Нови правила за ДДС за малкия и среден бизнес
Последната световна финансова и икономическа рецесия от 2007 година остави дълбоки белези в Европа, само че и постави началото на нов спор за развиването на данъчното облагане в интернационален проект. След рецесията се заприказва за нуждата от спомагателни доходи в бюджетите, както и за използването на нов тип ограничения за битка с данъчните злоупотреби. Друг фактор е дигитализацията, която промени внезапно бизнес средата. Предприемачите пък към момента изпитват усложнения от това, че системата продължава да е учредена на изключения. А с цел да върви трансграничната търговия е нужна друга класификация: - прекосяване към система от общи правила, използвани в целия Европейски съюз. Затова евродепутатите утвърдиха (на 15 януари)
План за понижаване на бюрокрацията при използване на Данък добавена стойност за дребните и междинни предприятия,
които ще влязат в действие от 1 януари 2025 година.
Инициативата, препоръчана от Инесе Вайдере от групата на Европейската национална партия, има за цел да реформира разпоредбите за Данък добавена стойност,да понижи административната тежест и разноските, с цел да се подкрепи трансграничната търговия. Разходите за осчетоводяване на Данък добавена стойност за дребния бизнес ще бъдат понижени с 16% - от 68 милиарда евро на 56.1 милиарда евро (в рамките на ЕС), а в това време трансграничната търговия в района би трябвало да се усили с 13.5%. Сегашното законодателство обезпечава изключения при заплащане на Данък добавена стойност от дребния бизнес на национално равнище. Предложената промяна ще обезпечава сходни изключения да бъдат прилагани и към дребен бизнес, основан в друга страна-членка на Европейски Съюз. Към момента Данък добавена стойност се заплаща в страната, в която се прави главната трансакция с медиатора. За да се облекчи работата на дребните и междинни предприятия се планува да се схване общ предел в целия Европейски Съюз, под който фирмите могат да употребяват понижени ставки за Данък добавена стойност.
Нови решения за трансграничната търговия
Планът планува дребните предприятия да могат да се възползват от опростени правила за сходство, в случай че годишният им оборот не надвишава прага, избран от съответната държава-членка. Този предел за съответната страна не може да надвишава 85 000 евро. При избрани условия дребните компании,базирани в други държави-членки и извършващи трансгранична активност, в случай че не надвишат този предел, също биха могли да се възползват от опростения режим, само че при изискване че общият им годишен оборот в целия съюз не надвишава 100 000 евро.
Досега макар че Данък добавена стойност се начислява в целия Европейски съюз, всяка страна в него сама дефинира своите ставки. Основният принцип бе, че страните членки можеха сами да дефинират налога, като избрани бизнеси можеха за употребяват понижен Данък добавена стойност сред 5% и 15%, и сред 0.5% и 0% Данък добавена стойност. В страните от общността се ползват разнообразни типове ставки на Данък добавена стойност, като те зависят от продукта или услугата, които са обект на договорката. Има и изключения, в някои случаи свръхнамалените ставки в размер под 5% се ползват за продажбата на стеснен лист от артикули и услуги в някои страни от Европейски Съюз. Има също по този начин специфични ставки, които са избрани в сходство със ставки на Данък добавена стойност, които са се ползвали в страните, преди те да се причислят към съюза.
Според новите правила някои нови артикули и услуги ще могат да се употребяват с понижен Данък добавена стойност, само че доста други, измежду които тютюн, смарт телефони, оръжия и петролни артикули, ще останат неподлежащи на намаление. Досега понижен налог можеше да се наложи само за пелени, интернет услуги, електронни книги и конната езда.
Как се правят измамите с Данък добавена стойност
Данък добавена стойност е налог върху потреблението и по тази причина при експорт на артикули експортьорът се освобождава от заплащане, а облагането става в страната на клиента. С този принцип могат да се извършат злоупотреби посредством основаването на компания, която купува артикули въпреки това, в цената на които не е калкулирано Данък добавена стойност. След това тази компания продава стоката в своята страна с включено Данък добавена стойност и изчезва с парите, без да преведе дължимия налог на управляващите. Данъчните схеми са два типа. В едните вземат участие банки, капиталови медиатори и водещи адвокатски компании, при които не се заплаща налог дял. Вторият е, когато в някоя страна се купува стока с нулева ставка на Данък добавена стойност и се продава в страна, където има съответна ставка на Данък добавена стойност.
Приходите от Данък добавена стойност доближават съвсем 1 трилион евро, което подхожда на 7% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Само за предходната година над 62 милиарда евро са откритите данъчни измами в границите на общността. Бизнесът се оплаква, че в Европейски Съюз липсва ефикасна система за предварителна защита на данъчните измами. Засега тя се свежда до замяна на информация сред данъчните органи на обособените страни и профилираните полицейски органи. Неслучайно Европейският парламент и Европейската комисия упорстват за основаване на европейска финансова полиция за битка с по този начин наречените данъчни убежища - Белгия, Холандия, Люксембург, Ирландия, Малта, Кипър, Унгария.
Лаура Кьовеши ще управлява новата Европейска прокуратура, която се чака да стартира работа в края на 2020 година и ще дава отговор за следствието на закононарушения с европейски средства като трансгранични измами с Данък добавена стойност, пране на пари и корупция.
Дребният бизнес у нас е заврян в миша дупка
В България Данък добавена стойност е главно перо в състава на приходната част на бюджета. Това значи, че в случай че Данък добавена стойност падне или бъде понижен, остава въпросът по какъв начин дупката в бюджета ще бъде запълнена. Ситуацията у нас е следната: притежателите на компании, които не желаят да се записват по Данък добавена стойност, а оборотът им има риск да надвиши 50 000 лева за период от година, основават друга компания или няколко със сходна активност със притежател непосредствен родственик. Целта е да се разпредели оборотът и да се избегне регистрация. А избягването на тези процедури в голямата част от случаите са, че са прекомерно скъпи за дребния бизнес. В края на предходната година Народното събрание одобри промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Една от по-ключовите промени е в Закона за Данък добавена стойност. Текстовете плануват да се ограничи бягството от регистрация по Данък добавена стойност, като при постигане на прага от 50 хиляди лева се основава нова компания. Предложението е, когато има компании, които са свързани, данъчните да могат да ги записват по Данък добавена стойност, в случай че сборът на оборотите им надвишава прага.
Мярката единствено по себе си е добра и е в сходство с европейското законодателство. Само че последствията от приемането на тези нови разпореждания ще бъдат пагубни за дребните търговци.Те ще бъдат обременени с повече разноски и спомагателна административна тежест, които не могат да си разрешат, като високи условия към счетоводните доклади, подаване на справки-декларации всеки месец, както и воденето на дневници за покупки и продажби по Данък добавена стойност, което бе довело и до калкулиране на разликата от нарастването на разноските в продукта/услугата.
План за понижаване на бюрокрацията при използване на Данък добавена стойност за дребните и междинни предприятия,
които ще влязат в действие от 1 януари 2025 година.
Инициативата, препоръчана от Инесе Вайдере от групата на Европейската национална партия, има за цел да реформира разпоредбите за Данък добавена стойност,да понижи административната тежест и разноските, с цел да се подкрепи трансграничната търговия. Разходите за осчетоводяване на Данък добавена стойност за дребния бизнес ще бъдат понижени с 16% - от 68 милиарда евро на 56.1 милиарда евро (в рамките на ЕС), а в това време трансграничната търговия в района би трябвало да се усили с 13.5%. Сегашното законодателство обезпечава изключения при заплащане на Данък добавена стойност от дребния бизнес на национално равнище. Предложената промяна ще обезпечава сходни изключения да бъдат прилагани и към дребен бизнес, основан в друга страна-членка на Европейски Съюз. Към момента Данък добавена стойност се заплаща в страната, в която се прави главната трансакция с медиатора. За да се облекчи работата на дребните и междинни предприятия се планува да се схване общ предел в целия Европейски Съюз, под който фирмите могат да употребяват понижени ставки за Данък добавена стойност.
Нови решения за трансграничната търговия
Планът планува дребните предприятия да могат да се възползват от опростени правила за сходство, в случай че годишният им оборот не надвишава прага, избран от съответната държава-членка. Този предел за съответната страна не може да надвишава 85 000 евро. При избрани условия дребните компании,базирани в други държави-членки и извършващи трансгранична активност, в случай че не надвишат този предел, също биха могли да се възползват от опростения режим, само че при изискване че общият им годишен оборот в целия съюз не надвишава 100 000 евро.
Досега макар че Данък добавена стойност се начислява в целия Европейски съюз, всяка страна в него сама дефинира своите ставки. Основният принцип бе, че страните членки можеха сами да дефинират налога, като избрани бизнеси можеха за употребяват понижен Данък добавена стойност сред 5% и 15%, и сред 0.5% и 0% Данък добавена стойност. В страните от общността се ползват разнообразни типове ставки на Данък добавена стойност, като те зависят от продукта или услугата, които са обект на договорката. Има и изключения, в някои случаи свръхнамалените ставки в размер под 5% се ползват за продажбата на стеснен лист от артикули и услуги в някои страни от Европейски Съюз. Има също по този начин специфични ставки, които са избрани в сходство със ставки на Данък добавена стойност, които са се ползвали в страните, преди те да се причислят към съюза.
Според новите правила някои нови артикули и услуги ще могат да се употребяват с понижен Данък добавена стойност, само че доста други, измежду които тютюн, смарт телефони, оръжия и петролни артикули, ще останат неподлежащи на намаление. Досега понижен налог можеше да се наложи само за пелени, интернет услуги, електронни книги и конната езда.
Как се правят измамите с Данък добавена стойност
Данък добавена стойност е налог върху потреблението и по тази причина при експорт на артикули експортьорът се освобождава от заплащане, а облагането става в страната на клиента. С този принцип могат да се извършат злоупотреби посредством основаването на компания, която купува артикули въпреки това, в цената на които не е калкулирано Данък добавена стойност. След това тази компания продава стоката в своята страна с включено Данък добавена стойност и изчезва с парите, без да преведе дължимия налог на управляващите. Данъчните схеми са два типа. В едните вземат участие банки, капиталови медиатори и водещи адвокатски компании, при които не се заплаща налог дял. Вторият е, когато в някоя страна се купува стока с нулева ставка на Данък добавена стойност и се продава в страна, където има съответна ставка на Данък добавена стойност.
Приходите от Данък добавена стойност доближават съвсем 1 трилион евро, което подхожда на 7% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Само за предходната година над 62 милиарда евро са откритите данъчни измами в границите на общността. Бизнесът се оплаква, че в Европейски Съюз липсва ефикасна система за предварителна защита на данъчните измами. Засега тя се свежда до замяна на информация сред данъчните органи на обособените страни и профилираните полицейски органи. Неслучайно Европейският парламент и Европейската комисия упорстват за основаване на европейска финансова полиция за битка с по този начин наречените данъчни убежища - Белгия, Холандия, Люксембург, Ирландия, Малта, Кипър, Унгария.
Лаура Кьовеши ще управлява новата Европейска прокуратура, която се чака да стартира работа в края на 2020 година и ще дава отговор за следствието на закононарушения с европейски средства като трансгранични измами с Данък добавена стойност, пране на пари и корупция.
Дребният бизнес у нас е заврян в миша дупка
В България Данък добавена стойност е главно перо в състава на приходната част на бюджета. Това значи, че в случай че Данък добавена стойност падне или бъде понижен, остава въпросът по какъв начин дупката в бюджета ще бъде запълнена. Ситуацията у нас е следната: притежателите на компании, които не желаят да се записват по Данък добавена стойност, а оборотът им има риск да надвиши 50 000 лева за период от година, основават друга компания или няколко със сходна активност със притежател непосредствен родственик. Целта е да се разпредели оборотът и да се избегне регистрация. А избягването на тези процедури в голямата част от случаите са, че са прекомерно скъпи за дребния бизнес. В края на предходната година Народното събрание одобри промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Една от по-ключовите промени е в Закона за Данък добавена стойност. Текстовете плануват да се ограничи бягството от регистрация по Данък добавена стойност, като при постигане на прага от 50 хиляди лева се основава нова компания. Предложението е, когато има компании, които са свързани, данъчните да могат да ги записват по Данък добавена стойност, в случай че сборът на оборотите им надвишава прага.
Мярката единствено по себе си е добра и е в сходство с европейското законодателство. Само че последствията от приемането на тези нови разпореждания ще бъдат пагубни за дребните търговци.Те ще бъдат обременени с повече разноски и спомагателна административна тежест, които не могат да си разрешат, като високи условия към счетоводните доклади, подаване на справки-декларации всеки месец, както и воденето на дневници за покупки и продажби по Данък добавена стойност, което бе довело и до калкулиране на разликата от нарастването на разноските в продукта/услугата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ