Мисия в служба на човечеството
Като 39-и президент на Съединени американски щати Джими Картър бе това, което отдадените в детайлите на американската политика назовават typical one-term president.
Неговият мандат се реализира в трагичен интервал за американската история. Войната във Виетнам бе завършила през 1973 година, само че две години по-късно режимът в Ханой окупира южната част на страната, поставяйки завършек на измъчения кротичък контракт, подписан с държавния секретар на Никсън Хенри Кисинджър. Това, което остана е " Виетнамския синдром " - дълбоката социална фрустрация и разделяне на Америка в следствие от провалянето.
През 1973 година се развихри и международната енергийна рецесия, провокирана от картела ОПЕК - значително в отговор на поддръжката на Вашингтон за Израел във войната от Йом Кипур с огромна арабска коалиция.
През 1976 година - когато Джими Картър завоюва президентските избори - в Америка бе издадена книгата на един от водещите либерали - технократи от 60-те години Даниел Бел - " Културните несъгласия на капитализма ". Оптимизмът на технотронния гуру Бел е зарязан и сменен с патоса на настъпващата неоконсервативна гражданска война, на която бе съдено да се развихри в цялостен мащаб при започване на 80-те...
Америка се готви за трагична смяна на своята позиция като водач на свободния свят. Сила набират новите световни елити, родени в Съединени американски щати, само че бързо придобиващи идентичността на световен корпоративен и финансов истаблишмънт.
Политически скокът в световната ера следва да бъде управляван от един различен американски президент - Роналд Рейгън. Но през втората половина на турбулентните 70 години в Белия дом влиза фигурата на един напълно друг вид президент. Джеймс Ърл Картър, въпреки и представител на към момента другия Юг на Америка, се оказва характерен представител на великата политическа традиция на Франклин Рузвелт, който построява демократичния политически съюз на Демократическата партия, преобразувал радикално философията и практиката на държавното ръководство.
Америка от 30-те до 70-те години - макар либертарианската пазарна традиция и просвета - е страна, която се ръководи по логиката на кейнсианския преразпределителен модел, който понижава публичната поляризация и основава мощната междинна класа на американското общество. Джими Картър е последния президент на тази демократична социална коалиция на Демократическата партия, който би трябвало да се оправи с надвисналите облаци на икономическата рецесия от 70-те години.
Тази рецесия не е просто циклична криза - тя е структурна рецесия на кейнсианското държавно ръководство, което се нуждае от охраняван народен пазар с цел да може да поддържа дейно преразпределение в границите на така наречен стопанска система на търсенето.
Глобализацията изисква друго - разрушение на стените, охраняващи националния пазар и преход към световен пазар, безграничен от намеса на националния интерес. Именно този конфликт поражда рецесията на едно ръководство, заключено в логиката на кейнсианската държавна регулация. Опасно висока инфлация, нетипично комбинирана с безработица и застоялост на стопанския напредък - националният интерес към този момент мъчно може да бъде защитаван с инструментите на Новия курс, осмислили разцвета на Америка след Голямата меланхолия.
Джими Картър идва в Белия дом в разгара на рецесията. Опитите му да я овладее не се оказват сполучливи. Оценката " слаб президент ", подбудена от този крах е до известна степен несправедлива. Картър получава мандат от гласоподавателите точно като представител на тази демократична коалиция на Демократическата партия, която обичайно ръководи с философията на Новия курс. През 1972 година даже Ричард Никсън - един от най-консервативните американски президенти - декларира:
" Сега ние всички, несъмнено, сме кейнсианци... "
В интернационален проект администрацията на Джими Картър има две доста значими постижения. Сключва се съглашението за мир сред Египет и Израел в Кемп Дейвид. Структурата на близкоизточния спор се трансформира значително - и към този момент необратимо. През 1975 година в Хелзинки се подписват споразуменията на Конференцията за сигурност и съдействие, разкрили късата ера на " разведряване " - detente - сред Изтока и Запада. В рамките на така наречен трета кошница Кремъл и неговите спътници се съгласяват да позволен на своя територия самостоятелни организации за наблюдаване спазването на правата на индивида. За комунистическите водачи, несъмнено, този ангажимент е напълно фиктивен - те не считат да го извършват в по-голяма степен в сравнение с уговорката си от декември 1948 година, когато Сталин подписва Хартата на Организация на обединените нации за правата на индивида. Времената обаче са към този момент други.
Джими Картър - дружно със своя консултант по националната сигурност Збигнев Бжежински - трансформират проблема за правата на индивида в тоталитарните комунистически общества в основна тактика за идеологическо нахлуване против болшевишката идеология и управническа процедура. Тази тактика приключва условния " баланс " в идеологическото противоборство на студената война, при който комунистическата идеология флиртува с левите политически придвижвания на Запад и с деколонизираните общества на Третия свят, предлагайки услугите си на " водач на прогресивните сили ".
Насочването на прожектора към бруталната разпра с правозащитни деятели и организации в Източния блок - със руските дисиденти Андрей Сахаров, Юрий Орлов и Владимир Буковски, с Харта`77 в Прага и с Комитета за отбрана на служащите в Полша - лишава руския идеологически монопол от последните следи на неговата интернационална легитимност.
Стратегията за отбрана на правата на индивида изиграва основна роля в ерозията на тоталитарните комунистически режими и в осъзнаването - изключително на младите генерации в Източния блок - на цялостната нелегитимност на ръководещата комунистическа партия и нейната идеология. Тоталитаризмът от руски вид стартира бързо да гние и се саморедуцира до елементарна репресивна тирания под натиска на придвижвания като полската " Солидарност ", под влияние на саможертвата на дисидентите - деятели, под въздействие на истината от " Архипелага ГУЛАГ " на Солженицин...
Като персона Джими Картър е надълбоко уверен в идеята на човшките права и прекарва десетилетия от своя дълъг живот в старания да усъвършенства тяхното съблюдаване в многочислени интернационалните рецесии и спорове. Картър е християнин с надълбоко осъзната задача да оказва помощ на своите ближни по всевъзможен метод в границите на опциите и на ресурсите, с които разполага. Според мнозина той е прекомерно " мек " човек за позицията на водач на свободния свят.
Вярно е, че като президент Картър се сблъска с провокации, които не съумя изцяло да овладее. Кремъл употребява споразуменията за " разведряване " от Хелзинки като платформа за безнаказани интервенции на доста места по света - в Африка и в Централна Америка. Интервенцията в Афганистан бе финалния акт на корист с положителните връзки сред Изтока и Запада. С нахлуването в Кабул Москва " съкратява дистанцията " за възможна интервенция в " ислямската гражданска война " в Иран и за преодоляване на геополитически позиции в непосредствена непосредственост до Персийския залив. Картър афишира края на " разведряването ", само че няма време и капацитет с цел да реализира огромен завой в политиката на Вашингтон против възходящата експанзия на Кремъл в интернационалните връзки. Няколко месеца по-късно се проваля и интервенцията за освобождение на американските заложници в Техеран.
Със своя повсеместен витален път Джими Картър остава като една от малцината светли персони в конфликтния и постоянно полумрачен свят на политиката. Безукорният му персонален и политически морал, християнското му служение в интерес на хората по цялата планета, персоналният образец на човешка добрина и отговорност остават в историята на актуалния свят като образец за един почтено изживян живот. Като президент в една динамична ера на смяна той не реализира всички свои цели. Като човек със международно наличие и праволинейно преследвана задача в работа на човечеството и на добротата, Картър остава непостижим образец за последване и надълбоко почитание.
Бог да го елементарни!
---
Текстът е оповестен във, откъдето го препечатваме с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Неговият мандат се реализира в трагичен интервал за американската история. Войната във Виетнам бе завършила през 1973 година, само че две години по-късно режимът в Ханой окупира южната част на страната, поставяйки завършек на измъчения кротичък контракт, подписан с държавния секретар на Никсън Хенри Кисинджър. Това, което остана е " Виетнамския синдром " - дълбоката социална фрустрация и разделяне на Америка в следствие от провалянето.
През 1973 година се развихри и международната енергийна рецесия, провокирана от картела ОПЕК - значително в отговор на поддръжката на Вашингтон за Израел във войната от Йом Кипур с огромна арабска коалиция.
През 1976 година - когато Джими Картър завоюва президентските избори - в Америка бе издадена книгата на един от водещите либерали - технократи от 60-те години Даниел Бел - " Културните несъгласия на капитализма ". Оптимизмът на технотронния гуру Бел е зарязан и сменен с патоса на настъпващата неоконсервативна гражданска война, на която бе съдено да се развихри в цялостен мащаб при започване на 80-те...
Америка се готви за трагична смяна на своята позиция като водач на свободния свят. Сила набират новите световни елити, родени в Съединени американски щати, само че бързо придобиващи идентичността на световен корпоративен и финансов истаблишмънт.
Политически скокът в световната ера следва да бъде управляван от един различен американски президент - Роналд Рейгън. Но през втората половина на турбулентните 70 години в Белия дом влиза фигурата на един напълно друг вид президент. Джеймс Ърл Картър, въпреки и представител на към момента другия Юг на Америка, се оказва характерен представител на великата политическа традиция на Франклин Рузвелт, който построява демократичния политически съюз на Демократическата партия, преобразувал радикално философията и практиката на държавното ръководство.
Америка от 30-те до 70-те години - макар либертарианската пазарна традиция и просвета - е страна, която се ръководи по логиката на кейнсианския преразпределителен модел, който понижава публичната поляризация и основава мощната междинна класа на американското общество. Джими Картър е последния президент на тази демократична социална коалиция на Демократическата партия, който би трябвало да се оправи с надвисналите облаци на икономическата рецесия от 70-те години.
Тази рецесия не е просто циклична криза - тя е структурна рецесия на кейнсианското държавно ръководство, което се нуждае от охраняван народен пазар с цел да може да поддържа дейно преразпределение в границите на така наречен стопанска система на търсенето.
Глобализацията изисква друго - разрушение на стените, охраняващи националния пазар и преход към световен пазар, безграничен от намеса на националния интерес. Именно този конфликт поражда рецесията на едно ръководство, заключено в логиката на кейнсианската държавна регулация. Опасно висока инфлация, нетипично комбинирана с безработица и застоялост на стопанския напредък - националният интерес към този момент мъчно може да бъде защитаван с инструментите на Новия курс, осмислили разцвета на Америка след Голямата меланхолия.
Джими Картър идва в Белия дом в разгара на рецесията. Опитите му да я овладее не се оказват сполучливи. Оценката " слаб президент ", подбудена от този крах е до известна степен несправедлива. Картър получава мандат от гласоподавателите точно като представител на тази демократична коалиция на Демократическата партия, която обичайно ръководи с философията на Новия курс. През 1972 година даже Ричард Никсън - един от най-консервативните американски президенти - декларира:
" Сега ние всички, несъмнено, сме кейнсианци... "
В интернационален проект администрацията на Джими Картър има две доста значими постижения. Сключва се съглашението за мир сред Египет и Израел в Кемп Дейвид. Структурата на близкоизточния спор се трансформира значително - и към този момент необратимо. През 1975 година в Хелзинки се подписват споразуменията на Конференцията за сигурност и съдействие, разкрили късата ера на " разведряване " - detente - сред Изтока и Запада. В рамките на така наречен трета кошница Кремъл и неговите спътници се съгласяват да позволен на своя територия самостоятелни организации за наблюдаване спазването на правата на индивида. За комунистическите водачи, несъмнено, този ангажимент е напълно фиктивен - те не считат да го извършват в по-голяма степен в сравнение с уговорката си от декември 1948 година, когато Сталин подписва Хартата на Организация на обединените нации за правата на индивида. Времената обаче са към този момент други.
Джими Картър - дружно със своя консултант по националната сигурност Збигнев Бжежински - трансформират проблема за правата на индивида в тоталитарните комунистически общества в основна тактика за идеологическо нахлуване против болшевишката идеология и управническа процедура. Тази тактика приключва условния " баланс " в идеологическото противоборство на студената война, при който комунистическата идеология флиртува с левите политически придвижвания на Запад и с деколонизираните общества на Третия свят, предлагайки услугите си на " водач на прогресивните сили ".
Насочването на прожектора към бруталната разпра с правозащитни деятели и организации в Източния блок - със руските дисиденти Андрей Сахаров, Юрий Орлов и Владимир Буковски, с Харта`77 в Прага и с Комитета за отбрана на служащите в Полша - лишава руския идеологически монопол от последните следи на неговата интернационална легитимност.
Стратегията за отбрана на правата на индивида изиграва основна роля в ерозията на тоталитарните комунистически режими и в осъзнаването - изключително на младите генерации в Източния блок - на цялостната нелегитимност на ръководещата комунистическа партия и нейната идеология. Тоталитаризмът от руски вид стартира бързо да гние и се саморедуцира до елементарна репресивна тирания под натиска на придвижвания като полската " Солидарност ", под влияние на саможертвата на дисидентите - деятели, под въздействие на истината от " Архипелага ГУЛАГ " на Солженицин...
Като персона Джими Картър е надълбоко уверен в идеята на човшките права и прекарва десетилетия от своя дълъг живот в старания да усъвършенства тяхното съблюдаване в многочислени интернационалните рецесии и спорове. Картър е християнин с надълбоко осъзната задача да оказва помощ на своите ближни по всевъзможен метод в границите на опциите и на ресурсите, с които разполага. Според мнозина той е прекомерно " мек " човек за позицията на водач на свободния свят.
Вярно е, че като президент Картър се сблъска с провокации, които не съумя изцяло да овладее. Кремъл употребява споразуменията за " разведряване " от Хелзинки като платформа за безнаказани интервенции на доста места по света - в Африка и в Централна Америка. Интервенцията в Афганистан бе финалния акт на корист с положителните връзки сред Изтока и Запада. С нахлуването в Кабул Москва " съкратява дистанцията " за възможна интервенция в " ислямската гражданска война " в Иран и за преодоляване на геополитически позиции в непосредствена непосредственост до Персийския залив. Картър афишира края на " разведряването ", само че няма време и капацитет с цел да реализира огромен завой в политиката на Вашингтон против възходящата експанзия на Кремъл в интернационалните връзки. Няколко месеца по-късно се проваля и интервенцията за освобождение на американските заложници в Техеран.
Със своя повсеместен витален път Джими Картър остава като една от малцината светли персони в конфликтния и постоянно полумрачен свят на политиката. Безукорният му персонален и политически морал, християнското му служение в интерес на хората по цялата планета, персоналният образец на човешка добрина и отговорност остават в историята на актуалния свят като образец за един почтено изживян живот. Като президент в една динамична ера на смяна той не реализира всички свои цели. Като човек със международно наличие и праволинейно преследвана задача в работа на човечеството и на добротата, Картър остава непостижим образец за последване и надълбоко почитание.
Бог да го елементарни!
---
Текстът е оповестен във, откъдето го препечатваме с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ