Последните изказвания на турския президент Реджеп Тайип Ердоган повишиха перспективата Турция да прекъсне връзките си с Европейския съюз.
Говорейки в събота след резолюция, приета от Европейския парламент (ЕП) на 13 септември, Ердоган каза, че може да скъса с блок, към който Анкара се надява от години да се присъедини, но конкретните стъпки са малко и далече , а преговорите за присъединяване са ефективно замразени.
Продължавайте да четете
списък от 3 елемента „Турция чака пред вратата на ЕС от 50 години“, казва Ердоган Срещата на министрите предвещава по-топли отношения между Гърция и Турция„Враждебен разказ“: Турция критикува забележките на гръцкия премиер към ООНкрай на списъкаРезолюцията на ЕП прие доклад, публикуван от Европейската комисия миналата година, в който се казва, че процесът на присъединяване на Турция към ЕС „не може да бъде възобновен“ без „драстична промяна на курса“ от Анкара.
Ердоган отговори, като обвини блока, че „полага усилия да скъса връзките си с Турция“, добавяйки: „Ще направим нашите оценки спрямо тези развития и ако е необходимо, можем да се разделим с ЕС.“
В резолюцията също така бяха отправени няколко критики към Турция, включително изборите, проведени през май, проблеми с човешките права и отношенията й с Русия.
От своя страна Министерството на външните работи на Турция заяви, че резолюцията включва „несправедливи обвинения и предразсъдъци“.
„Този доклад … е отражение на обичайния плитък и невизионерски подход на Европейския парламент, както в отношенията му с нашата страна, така и в бъдещето на ЕС“, казаха от министерството.
Това демонстрира колко далече е институцията „от разработването на правилния стратегически подход както към ЕС, така и към нашия регион“, добави той.
Турция има митнически съюз с ЕС и е кандидат за присъединяване от 1995 г. Преговорите за пълноправно членство, които започнаха през 2005 г., са в задънена улица от края на 2010 г. и дипломатическите усилия за съживяването им се провалиха.< /p>
Взаимни интереси и как да ги обслужваме
Реториката в резолюцията на ЕП и тонът, който използва, са в съответствие с предишни доклади на блока при оценката на политическата ситуация в Турция, според Синан Улген, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Carnegie Europe.< /p>
„И по същия начин не успява да създаде конструктивен начин за бъдещето на взаимните връзки и алтернатива на сегашния им негативен курс“, каза Улген.
Въпреки че ЕП има само ограничено влияние върху разширяването на блока, той поиска официално спиране на преговорите за присъединяване на ЕС с Турция многократно през последните години в необвързващи гласувания.
В допълнение, няколко държави-членки, като Австрия, Франция и Германия, в миналото призоваха Турция да има различна форма на партньорство с блока, а не пълноправно членство.
Независимо от това, каза Улген, не е реалистично да се вярва, че кандидатурата на Турция за пълноправно членство ще приключи официално.
„Би било трудно да се получи необходимата подкрепа в рамките на държавите-членки на ЕС, за да се прекрати кандидатурата на Турция за членство, тъй като има много държави, като Испания, Полша, Унгария, Гърция и Финландия, които традиционно подкрепят перспективата за членство и преговорите ”, каза той.
Аналитикът каза, че също така не смята, че Турция ще се оттегли едностранно от процеса въпреки забележките на Ердоган. „Не мисля, че това е политически реалистично или [ще бъде] преследвано от Анкара“, каза той.
Официалното приключване на преговорите за членство на Турция в ЕС не е в интерес на нито една от страните, съгласи се Менсур Акгюн, професор по международни отношения в Истанбулския университет Култура.
„Анкара и ЕС, без да прекратяват процеса на членство и да откъсват Турция от Европа, трябва да създадат платформа за равноправно партньорство за пътя напред“, каза Акгюн.
„Тази платформа за партньорство трябва да може да защити икономическите интереси и интересите на сигурността на страните и да насърчи Турция към демократизация и зачитане на човешките права“, добави той.
Улген вижда по-хладни отношения в картите за Турция и ЕС. „Реалистичният вариант за страните е да намерят алтернативен начин за сътрудничество без официално прекратяване на преговорите за членство, които вероятно ще останат замразени в настоящия политически климат“, каза той.
Изисквания и критика
Резолюцията на ЕП пряко свързва подобренията в определени области на сътрудничество, поискани от Турция, като например модернизацията на митническия съюз от 1995 г., с това, че Турция отговаря на изискванията на ЕС по отношение на свободата и човешките права.
Във вътрешнополитически план резолюцията критикува Турция относно свободата на печата, събранията и словото, както и политическия състав на управляващата коалиция, която дойде на власт след избори, според които резолюцията не е била проведена „на равни условия“, тъй като те даде предимство на действащия президент.
Той също критикува Турция в различни области на външната политика, включително забавянето на одобряването на членството на Швеция в НАТО, както и политиките на Анкара за източното Средиземноморие, Сирия, Кипър, Либия и Егейско море между Турция и Гърция – критики, които бяха отхвърлени от Анкара много пъти.
Според Акгун различни държави-членки в рамките на ЕС не биха искали да разрушат процеса на членство, тъй като това би ги накарало да загубят „най-значимия си лост за влияние“ върху Турция.
Но той добави, че отделните външнополитически искания, отправени към Турция от държавите-членки, като тези, издадени миналата седмица, показват, че ЕС няма да отвори вратите си за Турция, дори ако тя изпълни икономическите и политическите критерии на блока .
„Условията на ЕС не работят за Турция без реална перспектива за членство и следователно алтернативен път за решаване на общи проблеми е пътят напред“, каза той.
Източник: Ал Джазира
