Посланикът на Турция в България Нейно превъзходителство Айлин Секизкьок даде

Посланикът на Турция в България Нейно превъзходителство Айлин Секизкьок даде особено изявление за „ Събуди се ”. В него тя приказва за сериозния проблем с незаконната миграция, битката на Анкара с последствията от опустошителното земетресение в южната ни съседка, позицията ѝ за войаната в Украйна и курса, който ще поеме след преизбирането на Ердоган за президент.

Ваше Презвъзходителство, срещаме се в основен миг. Турция преизбра Ердоган за президент, а България най-сетне има постоянно държавно управление. Как очаквате да продължи съдействието сред двете страни?

Позволете ми да стартира с изборите в Турция. Може би не сме образец за съвършената народна власт, само че имаме съвършената религия в демокрацията. Хората в Турция виждат смисъл да гласоподават, тъй като схващат, че когато дават гласа си, ще бъдат чути от политиците, а те от своя страна ще организират значимите за тях политики. И това е първият резултат от изборите. Имахме рекордна интензивност. Гласувахме и за парламент, и за президент. Проведоха се два тура. На първия гласоподаваха 87%, а на втория - 85.

Практически това е в цялостен контраст с България. При нас гласоподават едвам 40% от българите…

Да, по този начин е. И ние се гордеем с това. На второ място изборите протекоха безпрепятствено, транспарантно, без съществени нарушавания. И не бяха оспорени. Сега те към този момент са зад тила ни. Кабинетът беше образуван доста бързо, единствено за няколко дни. Но големи са провокациите, които стоят пред него. Във външнополитически проект обстановката е нестабилна. В стопански - също – има голяма инфлация и срив на лирата. Борим се и с пагубните последствия от разрушителното земетресение. Но значимото е, че президентът Ердоган е политик с опит, държавното управление - също. Хората имат доверие, че ще са способни да решат тези проблеми. Вярвам, че това се отнася освен за Турция, само че и за интернационалните ни сътрудници.

Вече има ново държавно управление и в България, радваме за това. Искам да поздравя министър-председателя и новите министри. През последните две години, макар вътрешните проблеми и неналичието на постоянно държавно управление, двустранните ни връзки доближиха най-високата си точка. Това е реалност. Успяхме да осъществим доста планове – разширихме пункта и открихме нови трасета на „ Капитан Андреево ”, което ще улесни трафика и прекосяването на камиони. Дългосрочното съглашение за доставки на газ от Турция, което беше подписано преди няколко месеца, е основно за енергийното съдействие сред двете страни. И освен - резултатът му е значим и за района.

Очаквате ли новото държавно управление да продължи тези съглашения и политики?

Надявам се, тъй като е от изгода и за двете страни. А енергийното ни съдействие се трансформира в гръбнака на нашето партньорство. Затова и се надяваме да си сътрудничим добре и с новото държавно управление. Защото имаме още доста планове, които занапред би трябвало да се изпълнят.

Познавате ли персонално Николай Денков и Мария Габриел?

Лично към момента не, само че ще се веселя скоро да се срещнем. Знам, че са способни хора и имам вяра, че ще оглавяват държавното управление с фокус върху районната непоклатимост, в това число съдействието с Турция.

През последните седмици посолствата се сочеха като основен фактор за вземането на вътрешнополитически решения в страната от разнообразни партии. Позволяват ли си да се месят и в какъв случай? Каква е Вашата позиция?

Ролята на дипломатическите задачи във всяка страна е да работят за създаване на по-добри връзки сред страната, която изпраща и тази, която приема техните дипломати и, несъмнено, да следи и следи процесите от вътрешната страна. Това е нашата рамка на работа и ние се придържаме към нея. Имаме отлично съдействие с българските управляващи, само че отвън това нямам никаква рокля във вътрешнополитическия живот, решенията и полемиките, които текат.

Мандатът Ви стартира през 2020 година За тези три години преминахме през пандемия, стартира война в Украйна, а във вътрешнополитически проект България минава през политическа рецесия. Как виждате дилемите си тук? Кои бяха компликациите?

Тук бих желала да изтъквам думите на Кемал Ататюрк - бащата на турската република и проектант на българо-турските връзки. През 1932 година той споделя по този начин: „ Турция и България би трябвало да останат другари. Тези, които са срещу България, са и срещу Турция ”. Преди да дойда тук като дипломат, бях чела доста за интервала, в който Ататюрк прекарва в България като боен аташе. И осъзнах, че е мислил това, което е споделил. Бих споделила, че тези думи задават посоката в бъдещите взаимоотношения сред Турция и България.

Искам да бъда почтена с вас. Бях леко объркана, тъй като, когато се върнете обратно в историята, връзките сред двете страни не постоянно са били цветя и рози. Имало е и доста рецесии. Когато поех мандата, в тези в действителност турболетни времена, посланието на Ататюрк беше тествано още веднъж и още веднъж. Всички тези рецесии направиха връзките ни даже по-силни.

Щедростта и помощта, която хората и българското държавно управление ни оказаха по време земетресението, е нещо отвън всички рамки. Никога не бях виждала някой да проявява толкова мощна състрадателност към Турция. И сме признателни за това.

Да, в действителност България беше първата страна, която изпрати филантропична помощ. Каква е обстановката сега там?

Щетите са пагубни, загубихме повече от 50 000 души. 3000 здания се сринаха безусловно, повече от 2 милиона души останаха без дом единствено за една нощ. Това, което вършим сега, е да възстановим инфраструктурата.

Фокусът ни е върху две неща. Първата задача беше да почистим отломките от срутените здания, с цел да можем да построим нови. Втората е да намерим краткотраен заслон на хората, които останаха без дом. Част от тях настанихме в общежития и хотели в други градове. За другите безусловно изградихме краткотрайни градове от контейнери, където сега живеят близо 1 милион души.

Но основата задача, която е най-трудна и най-скъпа, е да изградим градовете още веднъж. Това значи да се построят толкоз здания, че да могат да се настанят в тях 600 000 фамилии. Огромна и сложна задача. Започнахме със градежа на 100 000 здания. Заедно с това би трябвало да върнем и бизнеса – магазини, офиси… Възстановихме 12 000 от тях. Животът, въпреки и постепенно, се връща постепенно в своя темп. Но болката от изгубените животи живее в нас. И си спомняме за това всеки ден и всяка нощ.

Коя е историята, която ви докосна най-силно и не можете да забравите?

Никога няма да не помни историята на едно младо момиче. Тя е студентка, която учи в Истанбул, а фамилията ѝ живее в Антакия. Много сплотено семейство. Бяха се чули няколко часа преди труса. И към 5 часа сутринта тя се разсънва с новината. Опитва се да се свърже с майка си, татко си, сестра си, брат си, чичо си… Но без триумф. Изпращаше известие след известие: „ Всичко наред ли е? ”, „ Добре ли сте? ”. Но в никакъв случай не получи отговор. Сега това младо момиче е без майка, татко, брат, сестра, баба, дядо и чичо. Тя няма семейство. В този свят е изцяло сама. И това е покруса.

Какъв беше урокът, който научихте след тази покруса?

Не земетресенията са тези, които убиват хората. А постройките, които се сгромолясаха за секунди. Да, поради силата си земетресението беше посочено като бедствието на века, само че за жалост се оказа, че част от постройките не са проектирани вярно. Затова в този момент държавното управление е решено да не позволява сходни неща. Правим промени и в законите.

Хуманитарните екипи също се оказаха недобре готови, даже с екипировка. И можеше да има по-добра реакция. Но, несъмнено, не би трябвало да хвърляме цялата виновност върху държавното управление, тъй като земетресението беше в действителност мощно, само че и тук има какво още да се направи.

В момента високите цени и инфлацията са главен проблем за хората в Турция. Да чакаме ли внезапен завой в икономическата политика и по какъв начин това ще се отрази на вложенията в България и туризма?

Като цяло стопанската система на страната се развива добре, износът се усилва. Що се отнася до инфлацията, в този момент имаме нов министър и той към този момент стартира със своите ограничения за удържането ѝ. Със сигурност ще има стягане на бюджета, може да има отрицателен резултат върху най-уязвимите хора, само че оправянето с високите цени ще бъде основата задача на кабинета.

Що се отнася до икономическите връзки сред Турция и България, през миналата година търговията се усили с 14% и доближи 7 милиарда евро. Нашата цел е 10 милиарда, което е изцяло постижимо в идващите години. Инвестициите тук също се усилват и работим за това.

Цените ще не престават да се подвигат, неизбежно е към този момент, в случай че приказваме за туризма. Но това не би трябвало да отхвърля българите да пътуват до Турция. Всички са добре пристигнали! А и от ден на ден турски жители идват в България.

Нелегалният мигрантски напън е съществено тестване за нашата страна сега. Каква е обстановката на границата?

2022 година беше извънредно сложна и за Турция. Проблемът идва от изток. Миналата година, макар всичките ни старания, повече от 300 000 мигранти са влезнали незаконно в Турция, което значи, че някак са съумели да преодолеят границата. Повече от половината - 145 000, бяха върнати назад към техните страни. Знаете, Турция не е тяхната цел. Те желаят да отидат в Европа. Затова и натискът върху нашата обща граница е огромен. Правим всичко, което зависи от нас, с цел да предпазим България от още по-сериозен напор от незаконни мигранти. Миналата година успяхме да пресечем опита на 30 000 души, които се бяха отправили точно натам. Това е голяма цифра. Също по този начин, одобряваме назад тези, които се връщат. Около 10 000 мигранти се върнаха от България.

Ако погледнем цифрите за тази година, натискът към момента е реалност. За последните пет месеца осуетихме опити на 7000 мигранти да преминат общата ни граница, а 3000 приехме назад.

Какво е „ лекуването ”? Трябва да създадем две неща. Първо – България да усъвършенства защитата на границата с нова техника – дронове, радари и още жива мощ. И на второ място – в действително време, на терен граничните екипи на двете страни да си сътрудничат по-добре. Мога да кажа, че в тази сфера съдействието ни е най-активно с България. Вътрешните министри се чуваха всяка седмица и обменяха информация. И това предотврати ескалация на казуса. Но защитата на границата не се изчерпва с това. Трябва да търсим способи за попречване на каналите за незаконна миграция.

Въпреки всичко това видяхме, че огромна част от мигрантите стигат до вътрешността на страната. Защо се случва това?

Защото цифрите са доста огромни. Ако стартираме от нашата граница с Иран – към 1 милион души чакат там да влязат в Турция. Спираме огромна част от тях с високата цена, която плащаме. Но към 300 000 въпреки всичко съумяват да избягат навътре в Турция. От тях сред 1000 и 10 000 стигат българо-турската граница. Така че може да си визиите какъв брой огромни са провокациите пред нас и че вършим доста, с цел да не позволяваме още по-голям напор.

Каква ще бъде ролята на Турция във войната с Украйна? От една страна подкрепяте Киев с оръжия, а от друга - поддържате положителни връзки и с Русия.

Нека бъда пределно ясна: ние сме зад Украйна в тази борба. Това, което Русия направи, е нелегално. Тя наруши интернационалните правила. Анексирането на Крим е нелегално. И ние не одобряваме това. Подкрепяме Украйна по доста способи, освен с оръжия. Ние сме една от първите страни, която назова това „ война ”. Не разрешихме на Русия да употребява въздушното ни пространство.

Този боен спор, в един или различен миг, би трябвало да свърши. И ние би трябвало да осигурим опцията на дипломатите да приказват между тях. Да има превес на диалозите за сметка на оръжията, с цел да може в края на деня да има мир. За да стигнем до този миг обаче, би трябвало да има някой, който да улесни разговора сред двете страни. Това включва диалози с президента Путин, с нужното почитание и към него, с цел да може двете воюващи страни да се доверят на трета. Турция и президентът Ердоган поставят доста старания в тази посока. Има и доста други стъпки, които се поставят - зърнената договорка, размяната на пандизчии. Това се случи със съдействието и напъните на Турция. Във всеки спор би трябвало да има една страна посредник, който да се употребява с доверието и на двете страни. Днес това е Турция!