Николай Събев: Свързаността в посоката Север - Юг е нашият основен приоритет
Поставили сме си високи цели, с цел да имаме една България – естествена и подредена
Една от главните задания е да бъдат приключени в точния момент секторите от общоевропейската транспортна мрежа на наша територия и цифровата промяна на превоза
Пътните връзки, които са планувани за финансиране, са автомагистрала „ Струма “, лот 3.2; обходът на Габрово, в това число тунел под връх Шипка; построяването на автомагистралата „ Русе – Велико Търново “.
Това сподели Николай Събев в изявление за вестник „ “.
Какви ще са главните цели в работата Ви?
Поставили сме си високи цели, с цел да имаме една България – естествена и подредена, с функционираща стопанска система, положителни приходи и нараснал витален стандарт. Основен приоритет в нашата стратегия е подобряването на транспортната съгласуваност в посока Север - Юг, от Прибалтика през Румъния и България до Средиземноморието. Това е от основно значение за развиването на Северна България.
Паралелно с това за нас е значимо подобряването на свързаността с всички прилежащи страни. Проведох редица срещи с сътрудниците ми от Северна Македония, Румъния и Турция. Една от главните цели е ускореното прекосяване на пасажери и товари през граничните пунктове.
Рестартирахме дейностите на двустранните работни групи, преразгледахме и подписахме документи с обща цел – железопътна, пътна и въздушна съгласуваност на Балканите.
Правителството залага на сериозна инфраструктурна стратегия, която включва построяването на 4 мостови уреди над река Дунав в идващите 4 години и три тунела под Стара планина, също дотъкмяване на Автомагистрала „ Черно море” и Автомагистрала „ Струма”. Каква е готовността за такава стратегия, каква е Вашата визия по отношение на реализацията ѝ като обекти, време и финансиране? Къде виждате подводни камъни?
След срещата с моя румънски сътрудник съм уверен, че в случай че работим дейно и интензивно за осъществяване на целите, които са значими за всяка от двете страни, от една страна, ще се усъвършенства корабоплаването по Дунав, а от друга - проектите за нови мостове ще придобият съответни измерения.
По стратегия „ Транспортна съгласуваност 2021 – 2027” може да стартира строителството на сектора на автомагистрала „ Струма “, който беше отлаган поради прекосяването през Кресненското дефиле. Оперативно дейностите по подготовка и създаване на плана се осъществят от Министерството на районното развиване и благоустройството и Агенция „ Пътна инфраструктура “.
Предстои да бъдат изпълнени уговорките, поети пред Европейската комисия. Те включват допълнение на екологичната документи, понижаване на натиска от трафика върху природата и повишение на сигурността в правата от Е-79 през дефилето. Възможно е в хода на развиване на плана да се наложи осъществяване на нова процедура по Оценка на въздействието върху околната среда.
Казвате, че не сте удовлетворен от усвояването на средства от страна на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “. В тази връзка какво е положението на НКЖИ? Как върви осъществяването на огромните жп планове? Какво следва в това направление?
Извършва се разбор на цялостното финансово положение на компанията. От резултатите зависи какви промени ще предприемем.
Обявихме състезания за членове на органите за ръководство и надзор в Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ и „ Холдинг БДЖ “ ЕАД. Конкурсите ще се проведат в условия на бистрота.
Моята цел е предприятията в системата на МТС да имат витален и сполучлив мениджмънт, който бързо да реализира задачите на промяната в железопътния бранш. Позициите, които предлагаме, са идеална опция за мениджъри с визия и огромно мислене да осъществят кариерно себе си и в същото време да са задоволени от това, че работят за обществото
Всяка година НКЖИ получава финансов трансфер и дотация, като за 2021 година средствата са в общ размер от 329 млн. лв.. Мениджмънтът би трябвало да ръководи тези пари рационално и оправдано.
Аз чакам да се работи доста интензивно за усвояването на европейските средства, с цел да се реализиран най-хубави резултати при осъществяването на плановете. Забелязваме обилни закъснения поради тежките и продължителни административни процедури. Необходимо е това да се отстрани, с цел да не загубим парите от Европейския съюз.
В момента по линия на Механизма за свързване на Европа в развой на осъществяване са четири огромни инфраструктурни плана. Модернизират се жп секторите София - Елин Пелин, Костенец - Септември, София - Волуяк и жп възел Пловдив.
Освен до момента употребяваните финансови принадлежности по линия на европейските фондове, ще имаме опция за финансиране на планове и по новия План за възобновяване и резистентност. В него са включени вложения за рационализация на железопътната инфраструктура в размер на 258 млн. лв..
А какво е положението на БДЖ? Направихте промени и се сътвори Национална компания „ Български държавни железници”, какво следва от тук нататък? Кога ще има локомотиви и вагони, които могат да поддържат скорост от 160 км/ч, защото се построяват високоскоростни трасета, само че няма преносим състав за тях?
Приоритет е железниците да бъдат оздравени. Дружеството работи на загуба от 2002 година насам, което за този интервал се равнява на повече от 400 млн. лв.. Нашата цел е да заложим на постоянен мениджмънт, който да ръководи с обсег и да изведе сдружението на облага. В момента тече развой на преструктуриране на компанията. Успоредно с това ще бъде направена бизнес стратегия за петгодишен интервал, с цел да се дефинират нужните вложения за БДЖ. Вече се работи по възстановяване на хигиената и понижаване на времето за пътешестване с трен сред София - Бургас и София - Варна. Искаме да притеглим повече хора да пътуват екологично и това ще стане, когато железницата стартира да дава качествена услуга.
Именно по тази причина в Плана за възобновяване и резистентност съществена тежест е закупуване на нови и съвременни влакове, с които клиентите да се придвижват бързо към мечтаната дестинация. Близо 1 милиарда лв. са планувани за постигането на високоефективна и интегрирана железопътна система. Нашите проекти са новите влакове да са налични, когато е приключено напълно обновяването на стоманения път за 160 км за час.
Предвиждате развиване на летищната инфраструктура у нас. Какви стъпки ще предприемете в тази тенденция? Има ли съответни планове? Колко летища съгласно Вас е добре да има България?
Нашата цел е разширението на активността на дребните летища. Усилията ни са да се запази съществуващата инфраструктура и да има опция и в бъдеще да се употребява по предопределение при положение на инвеститорски интерес.
Броят и категорията на гражданските летища е функционалност на икономическата нужда от потреблението на въздушен превоз в съответния район, където е ситуирано летището. Освен за пътнически полети и транспорт на товари, някои от летищата имат и действия като авиационни образователни центрове, дават услуги за селското стопанство или провеждат спортни и развлекателни действия.
Каква е визията Ви за развиване на пристанищната инфраструктура?
Тя е част от цялостна логистична верига за транспорт на товари с воден превоз. Развитието ѝ е в директна взаимозависимост от напъните на всички участници, както и на виновните държавни институции. За да реализираме по-голяма успеваемост на българските пристанища, би трябвало да съобразим тяхното развиване с потребностите на ползвателите. И това ще е философията на единната тактика за развиване на мултимодалните транспорти с потребление на водния превоз.
По кои планове ще работите взаимно с министъра на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов?
Работим дружно по стратегически инфраструктурни обекти. Изграждането на някои от тях се финансира по стратегии, ръководени от МТС. Усилията ни са съсредоточени върху доизграждането на мрежата от автомагистрали и скоростни пътища в България при съблюдаване на правилата за бистрота на разходването на обществения запас и високо качество и успеваемост на строителството.
Към момента създаваме взаимно интерактивна карта с оперативните и стратегически цели. Изготвихме методика, критерии за оценка и механизъм за установяване на планове, които да бъдат осъществени в оперативния интервал 2022 – 2025 година и в стратегическия интервал 2026 – 2030 година Картата ще бъде качена на електронните страници на двете министерства.
Друг приоритет на българското държавно управление, по който двете ни министерства работят взаимно, е построяването на нови мостове над река Дунав.
Общи са напъните ни и по подобряването на съдействието сред Република България и Република Северна Македония в областите инфраструктура, превоз и съгласуваност. Заедно поставихме началото на нов стадий в междусъседските ни връзки и имаме явен политически консенсус за доста по-интензивен разговор. Стремежът ни е към ускорено създаване на Общоевропейски транспортен кулоар №8 „ Бари/Бриндизи – Дуръс – Тирана – Скопие – София – Бургас/Варна “, който реализира най-пряка връзка сред Адриатическо море и страните от Черноморския район, Русия и Централна Азия.
Предстои и интензивно взаимно съдействие по начинания, свързани с градската подвижност, електрическата подвижност, както и плануванаъа в плана на Плана за възобновяване и резистентност промяна, обвързвана с обществения превоз.
Новият програмен интервал към този момент започва. На какъв стадий е подготовката на Програма „ Транспортна съгласуваност 2021 - 2027 “? Кои са предпочитаните планове, заложени в нея?
В развой на координиране с Европейската комисия. Една от главните задания е да бъдат приключени в точния момент секторите от общоевропейската транспортна мрежа на наша територия и цифровата промяна на превоза.
В региона на железопътната инфраструктура са препоръчани плановете за довеждане докрай на модернизацията на жп правите Елин Пелин - Костенец; Волуяк - Драгоман; София - Перник и Перник - Радомир. Включено е и създаване на жп връзка сред България и Северна Македония, както и доизграждане на оборудванията по жп линия Карнобат - Синдел.
Пътните връзки, които са планувани за финансиране, са автомагистрала „ Струма “, лот 3.2; обходът на Габрово, в това число тунел под връх Шипка; построяването на автомагистралата „ Русе – Велико Търново “.
Кои са транспортните планове, заложени за реализация по МСЕ и в НПВУ?
В модифицираната част „ Транспортна съгласуваност “ от Плана са препоръчани вложения в нов преносим състав за БДЖ. Това ще ни помогне да правим промяна в обслужването на пасажери с железопътен превоз в крайградските и междурегионални посоки. Говорим за влакове (тип S-bahn) в крайградските региони, да вземем за пример София и Пловдив.
Предвиждаме средства и за бързи влакове (InterCity) по главните посоки в страната.
По Плана за възобновяване и резистентност ще бъде финансирана дигитализацията и намаляването на излъчванията при осъществяване на железопътните маневрени действия в депата. За задачата сме планували закупуване на електрически акумулаторни маневрени локомотиви.
С европейско финансиране планираме създаване на интермодален терминал в Северен Централен регион – Русе.
Ще продължи Етап 3 от Линия 3 на метрото в София – метростанция „ Хаджи Димитър “ – жк „ Левски-Г “.
По кои тематики бихте си сътрудничили с Камарата на строителите в България?
Камарата е дълготраен сътрудник на Министерството на превоза и известията. Убеден съм, че партньорството ни ще продължи и отсега нататък. Една от тематиките, по които можем да си сътрудничим, е подготовката на законодателни промени, свързани с по-бързото отчуждаване на терени при строителството на значими инфраструктурни планове. Знаете, че доста вложения и планове са директно наранени поради бавните процедури с отчуждаването на терени.
Една от главните задания е да бъдат приключени в точния момент секторите от общоевропейската транспортна мрежа на наша територия и цифровата промяна на превоза
Пътните връзки, които са планувани за финансиране, са автомагистрала „ Струма “, лот 3.2; обходът на Габрово, в това число тунел под връх Шипка; построяването на автомагистралата „ Русе – Велико Търново “.
Това сподели Николай Събев в изявление за вестник „ “.
Какви ще са главните цели в работата Ви?
Поставили сме си високи цели, с цел да имаме една България – естествена и подредена, с функционираща стопанска система, положителни приходи и нараснал витален стандарт. Основен приоритет в нашата стратегия е подобряването на транспортната съгласуваност в посока Север - Юг, от Прибалтика през Румъния и България до Средиземноморието. Това е от основно значение за развиването на Северна България.
Паралелно с това за нас е значимо подобряването на свързаността с всички прилежащи страни. Проведох редица срещи с сътрудниците ми от Северна Македония, Румъния и Турция. Една от главните цели е ускореното прекосяване на пасажери и товари през граничните пунктове.
Рестартирахме дейностите на двустранните работни групи, преразгледахме и подписахме документи с обща цел – железопътна, пътна и въздушна съгласуваност на Балканите.
Правителството залага на сериозна инфраструктурна стратегия, която включва построяването на 4 мостови уреди над река Дунав в идващите 4 години и три тунела под Стара планина, също дотъкмяване на Автомагистрала „ Черно море” и Автомагистрала „ Струма”. Каква е готовността за такава стратегия, каква е Вашата визия по отношение на реализацията ѝ като обекти, време и финансиране? Къде виждате подводни камъни?
След срещата с моя румънски сътрудник съм уверен, че в случай че работим дейно и интензивно за осъществяване на целите, които са значими за всяка от двете страни, от една страна, ще се усъвършенства корабоплаването по Дунав, а от друга - проектите за нови мостове ще придобият съответни измерения.
По стратегия „ Транспортна съгласуваност 2021 – 2027” може да стартира строителството на сектора на автомагистрала „ Струма “, който беше отлаган поради прекосяването през Кресненското дефиле. Оперативно дейностите по подготовка и създаване на плана се осъществят от Министерството на районното развиване и благоустройството и Агенция „ Пътна инфраструктура “.
Предстои да бъдат изпълнени уговорките, поети пред Европейската комисия. Те включват допълнение на екологичната документи, понижаване на натиска от трафика върху природата и повишение на сигурността в правата от Е-79 през дефилето. Възможно е в хода на развиване на плана да се наложи осъществяване на нова процедура по Оценка на въздействието върху околната среда.
Казвате, че не сте удовлетворен от усвояването на средства от страна на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “. В тази връзка какво е положението на НКЖИ? Как върви осъществяването на огромните жп планове? Какво следва в това направление?
Извършва се разбор на цялостното финансово положение на компанията. От резултатите зависи какви промени ще предприемем.
Обявихме състезания за членове на органите за ръководство и надзор в Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ и „ Холдинг БДЖ “ ЕАД. Конкурсите ще се проведат в условия на бистрота.
Моята цел е предприятията в системата на МТС да имат витален и сполучлив мениджмънт, който бързо да реализира задачите на промяната в железопътния бранш. Позициите, които предлагаме, са идеална опция за мениджъри с визия и огромно мислене да осъществят кариерно себе си и в същото време да са задоволени от това, че работят за обществото
Всяка година НКЖИ получава финансов трансфер и дотация, като за 2021 година средствата са в общ размер от 329 млн. лв.. Мениджмънтът би трябвало да ръководи тези пари рационално и оправдано.
Аз чакам да се работи доста интензивно за усвояването на европейските средства, с цел да се реализиран най-хубави резултати при осъществяването на плановете. Забелязваме обилни закъснения поради тежките и продължителни административни процедури. Необходимо е това да се отстрани, с цел да не загубим парите от Европейския съюз.
В момента по линия на Механизма за свързване на Европа в развой на осъществяване са четири огромни инфраструктурни плана. Модернизират се жп секторите София - Елин Пелин, Костенец - Септември, София - Волуяк и жп възел Пловдив.
Освен до момента употребяваните финансови принадлежности по линия на европейските фондове, ще имаме опция за финансиране на планове и по новия План за възобновяване и резистентност. В него са включени вложения за рационализация на железопътната инфраструктура в размер на 258 млн. лв..
А какво е положението на БДЖ? Направихте промени и се сътвори Национална компания „ Български държавни железници”, какво следва от тук нататък? Кога ще има локомотиви и вагони, които могат да поддържат скорост от 160 км/ч, защото се построяват високоскоростни трасета, само че няма преносим състав за тях?
Приоритет е железниците да бъдат оздравени. Дружеството работи на загуба от 2002 година насам, което за този интервал се равнява на повече от 400 млн. лв.. Нашата цел е да заложим на постоянен мениджмънт, който да ръководи с обсег и да изведе сдружението на облага. В момента тече развой на преструктуриране на компанията. Успоредно с това ще бъде направена бизнес стратегия за петгодишен интервал, с цел да се дефинират нужните вложения за БДЖ. Вече се работи по възстановяване на хигиената и понижаване на времето за пътешестване с трен сред София - Бургас и София - Варна. Искаме да притеглим повече хора да пътуват екологично и това ще стане, когато железницата стартира да дава качествена услуга.
Именно по тази причина в Плана за възобновяване и резистентност съществена тежест е закупуване на нови и съвременни влакове, с които клиентите да се придвижват бързо към мечтаната дестинация. Близо 1 милиарда лв. са планувани за постигането на високоефективна и интегрирана железопътна система. Нашите проекти са новите влакове да са налични, когато е приключено напълно обновяването на стоманения път за 160 км за час.
Предвиждате развиване на летищната инфраструктура у нас. Какви стъпки ще предприемете в тази тенденция? Има ли съответни планове? Колко летища съгласно Вас е добре да има България?
Нашата цел е разширението на активността на дребните летища. Усилията ни са да се запази съществуващата инфраструктура и да има опция и в бъдеще да се употребява по предопределение при положение на инвеститорски интерес.
Броят и категорията на гражданските летища е функционалност на икономическата нужда от потреблението на въздушен превоз в съответния район, където е ситуирано летището. Освен за пътнически полети и транспорт на товари, някои от летищата имат и действия като авиационни образователни центрове, дават услуги за селското стопанство или провеждат спортни и развлекателни действия.
Каква е визията Ви за развиване на пристанищната инфраструктура?
Тя е част от цялостна логистична верига за транспорт на товари с воден превоз. Развитието ѝ е в директна взаимозависимост от напъните на всички участници, както и на виновните държавни институции. За да реализираме по-голяма успеваемост на българските пристанища, би трябвало да съобразим тяхното развиване с потребностите на ползвателите. И това ще е философията на единната тактика за развиване на мултимодалните транспорти с потребление на водния превоз.
По кои планове ще работите взаимно с министъра на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов?
Работим дружно по стратегически инфраструктурни обекти. Изграждането на някои от тях се финансира по стратегии, ръководени от МТС. Усилията ни са съсредоточени върху доизграждането на мрежата от автомагистрали и скоростни пътища в България при съблюдаване на правилата за бистрота на разходването на обществения запас и високо качество и успеваемост на строителството.
Към момента създаваме взаимно интерактивна карта с оперативните и стратегически цели. Изготвихме методика, критерии за оценка и механизъм за установяване на планове, които да бъдат осъществени в оперативния интервал 2022 – 2025 година и в стратегическия интервал 2026 – 2030 година Картата ще бъде качена на електронните страници на двете министерства.
Друг приоритет на българското държавно управление, по който двете ни министерства работят взаимно, е построяването на нови мостове над река Дунав.
Общи са напъните ни и по подобряването на съдействието сред Република България и Република Северна Македония в областите инфраструктура, превоз и съгласуваност. Заедно поставихме началото на нов стадий в междусъседските ни връзки и имаме явен политически консенсус за доста по-интензивен разговор. Стремежът ни е към ускорено създаване на Общоевропейски транспортен кулоар №8 „ Бари/Бриндизи – Дуръс – Тирана – Скопие – София – Бургас/Варна “, който реализира най-пряка връзка сред Адриатическо море и страните от Черноморския район, Русия и Централна Азия.
Предстои и интензивно взаимно съдействие по начинания, свързани с градската подвижност, електрическата подвижност, както и плануванаъа в плана на Плана за възобновяване и резистентност промяна, обвързвана с обществения превоз.
Новият програмен интервал към този момент започва. На какъв стадий е подготовката на Програма „ Транспортна съгласуваност 2021 - 2027 “? Кои са предпочитаните планове, заложени в нея?
В развой на координиране с Европейската комисия. Една от главните задания е да бъдат приключени в точния момент секторите от общоевропейската транспортна мрежа на наша територия и цифровата промяна на превоза.
В региона на железопътната инфраструктура са препоръчани плановете за довеждане докрай на модернизацията на жп правите Елин Пелин - Костенец; Волуяк - Драгоман; София - Перник и Перник - Радомир. Включено е и създаване на жп връзка сред България и Северна Македония, както и доизграждане на оборудванията по жп линия Карнобат - Синдел.
Пътните връзки, които са планувани за финансиране, са автомагистрала „ Струма “, лот 3.2; обходът на Габрово, в това число тунел под връх Шипка; построяването на автомагистралата „ Русе – Велико Търново “.
Кои са транспортните планове, заложени за реализация по МСЕ и в НПВУ?
В модифицираната част „ Транспортна съгласуваност “ от Плана са препоръчани вложения в нов преносим състав за БДЖ. Това ще ни помогне да правим промяна в обслужването на пасажери с железопътен превоз в крайградските и междурегионални посоки. Говорим за влакове (тип S-bahn) в крайградските региони, да вземем за пример София и Пловдив.
Предвиждаме средства и за бързи влакове (InterCity) по главните посоки в страната.
По Плана за възобновяване и резистентност ще бъде финансирана дигитализацията и намаляването на излъчванията при осъществяване на железопътните маневрени действия в депата. За задачата сме планували закупуване на електрически акумулаторни маневрени локомотиви.
С европейско финансиране планираме създаване на интермодален терминал в Северен Централен регион – Русе.
Ще продължи Етап 3 от Линия 3 на метрото в София – метростанция „ Хаджи Димитър “ – жк „ Левски-Г “.
По кои тематики бихте си сътрудничили с Камарата на строителите в България?
Камарата е дълготраен сътрудник на Министерството на превоза и известията. Убеден съм, че партньорството ни ще продължи и отсега нататък. Една от тематиките, по които можем да си сътрудничим, е подготовката на законодателни промени, свързани с по-бързото отчуждаване на терени при строителството на значими инфраструктурни планове. Знаете, че доста вложения и планове са директно наранени поради бавните процедури с отчуждаването на терени.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ