Последната премиера на Младежкия театър през 2018 е пиеса на

Последната премиера на Младежкия спектакъл през 2018 е пиеса на Флориан Зелер, създателят на – представлението в Народния спектакъл, за което приказват всички. Преводът е още веднъж на Снежина Русинова-Здравкова, само че жанрът е противопоставен – колкото „ Бащата “ е разтърсваща драма, толкоз „ Иначе казано “ е лековата и непретенциозна комедия. Ако нещо свързва двете творби на Зелер, то това е очевидният му интерес към невидимите пластове в връзките сред хората и недоизказаните претекстове зад дейностите им.

В „ Бащата “ всичко това се отгатва в мълчанията и жестовете, в спестовните думи и повтарящи се реплики на превъзходния Владимир Пенев и сътрудниците му на сцената. В „ Иначе казано “ всичко е казано – безусловно и на глас. Героите на пиесата се обръщат непосредствено към публиката и споделят тайните си мисли, до момента в който другият отсреща замръзва в статична поза. Отначало това е занимателно, само че по-късно почва да омръзва, а и сюжетът не е до такава степен комплициран, че да не можем да се досетим и сами кой какво си мисли.

Даниел и Патрик са остарели другари, мъже на междинна възраст, от дълго време фамилни и улегнали. Съпругите им също са близки приятелки. Един ден Патрик ненадейно напуща жена си поради доста по-младата Ема. В тези случаи другарските фамилии са в неизгодната позиция да заемат нечия страна и Даниел избира страната на Патрик. Една вечер той и Ема идват на вечеря. Ема е млада, очарователна и дългокрака, тя се смее непрестанно, флиртува намерено и Даниел неизбежно стартира да се пита дали в действителност в живота няма освен това от това да си от дълго време омъжен досадник на междинна възраст. 

В функциите са като Даниел, който играе ролята си с лекост, даже някак повърхностно, Мариана Миланова в ролята на брачната половинка му Изабел, Веселин Калановски като Патрик и чудесната Рая Пеева в ролята на Ема. Не зная дали поради баналния сюжет или поради общоприетите типажи, само че актьорите на сцената през множеството време наподобяват тъкмо като че ли „ играят “ героите си, а не все едно са самите те. Жалко, тъй като и четиримата са доста симпатични и навръх мястото си.

Впрочем може би това не е минус на родните артисти. Пиесата е екранизирана като филм с, на който самият той е режисьор, и оценките за кино лентата са повече от спестовни. И въпреки че Флориан Зелер е същинска звезда в театъра в Европа, тъкмо това му произведение мъчно може да отговори на въпроса за какво.