Едно упражнение, което със сигурност ще повиши самочувствието ви
Повече от 15 години церя пациенти с методите на когнитивната терапия. Едно от най-успешните извършения, които съм виждала да оказват помощ на хората да се почувстват по-добре, е толкоз просто, че всякога, когато убедя някой да го направи, съм изумена от неговата успеваемост, написа психологът доктор Дженис Вилхауър в сп. Psychology Today.
Преди да споделя с вас това упражнение, желая да знаете, че най-трудната част не е да вършите самата активност. Тя е да се накарате да повярвате, че тази активност ще ви бъде задоволително потребна, което ще ви накара да положите действителното изпитание да я извършите и да изпитате резултатите.
Често, когато давам тази задача на пациентите, те идват в продължение на две-три седмици, без още да са го създали. Това е обикновено. Толкова съм сигурна, че в началото няма да опитат, че по принцип не им давам задачата, до момента в който не съм поработила с тях задоволително време, с цел да обуча да схващат какви са изгодите от изместването на вниманието и мисленето им, по какъв начин се отнася към метода, по който мозъкът действа и по какъв начин се отразява на настроението им, така че схванат цената на това, което ги апелирам да създадат.
И по този начин, какво е упражнението?
- Дръжте до леглото си една тетрадка и всяка вечер преди да си легнете, записвайте три неща, които сте харесали в себе си през този ден.
- Прочетете този лист заран, преди да станете от леглото.
- Правете това всеки ден в продължение на 30 дни.
Не е нужно да се огромни неща, да вземем за пример аз съм отзивчив човек. Могат да бъдат простички, да вземем за пример - хареса ми, че задържах вратата за сътрудника ми или хареса ми, че не побеснях в задръстването през днешния ден, или харесва ми, че поставям усилието да върша това упражнение, макар че не знам дали ще проработи...
За човек, който страда от меланхолия, тази активност може да изисква голямо изпитание. Защо? Изследванията демонстрират, че хората с меланхолия имат податливост да насочват вниманието си към отрицателните неща, които се отнасят за тях. Те също по този начин имат усложнен надзор на вниманието, което значи, че задейства ли се един път една отрицателна скица, те се склонни да зациклят върху нея и им е мъчно да се освободят, като трансферират вниманието си върху нещо друго. Вследствие се следи резистентен отрицателен афект. Накратко, хората с меланхолия прекарват прекомерно дълго време в това да мислят какво не харесват в себе си - и им е мъчно да спрат.
Колкото повече време прекарвате в мислене за едно нещо, толкоз по-активно става то в пространството на съзнанието ви - толкоз по-лесен е достъпът до него. Също по този начин, колкото повече мислите за нещо, толкоз повече вие приучавате мозъка си да продължава да търси сходни неща в околната среда, създавайки изборен филтър, който ви кара да пресявате покрайнината за неща, които съответстват с това, което мислите, както и да изкривявате спорната информация по метод, който дава отговор на домниращите ви мисли.
