Еко тревожност: Последиците от изменението на климата върху психичното здраве
Последиците от изменението на климата върху психическото здраве доведоха до ново разстройство: еко тревога, и то визира най-вече младежите.
То е част от тревожните разстройства, постоянно срещани по целия свят, и е директен резултат от увеличена угриженост за околната среда или по-скоро за здравето на планетата.
През последните 30 години разпространяването на този вид разстройство се е нараснало в международен мащаб съгласно изследването за световната демонстрация на заболяванията на Университета във Вашингтон за психологично и физическо здраве.
Американската психическа асоциация го дефинира като „ продължителен боязън от екологичен колапс “.
В какво се показва това? Как го претърпява индивидът?
Гинес Наваро Карийо, професор и откривател в региона на обществената логика на психиката в университета в Хаен, твърди в публикация, оповестена в The Conversation, че екологичната тревога съдържа възприятие на угриженост по отношение на изменението на климата и негативни прочувствени реакции, свързани с предвиждането на последствията от тях, които се смятат за нездравословни.
Човекът търпи отрицателни страсти пред измененията в околната среда, боязън от техните най-драматични последствия или безизходност пред вредите, които ще аргументи на бъдещите генерации.
Как еко тревогата въздейства на психическото здраве?
Очевидно хората, които са най-загрижени за околната среда, са най-склонни да страдат от еко тревога.
Според изследване на Университета в Нотингам, извършено с участници от 25 страни, в това число Испания, екологичната тревога визира психологичното здраве.
Най-честите признаци са следните:
по-голяма податливост към безсъниенервност, нервност и стреслеки прояви на тревога
При тежки случаи или при хора, склонни към тревога, несъразмерната угриженост за околната среда може да провокира възприятие на задушаване, пристъпи на суматоха, пристъпи на яд или меланхолия - екодепресия.
Младите хора са най-засегнати
Младите хора са най-засегнати от този проблем. Може би тъй като са по-социално осъзнати, или може би тъй като идеалистичните или импулсивни настройки са по-чести по време на младостта.
Така или другояче терзанието съществува. Проучване, извършено от Avaaz измежду 10 000 младежи в Австралия, Бразилия, Финландия, Франция, Индия, Нигерия, Филипините, Португалия, Обединеното кралство и Съединени американски щати, разкрива, че 75% от младежите считат, че бъдещето е ужасно заради смяната на климата.
Avaaz е американска гражданска организация, която предизвиква гражданския активизъм по въпроси като изменението на климата или правата на индивида.
Според това изследване, най-голямото, провеждано в миналото, върху тревогата за климата и младежите, 6 от 10 младежи на възраст сред 16 и 25 години са доста или извънредно загрижени за изменението на климата.
45% признават, че възприятията им по отношение на изменението на климата въздействат отрицателно на ежедневния им живот.Повече от 50% от интервюираните споделят, че са изпитвали боязън, горест, безпокойствие, яд, беззащитност и виновност.
64% от младежите споделят, че държавните управления не вършат задоволително, с цел да избегнат климатична злополука.
Причини за еко тревога
Причини да се тревожим за здравето на планетата не липсват. Глобалното стопляне предизвиква 1 от 3 смъртни случая, свързани с горещината в редица страни, съгласно интернационално изследване с присъединяване на Висшия съвет по научни изследвания.
В Испания, столицата е преди всичко в класацията за смъртност, обвързвана със замърсяването с азотен диоксид, отровен газ, създаден от пътния трафик. А Барселона се подрежда на шесто място. Това са резултатите от проучване на Института по световно здраве в Барселона, оповестено в The Lancet Planetary Health.
Замърсяването към този момент е четвъртият рисков фактор, причиняващ по-голяма сърдечно-съдова смъртност, единствено след хипертонията, тютюнопушенето и неприятната диета, показва Испанското кардиологично сдружение - SEC.
С тези данни частично се схваща какво мислят някои специалисти: еко тревогата не би трябвало да се смята за психологично разстройство, а по-скоро за „ ентусиазъм на здравия разсъдък “ в лицето на климатичната рецесия, в която се намираме.
Как можем да помогнем на някого, който е обиден от еко тревога?
Ако кажете на някой с еко тревога, че терзанията му са пресилени или неоснователни, това няма да помогне.
Експертите поучават да имаме съчувствено отношение и да ги изслушваме. Чувството за поддръжка оказва помощ да се противодейства на страха.
Оттам нататък би трябвало да им помогнем да канализират страстите си и да ръководят по-добре напрежението. Ако не съумеят сами, целесъобразно е да отидат на терапевт. В последна сметка става дума за безпокойствие, подбудено в тази ситуация от боязън от изменението на климата.
Източник: Puls.bg
То е част от тревожните разстройства, постоянно срещани по целия свят, и е директен резултат от увеличена угриженост за околната среда или по-скоро за здравето на планетата.
През последните 30 години разпространяването на този вид разстройство се е нараснало в международен мащаб съгласно изследването за световната демонстрация на заболяванията на Университета във Вашингтон за психологично и физическо здраве.
Американската психическа асоциация го дефинира като „ продължителен боязън от екологичен колапс “.
В какво се показва това? Как го претърпява индивидът?
Гинес Наваро Карийо, професор и откривател в региона на обществената логика на психиката в университета в Хаен, твърди в публикация, оповестена в The Conversation, че екологичната тревога съдържа възприятие на угриженост по отношение на изменението на климата и негативни прочувствени реакции, свързани с предвиждането на последствията от тях, които се смятат за нездравословни.
Човекът търпи отрицателни страсти пред измененията в околната среда, боязън от техните най-драматични последствия или безизходност пред вредите, които ще аргументи на бъдещите генерации.
Как еко тревогата въздейства на психическото здраве?
Очевидно хората, които са най-загрижени за околната среда, са най-склонни да страдат от еко тревога.
Според изследване на Университета в Нотингам, извършено с участници от 25 страни, в това число Испания, екологичната тревога визира психологичното здраве.
Най-честите признаци са следните:
по-голяма податливост към безсъниенервност, нервност и стреслеки прояви на тревога
При тежки случаи или при хора, склонни към тревога, несъразмерната угриженост за околната среда може да провокира възприятие на задушаване, пристъпи на суматоха, пристъпи на яд или меланхолия - екодепресия.
Младите хора са най-засегнати
Младите хора са най-засегнати от този проблем. Може би тъй като са по-социално осъзнати, или може би тъй като идеалистичните или импулсивни настройки са по-чести по време на младостта.
Така или другояче терзанието съществува. Проучване, извършено от Avaaz измежду 10 000 младежи в Австралия, Бразилия, Финландия, Франция, Индия, Нигерия, Филипините, Португалия, Обединеното кралство и Съединени американски щати, разкрива, че 75% от младежите считат, че бъдещето е ужасно заради смяната на климата.
Avaaz е американска гражданска организация, която предизвиква гражданския активизъм по въпроси като изменението на климата или правата на индивида.
Според това изследване, най-голямото, провеждано в миналото, върху тревогата за климата и младежите, 6 от 10 младежи на възраст сред 16 и 25 години са доста или извънредно загрижени за изменението на климата.
45% признават, че възприятията им по отношение на изменението на климата въздействат отрицателно на ежедневния им живот.Повече от 50% от интервюираните споделят, че са изпитвали боязън, горест, безпокойствие, яд, беззащитност и виновност.
64% от младежите споделят, че държавните управления не вършат задоволително, с цел да избегнат климатична злополука.
Причини за еко тревога
Причини да се тревожим за здравето на планетата не липсват. Глобалното стопляне предизвиква 1 от 3 смъртни случая, свързани с горещината в редица страни, съгласно интернационално изследване с присъединяване на Висшия съвет по научни изследвания.
В Испания, столицата е преди всичко в класацията за смъртност, обвързвана със замърсяването с азотен диоксид, отровен газ, създаден от пътния трафик. А Барселона се подрежда на шесто място. Това са резултатите от проучване на Института по световно здраве в Барселона, оповестено в The Lancet Planetary Health.
Замърсяването към този момент е четвъртият рисков фактор, причиняващ по-голяма сърдечно-съдова смъртност, единствено след хипертонията, тютюнопушенето и неприятната диета, показва Испанското кардиологично сдружение - SEC.
С тези данни частично се схваща какво мислят някои специалисти: еко тревогата не би трябвало да се смята за психологично разстройство, а по-скоро за „ ентусиазъм на здравия разсъдък “ в лицето на климатичната рецесия, в която се намираме.
Как можем да помогнем на някого, който е обиден от еко тревога?
Ако кажете на някой с еко тревога, че терзанията му са пресилени или неоснователни, това няма да помогне.
Експертите поучават да имаме съчувствено отношение и да ги изслушваме. Чувството за поддръжка оказва помощ да се противодейства на страха.
Оттам нататък би трябвало да им помогнем да канализират страстите си и да ръководят по-добре напрежението. Ако не съумеят сами, целесъобразно е да отидат на терапевт. В последна сметка става дума за безпокойствие, подбудено в тази ситуация от боязън от изменението на климата.
Източник: Puls.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ