задоволително дейно за толкоз значимия проблем на българското общество, каквото е насилието над дами и деца.
Сдружение „ Солидарна България “ намира за неотложно дебатите да се върнат върху действително заложените цели на конвенцията. Затова ще опишем част от ограниченията, които тя планува да бъдат въведени, откакто страната я ратифицира:
1. Конвенцията планува приелата я страна да сътвори убежища за дамите и децата, потърпевши от домашно принуждение. Досега българската страна няма присъединяване в основаните приюти за жертви, заради което те са извънредно незадоволително и разчитат напълно на неправителствени организации. Според нератифицирания текст, се планува също по този начин психическа помощ за децата, очевидци на принуждение. Малко от възмутените жители знаят, че множеството чиновници в Агенцията за протекция на детето и работещи в подчинените им институции не са психолози и нямат професионалната подготовка да работят с деца.
2. Конвенцията задължава страната да изплаща присъденото обезщетение на жертвите на домашно принуждение, претърпели тежка телесна щета или увреждане на здравословното им положение, а тя на собствен ред с всички принадлежности, с които разполага, следва да търси изплатените пари от насилника. Сега в най-хубавия случай за жертвата на принуждение остава моралната разтуха, че насилникът е наказан, само че и горчивината, че не може да обезщети страданията си – физически и душевен.
3. Конвенцията планува оценка на риска и съгласуваност на органите, които са сезирани за редовно принуждение. Съгласно настоящата уредба, в случай че сега лице е обект на гонене от луд принудител, то би трябвало да подава тъжби в разнообразни РПУ или съдилища, защото заканите може да се насочат освен на едно място. Докато органите проверяват всеки обособен акт на принуждение и вземат ограничения против него, казусът може да завърши съдбовно за жертвата.
4. В случай, че прокурор, който е сезиран неведнъж за опасност за живота на жена, преследвана от брачна половинка си, отговори, че опасността не е задоволителна причина страната да я отбрани и последва гибелта ѝ (както се случи с убитата през август 2017 година майка на две деца Елена Василева), единствената опция да му се потърси отговорност е в прерогативите на основния прокурор. Ако конвенцията бъде утвърдена, това ще се промени, защото там е планувана опция да се вземат ограничения против органите, неизпълнили отговорностите си за предприемане на нужните защитни и превантивни ограничения в границите на своите пълномощия.
5. Според нашето законодателство, в случай че принудител, който е наказан примерно в Гърция, продължи да прави същото у нас, съдът ще одобри, че е с кристално чисто досие. Конвенцията трансформира тази неправда като задължава съда при установяване на присъдата да вземе поради правосъдното минало на подсъдимия и в други страни.
6. Ако брачна половинка, щерка или майка постъпи в Спешна помощ за нанесена ѝ междинна телесна щета, нито лекарите, нито служителите на реда могат да сезират прокуратурата за осъществено закононарушение, тъй като то се преследва единствено по сигнал на жертвата. А тя постоянно е в материална и психическа взаимозависимост от насилника. В резултат децата в фамилията привикват с насилието, усилва се експанзията в учебно заведение, а по-нататък – издевателствата от деца над деца и възрастни. Конвенцията дава опция да се промени този ред като предлагането е преследването на насилника да продължи, без значение от неподаването на сигнал или отдръпването му от страна на жертвата.
7. Конвенцията планува да се дават разнообразни услуги на жертвите на принуждение, без значение от това дали са подали сигнал и дали ще свидетелстват против насилника си. Това е изключително значимо за жертвите, тъй като от време на време в средата им насилието се приема за нещо обикновено и те постоянно не осъзнават, че по отношение на тях се прави такова. Услугите включват: правни и психически съвещания, финансова поддръжка, настаняване в жилище, обучение, образование и помощ при намиране на работа.
8. Конвенцията планува при отсъждане на родителските права наложително да се вземат поради предходни присъди за принуждение, а не това да става по преценка на съдията, която е субективна. Конвенцията задължава и при установяване на виновността на насилници като утежняващи условия да се регистрират присъди за същото закононарушение.
9. Предвижда се криминализация на умишленото неведнъж заплашително държание. Такъв текст в Наказателния кодекс отсъства, като жертвите на такова държание са принудени за всеки акт за принуждение да сезират прокуратурата или Министерство на вътрешните работи поотделно.
10. За първи път се криминализира половото принуждение, осъществявано от бивши/настоящи съпрузи. За нуждата на подобен текст е задоволително да посочим изявлението на водача на „ Атака “, който се възмути от препоръчаната смяна, тъй като съгласно него мъжете по тази причина се женят за дамите си.
Използваният от съперниците на конвенцията мотив, че „ нашето законодателство и по този начин е положително “ е неплатежоспособен, за което приказват статистиките с жертви на домашно принуждение и престъпните летописи. За глупостта на изказванието е сладкодумен и фактът, че партии, които се оповестиха срещу интернационалния документ, в същото време обявиха подготвеност да предложат законодателни промени, които да отразят ограниченията, заложени в конвенцията. Следователно даже те не отхвърлят потребността от законови промени, въпреки медийните им изяви да са съсредоточени не върху битката с насилието, а върху извличането на дивиденти от обстановката. Дефицитът на политически смисъл не пожали и базовите човешки права, които бяха пожертвани в името на трупането на рейтинг.
Дебатът за какво продължава безнаказаното принуждение над дами и деца, какви са аргументите и по какъв начин с утвърждението на конвенцията това може да се промени, в действителност не се състоя. Заиграването с незнанието и страховете на хората лишава бъдещите Елена, Виола, Айшегюл, Милена, Симона, Катя, Соня, Даниела, Хюлня, Дореми и други от протекция и избавление. А те може би са вашите майки, сестри, дъщери, приятелки или съседки.
Това проучва Солидарна България.
Покрай разногласията за превода на новото разбиране „ джендър “ и разпалването на страха да не би да ни „ завладяват иранските травестити “, с влагането и на спомагателен подтекст в мястото, на което конвенцията е подписана, напълно в миманса останаха повода за нейното основаване и главните ѝ цели.
Непрочетената от жигосалото я болшинство, Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита над дами и домашно принуждение в действителност се пробва да систематизира всички форми на принуждение над дами и деца, в това число и против стереотипните функции, които господстват в страните, към които е отправено посланието на конвенцията. При запознаване с текста на конвенцията непредубеденият четец неизбежно би си задал въпроси до каква степен нашето законодателство е задоволително дейно за толкоз значимия проблем на българското общество, каквото е насилието над дами и деца.
Сдружение „ Солидарна България “ намира за неотложно дебатите да се върнат върху действително заложените цели на конвенцията. Затова ще опишем част от ограниченията, които тя планува да бъдат въведени, откакто страната я ратифицира:
1. Конвенцията планува приелата я страна да сътвори убежища за дамите и децата, потърпевши от домашно принуждение. Досега българската страна няма присъединяване в основаните приюти за жертви, заради което те са извънредно незадоволително и разчитат напълно на неправителствени организации. Според нератифицирания текст, се планува също по този начин психическа помощ за децата, очевидци на принуждение. Малко от възмутените жители знаят, че множеството чиновници в Агенцията за протекция на детето и работещи в подчинените им институции не са психолози и нямат професионалната подготовка да работят с деца.
2. Конвенцията задължава страната да изплаща присъденото обезщетение на жертвите на домашно принуждение, претърпели тежка телесна щета или увреждане на здравословното им положение, а тя на собствен ред с всички принадлежности, с които разполага, следва да търси изплатените пари от насилника. Сега в най-хубавия случай за жертвата на принуждение остава моралната разтуха, че насилникът е наказан, само че и горчивината, че не може да обезщети страданията си – физически и душевен.
3. Конвенцията планува оценка на риска и съгласуваност на органите, които са сезирани за редовно принуждение. Съгласно настоящата уредба, в случай че сега лице е обект на гонене от луд принудител, то би трябвало да подава тъжби в разнообразни РПУ или съдилища, защото заканите може да се насочат освен на едно място. Докато органите проверяват всеки обособен акт на принуждение и вземат ограничения против него, казусът може да завърши съдбовно за жертвата.
4. В случай, че прокурор, който е сезиран неведнъж за опасност за живота на жена, преследвана от брачна половинка си, отговори, че опасността не е задоволителна причина страната да я отбрани и последва гибелта ѝ (както се случи с убитата през август 2017 година майка на две деца Елена Василева), единствената опция да му се потърси отговорност е в прерогативите на основния прокурор. Ако конвенцията бъде утвърдена, това ще се промени, защото там е планувана опция да се вземат ограничения против органите, неизпълнили отговорностите си за предприемане на нужните защитни и превантивни ограничения в границите на своите пълномощия.
5. Според нашето законодателство, в случай че принудител, който е наказан примерно в Гърция, продължи да прави същото у нас, съдът ще одобри, че е с кристално чисто досие. Конвенцията трансформира тази неправда като задължава съда при установяване на присъдата да вземе поради правосъдното минало на подсъдимия и в други страни.
6. Ако брачна половинка, щерка или майка постъпи в Спешна помощ за нанесена ѝ междинна телесна щета, нито лекарите, нито служителите на реда могат да сезират прокуратурата за осъществено закононарушение, тъй като то се преследва единствено по сигнал на жертвата. А тя постоянно е в материална и психическа взаимозависимост от насилника. В резултат децата в фамилията привикват с насилието, усилва се експанзията в учебно заведение, а по-нататък – издевателствата от деца над деца и възрастни. Конвенцията дава опция да се промени този ред като предлагането е преследването на насилника да продължи, без значение от неподаването на сигнал или отдръпването му от страна на жертвата.
7. Конвенцията планува да се дават разнообразни услуги на жертвите на принуждение, без значение от това дали са подали сигнал и дали ще свидетелстват против насилника си. Това е изключително значимо за жертвите, тъй като от време на време в средата им насилието се приема за нещо обикновено и те постоянно не осъзнават, че по отношение на тях се прави такова. Услугите включват: правни и психически съвещания, финансова поддръжка, настаняване в жилище, обучение, образование и помощ при намиране на работа.
8. Конвенцията планува при отсъждане на родителските права наложително да се вземат поради предходни присъди за принуждение, а не това да става по преценка на съдията, която е субективна. Конвенцията задължава и при установяване на виновността на насилници като утежняващи условия да се регистрират присъди за същото закононарушение.
9. Предвижда се криминализация на умишленото неведнъж заплашително държание. Такъв текст в Наказателния кодекс отсъства, като жертвите на такова държание са принудени за всеки акт за принуждение да сезират прокуратурата или Министерство на вътрешните работи поотделно.
10. За първи път се криминализира половото принуждение, осъществявано от бивши/настоящи съпрузи. За нуждата на подобен текст е задоволително да посочим изявлението на водача на „ Атака “, който се възмути от препоръчаната смяна, тъй като съгласно него мъжете по тази причина се женят за дамите си.
Използваният от съперниците на конвенцията мотив, че „ нашето законодателство и по този начин е положително “ е неплатежоспособен, за което приказват статистиките с жертви на домашно принуждение и престъпните летописи. За глупостта на изказванието е сладкодумен и фактът, че партии, които се оповестиха срещу интернационалния документ, в същото време обявиха подготвеност да предложат законодателни промени, които да отразят ограниченията, заложени в конвенцията. Следователно даже те не отхвърлят потребността от законови промени, въпреки медийните им изяви да са съсредоточени не върху битката с насилието, а върху извличането на дивиденти от обстановката. Дефицитът на политически смисъл не пожали и базовите човешки права, които бяха пожертвани в името на трупането на рейтинг.
Дебатът за какво продължава безнаказаното принуждение над дами и деца, какви са аргументите и по какъв начин с утвърждението на конвенцията това може да се промени, в действителност не се състоя. Заиграването с незнанието и страховете на хората лишава бъдещите Елена, Виола, Айшегюл, Милена, Симона, Катя, Соня, Даниела, Хюлня, Дореми и други от протекция и избавление. А те може би са вашите майки, сестри, дъщери, приятелки или съседки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ