Демонументализация на Освободителя с котка
Последните дни в Съединени американски щати, Западна Европа и някои страни от някогашния соцлагер монументи на локални робовладелци, расисти, отречени идеологии и непознати окупатори падат като покосени от COVID-19. В тази монументална пандемия България остава съвсем незасегната. У нас последният случай на паднал монумент (той имаше доста съпътстващи заболявания) беше през юли 2017 година Оттогава " здравите служби “ удържат ситуацията.
У нас най-лошото (или най-хубавото - зависи от отношението), което може да се случи на един руски монумент, е да бъде “разкрасен ” през нощта (най-често с надписи) и бързо измит още на идващия ден. Или да стане обект на арт акция. През 2011 година една такава акция, извършена под покрова на нощта в жанр " партизанска измама “ ( “В крайник с времето ” на Destructive Creation) - и оповестена от министъра на културата за вандализъм - стана международно известна и по-популярна от всичко сътворено от членовете на СБХ през последните 75 години.
От предходната седмица Домът на хумора и сатирата в Габрово стана краткотрайно дом на нова арт инсталацията, обвързвана със руски монумент - " Альоша и котката “. Нейни създатели са образните актьори Камен Стоянов и Катарина Свòбода. Альоша, както се досещате, е 15-метровият гранитен монумент на руската войска в Пловдив. Друг всемирски Альоша има и в Бургас (както и на още доста места в страната), само че тази апаратура е за пловдивския. Паметникът се извисява над хилядолетния град с всичките му други монументи по този начин, както Исус над Рио де Жанейро. Първият е Спасител, вторият се води Освободител, само че единствено един от тях е въоръжен с картечен револвер Шпагин.
Альоша е монумент от времето, когато цяла България трябваше да бъде заселена от гранитни съветски бойци, които да останат на пост и откакто руската войска си тръгне. Самият Съветски съюз си потегли преди 30 години, само че паметниците му са още тук. Някои хора считат, че " те пазят загатна за всички починали за освобождението на Европа от фашизма съветски бойци “. Според други, альошите пазят загатна за една към този момент тотално отречена, даже и в Русия, идеология.
Две противоположни гледни точки към паметника са залегнали и в концепцията на " Альоша и котката “. Самата апаратура се състои от архивни фотографии, разпечатки от книги и късометражен филм за една необикновена среща пред паметника на Альоша на хълма Бунарджика. Там се сблъскват две песни и две гледни точки. Вместо документална, Камен Стоянов назовава инсталацията демонументална.
Филмът демонстрира две разнообразни гледни точки към паметника, неговата предистория и по какъв начин се раждат митологиите. На появилата се през 1966 година и добила огромна известност ария " Альоша " основните герои Васил и Катарина дават отговор със особено основаната за кино лентата ария Алексей Скурлатов.
Алексей Скурлатов е Съветският боец, служил една година в Пловдив, който скулпторът Васил Радославов е употребявал за първообраз на статуята в средата на 50—те (по снимка). Десет години по-късно за паметника е написана ария. В нея се пее за Альоша, който попаднал в оловна буря и в този момент му е мъчително, че е от камък и вместо да носи цветя на девойките, в този момент те му носят - само че за разлика хилядите паднали незнайни, най-малко всички в България знаят, че той е Альоша.
Първият запис на песента е през 1967 година в осъществяване на Червенознаменния ансанбъл на руската войска. Песента става доста известна и в Русия, пеят я и доста реализатори, съветски и български (сред тях и Бедрос и Филип Киркорови), а в Пловдив, преди 1989 година - минава за всекидневен химн на града. През 1982 година самият Альоша Скурлатов идва в Пловдив и пред паметника хорът на Пловдив му изпява " Альоша “.
В рускоезичната Уикипедия ще прочетете, че песента по музика на Едуард Колмановски и стихове на Константин Ваншенкин, е „ отдадена на паметника на руския боец " Альоша “ в българския град Пловдив като знак на паметта на всички руски бойци, починали при освобождението на България от нацистката окупация през Втората международна война “. Но съветските източници за съветската история постоянно оферират такива различни обстоятелства.
В отговор на тази наклонност, въодушевен от тези истории за Альоша и диалог с съветски туристи, които му носят цветя, Камен Стоянов, благодарение на композиторката Маргарита Спасова, написва песента " Алексей Скурлатов “, която е " музикален и текстови антиподод на " Альоша “, роман за предисторията на паметника и това какво се е случило в България след влизането на Червената войска и по какъв начин се основават митологии.
Що се отнася до котката и нейната роля тук, мъчно е да си представим, че нещо може да се случи в Пловдив без отнякъде да надникне най-малко една котка. Ако желаете по-конкретен отговор, можете да го потърсите в Дома на хумора и сатирата в Габрово. Видео инсталацията “Альоша и котката ” ще остане там до края на 2020 година.
У нас най-лошото (или най-хубавото - зависи от отношението), което може да се случи на един руски монумент, е да бъде “разкрасен ” през нощта (най-често с надписи) и бързо измит още на идващия ден. Или да стане обект на арт акция. През 2011 година една такава акция, извършена под покрова на нощта в жанр " партизанска измама “ ( “В крайник с времето ” на Destructive Creation) - и оповестена от министъра на културата за вандализъм - стана международно известна и по-популярна от всичко сътворено от членовете на СБХ през последните 75 години.
От предходната седмица Домът на хумора и сатирата в Габрово стана краткотрайно дом на нова арт инсталацията, обвързвана със руски монумент - " Альоша и котката “. Нейни създатели са образните актьори Камен Стоянов и Катарина Свòбода. Альоша, както се досещате, е 15-метровият гранитен монумент на руската войска в Пловдив. Друг всемирски Альоша има и в Бургас (както и на още доста места в страната), само че тази апаратура е за пловдивския. Паметникът се извисява над хилядолетния град с всичките му други монументи по този начин, както Исус над Рио де Жанейро. Първият е Спасител, вторият се води Освободител, само че единствено един от тях е въоръжен с картечен револвер Шпагин.
Альоша е монумент от времето, когато цяла България трябваше да бъде заселена от гранитни съветски бойци, които да останат на пост и откакто руската войска си тръгне. Самият Съветски съюз си потегли преди 30 години, само че паметниците му са още тук. Някои хора считат, че " те пазят загатна за всички починали за освобождението на Европа от фашизма съветски бойци “. Според други, альошите пазят загатна за една към този момент тотално отречена, даже и в Русия, идеология.
Две противоположни гледни точки към паметника са залегнали и в концепцията на " Альоша и котката “. Самата апаратура се състои от архивни фотографии, разпечатки от книги и късометражен филм за една необикновена среща пред паметника на Альоша на хълма Бунарджика. Там се сблъскват две песни и две гледни точки. Вместо документална, Камен Стоянов назовава инсталацията демонументална.
Филмът демонстрира две разнообразни гледни точки към паметника, неговата предистория и по какъв начин се раждат митологиите. На появилата се през 1966 година и добила огромна известност ария " Альоша " основните герои Васил и Катарина дават отговор със особено основаната за кино лентата ария Алексей Скурлатов.
Алексей Скурлатов е Съветският боец, служил една година в Пловдив, който скулпторът Васил Радославов е употребявал за първообраз на статуята в средата на 50—те (по снимка). Десет години по-късно за паметника е написана ария. В нея се пее за Альоша, който попаднал в оловна буря и в този момент му е мъчително, че е от камък и вместо да носи цветя на девойките, в този момент те му носят - само че за разлика хилядите паднали незнайни, най-малко всички в България знаят, че той е Альоша.
Първият запис на песента е през 1967 година в осъществяване на Червенознаменния ансанбъл на руската войска. Песента става доста известна и в Русия, пеят я и доста реализатори, съветски и български (сред тях и Бедрос и Филип Киркорови), а в Пловдив, преди 1989 година - минава за всекидневен химн на града. През 1982 година самият Альоша Скурлатов идва в Пловдив и пред паметника хорът на Пловдив му изпява " Альоша “.
В рускоезичната Уикипедия ще прочетете, че песента по музика на Едуард Колмановски и стихове на Константин Ваншенкин, е „ отдадена на паметника на руския боец " Альоша “ в българския град Пловдив като знак на паметта на всички руски бойци, починали при освобождението на България от нацистката окупация през Втората международна война “. Но съветските източници за съветската история постоянно оферират такива различни обстоятелства.
В отговор на тази наклонност, въодушевен от тези истории за Альоша и диалог с съветски туристи, които му носят цветя, Камен Стоянов, благодарение на композиторката Маргарита Спасова, написва песента " Алексей Скурлатов “, която е " музикален и текстови антиподод на " Альоша “, роман за предисторията на паметника и това какво се е случило в България след влизането на Червената войска и по какъв начин се основават митологии.
Що се отнася до котката и нейната роля тук, мъчно е да си представим, че нещо може да се случи в Пловдив без отнякъде да надникне най-малко една котка. Ако желаете по-конкретен отговор, можете да го потърсите в Дома на хумора и сатирата в Габрово. Видео инсталацията “Альоша и котката ” ще остане там до края на 2020 година.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ