Кула, Грамада, Бойница... Когато хората си нямат болница
Повече от 20 години опазването на здравето в България се ръководи с обикновени сметки включващи събиране на доходи и изваждане на разноски. Стана по този начин, че клиничните пътеки, по които се финансират лечебните заведения са по-важни даже от положението на пациента. Лекарите и медицинските сестри също както и болните не харесват системата. Реформата почнала през 1998-ма година катастрофира.
Празни коридори. Стари избелели надписи. Отворени порти на стаи с овехтяло и изпочупено болнично обзавеждане. Операционна с изтърбушена маса. Гипсовъчна, от която е останала единствено табелата. Манипулационни, където се търкалят празни ампули. Кабинети, в които към момента има здравна литература и картони на пациенти. Така наподобява изоставеното от десетилетие само лечебно заведение в северозападния град Кула.
Това не е апокалипсис, а резултат от промяната в опазването на здравето през 2010 - 2011 година. Тя целеше да се основат правила за работа на лечебните заведения и да се вкарат стандарти гарантиращи лекуването на пациентите. Резултатът – всеобщо затваряне на общински лечебни заведения в бедните региони на страната и усложнен достъп до здравно обслужване на жители, живеещи в европейска страна. Във време на пандемия - популацията на видинските общини Кула, Грамада, Бойница и Макреш е обречено.
" Много неприятно се направи, че се закри. Защото тука хората са доста и не могат да устоят да ги карат до Видин ", споделя пред Bulgaria ON AIR Цанко Петров от Кула. А съгражданката му Петрана Данкова добавя, че и проучване няма къде да си направи човек.
12 хиляди са жителите на четирите общини през 2010-та година, когато е взето решението да се закрие единствената болница в региона. Причината е дълг от 170 хиляди лв.. Сумата въпреки и не доста огромна е непостижима за бедната община Кула, в чиито активи е лечебното заведение.
Държавата отхвърля да помогне, тъй като съгласно почналата здравна промяна лечебните заведения са търговски сдружения и би трябвало да работят на пазарен принцип. През 2010 година е нарушен член 52-ри от конституцията, който гласи, че жителите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ.
След закриването на болничното заведение в Кула, Министерство на здравеопазването дава на общината една кола за спешна помощ, само че дистанциите в региона и пътищата там не могат да се съпоставят с градски улици или автомагистрали. Често обслужването на болен от отдалечено село лишава повече от час, а в случай че сега има втори незабавен случай, общително му се дава отговор, че би трябвало да изчака.
" Линейката ще обслужи този, който е пръв по време, който първи я е извикал. Но, в случай че се случи да има случаи в Кула, в село Старопатица, което е в нашата община и в макрешкото село Подгоре, което е в планински регион, при зимни условия, познайте по какъв начин ще стигне колата за спешна помощ на трите места и за какъв брой време. И в случай че единия пациент е в тежко положение, допустимо е и да не доживее да получи някаква здравна помощ. Изключително нечовечен е казусът с обезпечаването на здравна грижа тук ", споделя Христела Христова от град Кула.
На 29 януари 2010 година, когато започва болничната промяна тогавашният министър на опазването на здравето Божидар Нанев осведоми депутатите, че при смяната ще се разчита на Спешната помощ. Обеща да я укрепи с четири хеликоптера и да се оборудват повече профилирани коли за спешна помощ. 12 години по-късно Бързата помощ към момента не е получила летателните машини, само че пламна пандемия, която наложи нови правила. След транспорт на всеки Ковид болен, наложително се прави стерилизация, което пък поставя още един час липса на кола за спешна помощ.
Час път на отиване. Още час да обслужиш пациента, по-късно и превоза до Видин... Значи едно два часа и половина, до три часа имаме транспорт на един болен. Ако се обади втори, колата за спешна помощ е заета и би трябвало да се изчаква. При доста незабавен случая, когато е животозастрашаващо положението, идва кола за спешна помощ от Видин. Това споделя фелдшер Маргарита Иванова от Спешната здравна помощ в Кула.
" Ние апропо с изключение на лекари сме и носачи, тъй като отиваш в някое село и няма кой да ти помогне. Трагедия е по селата – пътища неприятни, мъчно постигане до някои къщи, вървене пешком, мъкнене... ", споделя доктор Пламен Павлов, завеждащ Филиала по незабавна здравна помощ в Кула.
За да компенсира неналичието на налична здравна помощ министерството е разкрило незабавен кабинет в града, където всеки ден дежури лекар с друга компетентност. Един от тях е и кмета на Кула доктор Владимир Владимиров. Като доктор счита за собствен дълг да оказва помощ доколкото може и при лекуването на съгражданите си.
" Под мотото всички в България да имат еднакъв достъп до опазване на здравето се получи, че този достъп напълно не е еднакъв и не е идентичен. Твърдя го, тъй като трима души да вземем за пример – от Видин, Кула и някое село, ще отделят друго време, с цел да стигнат до болница. Видинчанинът ще пресече улицата и е в лабораторията, а един възрастен човек от село Извор Махала би трябвало авансово да го възнамерява, да тръгне сутринта рано с рейса, да си загуби целия ден. Това за мен не е еднакъв достъп до опазване на здравето ", споделя доктор Владимиров.
Общини без лечебни заведения се ръководят доста по-лесно, тъй като не основават непрекъснати грижи на администрацията. А те не са малко! Местната власт би трябвало да измисли метод да поддържа лечебните заведения в положително финансово положение и да им обезпечи експерти. За бедните и слабонаселени региони на страната, които страната е изоставила във връзка с здравното обслужване това е еднакво на знамение.
България е преди всичко по смъртност в Европейския съюз. Челното място в черната ранглиста не е единствено поради пандемията, а и поради сбърканата здравна политика. Хората в Кула са уверени, че против тях се оказва геноцид и с горест споделят, че не е надалеч времето, когато хубавият им край ще загине.
Празни коридори. Стари избелели надписи. Отворени порти на стаи с овехтяло и изпочупено болнично обзавеждане. Операционна с изтърбушена маса. Гипсовъчна, от която е останала единствено табелата. Манипулационни, където се търкалят празни ампули. Кабинети, в които към момента има здравна литература и картони на пациенти. Така наподобява изоставеното от десетилетие само лечебно заведение в северозападния град Кула.
Това не е апокалипсис, а резултат от промяната в опазването на здравето през 2010 - 2011 година. Тя целеше да се основат правила за работа на лечебните заведения и да се вкарат стандарти гарантиращи лекуването на пациентите. Резултатът – всеобщо затваряне на общински лечебни заведения в бедните региони на страната и усложнен достъп до здравно обслужване на жители, живеещи в европейска страна. Във време на пандемия - популацията на видинските общини Кула, Грамада, Бойница и Макреш е обречено.
" Много неприятно се направи, че се закри. Защото тука хората са доста и не могат да устоят да ги карат до Видин ", споделя пред Bulgaria ON AIR Цанко Петров от Кула. А съгражданката му Петрана Данкова добавя, че и проучване няма къде да си направи човек.
12 хиляди са жителите на четирите общини през 2010-та година, когато е взето решението да се закрие единствената болница в региона. Причината е дълг от 170 хиляди лв.. Сумата въпреки и не доста огромна е непостижима за бедната община Кула, в чиито активи е лечебното заведение.
Държавата отхвърля да помогне, тъй като съгласно почналата здравна промяна лечебните заведения са търговски сдружения и би трябвало да работят на пазарен принцип. През 2010 година е нарушен член 52-ри от конституцията, който гласи, че жителите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ.
След закриването на болничното заведение в Кула, Министерство на здравеопазването дава на общината една кола за спешна помощ, само че дистанциите в региона и пътищата там не могат да се съпоставят с градски улици или автомагистрали. Често обслужването на болен от отдалечено село лишава повече от час, а в случай че сега има втори незабавен случай, общително му се дава отговор, че би трябвало да изчака.
" Линейката ще обслужи този, който е пръв по време, който първи я е извикал. Но, в случай че се случи да има случаи в Кула, в село Старопатица, което е в нашата община и в макрешкото село Подгоре, което е в планински регион, при зимни условия, познайте по какъв начин ще стигне колата за спешна помощ на трите места и за какъв брой време. И в случай че единия пациент е в тежко положение, допустимо е и да не доживее да получи някаква здравна помощ. Изключително нечовечен е казусът с обезпечаването на здравна грижа тук ", споделя Христела Христова от град Кула.
На 29 януари 2010 година, когато започва болничната промяна тогавашният министър на опазването на здравето Божидар Нанев осведоми депутатите, че при смяната ще се разчита на Спешната помощ. Обеща да я укрепи с четири хеликоптера и да се оборудват повече профилирани коли за спешна помощ. 12 години по-късно Бързата помощ към момента не е получила летателните машини, само че пламна пандемия, която наложи нови правила. След транспорт на всеки Ковид болен, наложително се прави стерилизация, което пък поставя още един час липса на кола за спешна помощ.
Час път на отиване. Още час да обслужиш пациента, по-късно и превоза до Видин... Значи едно два часа и половина, до три часа имаме транспорт на един болен. Ако се обади втори, колата за спешна помощ е заета и би трябвало да се изчаква. При доста незабавен случая, когато е животозастрашаващо положението, идва кола за спешна помощ от Видин. Това споделя фелдшер Маргарита Иванова от Спешната здравна помощ в Кула.
" Ние апропо с изключение на лекари сме и носачи, тъй като отиваш в някое село и няма кой да ти помогне. Трагедия е по селата – пътища неприятни, мъчно постигане до някои къщи, вървене пешком, мъкнене... ", споделя доктор Пламен Павлов, завеждащ Филиала по незабавна здравна помощ в Кула.
За да компенсира неналичието на налична здравна помощ министерството е разкрило незабавен кабинет в града, където всеки ден дежури лекар с друга компетентност. Един от тях е и кмета на Кула доктор Владимир Владимиров. Като доктор счита за собствен дълг да оказва помощ доколкото може и при лекуването на съгражданите си.
" Под мотото всички в България да имат еднакъв достъп до опазване на здравето се получи, че този достъп напълно не е еднакъв и не е идентичен. Твърдя го, тъй като трима души да вземем за пример – от Видин, Кула и някое село, ще отделят друго време, с цел да стигнат до болница. Видинчанинът ще пресече улицата и е в лабораторията, а един възрастен човек от село Извор Махала би трябвало авансово да го възнамерява, да тръгне сутринта рано с рейса, да си загуби целия ден. Това за мен не е еднакъв достъп до опазване на здравето ", споделя доктор Владимиров.
Общини без лечебни заведения се ръководят доста по-лесно, тъй като не основават непрекъснати грижи на администрацията. А те не са малко! Местната власт би трябвало да измисли метод да поддържа лечебните заведения в положително финансово положение и да им обезпечи експерти. За бедните и слабонаселени региони на страната, които страната е изоставила във връзка с здравното обслужване това е еднакво на знамение.
България е преди всичко по смъртност в Европейския съюз. Челното място в черната ранглиста не е единствено поради пандемията, а и поради сбърканата здравна политика. Хората в Кула са уверени, че против тях се оказва геноцид и с горест споделят, че не е надалеч времето, когато хубавият им край ще загине.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ