Как бе подготвена „Перестройката на Горбачов“?
Д.Гвишиани е съдиректор и създател на Международния институт за прибавен систематичен разбор (International Institute for Applied Systems Analysis - IIASA) в Лаксенбург, Австрия, дружно с английския служител и зоолог лорд Соломон Цукерман и съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Макджордж Бънди. Гвишиани е ръководител и на научния съвет на института. Почти всички бъдещи «бригадири» на «Перестройката» са приключили стажовете си в IIASA. Друг предстоящ заместник-председател на ДКНТ на Съюз на съветските социалистически републики е Леонид Николаевич Сумароков. Той е академик и шурей на втория секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз М. А. Суслов. Сумароков също е приключил стаж в Лаксенбург. От 1990 година живее със фамилията си в Австрия.
През 1976 година Д.М. Гвишиани става шеф на Всесъюзния научно-изследователски институт за систематични проучвания към Държавния комитет за просвета и технологии/ДКНТ/ и Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики (ВНИСИ), който е умислен като руски клон на IIASA. Такива фигури които съставляват ядрото на «перестроечния процес» като Станислав Шаталин, Юрий Милнер, Пьотър Авен, Егор Гайдар, Виктор Данилов-Данилян, Юрий Лопухин, Борис Жуков, Михаил Зурабов, Александър Шохин, Андрей Вавилов, Алексей Головков, Андрей Нечаев, Гавриил Попов, Ислам Каримов, Анатолий Чубайс, Сергей Глазиев, Евгений Ясин, и Борис Березовски също минават стажировка във ВНИСИ.
Трябва да кажем, че и двамата заместник-председатели на Държавния комитет по просвета и технологии на Съюз на съветските социалистически републики - Д.М. Гвишиани и Л.Н.Сумароков са свързани с IIASA в Лаксенбург и с Римския клуб. Всичко това се реализира под зоркото око на ръководителя на Комитета за държавна сигурност(Комитет государственной сигурности – КГБ) Юрий Владимирович Андропов, където се намира същинския център на бъдещата «Перестройка».
Ето какво написа по този въпрос Вячеслав Матузов, чиновник на Международния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз: „ Вярвам, че точно Андропов, като началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от 1967 година, е изготвил проект за смяна на обществено-политическата система на Съюз на съветските социалистически републики. Но той не е работил посредством Комитет за Държавна сигурност (на СССР), защото апаратът на специфичните служби си е уред на специфичните служби. Те си имат свои лични закони. Например, в случай че е научил нещо, той би трябвало неотложно да го рапортува на началника си. Тоест, Андропов не би могъл съзнателно да го унищожи там.
И тогава той стартира да развива странични структури, основани на Академията на науките на СССР/АН на СССР/. Например, Института на Съединени американски щати и Канада... Първият му шеф е Георги Арбатов. Синът му Алексей след разпада на Съюз на съветските социалистически републики става член на „ Яблоко “ (Яблоко - Росийска обединена демократическа партия /РОДП «Яблоко»/ е социал-либерална партия. В състава ѝ работят фракции: «Зелена Русия», Правозащитници, Джендърна, Младежка, Социал-демократическа, а също секта на предприемачите). Алексей Арбатов е специалист по американските структури за сигурност.
Също по този начин, Институтът за международна стопанска система и интернационалните връзки (ИМЕМО), който след напускането на А.Яковлев, защото е назначен за член на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, е управителен от Евгений Примаков. Преди това Примаков управлява Института по ориенталистика/Институт Востоковедения/ в продължение на няколко години. “ Оказва се, че от една страна Римският клуб е обезпечил платформа за договаряния сред елита на Съюз на съветските социалистически републики и Запада, а от друга е заложил «интелектуален капан» на значима част на тази върхушка.
В тази връзка не може да не се спомене заявката на създателя и ръководителя на Римския клуб Аурелио Печеи, още преди разпада на Съюз на съветските социалистически републики: „ На ахейците, обсаждащи Троя, им лиши 10 години, с цел да измислят проекта с дървения кон. Римският клуб имаше шанса да открие своя троянски кон доста по-бързо и да реализира първата стратегическа победа в тази историческа борба, която едвам започваше. “
Както акцентира по този мотив Игор Нефедоров в публикацията «Игри в конвергенция» (Доктрината за икономисване на енергия и унищожаването на СССР) «...значителна част от АН е на Съюз на съветските социалистически републики, която всъщност е централата на Перестройката и разплодник на антисъветски и русофобски хрумвания, е поддържала стеснен контакт с Римския клуб. Съвместните им старания са унищожили програмата на Виктор Глушков за въвеждане на автоматизирано счетоводство в Съюз на съветските социалистически републики благодарение на компютри. Идеите на пазарни икономисти като Евсей Либерман са били възприети(става дума за така наречен «Реформа Косигин-Либерман», според която оценката на активността на обособените предприятия стартира да се възнамерява и реализира не въз основата на количеството създадени произведения, а на основата на парични индикатори, т.е. цената на комерсиалната реализация на изделията. Резултататът е, че предприятията стартират да покачват цените на изделията с цел да изпълнят проекта, като най-малко на хартия си фиксират нараснали разходи-б.м. Н.С.).
Т.е. «реформата» предлага ориентиране на стопанската система към доходност, учредена на разноските. При Сталин, за разлика от този «реформен модел» фокусът е върху намаляването на разноските (оттук и известните понижения на цените), без те да бъдат прецизно обвързвани с рентабилността.
Съветската стопанска система е принудена да действа по модели, непознати на нея; намаляването на разноските е станало нерентабилно, защото това понижение редуцира облагите. В резултат на това подобряването на производството също е станало нерентабилно».
Тук ще прибавим, че на процедура «Реформата Косигин-Либерман» образува безусловно друг модел на социално-икономическо действие на Съюз на съветските социалистически републики. На мястото на Сталинския модел, насочен към намаление на разноските посредством повишение на продуктивността се основава нов модел. Същият се базира на повишение на рентабилността, т.е. на облагата изразена в парични единици. В изискванията на планова стопанска система това става най-лесно за сметка на повишение на разноските. Този модел води до закъснение на темповете на развиване нужни за догонване на Запада, загуба на интерес да се търсят новаторски подходи за повишение на продуктивността, фокусиране върху екстензивен напредък. В последна сметка в цялост са стига до закъснение от същия този Запад. Това е съпроводено от загуба на прелест на социализма. Но също по този начин и на религия, че е допустимо да се преодолее капитализма като общество, учредено на обществено неравноправие, обществена неправда и липса на действена обществена взаимност. Несъмнено всичко това основава съответната социална атмосфера в Съюз на съветските социалистически републики и страните на социализма, направила допустимо разцъфтяването на кълновете на «Перестройката» на Горбачов.
Почти цялата терминология на М. С. Горбачов е взета от публикациите на Д. М. Гвишиани: ново мислене, универсални човешки полезности, отменяне на концепцията за класова битка, целта на общочовешките ползи пред ползите на която и да е класа и така нататък Смята се, че тази идея за новото политическо мислене е сформулирана от бъдещия водач на Съветския съюз Горбачов по време на неговото посещаване в Лондон през 1984 година Това ускорява подозрението, изказвано от редица анализатори, че тук са намесени и английските разследващи служби, вербували нарцистичния Михаил Сергеевич като сътрудник на въздействие.
Но какво стои зад ръководителя на Комитета за държавна сигурност(КГБ) Юрий Владимирович Андропов, под чийто непоколебим контрол се основава ядрото на „ Перестройката на Горбачов “ Дали това, което редица наблюдаващи назовават обвързаност към така наречен „ Глобалистко течение “ в управлението на Съюз на съветските социалистически републики и руските комунисти?!!! Не бива да се не помни, че дълготраен наставник на Ю.В.Андропов е Ото Куусинен, фински и съветски бунтовник, деятел на Социал-демократическата партия на Финландия, един от създателите на Финландската камунистическа партия, един от ръководителите на Коминтерна, по-късно става секрета на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Днес редица откриватели го причисляват към глобалисткото течение в руското и международното комунистическо придвижване.
За да разберем метода на деяние на дейците на Римския клуб във връзка с тази глоабалистка част от руското управление ще създадем един паралел с сходно събитие в връзките сред Съединени американски щати и КНР. По времето на президента Обама се прави предложение на управлението на Китай да се образува „ Г-2 “, т.е. взаимно Вашингтон и Пекин да управляват по един съразмерен метод света. Китайското управление отхвърля тази договорка, след което на процедура стартира политиката на Щатите навън „ въздържане “ на КНР, изразена в така наречен курс на “PivottoAsia ”, т.е. „ Връщане /на САЩ/ в Азия “. На процедура Пекин заобикаля клопката заложен от Вашингтон.
Може с висока степен на възможност да се допуска, че такова предложение е имало и към избрани кръгове в управлението на Съюз на съветските социалистически републики. И тези кргове очевидно са се съгласили на сходно „ партньорство “. Така стартира да се приготвя почвата, чийто разцвет става „ Перестройката на Горбачов “. Резултатът от този развой на „ лъжлива конвергенция “ е разпада на Съветския съюз с всички трагични последици и милиони жертви. Както са казвали в античната ера „ Бой се от данайците, даже когато дават блага “.
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " Article ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/avtorski/Nako-Stefanov/kak-be-podgotvena-perestroikata-na-gorbachov.188218 " }, " headline ": " Как бе готова „ Перестройката на Горбачов “? ", " description ": " Президентът на Руската федерация В.В. Путин в изказване към Федералното заседание през 2005 година назова разпада на Съюз на съветските социалистически републики „ най-голямата геополитическа злополука на ХХ век “. Несъмнено в основата на тази най-голяма геополитическа злополука лежи верига от събития. Но несъмнено „ Перестройката на Горбачов “ дава стартовия сигнал на тази гигантска покруса. Трагедия, която още дълго ще отшумява и ще тресе освен Русия и някогашните републики на Съветския съюз, само че Източна Европа, а и целия свят. 11 март 1985 година М.С.Горбачов е определен за Генерален секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. За начало на перестройката нормално се смята средата на март 1985 година, само че в действителност фундаменталните со
През 1976 година Д.М. Гвишиани става шеф на Всесъюзния научно-изследователски институт за систематични проучвания към Държавния комитет за просвета и технологии/ДКНТ/ и Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики (ВНИСИ), който е умислен като руски клон на IIASA. Такива фигури които съставляват ядрото на «перестроечния процес» като Станислав Шаталин, Юрий Милнер, Пьотър Авен, Егор Гайдар, Виктор Данилов-Данилян, Юрий Лопухин, Борис Жуков, Михаил Зурабов, Александър Шохин, Андрей Вавилов, Алексей Головков, Андрей Нечаев, Гавриил Попов, Ислам Каримов, Анатолий Чубайс, Сергей Глазиев, Евгений Ясин, и Борис Березовски също минават стажировка във ВНИСИ.
Трябва да кажем, че и двамата заместник-председатели на Държавния комитет по просвета и технологии на Съюз на съветските социалистически републики - Д.М. Гвишиани и Л.Н.Сумароков са свързани с IIASA в Лаксенбург и с Римския клуб. Всичко това се реализира под зоркото око на ръководителя на Комитета за държавна сигурност(Комитет государственной сигурности – КГБ) Юрий Владимирович Андропов, където се намира същинския център на бъдещата «Перестройка».
Ето какво написа по този въпрос Вячеслав Матузов, чиновник на Международния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз: „ Вярвам, че точно Андропов, като началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от 1967 година, е изготвил проект за смяна на обществено-политическата система на Съюз на съветските социалистически републики. Но той не е работил посредством Комитет за Държавна сигурност (на СССР), защото апаратът на специфичните служби си е уред на специфичните служби. Те си имат свои лични закони. Например, в случай че е научил нещо, той би трябвало неотложно да го рапортува на началника си. Тоест, Андропов не би могъл съзнателно да го унищожи там.
И тогава той стартира да развива странични структури, основани на Академията на науките на СССР/АН на СССР/. Например, Института на Съединени американски щати и Канада... Първият му шеф е Георги Арбатов. Синът му Алексей след разпада на Съюз на съветските социалистически републики става член на „ Яблоко “ (Яблоко - Росийска обединена демократическа партия /РОДП «Яблоко»/ е социал-либерална партия. В състава ѝ работят фракции: «Зелена Русия», Правозащитници, Джендърна, Младежка, Социал-демократическа, а също секта на предприемачите). Алексей Арбатов е специалист по американските структури за сигурност.
Също по този начин, Институтът за международна стопанска система и интернационалните връзки (ИМЕМО), който след напускането на А.Яковлев, защото е назначен за член на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, е управителен от Евгений Примаков. Преди това Примаков управлява Института по ориенталистика/Институт Востоковедения/ в продължение на няколко години. “ Оказва се, че от една страна Римският клуб е обезпечил платформа за договаряния сред елита на Съюз на съветските социалистически републики и Запада, а от друга е заложил «интелектуален капан» на значима част на тази върхушка.
В тази връзка не може да не се спомене заявката на създателя и ръководителя на Римския клуб Аурелио Печеи, още преди разпада на Съюз на съветските социалистически републики: „ На ахейците, обсаждащи Троя, им лиши 10 години, с цел да измислят проекта с дървения кон. Римският клуб имаше шанса да открие своя троянски кон доста по-бързо и да реализира първата стратегическа победа в тази историческа борба, която едвам започваше. “
Както акцентира по този мотив Игор Нефедоров в публикацията «Игри в конвергенция» (Доктрината за икономисване на енергия и унищожаването на СССР) «...значителна част от АН е на Съюз на съветските социалистически републики, която всъщност е централата на Перестройката и разплодник на антисъветски и русофобски хрумвания, е поддържала стеснен контакт с Римския клуб. Съвместните им старания са унищожили програмата на Виктор Глушков за въвеждане на автоматизирано счетоводство в Съюз на съветските социалистически републики благодарение на компютри. Идеите на пазарни икономисти като Евсей Либерман са били възприети(става дума за така наречен «Реформа Косигин-Либерман», според която оценката на активността на обособените предприятия стартира да се възнамерява и реализира не въз основата на количеството създадени произведения, а на основата на парични индикатори, т.е. цената на комерсиалната реализация на изделията. Резултататът е, че предприятията стартират да покачват цените на изделията с цел да изпълнят проекта, като най-малко на хартия си фиксират нараснали разходи-б.м. Н.С.).
Т.е. «реформата» предлага ориентиране на стопанската система към доходност, учредена на разноските. При Сталин, за разлика от този «реформен модел» фокусът е върху намаляването на разноските (оттук и известните понижения на цените), без те да бъдат прецизно обвързвани с рентабилността.
Съветската стопанска система е принудена да действа по модели, непознати на нея; намаляването на разноските е станало нерентабилно, защото това понижение редуцира облагите. В резултат на това подобряването на производството също е станало нерентабилно».
Тук ще прибавим, че на процедура «Реформата Косигин-Либерман» образува безусловно друг модел на социално-икономическо действие на Съюз на съветските социалистически републики. На мястото на Сталинския модел, насочен към намаление на разноските посредством повишение на продуктивността се основава нов модел. Същият се базира на повишение на рентабилността, т.е. на облагата изразена в парични единици. В изискванията на планова стопанска система това става най-лесно за сметка на повишение на разноските. Този модел води до закъснение на темповете на развиване нужни за догонване на Запада, загуба на интерес да се търсят новаторски подходи за повишение на продуктивността, фокусиране върху екстензивен напредък. В последна сметка в цялост са стига до закъснение от същия този Запад. Това е съпроводено от загуба на прелест на социализма. Но също по този начин и на религия, че е допустимо да се преодолее капитализма като общество, учредено на обществено неравноправие, обществена неправда и липса на действена обществена взаимност. Несъмнено всичко това основава съответната социална атмосфера в Съюз на съветските социалистически републики и страните на социализма, направила допустимо разцъфтяването на кълновете на «Перестройката» на Горбачов.
Почти цялата терминология на М. С. Горбачов е взета от публикациите на Д. М. Гвишиани: ново мислене, универсални човешки полезности, отменяне на концепцията за класова битка, целта на общочовешките ползи пред ползите на която и да е класа и така нататък Смята се, че тази идея за новото политическо мислене е сформулирана от бъдещия водач на Съветския съюз Горбачов по време на неговото посещаване в Лондон през 1984 година Това ускорява подозрението, изказвано от редица анализатори, че тук са намесени и английските разследващи служби, вербували нарцистичния Михаил Сергеевич като сътрудник на въздействие.
Но какво стои зад ръководителя на Комитета за държавна сигурност(КГБ) Юрий Владимирович Андропов, под чийто непоколебим контрол се основава ядрото на „ Перестройката на Горбачов “ Дали това, което редица наблюдаващи назовават обвързаност към така наречен „ Глобалистко течение “ в управлението на Съюз на съветските социалистически републики и руските комунисти?!!! Не бива да се не помни, че дълготраен наставник на Ю.В.Андропов е Ото Куусинен, фински и съветски бунтовник, деятел на Социал-демократическата партия на Финландия, един от създателите на Финландската камунистическа партия, един от ръководителите на Коминтерна, по-късно става секрета на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Днес редица откриватели го причисляват към глобалисткото течение в руското и международното комунистическо придвижване.
За да разберем метода на деяние на дейците на Римския клуб във връзка с тази глоабалистка част от руското управление ще създадем един паралел с сходно събитие в връзките сред Съединени американски щати и КНР. По времето на президента Обама се прави предложение на управлението на Китай да се образува „ Г-2 “, т.е. взаимно Вашингтон и Пекин да управляват по един съразмерен метод света. Китайското управление отхвърля тази договорка, след което на процедура стартира политиката на Щатите навън „ въздържане “ на КНР, изразена в така наречен курс на “PivottoAsia ”, т.е. „ Връщане /на САЩ/ в Азия “. На процедура Пекин заобикаля клопката заложен от Вашингтон.
Може с висока степен на възможност да се допуска, че такова предложение е имало и към избрани кръгове в управлението на Съюз на съветските социалистически републики. И тези кргове очевидно са се съгласили на сходно „ партньорство “. Така стартира да се приготвя почвата, чийто разцвет става „ Перестройката на Горбачов “. Резултатът от този развой на „ лъжлива конвергенция “ е разпада на Съветския съюз с всички трагични последици и милиони жертви. Както са казвали в античната ера „ Бой се от данайците, даже когато дават блага “.
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " Article ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/avtorski/Nako-Stefanov/kak-be-podgotvena-perestroikata-na-gorbachov.188218 " }, " headline ": " Как бе готова „ Перестройката на Горбачов “? ", " description ": " Президентът на Руската федерация В.В. Путин в изказване към Федералното заседание през 2005 година назова разпада на Съюз на съветските социалистически републики „ най-голямата геополитическа злополука на ХХ век “. Несъмнено в основата на тази най-голяма геополитическа злополука лежи верига от събития. Но несъмнено „ Перестройката на Горбачов “ дава стартовия сигнал на тази гигантска покруса. Трагедия, която още дълго ще отшумява и ще тресе освен Русия и някогашните републики на Съветския съюз, само че Източна Европа, а и целия свят. 11 март 1985 година М.С.Горбачов е определен за Генерален секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. За начало на перестройката нормално се смята средата на март 1985 година, само че в действителност фундаменталните со
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ