Злато и уникални находки постъпват в Националния исторически музей
Последните дни от ръководството на Божидар Димитров като шеф на Националния исторически музей, археолозите, които привършват археологическия сезон, затрупват шефа си с редки находки. По някакво неписано предписание - всички археолози ще потвърдят, че най-ценното изплува от земята в последните дни на археологически разкопки.
Днес от крепостта Русокастро, Бургаско, където тази година бе открит най-големият средновековен палат в България с повърхност 2,5 дка (досега откритите 41 замъка са с повърхност не повече от 1 дка), в НИМ постъпи златна монета на император Андроник II (1282-1328). Андроник II е прочут с това, че прави своя внук - Андроник III съимператор, само че младият император не е удовлетворен от ръководството на дядо си, по тази причина стартира революция с него. Пристиснат, дядо му потърсва помощ от българския цар Михаил Шишман, женен за Теодора, сестрата на младия император. Светослав изпраща отряд от елитни бойци, които би трябвало да отидат в Константинопол (Цариград) и да го бранят в интерес на остарелия император, само че в действителност имат директива в една безумна нощ да заемат входните порти на града и да ги отворят пред българската войска, която скрито ще премине 200 км от българската граница до Константинопол. Шпионите донасят на младия император за тайния план на българите да овладеят Константинопол за първи път след кан Тервел (705 г.) и - нещо, което не съумяха нито Крум Страшни, нито Симеон Велики. Младият император Андроник III се обръща с яростно писмо към шурея си Михаил Шишман, че това не е почтено и свойски. Михаил Шишман естествено отхвърля замисъла си и изтегля войската си от границата, която е минавала от там.
Възможно е тази златна монета да е част от парите, които младият император е платил за поддръжката, тъй като знаем, че тогава, а и в този момент някои работи се заплащат - „ сиренето е с пари ".
Оловен византийски щемпел бе открит в друга гранична цитадела, ситуирана край с. Маточина, до турската граница. На печата от едната страна е изобразена Богородица Оранта, а от друга - дълъг надпис, показващ кой е изпращачът на писмото до шефа на крепостта.
Печатът е от XIII-началото на XIV век и също може да се свърже с бурни събития. По това време крепостта е на византийска територия и това са били ловни дворци на византийските императори. По това време в Созопол най-неочаквано се откъсва от българската страна и гръцкото население там, което е болшинство, декларира, че желае да бъде ръководено от Византия.
Цар Михаил Шишман решил, че може да си върне града, само че с цената на живота на 1000-2000 бойци, тъй като това бил добре укрепен полуостров. И отхвърля да разгласи война. Но най-неочаквано Теодора, сестрата на младия император Андроник III, предлага на Михаил Шишман, с цел да не губи български бойци при завладяването на императорските дворци, да обмени крепостта Маточина за Созопол. Както и става. И всички са удовлетворени.
Части от елегантен сребърен венец бяха открити в надгробна могила край новозагорското село Дядово. Находката бе открита от археологически екип на Националния исторически музей (НИМ) с теоретичен началник Мартин Христов и Илия Киров. Археологическото изследване е финансирано от фондация "Българска памет - Братя Диневи ". Открити са и други погребални блага, разнообразни керамични или стъклени съдове. Изработката им наподобява на сходни предмети, разкопани в Троя и нейните покрайнини. Това поддържа тезата, че античният град на Дарданелите и село Дядово си наподобяват. В НИМ към този момент има един експонат от региона на Троя - златен тракийски венец, за който се допуска, че е бил благосъстоятелност на тракийски пълководец, нает в Троянската война.
Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той евентуално е принадлежал на човек с висок обществен и стопански статус. Бижуто съставлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното бижу са стопени, което подсказва, че неговият притежател е бил кремиран. В един от гробовете е намерено и съвсем напълно непокътнато дървено мънисто.
Материалът и типът на находките подсказват, че става дума за интервала от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била построена и употребена в целия този интервал. Най-вероятно популацията е от локални траки. До момента изследвания от римския интервал в село Дядово няма, тъй че това са първите находки от това време в землището.
Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е скъп праисторически монумент в България, който дава информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е. Там е открита неповторима система от изкопи от междинната бронзова ера ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни трап, ограждал вътрешен град, или крепост, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество.
Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни взаимни изследвания на български, холандски и японски археолози през днешния ден я трансформират в един от най- значимите обекти в Европа освен за учените от целия свят, само че и за всички, интересуващи се от развиването на човешката цивилизация. С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения проект на Троя. Те дават учредения да се допуска, че в града на Дарданелите е имало процеса на „ тракизация ", а още Омир разказва, че траките са били едни от най-верните съдружници на Троя.
Сходството на могилите при Дядово и Троя на този стадий не са задоволителни да се вършат безапелационни исторически изводи, само че изследванията в тази тенденция не престават. Някои учени, проучвали региона на Дядово, допускат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя - траките.Керамиката в двете места е близка по състав и направа, крепостните зидове са сходни, интервалът, в който двете селища са съществували, съответствува. Дядово припомня на Троя - като културен и защитителен център, като метод на обществен живот.
Надявам се моят правоприемник, който оглави НИМ, да продължи изследванията в този богат археологически регион, тъй като Дядово може да стане един привлекателен център за българския исторически туризъм.
Днес от крепостта Русокастро, Бургаско, където тази година бе открит най-големият средновековен палат в България с повърхност 2,5 дка (досега откритите 41 замъка са с повърхност не повече от 1 дка), в НИМ постъпи златна монета на император Андроник II (1282-1328). Андроник II е прочут с това, че прави своя внук - Андроник III съимператор, само че младият император не е удовлетворен от ръководството на дядо си, по тази причина стартира революция с него. Пристиснат, дядо му потърсва помощ от българския цар Михаил Шишман, женен за Теодора, сестрата на младия император. Светослав изпраща отряд от елитни бойци, които би трябвало да отидат в Константинопол (Цариград) и да го бранят в интерес на остарелия император, само че в действителност имат директива в една безумна нощ да заемат входните порти на града и да ги отворят пред българската войска, която скрито ще премине 200 км от българската граница до Константинопол. Шпионите донасят на младия император за тайния план на българите да овладеят Константинопол за първи път след кан Тервел (705 г.) и - нещо, което не съумяха нито Крум Страшни, нито Симеон Велики. Младият император Андроник III се обръща с яростно писмо към шурея си Михаил Шишман, че това не е почтено и свойски. Михаил Шишман естествено отхвърля замисъла си и изтегля войската си от границата, която е минавала от там.
Възможно е тази златна монета да е част от парите, които младият император е платил за поддръжката, тъй като знаем, че тогава, а и в този момент някои работи се заплащат - „ сиренето е с пари ".
Оловен византийски щемпел бе открит в друга гранична цитадела, ситуирана край с. Маточина, до турската граница. На печата от едната страна е изобразена Богородица Оранта, а от друга - дълъг надпис, показващ кой е изпращачът на писмото до шефа на крепостта.
Печатът е от XIII-началото на XIV век и също може да се свърже с бурни събития. По това време крепостта е на византийска територия и това са били ловни дворци на византийските императори. По това време в Созопол най-неочаквано се откъсва от българската страна и гръцкото население там, което е болшинство, декларира, че желае да бъде ръководено от Византия.
Цар Михаил Шишман решил, че може да си върне града, само че с цената на живота на 1000-2000 бойци, тъй като това бил добре укрепен полуостров. И отхвърля да разгласи война. Но най-неочаквано Теодора, сестрата на младия император Андроник III, предлага на Михаил Шишман, с цел да не губи български бойци при завладяването на императорските дворци, да обмени крепостта Маточина за Созопол. Както и става. И всички са удовлетворени.
Части от елегантен сребърен венец бяха открити в надгробна могила край новозагорското село Дядово. Находката бе открита от археологически екип на Националния исторически музей (НИМ) с теоретичен началник Мартин Христов и Илия Киров. Археологическото изследване е финансирано от фондация "Българска памет - Братя Диневи ". Открити са и други погребални блага, разнообразни керамични или стъклени съдове. Изработката им наподобява на сходни предмети, разкопани в Троя и нейните покрайнини. Това поддържа тезата, че античният град на Дарданелите и село Дядово си наподобяват. В НИМ към този момент има един експонат от региона на Троя - златен тракийски венец, за който се допуска, че е бил благосъстоятелност на тракийски пълководец, нает в Троянската война.
Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той евентуално е принадлежал на човек с висок обществен и стопански статус. Бижуто съставлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното бижу са стопени, което подсказва, че неговият притежател е бил кремиран. В един от гробовете е намерено и съвсем напълно непокътнато дървено мънисто.
Материалът и типът на находките подсказват, че става дума за интервала от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била построена и употребена в целия този интервал. Най-вероятно популацията е от локални траки. До момента изследвания от римския интервал в село Дядово няма, тъй че това са първите находки от това време в землището.
Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е скъп праисторически монумент в България, който дава информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е. Там е открита неповторима система от изкопи от междинната бронзова ера ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни трап, ограждал вътрешен град, или крепост, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество.
Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни взаимни изследвания на български, холандски и японски археолози през днешния ден я трансформират в един от най- значимите обекти в Европа освен за учените от целия свят, само че и за всички, интересуващи се от развиването на човешката цивилизация. С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения проект на Троя. Те дават учредения да се допуска, че в града на Дарданелите е имало процеса на „ тракизация ", а още Омир разказва, че траките са били едни от най-верните съдружници на Троя.
Сходството на могилите при Дядово и Троя на този стадий не са задоволителни да се вършат безапелационни исторически изводи, само че изследванията в тази тенденция не престават. Някои учени, проучвали региона на Дядово, допускат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя - траките.Керамиката в двете места е близка по състав и направа, крепостните зидове са сходни, интервалът, в който двете селища са съществували, съответствува. Дядово припомня на Троя - като културен и защитителен център, като метод на обществен живот.
Надявам се моят правоприемник, който оглави НИМ, да продължи изследванията в този богат археологически регион, тъй като Дядово може да стане един привлекателен център за българския исторически туризъм.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ