Ще се задържи ли дефицитът на работна ръка в богатия свят
Последният отчет за заетостта в Съединени американски щати беше по едно и също време окуражаващ и отрезвяващ. Най-голямата международна стопанска система е добавила 943 хиляди нови работни места през юли. Това е най-хубавата стойност от съвсем година - само че даже с това движение заетостта няма да доближи предкризисното си равнище до началото на 2022 година, шест месеца след възобновяване на производството. На заетостта и в останалия развъртян свят евентуално ще ѝ отнеме време да се върне към високите си равнища отпреди пандемията. Търсенето на работна ръка към момента е по-ниско отпреди COVID-19 и по-важното - хората се отдръпнаха от света на работата.
Преди пандемията богатите страни се радваха на взрив на пазара на труда. През 2019 година по-голям дял от хората над 15-годишна възраст са били част от работната мощ, т.е. или заети, или търсещи работа, в сравнение с в който и да било миг от 1990 година насам, макар бързо застаряващите популации на страните. Нивото на заетите в трудоспособна възраст (делът на хората сред 16 и 64 години, които работят) беше рекордно висок допълнително от половината развити страни.
Обратно придвижване
Сега изненадите от пазарите на труда са в противоположна посока. Хармонизирани статистики се разгласяват с огромно закъснение, само че най-хубавото съмнение, основано на данни от осем страни, е, че заетостта в богатия свят е 3% под равнищата преди пандемията. Това сочи към недостиг към 18 млн. души - голяма загуба на гений, да не загатваме и удара върху държавните доходи.
На какво се дължи разминаването? Едно допустимо пояснение е, че има прекомерно малко търсене на работна ръка. Груба сметка за общата потребност от служащи включва прибавянето на към този момент заетите към броя на оповестените свободни работни позиции. Дори в Съединени американски щати, страната с най-силно икономическо възобновяване, индикаторът е 3% под нивото си отпреди пандемията, макар рекордно високите свободни работни места. Някои компании, да вземем за пример в производството и опазването на здравето, демонстрират здравословно търсене на работна ръка, само че в развлекателната промишленост и хотелиерството търсенето е 12% под предпандемичните равнища.
Ограниченията против COVID-19 като възбраните за пътешестване сигурно са част от обяснението за слабото търсене. В Париж доста от хотелите остават затворени. Кореспондентът на The Economist наскоро е трябвало да изтърпи неудобството да се качи на нощен полет от летище JFK изцяло изтрезнял, тъй като питейните заведения на летището още са затворени.
Някои икономисти показват незадоволителната покупателна дарба като причина за потиснатото търсене на служащи. В три четвърти от богатите страни " фискалният подтик " - мярка за тласъка, който държавните разходи дават на стопанската система, става негативен тази година.
Капитал - брой 33
И въпреки всичко наподобява малко евентуално държавните управления да са способни да затворят недостига на пазара на труда посредством повече разноски. Да съпоставим Съединени американски щати с Европейски Съюз. През пролетта на 2020 година общите работни часове и в двете стопански системи се сринаха. Америка тогава вкара огромни механизми за стимулиране, до момента в който европейските държавни управления избраха по-скромни ограничения. Възстановяването на работните часове от този момент е нищожно по-добро в Америка - не доста повече труд против доста изхарчени пари.
Това значи, че дефицитът не се дължи единствено на търсенето. Предлагането на работна ръка може да е паднало още повече, ограничавайки възобновяване на заетостта. Делът на хората, част от работната мощ, в развития свят внезапно е паднал от началото на пандемията и е оценен на 1.5 прочие пункта под върховата си стойност. Други знаци също подсказват дефицит на работна ръка. Заплатите да вземем за пример порастват устойчиво.
Защо понижава предлагането на работна ръка
За да разберем дали и по кое време дефицитът на служащи може да се облекчи, би трябвало да обмислим за какво предлагането на работна ръка е паднало. Три най-общи пояснения са вероятни: разриви, дължащи се на разпространяването на ковид-19; въздействието на обществената политика и пенсиите; и промени в дълготрайните настройки, провокирани от пандемията.
Преди пандемията богатите страни се радваха на взрив на пазара на труда. През 2019 година по-голям дял от хората над 15-годишна възраст са били част от работната мощ, т.е. или заети, или търсещи работа, в сравнение с в който и да било миг от 1990 година насам, макар бързо застаряващите популации на страните. Нивото на заетите в трудоспособна възраст (делът на хората сред 16 и 64 години, които работят) беше рекордно висок допълнително от половината развити страни.
Обратно придвижване
Сега изненадите от пазарите на труда са в противоположна посока. Хармонизирани статистики се разгласяват с огромно закъснение, само че най-хубавото съмнение, основано на данни от осем страни, е, че заетостта в богатия свят е 3% под равнищата преди пандемията. Това сочи към недостиг към 18 млн. души - голяма загуба на гений, да не загатваме и удара върху държавните доходи.
На какво се дължи разминаването? Едно допустимо пояснение е, че има прекомерно малко търсене на работна ръка. Груба сметка за общата потребност от служащи включва прибавянето на към този момент заетите към броя на оповестените свободни работни позиции. Дори в Съединени американски щати, страната с най-силно икономическо възобновяване, индикаторът е 3% под нивото си отпреди пандемията, макар рекордно високите свободни работни места. Някои компании, да вземем за пример в производството и опазването на здравето, демонстрират здравословно търсене на работна ръка, само че в развлекателната промишленост и хотелиерството търсенето е 12% под предпандемичните равнища.
Ограниченията против COVID-19 като възбраните за пътешестване сигурно са част от обяснението за слабото търсене. В Париж доста от хотелите остават затворени. Кореспондентът на The Economist наскоро е трябвало да изтърпи неудобството да се качи на нощен полет от летище JFK изцяло изтрезнял, тъй като питейните заведения на летището още са затворени.
Някои икономисти показват незадоволителната покупателна дарба като причина за потиснатото търсене на служащи. В три четвърти от богатите страни " фискалният подтик " - мярка за тласъка, който държавните разходи дават на стопанската система, става негативен тази година.
Капитал - брой 33
И въпреки всичко наподобява малко евентуално държавните управления да са способни да затворят недостига на пазара на труда посредством повече разноски. Да съпоставим Съединени американски щати с Европейски Съюз. През пролетта на 2020 година общите работни часове и в двете стопански системи се сринаха. Америка тогава вкара огромни механизми за стимулиране, до момента в който европейските държавни управления избраха по-скромни ограничения. Възстановяването на работните часове от този момент е нищожно по-добро в Америка - не доста повече труд против доста изхарчени пари.
Това значи, че дефицитът не се дължи единствено на търсенето. Предлагането на работна ръка може да е паднало още повече, ограничавайки възобновяване на заетостта. Делът на хората, част от работната мощ, в развития свят внезапно е паднал от началото на пандемията и е оценен на 1.5 прочие пункта под върховата си стойност. Други знаци също подсказват дефицит на работна ръка. Заплатите да вземем за пример порастват устойчиво.
Защо понижава предлагането на работна ръка
За да разберем дали и по кое време дефицитът на служащи може да се облекчи, би трябвало да обмислим за какво предлагането на работна ръка е паднало. Три най-общи пояснения са вероятни: разриви, дължащи се на разпространяването на ковид-19; въздействието на обществената политика и пенсиите; и промени в дълготрайните настройки, провокирани от пандемията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ