Посланикът на Кралство Мароко Закиа Ел Мидауи гостува на Кристина

Посланикът на Кралство Мароко Закиа Ел Мидауи гостува на Кристина Газиева в рубриката „ Личностите “.

Нейно Превъзходителство Закиа Ел Мидауи е ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Мароко в България от 2016 година. Тя е доайен на Дипломатическия корпус, упълномощен в България, и доайен на групата на Арабските и на Африканските посланици у нас.

Нейно превъзходителство е отпред и на Групата на френскоговорящите посланици в България.

Тази събота и неделя 12 мин. Роберта Кордано – първата глуха жена отпред на влиятелен университет Тази събота и неделя 8 мин. Човешкото лице на един посланик: Посланик Хисаши Мичигами – извънредно в поредицата „ Личностите “ Тази събота и неделя 1 мин. " Личностите " с Кристина Газиева: Силвия Рашкова - да живееш на един мирис Тази събота и неделя 2 мин. " Личностите " с Кристина Газиева: Татяна и нейният път към звездите Тази събота и неделя 8 мин. „ Личностите “ с Кристина Газиева: Уан Мин - лицето на Китай в България Тази събота и неделя 2 мин. „ Личностите “ с Кристина Газиева: Французойката, отдадена на българския език Тази събота и неделя 12 мин. Роберта Кордано – първата глуха жена отпред на влиятелен университет Тази събота и неделя 8 мин. Човешкото лице на един посланик: Посланик Хисаши Мичигами – извънредно в поредицата „ Личностите “ Тази събота и неделя 1 мин. " Личностите " с Кристина Газиева: Силвия Рашкова - да живееш на един мирис Тази събота и неделя 2 мин. " Личностите " с Кристина Газиева: Татяна и нейният път към звездите Тази събота и неделя 8 мин. „ Личностите “ с Кристина Газиева: Уан Мин - лицето на Китай в България Тази събота и неделя 2 мин. „ Личностите “ с Кристина Газиева: Французойката, отдадена на българския език

Преди задачата ѝ тук, Ал Мидауи е била шеф на отдела по интернационалните и стопански въпроси в Министерството на външните работи в Кралство Мароко. Била е и заместник-посланик в Женева в продължение на 5 години.

Нейно превъзходителство дипломат Ел Мидауи е взела участие в голям брой сесии на Общото заседание на Обединените народи, както и в редица интернационалните конференции, отдадени на най-слабо развитите страни.

Икономист по обучение, владее арабски, френски и британски език.

Снимка: Редакторски екип

Имате доста красиво име. Закия. Има ли съответно значение във Вашата страна?  

Всъщност това е типично мароканско име, което родителите постоянно дават на дъщерите си в нашата страна. Означава „ чист и хубав “. Използваме думата, когато желаеме да опишем чист и хубав мирис или хубав цвят.

Вие сте ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Мароко в България от 7 години, нали по този начин? Какво научихте за България за този интервал? Опознахте ли я?

Въобще не е инцидентно, че съм дойаен на дипломатическия корпус в България. Доста дълго време към този момент съм тук, повече от седем години и то частично, с помощта на Коронавирус пандемията, тъй като по това време имахме ограничавания, бяхме затворени и не можехме да работим обикновено.

Наистина мога да кажа, че България е страхотна страна. Българският народ е извънредно гостолюбив, привлекателен и ми се желае повече хора по света да схванат за тези ваши черти. 

Снимка: Редакторски екип

Посетили сте доста села и градове в страната ни, кое място или кои хора ви впечатлиха най-силно? А къде обичате да се връщате, имате ли си обичано място в България?

Много ми е мъчно да избера едно-единствено място, което да ми е обичано. Всички градове и всички села, които съм посетила, носят своя характерен сексапил. Аз и моят екип имаме невероятния шанс да откриваме необикновено красиви места, от привлекателни по-привлекателни! И по тази причина ми е мъчно да ви кажа единствено едно място. За мен, всяко едно селце, всеки един град има своя дух и носи своите особености. Наистина България е прелестна страна. Трябва да се гордеете! Казвам го съществено!

Снимка: Редакторски екип

И въпреки всичко, поправете ме, в случай че бъркам, само че въпреки всичко едно от обичаните ви места е Трявна? Права ли съм?

Да, безусловно сте права. В Трявна няколко пъти сме организирали дни на културата, всякога по покана на кмета. Огромно наслаждение е да навестявам това красиво градче и изключително музея и Даскаловата къща, която е монумент на кулутрата. Таваните там от дърворезба са изумителни! Приканвам всеки дипломат да посети градчето и да се наслаждения на тези слънчеви тавани!

Успяхте ли да свикнете на нашата храна? Имате ли си обичани български ястия?

Мисля, че българската кухня е много разнообразна – вкусна и прясна. Много обичам българското кисело мляко, което е известно и отвън границите на България, също салатите и зелето. Обожавам алените чушки, както и всички типове баници, които вършиме – било то със сирене или пък сладки. Ще би трябвало да се науча да ги върша, тъй като когато се прибера в Мароко, желая да продължа да се веселя на усета им. Обичам и качамак.

Снимка: Редакторски екип

А кой български празник или бит Ви е направил най-силно усещане?

О, несъмнено, имате доста обичаи, които ме впечатляват. Но тази, която най-вече, ме впечатли, е нестинарството – танцът върху жарава. Този български бит е в действителност несравним. Скоро бях в един ресторант в полите на Витоша и там извършиха този танц. И виждаш хора, които вървят по същински огън и не се изгарят. Това за мен беше магия, в действителност магия.

Има ли празници, които си наподобяват и в двете страни? Празника на розата тук подухва ли ви мемоари от Вашата страна?

Празникът на розата е необикновен. Всяка година, когато кметовете на Карлово и Казанлък ме канят на празника, аз на драго сърце одобрявам и им споделям, че ще отида. Това е фестивал, който доста ми припомня на Мароканския фестивал на розата, който се отбелязва всяка година през май в нашата страна. И желая да ви кажа, че българският и мароканският фестивал доста си наподобяват.

И тук хората се обличат в обичайни, красиви облекла, има и конкурс за Царица Роза… Всичко това го вършим и в мароканския град Калаат Магун. Имаме дефилета по улиците, хвърляме листенца от рози. Има в действителност доста, доста сходства.

Сега се сещам и за Празника на черешата в Кюстендил! В Мароко, в град Сефру, също имаме Фестивал на черешата, през юни. Избираме и Царица на черешата от всички млади девойки от цялата страна, които вземат участие. Фестивалът трае три дни, а атмосферата е невероятна. Същата усетих и в Кюстендил. Единствената разлика е, че в България имате към 140 разнообразни сортове череши, до момента в който в Мароко са единствено 15-ина типа. Имам концепция да установим едно културно съдействие сред нашите и вашите фестивали, от което всички да завоюват.

Снимка: Редакторски екип

С коя присъща линия на Мароко се гордеете най-вече?

Може би това, с което най-вече се гордея, е че Мароко, както, несъмнено и България, е страна с вековна история, която постоянно е съчетавала в себе си благосъстояние от разнообразни обичаи и култури. Различни религии съумяват да съжителстват в мир и приемливост с почитание едни към други. Мароко е известна със своите естествени хубости. Ние постоянно сме били желана страна във връзка с културни дестинации. А това, неизбежно, е с помощта на другите цивилизации и религии – единствено си представете – арабско, берберско, еврейско, андалусийско въздействие!

Гордея се и с мароканската кухня, тя е една от най-разнообразните в света. Но може би най-вече се гордея с това, че сме толерантни един към различен, можем да се похвалим със постоянна политическа атмосфера. Мароко е една страна на отвореност, на неприкритост, в която почитаме и обичаме другите. Може би по тази причина сме оцеляли епохи. И се гордея с моята страна.

Няма по какъв начин да не отбележа, че сте облечена доста красиво. Това обичайно облекло ли е?

Да, това е обичайно облекло. Но не е кафтан, по-известното ни обичайно облекло, а такшит. Има разлика сред двете.

Прочетох доста любопитни неща. Вярно ли е, че най-старият университет в света се намира точно в Мароко?

Абсолютно е правилно. Това е университетът „ Ал Карауин “ в град Фес – прочут древен град с вековна история, обект на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО.

Университетът е основан през 859 година от една жена – Фатима Ал-Фихри.

И до ден сегашен този университет е настоящ и има доста студенти. Вписан е и в Книгата на Гинес за най-стария университет в света.

Снимка: Редакторски екип

Вярно ли е, че признакът на любовта в Мароко не е сърцето, а е черният дроб?

Да, по този начин е - черният дроб е знак на любовта. Използваме и сърцето като знак, само че то е по-скоро за любовта сред мъжа и дамата. А черният дроб е знак на обичта на майката или бащата към своето дете и назад. Символът на „ черния дроб “ е публикуван в цяла Северна Африка. Например, като приказвам за моите деца, споделям, че ги обичам и ги назовавам „ мой, черен дроб “, т.е. това е част от мен, това е майчината обич. Аз имам двама сина – Шафик и Адам. И двамата сега са в чужбина, само че се надявам да се върнат в Мароко.

В изявление казвате, че след деня, в който ще напуснете България, ще плачете най-малко 1 месец. Това доста ме впечатли. Защо?

Сещам се за една поема, написана от един френски стихотворец. Тя може би отразява най-добре това, което ще усещам, когато приключа дипломатическата си задача тук и когато ще се наложи да си търгна.

Той споделя „ Да напуснеш е да умреш малко. Да напуснеш е да оставиш малко от себе си на всички места “.

Представете си, аз съм живяла толкоз години в тази резиденция, имам екип, който боготворя, другари, сътрудници и да се разделя с тях, ще бъде същинска болежка. Именно това има поради поетът, когато споделя, че когато напуснеш губиш част от себе си.

Неминуемо ще оставя част от себе си в България. Аз съм първата жена дипломат на Мароко тук и в Северна Македония. И това е като първата обич. Това чувствам.

Продължи да четеш