Бумерангът на евтините пари вече лети. Кого ще удари?
Повече от десетилетие централните банки изсипваха съвсем безотговорно трилиони долари/евро/лири/йени и други единствено и единствено да държат стопанската система, казано на морски език, над ватерлинията.
Процесът стартира с световната финансова рецесия от края на първото десетилетие на века
и продължи и се задълбочи в края на второто десетилетие поради пандемията от COVID-19. Управлението за Федерален запас на Съединени американски щати, Европейската централна банка, " Банк ъв Ингланд ", Централната банка на Япония, Швейцарската централна банка и още десетки по-малки институции обилно изкупуваха облигации и акции и отпускаха заеми на комерсиалните банки при нулеви и даже негативни лихви.
Някои анализатори предупреждаваха, че този развой не може да продължи безпределно дълго
и в случай че не бъде преустановен в точния момент, в стопанската система ще се натрупат прекалено много несъответствия и може да последва рецесия, спрямо която Голямата меланхолия да наподобява като детска игра. Други, а и представители на самите банкови институции, не спираха да успокояват, че обстановката е под надзор и стопанската система ще бъде мъдро направлявана към " меко кацане ".
Но както се случва нормално - говоренето и желанието е едно, а действителността - друга.
От предходната година светът се мята от рецесия в рецесия, в резултат на постпандемичното си развиване и желанието за връщане към някаква нормалност, съчетано с изкривените стопански действителности, подбудени от прекомерно многото " евтини пари ". Капчицата, която е напът да прелее чашата и даже напряко да я изплиска, е войната, която Русия поведе против Украйна, добавила към проблемите и енергийна и продоволствена рецесия.
Когато в края на предходната година бъдещето изглеждаше розово,
пандемията вървеше към преодоляване, световната стопанска система беше забавила ход, само че се беше задържала на задоволително ниво, проблемите прозираха, само че към момента не бяха излезли на повърхността, централните банки една след друга оповестиха, че стартират да стопират така наречен количествено облекчение и минават към количествено стягане. Казано на елементарен език - изкупването на акции и облигации на свободния пазар стопира и се приминава към разпродаването им, съчетано с повишение на лихвите.
И тогава над развития свят надвисна един позабравен фантом, от който всички с съображение се опасяват - инфлацията.
Позабравен в продължение на няколко десетиления, този проблем освен усложни обстановката, само че и сложи централните банки в обстановка на самобитен, казано шахматно, цугцванг - каквото и да създадат, все ще бъде зле.
Почти всички избраха пътя на стягане на коланите
(голямото изключение е Централната банка на Япония), само че каквото и към този момент да създадат, щедростта им при отпущането на " евтини пари " десетилетия наред е напът да се върне като бумеранг - върху тях самите, а и върху данъкоплатците.
След като покачиха внезапно лихвените проценти, с цел да се борят с необузданата инфлация,
на УФР и неговите най-много европейски " сътрудници " се постанова да вършат големи лихвени заплащания към комерсиалните банки по депозити, които самите институции сътвориха посредством големи покупки на облигации и евтини заеми.
И това се случва в миг, когато милиони страдат от внезапно нарасналите се разноски за живот,
а държавните управления още веднъж са принудени да развържат кесията, с цел да не се стигне до обществени катаклизми. " Централната банка продължава да изпраща пари на банките, до момента в който ние би трябвало да съкратим разноските си ", споделя Лекс Хугдуин, професор по стопанска система в университета в Гронинген и някогашен член на борда на нидерландската централна банка, представен от Ройтерс. " Това си е чисто политически въпрос. "
Бумерангът на евтините пари към този момент лети.
Въпросът е кого ще удари - банките, държавните управления или жителите, и какъв брой мощно. Или казано по различен метод - в задачата се пита кой ще заплати сметката от десетилетието на безотговорно изтичане на средства.
И до момента в който от една страна апелите за ограничение на лихвените заплащания към банките порастват, самите те се оплакват, че това не е заслужено, защото точно този бранш бил понесъл тежестта на десетилетието на ниски лихви.
Михиел Хугевен, народен представител от икономическата комисия на Европейския парламент, която следи ЕЦБ, е измежду тези, които считат, че заемодателите би трябвало да поемат удара. " Ако в последна сметка данъкоплатците платят сметката, това ще бъде извънредно незаслужено ", споделя той.
Във Англия също се чуват апели към Bank of England да понижи лихвите върху запасите в комерсиалните банки
и по този начин да спести 30-45 милиарда лири във всяка от идващите две финансови години. Според калкулации на " Морган Стенли " (Morgan Stanley) % нарастване на лихвите понижава приходите към Министерството на финансите с 10 милиарда лири годишно.
Министерството на финансите на Съединени американски щати
не би трябвало да се тревожи за спасяването на УФР, което може просто да отсрочи всяка загуба. Но пък може да му липсват към 50-100 милиарда $, които получаваше от централната банка всяка година след финансовата рецесия. " УФР няма да банкрутира финансово, само че може да се срине политически ", споделя Дерек Танг, икономист в изследователската компания " Ел Ейч Мейър " (LH Meyer), представен от Ройтерс.
Проблемът стои с особена мъка пред ЕЦБ,
която през днешния ден би трябвало да реши какво да прави с лихвите и личните си заплащания, откакто десетилетия отпускаше пари на комерсиалните банки при негативни лихви.
Сега те са напът да осъществят голяма и обезпечена облага, като просто върнат тези пари назад в централната банка, печелейки 0,75 на 100 годишен лихвен %, който евентуално ще се удвои тази седмица и се чака да нарасне до 3 на 100 през идната година.
Такъв ход би донесъл на комерсиалните банки сред 31 и 35 милиарда евро,
в случай че процентът по депозитите доближи сред 2,5 и 4,5 на 100 в идващите месеци, пресмята Ерик Дор, шеф по стопански проучвания във висшето бизнес учебно заведение IESEG в Париж.
Според " Морган Стенли " при сходно развиване централните банки в еврозоната биха понесли загуби,от към 40 милиарда евро единствено през идната година. По подигравка на ориста централните банки на най-фискално внимателните страни - Нидерландия, Германия и в по-малка степен Белгия - ще се окажат най-засегнати, тъй като съхраняват максимален дял от банковите депозити и облигациите, които са купили от името на ЕЦБ, при нулева или негативна рентабилност.
Каквото и да реши ЕЦБ по-късно, банката към този момент е паднала в личния се капан,
а бумерангът на евтините пари стремглаво се е насочил към централата във Франкфурт. Тя може да го отклони - към държавните управления или жителите, само че и в двата случая е несъмнено едно само нещо - рецесията занапред ще се задълбочава и 2023 година ще бъде много по-трудна от 2022 година Защото евтините пари постоянно излизат скъпи.
Процесът стартира с световната финансова рецесия от края на първото десетилетие на века
и продължи и се задълбочи в края на второто десетилетие поради пандемията от COVID-19. Управлението за Федерален запас на Съединени американски щати, Европейската централна банка, " Банк ъв Ингланд ", Централната банка на Япония, Швейцарската централна банка и още десетки по-малки институции обилно изкупуваха облигации и акции и отпускаха заеми на комерсиалните банки при нулеви и даже негативни лихви.
Някои анализатори предупреждаваха, че този развой не може да продължи безпределно дълго
и в случай че не бъде преустановен в точния момент, в стопанската система ще се натрупат прекалено много несъответствия и може да последва рецесия, спрямо която Голямата меланхолия да наподобява като детска игра. Други, а и представители на самите банкови институции, не спираха да успокояват, че обстановката е под надзор и стопанската система ще бъде мъдро направлявана към " меко кацане ".
Но както се случва нормално - говоренето и желанието е едно, а действителността - друга.
От предходната година светът се мята от рецесия в рецесия, в резултат на постпандемичното си развиване и желанието за връщане към някаква нормалност, съчетано с изкривените стопански действителности, подбудени от прекомерно многото " евтини пари ". Капчицата, която е напът да прелее чашата и даже напряко да я изплиска, е войната, която Русия поведе против Украйна, добавила към проблемите и енергийна и продоволствена рецесия.
Когато в края на предходната година бъдещето изглеждаше розово,
пандемията вървеше към преодоляване, световната стопанска система беше забавила ход, само че се беше задържала на задоволително ниво, проблемите прозираха, само че към момента не бяха излезли на повърхността, централните банки една след друга оповестиха, че стартират да стопират така наречен количествено облекчение и минават към количествено стягане. Казано на елементарен език - изкупването на акции и облигации на свободния пазар стопира и се приминава към разпродаването им, съчетано с повишение на лихвите.
И тогава над развития свят надвисна един позабравен фантом, от който всички с съображение се опасяват - инфлацията.
Позабравен в продължение на няколко десетиления, този проблем освен усложни обстановката, само че и сложи централните банки в обстановка на самобитен, казано шахматно, цугцванг - каквото и да създадат, все ще бъде зле.
Почти всички избраха пътя на стягане на коланите
(голямото изключение е Централната банка на Япония), само че каквото и към този момент да създадат, щедростта им при отпущането на " евтини пари " десетилетия наред е напът да се върне като бумеранг - върху тях самите, а и върху данъкоплатците.
След като покачиха внезапно лихвените проценти, с цел да се борят с необузданата инфлация,
на УФР и неговите най-много европейски " сътрудници " се постанова да вършат големи лихвени заплащания към комерсиалните банки по депозити, които самите институции сътвориха посредством големи покупки на облигации и евтини заеми.
И това се случва в миг, когато милиони страдат от внезапно нарасналите се разноски за живот,
а държавните управления още веднъж са принудени да развържат кесията, с цел да не се стигне до обществени катаклизми. " Централната банка продължава да изпраща пари на банките, до момента в който ние би трябвало да съкратим разноските си ", споделя Лекс Хугдуин, професор по стопанска система в университета в Гронинген и някогашен член на борда на нидерландската централна банка, представен от Ройтерс. " Това си е чисто политически въпрос. "
Бумерангът на евтините пари към този момент лети.
Въпросът е кого ще удари - банките, държавните управления или жителите, и какъв брой мощно. Или казано по различен метод - в задачата се пита кой ще заплати сметката от десетилетието на безотговорно изтичане на средства.
И до момента в който от една страна апелите за ограничение на лихвените заплащания към банките порастват, самите те се оплакват, че това не е заслужено, защото точно този бранш бил понесъл тежестта на десетилетието на ниски лихви.
Михиел Хугевен, народен представител от икономическата комисия на Европейския парламент, която следи ЕЦБ, е измежду тези, които считат, че заемодателите би трябвало да поемат удара. " Ако в последна сметка данъкоплатците платят сметката, това ще бъде извънредно незаслужено ", споделя той.
Във Англия също се чуват апели към Bank of England да понижи лихвите върху запасите в комерсиалните банки
и по този начин да спести 30-45 милиарда лири във всяка от идващите две финансови години. Според калкулации на " Морган Стенли " (Morgan Stanley) % нарастване на лихвите понижава приходите към Министерството на финансите с 10 милиарда лири годишно.
Министерството на финансите на Съединени американски щати
не би трябвало да се тревожи за спасяването на УФР, което може просто да отсрочи всяка загуба. Но пък може да му липсват към 50-100 милиарда $, които получаваше от централната банка всяка година след финансовата рецесия. " УФР няма да банкрутира финансово, само че може да се срине политически ", споделя Дерек Танг, икономист в изследователската компания " Ел Ейч Мейър " (LH Meyer), представен от Ройтерс.
Проблемът стои с особена мъка пред ЕЦБ,
която през днешния ден би трябвало да реши какво да прави с лихвите и личните си заплащания, откакто десетилетия отпускаше пари на комерсиалните банки при негативни лихви.
Сега те са напът да осъществят голяма и обезпечена облага, като просто върнат тези пари назад в централната банка, печелейки 0,75 на 100 годишен лихвен %, който евентуално ще се удвои тази седмица и се чака да нарасне до 3 на 100 през идната година.
Такъв ход би донесъл на комерсиалните банки сред 31 и 35 милиарда евро,
в случай че процентът по депозитите доближи сред 2,5 и 4,5 на 100 в идващите месеци, пресмята Ерик Дор, шеф по стопански проучвания във висшето бизнес учебно заведение IESEG в Париж.
Според " Морган Стенли " при сходно развиване централните банки в еврозоната биха понесли загуби,от към 40 милиарда евро единствено през идната година. По подигравка на ориста централните банки на най-фискално внимателните страни - Нидерландия, Германия и в по-малка степен Белгия - ще се окажат най-засегнати, тъй като съхраняват максимален дял от банковите депозити и облигациите, които са купили от името на ЕЦБ, при нулева или негативна рентабилност.
Каквото и да реши ЕЦБ по-късно, банката към този момент е паднала в личния се капан,
а бумерангът на евтините пари стремглаво се е насочил към централата във Франкфурт. Тя може да го отклони - към държавните управления или жителите, само че и в двата случая е несъмнено едно само нещо - рецесията занапред ще се задълбочава и 2023 година ще бъде много по-трудна от 2022 година Защото евтините пари постоянно излизат скъпи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ