Постоянното докосване на лицето е много опасен навик
Постоянното допиране на лицето е доста рисков табиет, изключително при разпространяването на зараза
Сред многото поведенчески особености, които ни отличават от другите животни, има една, която може да се окаже извънредно рискова в разгара на зараза.
Ние сме единственият прочут в природата тип (с изключение на няколко примати), който допира лицето си, без даже да го осъзнава. И това способства за разпространяването на вируси, в това число ковид Covid-19.
Но за какво непрестанно допираме лицата си – и допустимо ли е да се отървем от този несъзнателен табиет?
В изследване, извършено през 2015 година в Австралия с присъединяване на студенти по медицина, се оказа, че даже начинаещите лекари не могат да се оправят сами.
Изглежда, че те в действителност би трябвало да имат визия за обвързваните опасности и все пак студентие най-малко 23 пъти в час несъзнателно допират носа си, пипат устата си или търкат очите си.
Междувременно професионални и публични здравни организации, в това число СЗО, предизвестяват за заплахите от такова „ докосващо държание “.
Препоръките за това по какъв начин да избегнете Covid-19 непроменяемо акцентират значимостта да контролирате ръцете си.
И въпреки всичко, за какво постоянно допираме лицето си?
Изглежда, че хората и някои примати не могат да създадат нищо по въпроса: това е смешка, която еволюцията играе с нас.
Според професора по логика на психиката в Калифорнийския университет в Бъркли, Дачър Келтнър, от време на време докосването има успокоителен резултат, от време на време е несъзнателен флирт или такова допиране „ играе ролята на завеса на сцената, отделяща един акт на обществено зрелище от различен “.
Други поведенчески специалисти допускат, че докосването на лицето оказва помощ да се справите с страстите или да се концентрирайте.
„ Докосването е акт на саморегулиране, който няма за цел да съобщи някакъв тип информация и постоянно се реализира подсъзнателно “, споделя Грунвалд в изявление за BBC.
Проблемът с сходни докосвания обаче е, че очите, носът и устата са портите към нашия организъм, през които всички „ гадости “ могат да стигнат до там.
Например, вирусът Covid-19 се предава от човек на човек посредством въздушни капчици, само че можете да се болестите, просто докосвайки предмети и повърхности, върху които се намира вирусът.
Специалистите не престават да учат характерностите на новия ковид, само че не е загадка, че това семейство от вируси е много издръжливо и някои от тях могат да живеят на повърхността на обекти до девет дни.
Повишена жизненост
Такава нараснала жизненост на вирусите, съчетана с навика ни да допираме лицата си, усилва риска от зараза.
През 2012 година група учени от Съединени американски щати и Бразилия пробно откриват, че хората допират разнообразни повърхности на публични места повече от три пъти на час. И почти толкоз пъти на час допират носа или устата си.
Това, несъмнено, е доста по-малко, в сравнение с в тази ситуация с австралийските студенти, само че това може да се изясни с обстоятелството, че студентите са били следени, когато са били в аудиторията на лекции, а не на открито, където има доста повече разсейващи моменти.
Някои здравни експерти даже имат вяра, че медицинските маски ни оказват помощ да се борим с навика да допираме лицето си, а не в действителност да се предпазим от вируси.
Какви стъпки можем да предприемем?
Но допустимо ли е да извършите нещо, с цел да не докосвате лицето си толкоз постоянно?
Професорът по поведенчески проучвания в Колумбийския университет Майкъл Холсуърт признава, че това е доста мъчно да се направи на процедура.
“Много по-лесно е да убедиш хората да мият ръцете си по-често, в сравнение с да ги накараш да допират по-рядко лицето си. ”
Старайте се да обръщате внимание на всеки случай, когато ръката ви протяга ръка към лицето.
“Когато имате физическа потребност да докоснете лицето си, да вземем за пример, когато ви сърби, можете да употребявате противоположната страна на дланта си, споделя Холсуърт. “Това не е идеално решение, само че намалявате риска от заразяване по този метод.
Намерете повода
Освен това професор Холсуърт изрично предлага да разберем какво тъкмо ни кара да посегнем към лицето си.
„ Ако се научим да разпознаваме обстановките, в които желаеме да докоснем лицето си, ще можем да реагираме вярно на тях “, изяснява специалистът.
„ Така че хората, които обичат да търкат очите си, могат да носят слънчеви очила.
Можете също по този начин да ангажирате ръцете си с нещо друго – да вземем за пример, да употребявате специфична топка, с цел да облекчите напрежението. В този случай не забравяйте да дезинфекцирате тези предмети.
Самонапомнянето, че докосването на лицето не е потребно, също оказва помощ.
Ако някой знае, че имат натрапчиво държание, той може да помоли родственици или другари да го предизвестяват когато това предпочитание настъпи ”, споделя Майкъл Холсуърт.
Вижте още: “Моят дом е моята цитадела ”: да се предпазим от ковид!
Миенето на ръцете
И най-после, не подценявайте преимуществата на положителното и подробно измиване на ръцете.
