Над 70% от малките фирми трудно намират и задържат квалифицирани кадри
Повече от четири пети от компании от междинния и малък бизнес в България споделят, че им е мъчно да си намерят чиновници с умения за съответното работно място, не съумяват да ги задържат и не разполагат с финанси, с цел да ги образоват.
Проблемът не е дребен, защото за седем от 10 компании (71%) да имат служащи с подобаващите умения е доста значимо за бизнес модела, който са избрали. Други над една пета (22%) споделят, че това е " умерено значимо " и още 7% - че е " леко значимо ". Само 1% считат, че това няма значение.
Данните са от допитване " Евробарометър " във връзка Годината на професионалните умения в Европейски Съюз, извършено през май тази година и оповестено през септември. Огромният дял от участвалите (93% в България, 94% приблизително за ЕС) са от компании с до 9 чиновници, въпреки критериите да се простират през разнообразни групи до последната " 500 и повече наети ".
В допитването 51% от участвалите български предприемачи дават отговор, че е доста мъчно да намерят хора с умения, а още 26% - че им е " умерено мъчно ". Други 11% са се спрели на отговор, че тази задача е " леко сложна ". Нямат проблем с нея 8%.
Гъвкави, твърди, " зелени " умения
Любопитно е, че България е с един от най-високите индикатори (55%) при изказванието, че е станало доста значимо чиновниците да имат така наречен меки умения, под което се схваща еластичност, работа в екип, комуникативност и сериозно мислене. Като доста значими 33% дефинират така наречен твърди умения, т.е. професионалната подготовка. Още по-малко (16%) в България ценят доста " зелени " умения, т.е. да схващат и да знаят по какъв начин компанията им да схваща, взе участие и се възползва от бизнес практиките при климатичните политики.
Повече от един от четирима (28%) са в огромни усложнения да задържат личен състав с умения. Като се прибавят и 35%, споделили че им е " умерено мъчно " и 16% с " леки усложнения ", групата на изпитващите подобен проблем доближава 79%.
Има страни от Европейски Съюз за които групата " доста мъчно " задържащи служащите е по-голяма: Словакия (42%), Австрия (35%), Хърватия (30%). В стопанска система като Германия със забележителен бранш на междинни и малък бизнес по този начин дават отговор 17%, само че в други огромни стопански системи като Франция (26%), Италия (24%) и Нидерландия (21%) текучеството е очевидно.
Като цяло, 95% от всички такива компании в Европейски Съюз споделят, че им е доста значимо (82%) или умерено значимо (13%) за бизнес модела им да имат чиновници с подобаващи умения.
Българският дребен и междинен шеф е покрай средноевропейските оценки за значимостта на дипломи, документи и сходни документи за професионални умения. За 29% (и тук, и в ЕС) те са " доста значими ", за 42% (37% в ЕС) са умерено значими и за 22% (18% в ЕС) са " малко значими ". България се откроява с дребна група страни с доста дребен дял (6%) на тези, които изцяло подценяват такива документи (средното за Европейски Съюз е 18%, а в Словакия и Швеция е по 19%).
Българските работодатели дават отговор, че общо взето не им е мъчно да открият от какво образование имат потребност чиновниците им. Но не разполагат с време и средства за това:
една трета (32%) нямат усложнение да намерят по кое време да се образоват хората им само че за 17% това е " доста мъчно ", за 26% - умерено мъчно и за още 22% основава леки затруднения
когато стане дума за пари за образование по 19% споделят, че им е " доста мъчно " или " въобще не им е мъчно " да ги намерят обаче всеки четвърти (24%) споделя, че му е релативно мъчно и други 31% - че изпитва леки усложнения с това
или общо парите са в някаква степен проблем за 74%.
Запитани какви съответно експерти не им е елементарно да намерят, участниците в анкетата показват като причина най-много това, че няма задоволително претенденти и че дефицитът е най-вече на:
техници (48% изпитват усложнения в някаква степен)
оператори на машини (37%)
хора за ръчен труд (38%)
Само в България и Румъния толкоз доста предприемачи (42%) са споделили, че са " тотално съгласни " с изказванието, че неналичието на хора с подобаваща подготовка, умения и опит задържа активността на компаниите им.
Гърция се прибавя към тях по индикатори (67% са съгласи) при отговора, че неналичието на подобен личен състав бави възприемането или потреблението на цифрови технологии. В България изцяло съгласни с това умозаключение са 35%.
Но при търсенето на решения на недостига на подобаващи фрагменти 18% от българите в анкетата са споделили, че усилват разноските за търсене на претенденти, до момента в който това е избор на 29% в Гърция и 25% в Румъния. Още по-отчетлива е разликата сред България и Румъния при разновидността да се влага в обучаване на личните хора - 27% против 42%.
При опция да се спрат на няколко отговора по какъв начин да се оправят с казуса най-вече желания в България получават " Ще употребявам по-добре гениите вътре в компанията (мобилност на личния състав, ротация на работните места и под. " (43%) и " Ще засиля привлекателността на работното място с финансови и нефинансови бонуси " (31%). Близо е и отговорът (21%) " Ще трансформира индустриалния развой с автоматизиране или аутсорсинг ".
Масово (близо и над 60%) българските дребни и междинни предприемачи споделят, че нямат изгода за решение на казуса им нито от европейски, нито от български организации и управляващи, в това число районните и бюрата по труда.
А чували ли сте са начинания на Европейски Съюз като Пакт за умения, Eвропейски алианс за стажове или Центрове за професионално обучение, питат анкетиращите. Средно две трети (65% в Европейски Съюз и 63% в България) дават отговор, че въобще не са осведомени с тях, като има много страни, където тази група надвишава 70%. Не са познати и принадлежности като Синя карта (за квалифицирани чиновници от чужбина) - 70% в България споделят, че не я познават.
Малко по-добре наподобява информираността за финансиращи стратегии като Еразъм+ и Европейският обществен фонд (54% в Европейски Съюз и в България не са осведомени, а общо 39% при българите знаят за тях). Над половината (58%) от интервюираните българи считат, че разноските за образование на чиновници е редно да се поемат от работодателя, само че и всеки трети (34%) е на мнение, че в това би трябвало да взе участие и служащият (в Европейски Съюз приблизително за споделени разноски са 42%)
Българите са скептични и в това, че ще има резултат от улеснени процедури за наемане на хора от страни отвън Европейски Съюз - " въобще няма да оказват помощ " са избрали 42%. Освен това 97% от бизнесмените в България в никакъв случай не са наемали такива чужденци и обяснението им за какво не го вършат е, че в последно време не са назначавали нови хора (33%), езиковите условия (21%), предстоящата трудност на процедурите (време, разноски, несигурност) за наемане, узаконяване на статута (19%).
Проблемът не е дребен, защото за седем от 10 компании (71%) да имат служащи с подобаващите умения е доста значимо за бизнес модела, който са избрали. Други над една пета (22%) споделят, че това е " умерено значимо " и още 7% - че е " леко значимо ". Само 1% считат, че това няма значение.
Данните са от допитване " Евробарометър " във връзка Годината на професионалните умения в Европейски Съюз, извършено през май тази година и оповестено през септември. Огромният дял от участвалите (93% в България, 94% приблизително за ЕС) са от компании с до 9 чиновници, въпреки критериите да се простират през разнообразни групи до последната " 500 и повече наети ".
В допитването 51% от участвалите български предприемачи дават отговор, че е доста мъчно да намерят хора с умения, а още 26% - че им е " умерено мъчно ". Други 11% са се спрели на отговор, че тази задача е " леко сложна ". Нямат проблем с нея 8%.
Гъвкави, твърди, " зелени " умения
Любопитно е, че България е с един от най-високите индикатори (55%) при изказванието, че е станало доста значимо чиновниците да имат така наречен меки умения, под което се схваща еластичност, работа в екип, комуникативност и сериозно мислене. Като доста значими 33% дефинират така наречен твърди умения, т.е. професионалната подготовка. Още по-малко (16%) в България ценят доста " зелени " умения, т.е. да схващат и да знаят по какъв начин компанията им да схваща, взе участие и се възползва от бизнес практиките при климатичните политики.
Повече от един от четирима (28%) са в огромни усложнения да задържат личен състав с умения. Като се прибавят и 35%, споделили че им е " умерено мъчно " и 16% с " леки усложнения ", групата на изпитващите подобен проблем доближава 79%.
Има страни от Европейски Съюз за които групата " доста мъчно " задържащи служащите е по-голяма: Словакия (42%), Австрия (35%), Хърватия (30%). В стопанска система като Германия със забележителен бранш на междинни и малък бизнес по този начин дават отговор 17%, само че в други огромни стопански системи като Франция (26%), Италия (24%) и Нидерландия (21%) текучеството е очевидно.
Като цяло, 95% от всички такива компании в Европейски Съюз споделят, че им е доста значимо (82%) или умерено значимо (13%) за бизнес модела им да имат чиновници с подобаващи умения.
Българският дребен и междинен шеф е покрай средноевропейските оценки за значимостта на дипломи, документи и сходни документи за професионални умения. За 29% (и тук, и в ЕС) те са " доста значими ", за 42% (37% в ЕС) са умерено значими и за 22% (18% в ЕС) са " малко значими ". България се откроява с дребна група страни с доста дребен дял (6%) на тези, които изцяло подценяват такива документи (средното за Европейски Съюз е 18%, а в Словакия и Швеция е по 19%).
Българските работодатели дават отговор, че общо взето не им е мъчно да открият от какво образование имат потребност чиновниците им. Но не разполагат с време и средства за това:
една трета (32%) нямат усложнение да намерят по кое време да се образоват хората им само че за 17% това е " доста мъчно ", за 26% - умерено мъчно и за още 22% основава леки затруднения
когато стане дума за пари за образование по 19% споделят, че им е " доста мъчно " или " въобще не им е мъчно " да ги намерят обаче всеки четвърти (24%) споделя, че му е релативно мъчно и други 31% - че изпитва леки усложнения с това
или общо парите са в някаква степен проблем за 74%.
Запитани какви съответно експерти не им е елементарно да намерят, участниците в анкетата показват като причина най-много това, че няма задоволително претенденти и че дефицитът е най-вече на:
техници (48% изпитват усложнения в някаква степен)
оператори на машини (37%)
хора за ръчен труд (38%)
Само в България и Румъния толкоз доста предприемачи (42%) са споделили, че са " тотално съгласни " с изказванието, че неналичието на хора с подобаваща подготовка, умения и опит задържа активността на компаниите им.
Гърция се прибавя към тях по индикатори (67% са съгласи) при отговора, че неналичието на подобен личен състав бави възприемането или потреблението на цифрови технологии. В България изцяло съгласни с това умозаключение са 35%.
Но при търсенето на решения на недостига на подобаващи фрагменти 18% от българите в анкетата са споделили, че усилват разноските за търсене на претенденти, до момента в който това е избор на 29% в Гърция и 25% в Румъния. Още по-отчетлива е разликата сред България и Румъния при разновидността да се влага в обучаване на личните хора - 27% против 42%.
При опция да се спрат на няколко отговора по какъв начин да се оправят с казуса най-вече желания в България получават " Ще употребявам по-добре гениите вътре в компанията (мобилност на личния състав, ротация на работните места и под. " (43%) и " Ще засиля привлекателността на работното място с финансови и нефинансови бонуси " (31%). Близо е и отговорът (21%) " Ще трансформира индустриалния развой с автоматизиране или аутсорсинг ".
Масово (близо и над 60%) българските дребни и междинни предприемачи споделят, че нямат изгода за решение на казуса им нито от европейски, нито от български организации и управляващи, в това число районните и бюрата по труда.
А чували ли сте са начинания на Европейски Съюз като Пакт за умения, Eвропейски алианс за стажове или Центрове за професионално обучение, питат анкетиращите. Средно две трети (65% в Европейски Съюз и 63% в България) дават отговор, че въобще не са осведомени с тях, като има много страни, където тази група надвишава 70%. Не са познати и принадлежности като Синя карта (за квалифицирани чиновници от чужбина) - 70% в България споделят, че не я познават.
Малко по-добре наподобява информираността за финансиращи стратегии като Еразъм+ и Европейският обществен фонд (54% в Европейски Съюз и в България не са осведомени, а общо 39% при българите знаят за тях). Над половината (58%) от интервюираните българи считат, че разноските за образование на чиновници е редно да се поемат от работодателя, само че и всеки трети (34%) е на мнение, че в това би трябвало да взе участие и служащият (в Европейски Съюз приблизително за споделени разноски са 42%)
Българите са скептични и в това, че ще има резултат от улеснени процедури за наемане на хора от страни отвън Европейски Съюз - " въобще няма да оказват помощ " са избрали 42%. Освен това 97% от бизнесмените в България в никакъв случай не са наемали такива чужденци и обяснението им за какво не го вършат е, че в последно време не са назначавали нови хора (33%), езиковите условия (21%), предстоящата трудност на процедурите (време, разноски, несигурност) за наемане, узаконяване на статута (19%).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ