Последната година минава под знака на съмнително утихналия главен прокурор,

Последната година минава под знака на подозрително утихналия основен прокурор, който е напряко неосезаем спрямо предходната му роля на основно настоящо лице в страната. Ако се изключат няколко негови инцидентни прояви, Иван Гешев сякаш го няма. Много бе необичайно, само че той изчезна в края на март предходната година, няколко дни, след откакто се разгласи за " инструмент на Господа " и изиска въвеждане на военно състояние поради пандемията.

През последните 30 години България е имала запаметяващи се основни прокурори – Иван Татарчев (над него е единствено Господ), Никола Филчев (изживяващ се като самия Господ), Борис Велчев и Сотир Цацаров. Всички чакаха Иван Гешев да се разгърне с невъобразим обсег, тъй като той правеше това цели три години преди да стане началник на това, което се назовава държавно обвиняване. Преди да се прогласи за " инструмент Господен " той съумя " да кацне на Луната с дизелов мотор " (по делото " КТБ " ) и вкара сума ти и олигарси в арестите.

Гешев притихна сега, в който неговите прокурори бяха тръгнали да нахлуват в аптеките, да диктуват политиката на министерствата, бяха се оповестили за общодържавен надзорен орган, а каскетът на техния шеф се появяваше най-малко по два пъти във всяка новинарски емисия.

Главният ни прокурор изчезна толкоз ненадейно, съвсем като Ремедиос Красивата, та бе необичайно, че никой първоначално не видя отсъствието на фигурата, която се конкурираше единствено с ковид и Борисов.

Тишината от отсъствието на " инструмента Господен " наподобява като метафизично, съвсем религиозно събитие, само че анализът занапред следва. Нужно е да се разпознава #КОЙ тъкмо е тоя дребен господ (по Пратчет), дето го накара да се кротне на дивана през предходната година.