В Ловеч няма координационен център, който да насочва бежанците
Повече от 200 са бежанците от Украйна, намерили леговище в Ловеч. Те са настанени в хотели и частни домове . Оттук нататък един от главните им проблеми ще бъде да си намерят работа.
Какъв е пътят на украинците до работни места и основана ли е необходимата организация от страна на местните власти, институциите и бизнеса да се помогне на тези хора сами да изкарват прехраната си у нас, а не да чакат на помощи и дарения?
Няма прилики, има единствено разлики в организацията на полско-украинската граница и тук, в България . Оказва се, че на 20-ия ден страната ни не е подготвена и няма съгласуваност, отбелязва кореспондентът на БНР в Ловеч Пламен Христов, който отразява дни наред влизането на бежанци от Украйна в Полша.
Оказва се, че не е толкоз елементарно и просто бягащите от военните дейности да получат статут на краткотрайна протекция , разяснява Христов в предаването „ Хоризонт до обед “.
В Ловеч няма координационен център, който да насочва бежанците . Изнесена група на Бюрото по труда през днешния ден ще посети туристическа база в Рибарица, прецизира журналистът.
Мая Йовкова е приютила в дома си украинките Виктория, Таня и Маргарита. От началото на войната си кореспондира с украинска организация за напредването на бежанци и настаняването им. Опитва се да помогне на трите украински девойки да стартират работа.
Ако се записват със статут протекция, те ще могат да стартират работа и да получават помощи , както и да имат право на незабавна здравна помощ, разяснява Йовкова и обръща внимание върху дългите периоди и комплицираните процедури.
Таня е с здравно обучение, Маргарита – технолог-сладкар. Получили са оферти за работа. Таня – в локалната болница, на Маргарита и Виктория ръка подава ловешки хотелиер .
„ Защо да не я приемем? Тя има квалификацията за здравна сестра. Радвам се, че може да сме потребни. Изгодата е и за нас - влиза млад кадър в тази болница, който като се образова, има бъдеще “, заявява шефът на болничното заведение в Ловеч Янко Кочев.
„ Много е безшумно тук, само че от време на време ми се причуват някакви звуци. В Харков доста бомбардираха. Тук е уютно. Хората са доброжелателни, оказват помощ “, споделят девойките, които искат да останат да живеят и да работят в България.
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Какъв е пътят на украинците до работни места и основана ли е необходимата организация от страна на местните власти, институциите и бизнеса да се помогне на тези хора сами да изкарват прехраната си у нас, а не да чакат на помощи и дарения?
Няма прилики, има единствено разлики в организацията на полско-украинската граница и тук, в България . Оказва се, че на 20-ия ден страната ни не е подготвена и няма съгласуваност, отбелязва кореспондентът на БНР в Ловеч Пламен Христов, който отразява дни наред влизането на бежанци от Украйна в Полша.
Оказва се, че не е толкоз елементарно и просто бягащите от военните дейности да получат статут на краткотрайна протекция , разяснява Христов в предаването „ Хоризонт до обед “.
В Ловеч няма координационен център, който да насочва бежанците . Изнесена група на Бюрото по труда през днешния ден ще посети туристическа база в Рибарица, прецизира журналистът.
Мая Йовкова е приютила в дома си украинките Виктория, Таня и Маргарита. От началото на войната си кореспондира с украинска организация за напредването на бежанци и настаняването им. Опитва се да помогне на трите украински девойки да стартират работа.
Ако се записват със статут протекция, те ще могат да стартират работа и да получават помощи , както и да имат право на незабавна здравна помощ, разяснява Йовкова и обръща внимание върху дългите периоди и комплицираните процедури.
Таня е с здравно обучение, Маргарита – технолог-сладкар. Получили са оферти за работа. Таня – в локалната болница, на Маргарита и Виктория ръка подава ловешки хотелиер .
„ Защо да не я приемем? Тя има квалификацията за здравна сестра. Радвам се, че може да сме потребни. Изгодата е и за нас - влиза млад кадър в тази болница, който като се образова, има бъдеще “, заявява шефът на болничното заведение в Ловеч Янко Кочев.
„ Много е безшумно тук, само че от време на време ми се причуват някакви звуци. В Харков доста бомбардираха. Тук е уютно. Хората са доброжелателни, оказват помощ “, споделят девойките, които искат да останат да живеят и да работят в България.
Повече по тематиката чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ