Въоръженият конфликт в Украйна като точка на бифуркация в съвременната геополитическа динамика
, последно влизане 24.05.2022).
Съответно точка на бифуркация може да дефинираме като миг във времето и пространството, при който в даден развой настава качество изменение, по отношение на предходното положение на процеса. Тъй като без значение от това по какъв начин ще приключи това събитие, светът към този момент търпи качествени промени. Казано по различен метод образува се напълно друг свят от този, който има досега. Това, което се случва и към момента следва да се случи на украинска земя и в близко лежащия район към нея, както и в не толкоз близко намиращи се до Украйна световни пространства, без значение от това по какъв начин ще приключи протичащото се, ще построи един нов свят.
Основни цели на дадения материал е да проучваме корените на въоръжения спор, т.е. първопричините и причинната връзка, както и предпоставките за него. Но също по този начин задачата е да се отдели внимание на главните трендове в настоящата картина на събитията, както и да се видят главните фактори, които въздействат и влияят върху тяхното протичане и другите измерения на спора. Накрая се предвиждат евентуални разновидности по какъв начин в вероятност ще се развива даденият развой и какви ще са следствията от това развиване. Поставените цели се реализират посредством следните задания, структурирани в главните раздели на работата, а точно:
Относно веригата от аргументи и съвкупността от фактори довели до въоръжения спор в Украйна;
За прекосяването на последните „ червени линии “, които принуждават съветската военна машина да се задейства;
За многото «лица» на въоръжения спор в Украйна;
Вместо умозаключение: Основните евентуални пътища за развиването на въоръжения спор в Украйна.
Ключови методологически подходи употребявани в дадения материал са:
Системният метод, според който изследваният обект се преглежда като система, т.е. цялост (комплекс) формиран от взаимосвързани съставни елементи, настоящи като едно цяло. Всички тези съставни елементи образуват вътрешната среда на системата, а всичко отвън тази вътрешна среда съставлява външна по отношение на системата среда;
Геополитически и геоикономически подходи (платформи) – последните преглеждат политическите и икономическите, обществените и културните връзки през призмата на съответната специфичност на синтеза на горните с образуваната географско-природна среда, създаваща неповторими формати на взаимодействия;
Исторически метод, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде свестен в случай че не го проучваме в исторически проект, т.е. по какъв начин се е развивал във времето и пространството;
Цивилизационен метод – в тази ситуация този метод е основан на разбирането за цивилизацията като социо-културен феномен, според който съответният публичен обект на проучване се преглежда и проучва през призмата на съответната цивилизационна социо-културна принадлежност.
Основните тези, която се излагат в дадения материал, състоят от следните заявки:
Протичащият сега в Украйна въоръжен спор е комплицирано, вътрешнопротиворечиво събитие съчетаващо в себе си разнообразни измерения – парадигмални, геополитически и геоикономически, цивилизационни, общополитически, социално-граждански, филантропични, военно-технически, пропагандно-идеологически и прочее;
Въоръженият спор в Украйна несъмнено се явява, както бе казано нагоре, „ точка на бифуркация “ - миг на дестабилизация на световната неолиберална социално-икономическа система, по този начин както тя бе образувана след разпада на „ PaxSovietica” в края на 80-те началото на 90-те години на ХХ век. От друга страна спорът безспорно е пресечна точка, пресечна линия дефинитивно разделящо досегашното време от бъдещото време. Последното се характеризира с термина „ сингулярност “. Тоест с условия, при които досегашните модели и форми на динамичност губят опцията да бъдат употребявани и да действат и стартира нещо принципиално ново, което до момента не е имало. Това извънредно доста затруднява всевъзможни прогнози за това бъдеще;
Острото въоръжено сблъскване на украинска земя, съдържа в себе си зърното на есхатологичен риск, т.е. преустановяване на съществуването на актуалната цивилизация в резултат на термоядрен апокалипсис, бил той провокиран целеустремено или инцидентно. Кои са предпоставките и изискванията това да не се случи?
Относно веригата от аргументи и съвкупността от фактори довели до въоръжения спор в Украйна
Несъмнено съществува дълга причинна верига във времето, която минимум може да датираме с началото на процеса на разформиране на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, оценен от настоящия президент на Руската федерация/РФ/ В. В. Путин като най-голямата геополитическа злополука на ХХ век. Като се възползва от разпокъсването на Съветския съюз НАТО стартира „ безшумно нахлуване на Изток “, макар даденото заричане от администрацията на Съединени американски щати да не бъдат включвани страни от някогашния Варшавския контракт или републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в този военно-политически съюз.
Разширяването на Северноатлантическия блок слага въпроса за доверието сред най-голямата държавна конструкция, останала след края на Съюз на съветските социалистически републики – РФ и Запада. Това разширение и компактно приближаване до границите на Русия кара Москва да усеща екзистенциална опасност. Изказваните планове Грузия и Украйна също да бъдат включени в НАТО ускоряват опасенията на руснаците, че страната им е обкръжавана.
Т.нар. „ Петдневна война “/известна още като Августовската война, Войната в Южна Осетия или Руско-Грузинска война/ показала се като бойни дейности през август 2008 година откакто Грузия, получила въоръжение и инструктори от НАТО, нападна самопровъзгласилите се републики Южна Осетия и Република Абхазия и намиращите се там контингенти от съветски миротворци. В отговор на това нахлуване. Русия се включва в поддръжка на тези републики. След като грузинските войски са разрушени се удостоверява независимостта на упоменатите самопровъзгласили се републики. В последна сметка тези събития още повече усилват недоверието сред РФ и Запада.
На 21 ноември 2013 година в центъра на Киев стартира всеобщ многомесечен митинг. Причината за тази акция е прекъсването от държавното управление на Украйна на процеса на подготовка за сключване на съглашение за асоцииране сред Украйна и Европейския съюз. След разпръскването на палатковия лагер на Майдана, стартира напън от страна на Германия и Франция държавното управление да не употребява мощ против безредиците. Правителственото заричане да не прибягва до поддръжка на армията усилва протестната вълна, което в последна сметка през февруари 2014 година води до събаряне на държавното управление на Н. Азаров и на президента Янукович.
Дошлите на власт сили започват провеждането на ултранационалистическа политика, която принуждава към опозиция забележителна част от популацията на Югоизтока на Украйна, в това число и това на полуостров Крим. С поддръжката на съветски специфични елементи са обезвредени правилни на новото държавно управление въоръжени сили на полуострова. Местната власт в Крим, който е със статут на самостоятелна област, организира референдум, при който болшинство гласоподава за излизане от Украйна и влизане на полуострова в състава на РФ. Новото украинско държавно управление и Западът не признават резултатите на референдума и обстоятелството, че полуостровът става част от РФ.
Пак в отговор на гореспоменатата ултранационалистическа политика на част от територията на Югоизтока на Украйна са провъзгласени Луганска /ЛНР/ и Донецка/ДНР/ национални републики. Срещу които пристигналото на власт ултранационалистическо държавно управление повежда въоръжена битка.
С цел да се реализира преустановяване на въоръжения спор при започване на февруари 2015 година на срещата на върха в Минск от водачите на Германия, Франция, Украйна и Русия във формата Нормандска четворка са подписани така наречен „ Мински съглашения “. Целта на същите е спокойно споразумяване на обстановката в Източна Украйна. Предвид тяхното осъществяване е основана Контактна група, състояща се от представители на Украйна, Русия, ОССЕ/Организацията за сигурност и съдействие в Европа/ и непризнатите Донецка и Луганска национални републики. Тези съглашения плануват да се прекратят враждебните дейности против ДНР и ЛНР, а самите републики да останат в състава на Украйна в качеството на самостоятелни формирания. По-късно Минските съглашения са утвърдени със специфична резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Но тези съглашения не се съблюдават от Киев. Обстрелите и бомбардировките против ДНР и ЛНР не престават. Броят на жертвите измежду гражданското население надвишава 14 000 души, измежду които няколкостотин деца.
Новата „ пост-майндановска “ власт в Украйна се ползува с поддръжката на Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз, въпреки че редица проправителствени сили н страната не крият неонацистките си възгледи. Украйна стартира да се образува като страна и общество на русофобска платформа. И това става макар обстоятелството, че немалка част от популацията е съветско по генезис, а за още по-значителна част от жителите на Украйна съветският език е главен.
В същото това време стартират диалози за това, че Киев желае Украйна да стане член освен на Европейски Съюз, само че и на НАТО. Ако последното би станало факт за РФ това е прекосяването на така наречен „ алена линия “ в връзките със Запада. Тъй като това би означавало разполагане на ракетно въоръжение, което би достигало Москва за по-малко от 5 минути. Казано по различен метод това съставлява слагане на РФ в условия на екзистенциална заплаха, т.е. да съществува или не минимум в настоящия ѝ формат.
Реакцията на Москва в края на 2021 година, е наречена на Запад „ Ултиматум на Путин “. Заявлението от девет точки обърнато към Съединени американски щати изисква, да вземем за пример:
Съединените щати да лимитират всякаква активност в страните от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия;
…………………………
(7) Държавите, които граничат с Русия, не би трябвало да бъдат одобрявани в НАТО. Отделен ред в тази възбрана съдържа възбрана за Украйна;
(8) Съединени американски щати нямат право да слагат ракети със междинен обхват, които могат да доближат до Русия;
(9) НАТО би трябвало да се откаже от концепцията да счита Русия за стратегически съперник....(Вж. в, последно влизане 24.05.2022).
Американската администрация на президента Джо Байдън „ меко казано “ не се отнася съществено към това заявление. На фона на това ново русло на протичане на взаимоотношенията Вашингтон-Брюксел от една страна и Москва от друга, Генералният щаб на армията на РФ стартира огромни военни учения в западните области на Русия. Съединени американски щати и НАТО реагират двояко: Заявяват, че съветските военни би трябвало да организират своите учения доста по-далече от западните си граници. Вторият миг е почналата акция, че РФ ще реализира нахлуване против Украйна.
Както Москва по публични и неофициални канали отхвърля опцията от такава офанзива против Украйна, по този начин и редица интернационалните анализатори в този интервал правят оценка вероятността за подобен въоръжен удар извънредно ниско. Обаче вечерта на 21 февруари 2022 година в телевизионно послание на съветския президент Владимир Путин към жителите на Русия, той назовава украинската страна изкуствено образувание от комунистическата ера. Но най-важното в неговото послание е, че Русия публично признава непризнатите до тогава Донецката и Луганската национални републики, провъзгласени през 2014 година по време на въоръжения спор в Източна Украйна.
Фактически по-късно повече от 48 часа по-късно послание на 24 февруари 2022 година нападението става факт. От страна на Москва като съществена цел, по съветската терминология, на „ Специалната военна интервенция “/СВО/ се афишира „ демилитаризацията и денацификацията на Украйна “.
За прекосяването на последните „ червени линии “, които принуждават съветската военна машина да се задейства
Несъмнено остава мистерия, до момента не разкрита от Москва изцяло, кои са тези фактори, които принуждават РФ да стартира тази СВО. Безспорно има някои изявления на публични лица, че става дума за превантивна акция, която да изпревари готвещ се удар против ДНР и ЛНР. По този мотив това, което може сигурно да се разяснява е, че фактически в източната част на Украйна са съсредоточени сега на нападението над Украйна повече от 150-хилядна украинска войска, формирана от най-добре готови украински елементи. В този смисъл сходно одобрение на Кремъл не е без учредения.
За нас, обаче, има и два други значими обстоятелството, които ни разкриват евентуалната мотивация, задвижила съветската военна машина да влезе в деяние. Става дума за неща, които несъмнено минават всевъзможни „ червени линии “.
Първият факт е обвързван със 17 февруари 2022 година, когато Украйна, Англия и Полша основават съюз. В взаимната декларация се показва, че всяка страна в Европа има право да избира ограничения за сигурност, по-специално да се причислява към съюзи. Украйна, Англия и Полша образуват тристранен съюз, учреден на исторически връзки сред тези страни и обща история на опозиция на агресорите.
Съответната информация споделя и украинският външен министър Дмитрий Кулеба по време на контакт с пресата на 17 февруари. Според министъра Лондон и Варшава ще застанат един до друг с Украйна в напъните ѝ за отбрана на суверенитета и териториалната ѝ целокупност. Тези страни ще оказват помощ на Украйна да брани своята държавност. Освен това страните концентрират вниманието си върху икономическото, комерсиалното и енергийното съдействие, а също по този начин ще извърнат особено внимание на работата на така наречен „ Кримска платформа “(Официално название „ Международна Кримска платформа е дипломатическа самодейност на Украйна, планувана да стане непрекъснат интернационален съвещателен и координиращ механизъм за връщане на казуса с Крим в интернационалния дневен ред, който да помогне за възобновяване на контрола на Украйна над Крим). Междувременно на уеб страницата на украинското външно министерство е оповестено взаимно изказване на външните министри на Украйна, Англия и Полша, в което се показва, че тристранното съдействие се основава на исторически връзки сред тези страни.
Отделно в документа се акцентира правото на всяка европейска страна независимо да избира инструментите за обезпечаване на своята сигурност, в това число присъединение към избрани съюзи. Полша и Обединеното кралство ще продължат да оказват всеобхватна помощ на Киев и да вземат участие в работата, ориентирана към повишение на устойчивостта на Украйна. По-рано Кулеба отбелязва, че Украйна е инициирала основаването на тристранния съюз. Киев, осъзнавайки, че присъединението му към НАТО и Европейски Съюз се отсрочва, минава към нова външнополитическа тактика, която се състои в основаването на дребни съюзи. Министърът акцентира, че новият формат на съдействие не е насочен към география, а към общи полезности.
Едновременно с това излиза наяве, че Англия ще даде на Украйна ракети за въздържане на съветската експанзия в Черно и Азовско море, а Полша е подготвена да даде на Киев минохвъргачки LMP-2017 и гранатомети RPG-40.(Вж. в Dialog.UA в, последно влизане 25.05.292). Казано с други думи на основата на това тристранно съглашение в Украйна могат да влязат английски и полски войски, т.е. НАТО да влезе в „ Незалежная “ не през вратата, само че през прозореца и НАТО-вски войски да се окажат на не повече от 400 км от Москва.
Вторият факт е още по-сериозен и по тази причина ще разясняваме по-подробно развиването на обстановката по този въпрос от изключителна значимост за международния мир. Ще стартираме с този най-тревожен факт - със опасността, декларирана от президента на Украйна Владимир Зеленски, че Украйна ще възвърне нуклеарния си статут. Това той афишира в събота, 19 февруари 2022 година, на Мюнхенската конференция по сигурността.
Тук следва да се напомни, че на 26 декември 1991 година, когато Върховният съвет на Съюз на съветските социалистически републики приема декларация за разпадането на Съветския съюз, светът получава четири нови нуклеарни сили едновременно: Русия, Украйна, Казахстан и Беларус. При което Украйна и Казахстан заемат трето и четвърто място след Съединени американски щати и Русия по брой нуклеарни заряди. Всяка страна решително изпреварва останалите членове на " нуклеарния клуб " Англия, Франция и Китай взети дружно.
Киев наследява над 1900 бойни глави, 176 силоза с разнообразни типове междуконтинентални ракети и 46 стратегически бомбардировача. Казахстан не изостава доста от Украйна - новата самостоятелна страна става притежател на 1410 бойни глави, 104 ракетни силоза и 40 бомбардировача. Беларус получава едни от най-модерните за тогава стратегически нуклеарни мобилни ракетни системи " Топол " в количество 81 броя междуконтинентални балистични ракети с 81 бойни глави.
Такова състояние незабавно се трансформира в доста сериозен интернационален проблем. Вашингтон се включва в процеса на „ бракоразвод “ на съюзните републики, оказвайки напън и убеждавайки ги да трансферират всички бойни глави и носители на Русия. Москва е не по-малко интензивно ангажирана в този развой – ползите на двете страни изцяло съответстват: нови членове не се чакат в „ нуклеарния клуб “.
Въпреки че новите притежатели разполагат с бойните глави и техните средства за доставка, те не могат да употребяват тези оръжия. До май 1992 година командването на всички стратегически сили в пост-съветското пространство се реализира от последния министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Евгений Шапошников. Но решението за потребление на нуклеарни оръжия може да бъде взето единствено от съветския президент Борис Елцин съгласно президентите на други " нуклеарни " републики от ОНД/Общността на самостоятелните държави/, т.е. тази релативно „ хлабава “ групировка, зародила след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и обединила част от някогашните руски републики без тези от Прибалтика и Грузия/. Но нуклеарните страни в Оперативно-наблюдателно дело нямат кодове за изстрелване на ракети, както и задоволителна инфраструктура за тяхната поддръжка и обслужване.
Технически от трите републики единствено Казахстан е покрай основаването на собствен личен цялостен нуклеарен цикъл. Алма-Ата има известния полигон в Семипалатинск, където са тествани руски нуклеарни оръжия, нуклеарния център Мангишлак, проучвателен реактори и фабрики за обогатяване на урановата руда. Украйна по този въпрос изостава даже от Северна Корея - без инфраструктура, без експерти.
Лидерите на новите самостоятелни страни съществено разискват опцията за основаване на обединени въоръжени сили на Оперативно-наблюдателно дело. В последна сметка през 1992 година е основана краткотрайна конструкция - Обединените въоръжени сили на Общността на самостоятелните страни за преходния интервал. В юрисдикцията на този орган са избрани и стратегическите сили на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Под мощен външнополитически напън новите републики афишират своя безядрен статут. Беларус прави това без пазарлъци. Казахстан незабавно заема поредна позиция - изцяло да се отърве от нуклеарните оръжия. Проблемите след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стартират с Украйна. На 24 октомври 1991 година Върховната Рада на Украйна приема резолюция за безядрен статут на страната. На 14 януари 1992 година е подписано тристранно съглашение сред Русия, Съединени американски щати и Украйна: всички атомни заряди се демонтират и изнасят в Русия, стратегическите бомбардировачи и силозите за изстрелване на ракети се унищожават с пари на Съединени американски щати. Съединени американски щати и Русия дават гаранции за независимостта и териториалната целокупност на Украйна, а Русия в подмяна на бойните глави ще доставя на Украйна гориво за атомните електроцентрали.
До март 1992 година Казахстан и Беларус насочат тактическите и оперативно-тактическите бойни глави в Русия. Украйна прави същото два месеца по-късно. Технически, това е задоволително елементарно за справяне. Но тук стартират политическите компликации. Въпреки, че Украйна подписва Лисабонския протокол, който признава Русия за приемник на Съюз на съветските социалистически републики като нуклеарна мощ, тогавашният президент на „ Незалежная “ Леонид Кравчук не бърза да разгласи това публично. Нещо повече той се пробва да резервира за себе си опцията да командва стратегическите нуклеарни сили до цялостното им евакуиране от територията на Украйна. Той постанова забрани за напредването към РФ на последните ешелони с тактически нуклеарни оръжия. И макар, че в никакъв случай не е имало процедура да се изнасят нуклеарни оръжия със аероплан последната партида е изпратена благодарение на военно-транспортната авиация, което е работа доста комплицирана, сериозна и деликатна.
Що се отнася до стратегическите нуклеарни оръжия, ситуирани на украинска територия, нито едно не е записано в стратегическите сили на Оперативно-наблюдателно дело. През април 1992 година Украйна включва разположените на нейна територия стратегически сили - 43-та ракетна войска в състава на украинската войска.
На 23 май 1992 година в Лисабон е подписан протокол към контракта START-1, съгласно който Казахстан, Украйна и Беларус се афишират за страни без нуклеарни оръжия и се причисляват към Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия (ДНЯО). Така всички нуклеарни оръжия би трябвало да бъдат или унищожени, или трансферирани на Русия, която става приемник на Съюз на съветските социалистически републики като нуклеарна мощ.
Но на 11 декември 1992 година украинското външно министерство изпраща меморандум за нуклеарната политика до всички посолства в Киев. Украинската страна повдига въпроса за „ собствеността на всички съставни елементи на нуклеарните бойни глави..., ситуирани на нейна територия “. По този метод Украйна се пробва да поеме цялостен надзор над нуклеарните оръжия, като избегне, обаче, обвиняванията в нарушение на ДНЯО, който законово закрепва понятията за владение на „ нуклеарни оръжия “ и „ други нуклеарни взривни устройства “, само че не споделя нищо за съставените елементи на нуклеарните бойни глави.
Ето за какво на 5 декември 1994 година в Будапеща е подписан меморандум, който да даде на Киев спомагателни гаранции за сигурност в подмяна на разоръжаването. Според този меморандум Русия, Съединени американски щати и Англия се задължават да се въздържат от потребление на мощ, икономическа насила и да привикват Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за предприемане на нужните ограничения, в случай че има опасност от експанзия против Украйна.
Процесът на разлъка с бойните глави, ракети и стратегически бомбардировачи лишава пет години. На 1 юли 1996 година украинският президент Леонид Кучма афишира цялостното евакуиране на нуклеарните оръжия от територията на Украйна. За тези цели Киев получава от Съединени американски щати $276 млн.
И въпреки, че след това във времето някои украински крайнодесни партии като «Свобода», да вземем за пример, във Върховната Рада на Украйна да слагат въпроса за това Киев да възвърне статута си на нуклеарна мощ, точно заявката на президента Зеленски на 19 февруари 2022 година на Мюнхенската конференция по сигурността става крачката на нарушаване на «червената линия». По наше мнение тази крачка в съвкупост с другите упоменати обстоятелства – съглашението с Англия и Полша за съдействие в сигурността, както и желанието да се предотврати готвеща се офанзива върху ДНР и ЛНР задвижва съветската военна машина за предпазен удар на 24 февруари 2022 година
За многото «лица» на въоръжения спор в Украйна
Следва да се признае, че въоръженият спор в Украйна е с доста «лица», т.е. той е многоизмерно събитие. В парадигмален проект съставлява феномен, който бихме нарекли «локална битка» в почналата Първа Глобална хибридна война. Досега международните войни се водят от блокове от страни на няколко континента, при което решаваща роля играят директните въоръжени конфликти.
Днес ставаме очевидци на Глобална война, която на процедура включва по един и различен метод всички страни и нации. При това тя се води на доста и разнообразни фронтове. Именно по тази причина тя е Глобална хибридна война Т.е. тя стартира да се реализира като въоръжени дейности в местен проект, при което последните могат да се окажат решаващи на това локално ниво. Но в световен проект се включват стопански, финансови, социо-културни, дипломатически, пропагандно-агитационни, продоволствени, кибервойни, научно-техническа и впрочем и впрочем измерения. При което всяко едно от тези измерения може в един или различен миг да окаже основно влияние върху изхода на Глобалната война.
В геополитическо измерение това е война на Запада, отпред с глобалистките кръгове, най-много на Съединени американски щати, само че и тези от Западна Европа/форматирани в НАТО и ЕС/, против хетерогенен най-широк, обаче, релативно хлабав/по съпоставяне със Запада/ кръг от страни и общества отпред с РФ и КНР. При което точно Русия е поела основното предизвикателство за този геополитически конфликт.
И както по време на Втората международна война във формата Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и в този момент във формата РФ Руският свят заплаща най-високата цена с цел да се отърси света от Западната геополитическа доминация и да се сътвори многополярен свят. В случая ултранационалистическите сили ръководещи днешна Украйна играят ролята на инструмент на Запада. Тук не следва да се подценява и геоикономическата съставния елемент на геополитиката. А точно желанието на световната олигархия, най-много англо-американска по своя генезис, да получи безкрайните запаси на Руския свят. А в случай че успее да се наложи над РФ да възсъздаде неколониалната мрежа над света в световен формат.
Безспорно тук участва и цивилизационно измерение – това е поредна борба на Западната Латинска цивилизация със Славяно-православната Кирилска цивилизация. Тази война тече от хилядолетие, при която схизмата през 1054 година, т.е. разделянето на християнството на католицизъм и православие е единствено едно от началните сражения. Има времена, когато основните представители на Запада доближават съвсем цялостно владичество над света – Изтока, Африка, Латинска Америка, са в краката им. И единствено Славяно-православната Кирилска цивилизация в лицето на Руския свят остава непреклонна. След всеки «кръстоносен поход» на Запада против Русия – тевтонските рицари, шведи, Наполеон, Хитлер, Западът се връща с разрушен нос и би трябвало да си «ближе раните». Докато не го овладее отново безумието за “DrangnachOsten”/Натиск на Изток/. В този проект Русия може да бъде характеризирана с религиозния термин «Катехон»/от гръцки език – «Удържащ», «Придържащ»/. «Катехон» е тази мощ, която, когато международното зло, т.е. устрема за международно владичество, е готово да залее света, удържа Злото и не разрешава то да вземе връх.
Не бива да се не помни и за това, че този въоръжен спор би трябвало да се преглежда и като един от немалкото, само че безспорно най-тежък, от епизодите на «Гражданската война» на пост-съветското пространство. Гражданска война родена от лъжата на Горбачовата перестройка, когато безусловно нужното преформатиране на политическата конструкция и икономическата система на социализма в Съветския съюз са сменени по излъган метод с контрареволюция, стартирана от обуржоазяващата се част на руския номенклатурен уред. Гражданска война, предпоставена и форматирана от закононарушението на Беловежкото споразумение от 8 декември 1991 година Съглашение, с което пренебрегвайки националната воля, изразена на «Общосъюзния референдум за предпазване на СССР» от 17 март 1991 година, Елцин, Кучма и Шушкевич като глави на своите републики - РСФСР, Украйна и Беларус, декларират за тяхното излизане от Съюз на съветските социалистически републики и по този метод приключват съществуването му.
Фантомната болежка от разруха на Съветския съюз, наречена нагоре Гражданска война на пост-съветското пространство, дефинира и едно последващо измерение на въоръжения конфлит на Украйна – това на огромна филантропична покруса. Хуманитарна покруса обусловена от враждебни на Руския свят ползи. Всяка война, при която се дават жертви е покруса. Но когато два безспорно, както и това през днешния ден да се отхвърля от някои, приятелски славяно-православни нации се сблъскват във въоръжен спор, тази покруса е двойна.
В случай на такава покруса сякаш виновността е взаимна. Но в случай че се вгледаме по-отблизо в тази филантропична покруса излиза наяве, че има значими нюанси. От една страна виждаме безмилостна свирепост освен към пленените, само че дори към личното население от страна на «азовци» и други сходни неонацистки, фашистки въоръжени структури. Жестокост примесена с измама, когато се криеш зад личното спокойно гражданско население и го държиш като пленник. Подлост, забърквана с двуличие и лицемерие, когато се вършат провокации като тази в Буча. За лъжите за Буча е непристойно да се приказва дори на Запад - те от дълго време са разобличени от самите европейски и американски публицисти и частни проверяващи бюра.
От друга страна се следи тихия нравствен героизъм на безименна редица на съветските войни, лекари, медицински сестри, подготвени да жертват себе си в името на мирните жители на братския украински народ и на спасенито на Руския свят.
Вместо умозаключение: Основните евентуални пътища за развиването на въоръжения спор в Украйна
Въоръженият спор в Украйна не е приключил, по наше мнение той дори не е преполвил и половината от времето на «горещата си фаза». Да не приказваме, че той е единствено една борба в «Глобалната хибридна война», която ще отнеме много сили и време на човечеството, дори при оптимален неин излаз, който допуска той да приключи с договаряния преформатиращи света. Ето за какво е извънредно мъчно да се вършат повече или по-малко достоверни прогнози. Въпреки това ще се опитаме вместо умозаключение да предложим няколко евентуални сюжета за развиването на обстановката в Украйна. Според нас те са три съществени с доста разнообразни подварианти:
Първият сюжет е този въоръжен спор бил той по умишлен или по инцидентен метод да прерастне в Глобална термоядрена война. В резултат на която човешката цивилизация да изчезне от лицето на Земята. Преди време швейцарски изчерпателен център благодарение на мощен компютър изследва сходен сюжет. При което компютърът пресмята, че единствено в първите два часа на подобен повсеместен термоядрен спор ще загинат над 200 милиона души, след което което компютърът престава да дава калкулации, защото излиза наяве, че термоядреният смут ще сложи точка в съществуването на Човечеството. За нас подобен сюжет на цялостното човешко безумство е ненужно даже да се разяснява, защото той предлага презрян и безмислен завършек на човешката цивилизация като цяло. От такава позиция не бих желал да давам оценка на казаното от 91-годишния «пророк» на Отворено общество – Джордж Сорос, който на Давоския конгрес – май 2022, прикани да се води война до победа с Русия, в това число с потреблението на нуклеарно оръжие?!!!
Все отново имаме вяра в разсъдъка на Човека и по навръх тези, които държат «куфарчетата с копчетата за ракетите», заради което вероятността за подобен сюжет предвиждаме от 1-5% от 100.
Възможен е сюжет, при който «ситуацията» в Украйна, казано по народному «се закучва», т.е. не се стига до някакво ясно изразено превъзходство нито от страна на Запада /САЩ, НАТО и ЕС/, нито на Руската федерация. Но този сюжет в последна сметка отново ще се сведе рано или късно до един от трите съществени: към този момент коментирания първи апокалиптичен сюжет или показаните по-долу два.
Вторият сюжет допуска реализиране на превъзходство на Запада над РФ в Украйна. В подобен случай РФ я чака разпад с извънредно влошени демографски индикатори за съветското население в смисъл на неговото поредно «изчегъртване» с разнообразни средства. Принципиално видяно елитът на Запада ги знае тези неща по какъв начин стават, защото е натрупал древен опит. Казано с други думи Западът най-накрая ще реализира окончателното решение на «Руския въпрос», за което мечтаеше Хитлер. Това ще има всички отрицателни последици освен за Китай, който незабавно ще стане идната жертва, само че и за света като цяло. Тъй като ще бъде въведен глобалистки режим предполагащ мултикултурализъм, световна джендърска вълна и надлежно внезапно понижаване на международното население. Според глобалистите-прогресисти тези близо 8 милиарда индивиди са непотребни. Нужни са не повече от 1.5-3 милиарда.
За нас подобен сюжет е също с ниска възможност – 5-10% от 100. Тъй като, поставяйки под въпрос съществуването на съветския народ и Русия такава обстановка ще провокира «Руската национална война», против която нито Наполеон, нито къде по-добре квалифицирания идейно от днешните НАТО-вци Хитлер не са могли да устоят. В най-лошия вид на този сюжет ще бъде задействана, вероятно, формулата, изречена преди време от президента на РФ Владимир Путин «За какво ни е света без Русия». Т.е. ше се мине към първия сюжет.
Третият сюжет е превъзходство на Русия в спора. При подобен сюжет не съществува екзистенциална опасност за съществуването на Запада, нито във формата Съединени американски щати, нито във формата Западна Европа. Светът ще стане многополярен. Ще се усили шанса дори за дребните страни да водят по-независима политика. Балонът на неолиберализма ще се спука. Даже в Съединени американски щати ще се търси доста по-различен социо-икономически модел. Западът ще би трябвало да отстъпи от Източна Европа, при която избрани страни в тази част на света ще станат неутрални, а други – изключително тези на Балканите, ще се сближат още веднъж с Русия. До този сюжет може да се стигне посредством договаряния и надлежно разширяващо се съдействие, а може и посредством серия от дребни и по-големи спорове и търкания, от които повече ще губи Западът.
А какво ще стане в България при този финален сюжет ще попита заинтересуваният четец? С най-голяма възможност нашенските русофоби първи ще бягат на «Орлов мост» с цветя да посрещат руснаците. По-старите от тях, изключително приключилите в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, ще си спомнят съветски песни, които да пеят при посрещането. По-младите, които не са учили съветски, ще залегнат над учебниците с цел да могат да споделят високо и «искрено» «Здравствуйте братушки!», както и да разправят какъв брой неприятни са били тези западняците. Не се учудвайте! Познати родни картинки. Вече сме ги виждали, нали?!
В резюме най-после би трябвало да кажем, че в прочут смисъл ставащото през днешния ден на украинска земя е «Битката на века», кръстопътната точка, момента на бифуркация, от която ще зависи дали наклонността на многополярност, стартирала на 24 февруари 2022 година, ще придобие резистентност. Колко време ще продължи тази борба, в какви форми ще протича по-нататък, кои и какъв брой ще бъдат жертвите? Това са въпроси, на които ще отговори времето. «Поживёмем-увидим!»/Ще поживеем, ше видим/ - споделят руснаците. Ще напомним по едно и също време с това и едно китайско проклинание «Да живееш в забавно време!» В забавно време живеем, съгласете се!!!
Съответно точка на бифуркация може да дефинираме като миг във времето и пространството, при който в даден развой настава качество изменение, по отношение на предходното положение на процеса. Тъй като без значение от това по какъв начин ще приключи това събитие, светът към този момент търпи качествени промени. Казано по различен метод образува се напълно друг свят от този, който има досега. Това, което се случва и към момента следва да се случи на украинска земя и в близко лежащия район към нея, както и в не толкоз близко намиращи се до Украйна световни пространства, без значение от това по какъв начин ще приключи протичащото се, ще построи един нов свят.
Основни цели на дадения материал е да проучваме корените на въоръжения спор, т.е. първопричините и причинната връзка, както и предпоставките за него. Но също по този начин задачата е да се отдели внимание на главните трендове в настоящата картина на събитията, както и да се видят главните фактори, които въздействат и влияят върху тяхното протичане и другите измерения на спора. Накрая се предвиждат евентуални разновидности по какъв начин в вероятност ще се развива даденият развой и какви ще са следствията от това развиване. Поставените цели се реализират посредством следните задания, структурирани в главните раздели на работата, а точно:
Относно веригата от аргументи и съвкупността от фактори довели до въоръжения спор в Украйна;
За прекосяването на последните „ червени линии “, които принуждават съветската военна машина да се задейства;
За многото «лица» на въоръжения спор в Украйна;
Вместо умозаключение: Основните евентуални пътища за развиването на въоръжения спор в Украйна.
Ключови методологически подходи употребявани в дадения материал са:
Системният метод, според който изследваният обект се преглежда като система, т.е. цялост (комплекс) формиран от взаимосвързани съставни елементи, настоящи като едно цяло. Всички тези съставни елементи образуват вътрешната среда на системата, а всичко отвън тази вътрешна среда съставлява външна по отношение на системата среда;
Геополитически и геоикономически подходи (платформи) – последните преглеждат политическите и икономическите, обществените и културните връзки през призмата на съответната специфичност на синтеза на горните с образуваната географско-природна среда, създаваща неповторими формати на взаимодействия;
Исторически метод, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде свестен в случай че не го проучваме в исторически проект, т.е. по какъв начин се е развивал във времето и пространството;
Цивилизационен метод – в тази ситуация този метод е основан на разбирането за цивилизацията като социо-културен феномен, според който съответният публичен обект на проучване се преглежда и проучва през призмата на съответната цивилизационна социо-културна принадлежност.
Основните тези, която се излагат в дадения материал, състоят от следните заявки:
Протичащият сега в Украйна въоръжен спор е комплицирано, вътрешнопротиворечиво събитие съчетаващо в себе си разнообразни измерения – парадигмални, геополитически и геоикономически, цивилизационни, общополитически, социално-граждански, филантропични, военно-технически, пропагандно-идеологически и прочее;
Въоръженият спор в Украйна несъмнено се явява, както бе казано нагоре, „ точка на бифуркация “ - миг на дестабилизация на световната неолиберална социално-икономическа система, по този начин както тя бе образувана след разпада на „ PaxSovietica” в края на 80-те началото на 90-те години на ХХ век. От друга страна спорът безспорно е пресечна точка, пресечна линия дефинитивно разделящо досегашното време от бъдещото време. Последното се характеризира с термина „ сингулярност “. Тоест с условия, при които досегашните модели и форми на динамичност губят опцията да бъдат употребявани и да действат и стартира нещо принципиално ново, което до момента не е имало. Това извънредно доста затруднява всевъзможни прогнози за това бъдеще;
Острото въоръжено сблъскване на украинска земя, съдържа в себе си зърното на есхатологичен риск, т.е. преустановяване на съществуването на актуалната цивилизация в резултат на термоядрен апокалипсис, бил той провокиран целеустремено или инцидентно. Кои са предпоставките и изискванията това да не се случи?
Относно веригата от аргументи и съвкупността от фактори довели до въоръжения спор в Украйна
Несъмнено съществува дълга причинна верига във времето, която минимум може да датираме с началото на процеса на разформиране на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, оценен от настоящия президент на Руската федерация/РФ/ В. В. Путин като най-голямата геополитическа злополука на ХХ век. Като се възползва от разпокъсването на Съветския съюз НАТО стартира „ безшумно нахлуване на Изток “, макар даденото заричане от администрацията на Съединени американски щати да не бъдат включвани страни от някогашния Варшавския контракт или републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в този военно-политически съюз.
Разширяването на Северноатлантическия блок слага въпроса за доверието сред най-голямата държавна конструкция, останала след края на Съюз на съветските социалистически републики – РФ и Запада. Това разширение и компактно приближаване до границите на Русия кара Москва да усеща екзистенциална опасност. Изказваните планове Грузия и Украйна също да бъдат включени в НАТО ускоряват опасенията на руснаците, че страната им е обкръжавана.
Т.нар. „ Петдневна война “/известна още като Августовската война, Войната в Южна Осетия или Руско-Грузинска война/ показала се като бойни дейности през август 2008 година откакто Грузия, получила въоръжение и инструктори от НАТО, нападна самопровъзгласилите се републики Южна Осетия и Република Абхазия и намиращите се там контингенти от съветски миротворци. В отговор на това нахлуване. Русия се включва в поддръжка на тези републики. След като грузинските войски са разрушени се удостоверява независимостта на упоменатите самопровъзгласили се републики. В последна сметка тези събития още повече усилват недоверието сред РФ и Запада.
На 21 ноември 2013 година в центъра на Киев стартира всеобщ многомесечен митинг. Причината за тази акция е прекъсването от държавното управление на Украйна на процеса на подготовка за сключване на съглашение за асоцииране сред Украйна и Европейския съюз. След разпръскването на палатковия лагер на Майдана, стартира напън от страна на Германия и Франция държавното управление да не употребява мощ против безредиците. Правителственото заричане да не прибягва до поддръжка на армията усилва протестната вълна, което в последна сметка през февруари 2014 година води до събаряне на държавното управление на Н. Азаров и на президента Янукович.
Дошлите на власт сили започват провеждането на ултранационалистическа политика, която принуждава към опозиция забележителна част от популацията на Югоизтока на Украйна, в това число и това на полуостров Крим. С поддръжката на съветски специфични елементи са обезвредени правилни на новото държавно управление въоръжени сили на полуострова. Местната власт в Крим, който е със статут на самостоятелна област, организира референдум, при който болшинство гласоподава за излизане от Украйна и влизане на полуострова в състава на РФ. Новото украинско държавно управление и Западът не признават резултатите на референдума и обстоятелството, че полуостровът става част от РФ.
Пак в отговор на гореспоменатата ултранационалистическа политика на част от територията на Югоизтока на Украйна са провъзгласени Луганска /ЛНР/ и Донецка/ДНР/ национални републики. Срещу които пристигналото на власт ултранационалистическо държавно управление повежда въоръжена битка.
С цел да се реализира преустановяване на въоръжения спор при започване на февруари 2015 година на срещата на върха в Минск от водачите на Германия, Франция, Украйна и Русия във формата Нормандска четворка са подписани така наречен „ Мински съглашения “. Целта на същите е спокойно споразумяване на обстановката в Източна Украйна. Предвид тяхното осъществяване е основана Контактна група, състояща се от представители на Украйна, Русия, ОССЕ/Организацията за сигурност и съдействие в Европа/ и непризнатите Донецка и Луганска национални републики. Тези съглашения плануват да се прекратят враждебните дейности против ДНР и ЛНР, а самите републики да останат в състава на Украйна в качеството на самостоятелни формирания. По-късно Минските съглашения са утвърдени със специфична резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Но тези съглашения не се съблюдават от Киев. Обстрелите и бомбардировките против ДНР и ЛНР не престават. Броят на жертвите измежду гражданското население надвишава 14 000 души, измежду които няколкостотин деца.
Новата „ пост-майндановска “ власт в Украйна се ползува с поддръжката на Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз, въпреки че редица проправителствени сили н страната не крият неонацистките си възгледи. Украйна стартира да се образува като страна и общество на русофобска платформа. И това става макар обстоятелството, че немалка част от популацията е съветско по генезис, а за още по-значителна част от жителите на Украйна съветският език е главен.
В същото това време стартират диалози за това, че Киев желае Украйна да стане член освен на Европейски Съюз, само че и на НАТО. Ако последното би станало факт за РФ това е прекосяването на така наречен „ алена линия “ в връзките със Запада. Тъй като това би означавало разполагане на ракетно въоръжение, което би достигало Москва за по-малко от 5 минути. Казано по различен метод това съставлява слагане на РФ в условия на екзистенциална заплаха, т.е. да съществува или не минимум в настоящия ѝ формат.
Реакцията на Москва в края на 2021 година, е наречена на Запад „ Ултиматум на Путин “. Заявлението от девет точки обърнато към Съединени американски щати изисква, да вземем за пример:
Съединените щати да лимитират всякаква активност в страните от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия;
…………………………
(7) Държавите, които граничат с Русия, не би трябвало да бъдат одобрявани в НАТО. Отделен ред в тази възбрана съдържа възбрана за Украйна;
(8) Съединени американски щати нямат право да слагат ракети със междинен обхват, които могат да доближат до Русия;
(9) НАТО би трябвало да се откаже от концепцията да счита Русия за стратегически съперник....(Вж. в, последно влизане 24.05.2022).
Американската администрация на президента Джо Байдън „ меко казано “ не се отнася съществено към това заявление. На фона на това ново русло на протичане на взаимоотношенията Вашингтон-Брюксел от една страна и Москва от друга, Генералният щаб на армията на РФ стартира огромни военни учения в западните области на Русия. Съединени американски щати и НАТО реагират двояко: Заявяват, че съветските военни би трябвало да организират своите учения доста по-далече от западните си граници. Вторият миг е почналата акция, че РФ ще реализира нахлуване против Украйна.
Както Москва по публични и неофициални канали отхвърля опцията от такава офанзива против Украйна, по този начин и редица интернационалните анализатори в този интервал правят оценка вероятността за подобен въоръжен удар извънредно ниско. Обаче вечерта на 21 февруари 2022 година в телевизионно послание на съветския президент Владимир Путин към жителите на Русия, той назовава украинската страна изкуствено образувание от комунистическата ера. Но най-важното в неговото послание е, че Русия публично признава непризнатите до тогава Донецката и Луганската национални републики, провъзгласени през 2014 година по време на въоръжения спор в Източна Украйна.
Фактически по-късно повече от 48 часа по-късно послание на 24 февруари 2022 година нападението става факт. От страна на Москва като съществена цел, по съветската терминология, на „ Специалната военна интервенция “/СВО/ се афишира „ демилитаризацията и денацификацията на Украйна “.
За прекосяването на последните „ червени линии “, които принуждават съветската военна машина да се задейства
Несъмнено остава мистерия, до момента не разкрита от Москва изцяло, кои са тези фактори, които принуждават РФ да стартира тази СВО. Безспорно има някои изявления на публични лица, че става дума за превантивна акция, която да изпревари готвещ се удар против ДНР и ЛНР. По този мотив това, което може сигурно да се разяснява е, че фактически в източната част на Украйна са съсредоточени сега на нападението над Украйна повече от 150-хилядна украинска войска, формирана от най-добре готови украински елементи. В този смисъл сходно одобрение на Кремъл не е без учредения.
За нас, обаче, има и два други значими обстоятелството, които ни разкриват евентуалната мотивация, задвижила съветската военна машина да влезе в деяние. Става дума за неща, които несъмнено минават всевъзможни „ червени линии “.
Първият факт е обвързван със 17 февруари 2022 година, когато Украйна, Англия и Полша основават съюз. В взаимната декларация се показва, че всяка страна в Европа има право да избира ограничения за сигурност, по-специално да се причислява към съюзи. Украйна, Англия и Полша образуват тристранен съюз, учреден на исторически връзки сред тези страни и обща история на опозиция на агресорите.
Съответната информация споделя и украинският външен министър Дмитрий Кулеба по време на контакт с пресата на 17 февруари. Според министъра Лондон и Варшава ще застанат един до друг с Украйна в напъните ѝ за отбрана на суверенитета и териториалната ѝ целокупност. Тези страни ще оказват помощ на Украйна да брани своята държавност. Освен това страните концентрират вниманието си върху икономическото, комерсиалното и енергийното съдействие, а също по този начин ще извърнат особено внимание на работата на така наречен „ Кримска платформа “(Официално название „ Международна Кримска платформа е дипломатическа самодейност на Украйна, планувана да стане непрекъснат интернационален съвещателен и координиращ механизъм за връщане на казуса с Крим в интернационалния дневен ред, който да помогне за възобновяване на контрола на Украйна над Крим). Междувременно на уеб страницата на украинското външно министерство е оповестено взаимно изказване на външните министри на Украйна, Англия и Полша, в което се показва, че тристранното съдействие се основава на исторически връзки сред тези страни.
Отделно в документа се акцентира правото на всяка европейска страна независимо да избира инструментите за обезпечаване на своята сигурност, в това число присъединение към избрани съюзи. Полша и Обединеното кралство ще продължат да оказват всеобхватна помощ на Киев и да вземат участие в работата, ориентирана към повишение на устойчивостта на Украйна. По-рано Кулеба отбелязва, че Украйна е инициирала основаването на тристранния съюз. Киев, осъзнавайки, че присъединението му към НАТО и Европейски Съюз се отсрочва, минава към нова външнополитическа тактика, която се състои в основаването на дребни съюзи. Министърът акцентира, че новият формат на съдействие не е насочен към география, а към общи полезности.
Едновременно с това излиза наяве, че Англия ще даде на Украйна ракети за въздържане на съветската експанзия в Черно и Азовско море, а Полша е подготвена да даде на Киев минохвъргачки LMP-2017 и гранатомети RPG-40.(Вж. в Dialog.UA в, последно влизане 25.05.292). Казано с други думи на основата на това тристранно съглашение в Украйна могат да влязат английски и полски войски, т.е. НАТО да влезе в „ Незалежная “ не през вратата, само че през прозореца и НАТО-вски войски да се окажат на не повече от 400 км от Москва.
Вторият факт е още по-сериозен и по тази причина ще разясняваме по-подробно развиването на обстановката по този въпрос от изключителна значимост за международния мир. Ще стартираме с този най-тревожен факт - със опасността, декларирана от президента на Украйна Владимир Зеленски, че Украйна ще възвърне нуклеарния си статут. Това той афишира в събота, 19 февруари 2022 година, на Мюнхенската конференция по сигурността.
Тук следва да се напомни, че на 26 декември 1991 година, когато Върховният съвет на Съюз на съветските социалистически републики приема декларация за разпадането на Съветския съюз, светът получава четири нови нуклеарни сили едновременно: Русия, Украйна, Казахстан и Беларус. При което Украйна и Казахстан заемат трето и четвърто място след Съединени американски щати и Русия по брой нуклеарни заряди. Всяка страна решително изпреварва останалите членове на " нуклеарния клуб " Англия, Франция и Китай взети дружно.
Киев наследява над 1900 бойни глави, 176 силоза с разнообразни типове междуконтинентални ракети и 46 стратегически бомбардировача. Казахстан не изостава доста от Украйна - новата самостоятелна страна става притежател на 1410 бойни глави, 104 ракетни силоза и 40 бомбардировача. Беларус получава едни от най-модерните за тогава стратегически нуклеарни мобилни ракетни системи " Топол " в количество 81 броя междуконтинентални балистични ракети с 81 бойни глави.
Такова състояние незабавно се трансформира в доста сериозен интернационален проблем. Вашингтон се включва в процеса на „ бракоразвод “ на съюзните републики, оказвайки напън и убеждавайки ги да трансферират всички бойни глави и носители на Русия. Москва е не по-малко интензивно ангажирана в този развой – ползите на двете страни изцяло съответстват: нови членове не се чакат в „ нуклеарния клуб “.
Въпреки че новите притежатели разполагат с бойните глави и техните средства за доставка, те не могат да употребяват тези оръжия. До май 1992 година командването на всички стратегически сили в пост-съветското пространство се реализира от последния министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Евгений Шапошников. Но решението за потребление на нуклеарни оръжия може да бъде взето единствено от съветския президент Борис Елцин съгласно президентите на други " нуклеарни " републики от ОНД/Общността на самостоятелните държави/, т.е. тази релативно „ хлабава “ групировка, зародила след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и обединила част от някогашните руски републики без тези от Прибалтика и Грузия/. Но нуклеарните страни в Оперативно-наблюдателно дело нямат кодове за изстрелване на ракети, както и задоволителна инфраструктура за тяхната поддръжка и обслужване.
Технически от трите републики единствено Казахстан е покрай основаването на собствен личен цялостен нуклеарен цикъл. Алма-Ата има известния полигон в Семипалатинск, където са тествани руски нуклеарни оръжия, нуклеарния център Мангишлак, проучвателен реактори и фабрики за обогатяване на урановата руда. Украйна по този въпрос изостава даже от Северна Корея - без инфраструктура, без експерти.
Лидерите на новите самостоятелни страни съществено разискват опцията за основаване на обединени въоръжени сили на Оперативно-наблюдателно дело. В последна сметка през 1992 година е основана краткотрайна конструкция - Обединените въоръжени сили на Общността на самостоятелните страни за преходния интервал. В юрисдикцията на този орган са избрани и стратегическите сили на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Под мощен външнополитически напън новите републики афишират своя безядрен статут. Беларус прави това без пазарлъци. Казахстан незабавно заема поредна позиция - изцяло да се отърве от нуклеарните оръжия. Проблемите след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стартират с Украйна. На 24 октомври 1991 година Върховната Рада на Украйна приема резолюция за безядрен статут на страната. На 14 януари 1992 година е подписано тристранно съглашение сред Русия, Съединени американски щати и Украйна: всички атомни заряди се демонтират и изнасят в Русия, стратегическите бомбардировачи и силозите за изстрелване на ракети се унищожават с пари на Съединени американски щати. Съединени американски щати и Русия дават гаранции за независимостта и териториалната целокупност на Украйна, а Русия в подмяна на бойните глави ще доставя на Украйна гориво за атомните електроцентрали.
До март 1992 година Казахстан и Беларус насочат тактическите и оперативно-тактическите бойни глави в Русия. Украйна прави същото два месеца по-късно. Технически, това е задоволително елементарно за справяне. Но тук стартират политическите компликации. Въпреки, че Украйна подписва Лисабонския протокол, който признава Русия за приемник на Съюз на съветските социалистически републики като нуклеарна мощ, тогавашният президент на „ Незалежная “ Леонид Кравчук не бърза да разгласи това публично. Нещо повече той се пробва да резервира за себе си опцията да командва стратегическите нуклеарни сили до цялостното им евакуиране от територията на Украйна. Той постанова забрани за напредването към РФ на последните ешелони с тактически нуклеарни оръжия. И макар, че в никакъв случай не е имало процедура да се изнасят нуклеарни оръжия със аероплан последната партида е изпратена благодарение на военно-транспортната авиация, което е работа доста комплицирана, сериозна и деликатна.
Що се отнася до стратегическите нуклеарни оръжия, ситуирани на украинска територия, нито едно не е записано в стратегическите сили на Оперативно-наблюдателно дело. През април 1992 година Украйна включва разположените на нейна територия стратегически сили - 43-та ракетна войска в състава на украинската войска.
На 23 май 1992 година в Лисабон е подписан протокол към контракта START-1, съгласно който Казахстан, Украйна и Беларус се афишират за страни без нуклеарни оръжия и се причисляват към Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия (ДНЯО). Така всички нуклеарни оръжия би трябвало да бъдат или унищожени, или трансферирани на Русия, която става приемник на Съюз на съветските социалистически републики като нуклеарна мощ.
Но на 11 декември 1992 година украинското външно министерство изпраща меморандум за нуклеарната политика до всички посолства в Киев. Украинската страна повдига въпроса за „ собствеността на всички съставни елементи на нуклеарните бойни глави..., ситуирани на нейна територия “. По този метод Украйна се пробва да поеме цялостен надзор над нуклеарните оръжия, като избегне, обаче, обвиняванията в нарушение на ДНЯО, който законово закрепва понятията за владение на „ нуклеарни оръжия “ и „ други нуклеарни взривни устройства “, само че не споделя нищо за съставените елементи на нуклеарните бойни глави.
Ето за какво на 5 декември 1994 година в Будапеща е подписан меморандум, който да даде на Киев спомагателни гаранции за сигурност в подмяна на разоръжаването. Според този меморандум Русия, Съединени американски щати и Англия се задължават да се въздържат от потребление на мощ, икономическа насила и да привикват Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за предприемане на нужните ограничения, в случай че има опасност от експанзия против Украйна.
Процесът на разлъка с бойните глави, ракети и стратегически бомбардировачи лишава пет години. На 1 юли 1996 година украинският президент Леонид Кучма афишира цялостното евакуиране на нуклеарните оръжия от територията на Украйна. За тези цели Киев получава от Съединени американски щати $276 млн.
И въпреки, че след това във времето някои украински крайнодесни партии като «Свобода», да вземем за пример, във Върховната Рада на Украйна да слагат въпроса за това Киев да възвърне статута си на нуклеарна мощ, точно заявката на президента Зеленски на 19 февруари 2022 година на Мюнхенската конференция по сигурността става крачката на нарушаване на «червената линия». По наше мнение тази крачка в съвкупост с другите упоменати обстоятелства – съглашението с Англия и Полша за съдействие в сигурността, както и желанието да се предотврати готвеща се офанзива върху ДНР и ЛНР задвижва съветската военна машина за предпазен удар на 24 февруари 2022 година
За многото «лица» на въоръжения спор в Украйна
Следва да се признае, че въоръженият спор в Украйна е с доста «лица», т.е. той е многоизмерно събитие. В парадигмален проект съставлява феномен, който бихме нарекли «локална битка» в почналата Първа Глобална хибридна война. Досега международните войни се водят от блокове от страни на няколко континента, при което решаваща роля играят директните въоръжени конфликти.
Днес ставаме очевидци на Глобална война, която на процедура включва по един и различен метод всички страни и нации. При това тя се води на доста и разнообразни фронтове. Именно по тази причина тя е Глобална хибридна война Т.е. тя стартира да се реализира като въоръжени дейности в местен проект, при което последните могат да се окажат решаващи на това локално ниво. Но в световен проект се включват стопански, финансови, социо-културни, дипломатически, пропагандно-агитационни, продоволствени, кибервойни, научно-техническа и впрочем и впрочем измерения. При което всяко едно от тези измерения може в един или различен миг да окаже основно влияние върху изхода на Глобалната война.
В геополитическо измерение това е война на Запада, отпред с глобалистките кръгове, най-много на Съединени американски щати, само че и тези от Западна Европа/форматирани в НАТО и ЕС/, против хетерогенен най-широк, обаче, релативно хлабав/по съпоставяне със Запада/ кръг от страни и общества отпред с РФ и КНР. При което точно Русия е поела основното предизвикателство за този геополитически конфликт.
И както по време на Втората международна война във формата Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и в този момент във формата РФ Руският свят заплаща най-високата цена с цел да се отърси света от Западната геополитическа доминация и да се сътвори многополярен свят. В случая ултранационалистическите сили ръководещи днешна Украйна играят ролята на инструмент на Запада. Тук не следва да се подценява и геоикономическата съставния елемент на геополитиката. А точно желанието на световната олигархия, най-много англо-американска по своя генезис, да получи безкрайните запаси на Руския свят. А в случай че успее да се наложи над РФ да възсъздаде неколониалната мрежа над света в световен формат.
Безспорно тук участва и цивилизационно измерение – това е поредна борба на Западната Латинска цивилизация със Славяно-православната Кирилска цивилизация. Тази война тече от хилядолетие, при която схизмата през 1054 година, т.е. разделянето на християнството на католицизъм и православие е единствено едно от началните сражения. Има времена, когато основните представители на Запада доближават съвсем цялостно владичество над света – Изтока, Африка, Латинска Америка, са в краката им. И единствено Славяно-православната Кирилска цивилизация в лицето на Руския свят остава непреклонна. След всеки «кръстоносен поход» на Запада против Русия – тевтонските рицари, шведи, Наполеон, Хитлер, Западът се връща с разрушен нос и би трябвало да си «ближе раните». Докато не го овладее отново безумието за “DrangnachOsten”/Натиск на Изток/. В този проект Русия може да бъде характеризирана с религиозния термин «Катехон»/от гръцки език – «Удържащ», «Придържащ»/. «Катехон» е тази мощ, която, когато международното зло, т.е. устрема за международно владичество, е готово да залее света, удържа Злото и не разрешава то да вземе връх.
Не бива да се не помни и за това, че този въоръжен спор би трябвало да се преглежда и като един от немалкото, само че безспорно най-тежък, от епизодите на «Гражданската война» на пост-съветското пространство. Гражданска война родена от лъжата на Горбачовата перестройка, когато безусловно нужното преформатиране на политическата конструкция и икономическата система на социализма в Съветския съюз са сменени по излъган метод с контрареволюция, стартирана от обуржоазяващата се част на руския номенклатурен уред. Гражданска война, предпоставена и форматирана от закононарушението на Беловежкото споразумение от 8 декември 1991 година Съглашение, с което пренебрегвайки националната воля, изразена на «Общосъюзния референдум за предпазване на СССР» от 17 март 1991 година, Елцин, Кучма и Шушкевич като глави на своите републики - РСФСР, Украйна и Беларус, декларират за тяхното излизане от Съюз на съветските социалистически републики и по този метод приключват съществуването му.
Фантомната болежка от разруха на Съветския съюз, наречена нагоре Гражданска война на пост-съветското пространство, дефинира и едно последващо измерение на въоръжения конфлит на Украйна – това на огромна филантропична покруса. Хуманитарна покруса обусловена от враждебни на Руския свят ползи. Всяка война, при която се дават жертви е покруса. Но когато два безспорно, както и това през днешния ден да се отхвърля от някои, приятелски славяно-православни нации се сблъскват във въоръжен спор, тази покруса е двойна.
В случай на такава покруса сякаш виновността е взаимна. Но в случай че се вгледаме по-отблизо в тази филантропична покруса излиза наяве, че има значими нюанси. От една страна виждаме безмилостна свирепост освен към пленените, само че дори към личното население от страна на «азовци» и други сходни неонацистки, фашистки въоръжени структури. Жестокост примесена с измама, когато се криеш зад личното спокойно гражданско население и го държиш като пленник. Подлост, забърквана с двуличие и лицемерие, когато се вършат провокации като тази в Буча. За лъжите за Буча е непристойно да се приказва дори на Запад - те от дълго време са разобличени от самите европейски и американски публицисти и частни проверяващи бюра.
От друга страна се следи тихия нравствен героизъм на безименна редица на съветските войни, лекари, медицински сестри, подготвени да жертват себе си в името на мирните жители на братския украински народ и на спасенито на Руския свят.
Вместо умозаключение: Основните евентуални пътища за развиването на въоръжения спор в Украйна
Въоръженият спор в Украйна не е приключил, по наше мнение той дори не е преполвил и половината от времето на «горещата си фаза». Да не приказваме, че той е единствено една борба в «Глобалната хибридна война», която ще отнеме много сили и време на човечеството, дори при оптимален неин излаз, който допуска той да приключи с договаряния преформатиращи света. Ето за какво е извънредно мъчно да се вършат повече или по-малко достоверни прогнози. Въпреки това ще се опитаме вместо умозаключение да предложим няколко евентуални сюжета за развиването на обстановката в Украйна. Според нас те са три съществени с доста разнообразни подварианти:
Първият сюжет е този въоръжен спор бил той по умишлен или по инцидентен метод да прерастне в Глобална термоядрена война. В резултат на която човешката цивилизация да изчезне от лицето на Земята. Преди време швейцарски изчерпателен център благодарение на мощен компютър изследва сходен сюжет. При което компютърът пресмята, че единствено в първите два часа на подобен повсеместен термоядрен спор ще загинат над 200 милиона души, след което което компютърът престава да дава калкулации, защото излиза наяве, че термоядреният смут ще сложи точка в съществуването на Човечеството. За нас подобен сюжет на цялостното човешко безумство е ненужно даже да се разяснява, защото той предлага презрян и безмислен завършек на човешката цивилизация като цяло. От такава позиция не бих желал да давам оценка на казаното от 91-годишния «пророк» на Отворено общество – Джордж Сорос, който на Давоския конгрес – май 2022, прикани да се води война до победа с Русия, в това число с потреблението на нуклеарно оръжие?!!!
Все отново имаме вяра в разсъдъка на Човека и по навръх тези, които държат «куфарчетата с копчетата за ракетите», заради което вероятността за подобен сюжет предвиждаме от 1-5% от 100.
Възможен е сюжет, при който «ситуацията» в Украйна, казано по народному «се закучва», т.е. не се стига до някакво ясно изразено превъзходство нито от страна на Запада /САЩ, НАТО и ЕС/, нито на Руската федерация. Но този сюжет в последна сметка отново ще се сведе рано или късно до един от трите съществени: към този момент коментирания първи апокалиптичен сюжет или показаните по-долу два.
Вторият сюжет допуска реализиране на превъзходство на Запада над РФ в Украйна. В подобен случай РФ я чака разпад с извънредно влошени демографски индикатори за съветското население в смисъл на неговото поредно «изчегъртване» с разнообразни средства. Принципиално видяно елитът на Запада ги знае тези неща по какъв начин стават, защото е натрупал древен опит. Казано с други думи Западът най-накрая ще реализира окончателното решение на «Руския въпрос», за което мечтаеше Хитлер. Това ще има всички отрицателни последици освен за Китай, който незабавно ще стане идната жертва, само че и за света като цяло. Тъй като ще бъде въведен глобалистки режим предполагащ мултикултурализъм, световна джендърска вълна и надлежно внезапно понижаване на международното население. Според глобалистите-прогресисти тези близо 8 милиарда индивиди са непотребни. Нужни са не повече от 1.5-3 милиарда.
За нас подобен сюжет е също с ниска възможност – 5-10% от 100. Тъй като, поставяйки под въпрос съществуването на съветския народ и Русия такава обстановка ще провокира «Руската национална война», против която нито Наполеон, нито къде по-добре квалифицирания идейно от днешните НАТО-вци Хитлер не са могли да устоят. В най-лошия вид на този сюжет ще бъде задействана, вероятно, формулата, изречена преди време от президента на РФ Владимир Путин «За какво ни е света без Русия». Т.е. ше се мине към първия сюжет.
Третият сюжет е превъзходство на Русия в спора. При подобен сюжет не съществува екзистенциална опасност за съществуването на Запада, нито във формата Съединени американски щати, нито във формата Западна Европа. Светът ще стане многополярен. Ще се усили шанса дори за дребните страни да водят по-независима политика. Балонът на неолиберализма ще се спука. Даже в Съединени американски щати ще се търси доста по-различен социо-икономически модел. Западът ще би трябвало да отстъпи от Източна Европа, при която избрани страни в тази част на света ще станат неутрални, а други – изключително тези на Балканите, ще се сближат още веднъж с Русия. До този сюжет може да се стигне посредством договаряния и надлежно разширяващо се съдействие, а може и посредством серия от дребни и по-големи спорове и търкания, от които повече ще губи Западът.
А какво ще стане в България при този финален сюжет ще попита заинтересуваният четец? С най-голяма възможност нашенските русофоби първи ще бягат на «Орлов мост» с цветя да посрещат руснаците. По-старите от тях, изключително приключилите в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, ще си спомнят съветски песни, които да пеят при посрещането. По-младите, които не са учили съветски, ще залегнат над учебниците с цел да могат да споделят високо и «искрено» «Здравствуйте братушки!», както и да разправят какъв брой неприятни са били тези западняците. Не се учудвайте! Познати родни картинки. Вече сме ги виждали, нали?!
В резюме най-после би трябвало да кажем, че в прочут смисъл ставащото през днешния ден на украинска земя е «Битката на века», кръстопътната точка, момента на бифуркация, от която ще зависи дали наклонността на многополярност, стартирала на 24 февруари 2022 година, ще придобие резистентност. Колко време ще продължи тази борба, в какви форми ще протича по-нататък, кои и какъв брой ще бъдат жертвите? Това са въпроси, на които ще отговори времето. «Поживёмем-увидим!»/Ще поживеем, ше видим/ - споделят руснаците. Ще напомним по едно и също време с това и едно китайско проклинание «Да живееш в забавно време!» В забавно време живеем, съгласете се!!!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ