Последната, западна част на старата сграда на Софийската Централна гара,

Последната, западна част на остарялата постройка на Софийската Централна гара, е разрушена на 15 април 1974 година по време на тогавашния министър на превоза - Григор Стоичков.

Сградата е строена в интервала 1882-1888 година по проект на архитектите Колар, Прояек и Маринов. В градежа вземат участие италиански експерти, но цялостната работа се управлява от българския екип на строителния бизнесмен Иван Грозев, по-късно кмет на града. Дългата 96 метра и необятна 12 постройка в източната и западната си част е била завършена на 2 етажа, в средата на скромния висок свод над вестибюла е инсталиран първият за София публичен часовник. Има три чакални, като за първа класа е с червени кадифени канапета, за втора със зелени, а за трета – с дървени пейки. Сградата е била най-модерна и внушителна освен за страната, а и на задачите Балкани.

Освещаването й става на 12 август 1888 година, когато на перона по обяд идва интернационалният трен от Лондон и Париж; рано на другият ден той гордо отпътува за Пловдив, Одрин и Цариград. Първият началник-гара е Йосиф Карапиров, чиновник от Хиршовата железница.

Локомотивите са били задвижвани с пара и в пещта са се горели дърва. Първият локомотив, наименуван Катерина, идва на 6 ноември 1887 година, с цел да се изпита релсовият път. Обслужва линията София-Волуяк. Гарата е била осветена с газови лампи. Отпред имало хубав бронзов шадраван, към който се събирали в очакване на клиенти фантонджиите. Източната и западната част са издигнати при започване на Първата международна война. През 1927 година е снабдена с съвременна технология – блок уред, заключващ стрелките. В началото придвижването било следено с морзови апарати Леополд, сменени със Сименс в надвечерието на Първата международна война.

За страдание през днешния ден единствено старите фотоси пазят загатна от тази красива сграда, посрещала в миналото идващите в столицата ни хора...