БРИКС - гласът на незападния свят
Посланик Георги Гюров*
На 13-14 ноември в Бразилия ще се организира 11-ата годишна среща на групата БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай, Република Южна Африка (РЮА или още ЮАР). А идната среща на върха ще се състои в Москва.
Преди шест години на петата среща на БРИКС в южноафриканския град Дърбан бе взето решение за основаването на Банка за развиване на групата. Основанието е безапелационно - съгласно публични данни тогава (2013 г.) Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз се равнява на $16,4 трлн., на Съединени американски щати $14,99 трилиона, следвани от страните БРИКС със сбит Брутният вътрешен продукт от $14,9 трилиона. Очертава се основаването на нов стопански полюс.
Година преди този момент пролетната прогноза на МВФ за тези страни обещаваше сдържан климат без фрапантни температурни промени. Така се отвори добра опция за основаване на новата банка на БРИКС. По този метод БРИКС пристъпи към използването на най-традиционния способ за реализиране на въздействие - финансирането.
По принцип основаването на БРИКС не се приема еднопосочно. В него се търсят и политическите цели, и последствията от тях. Така да вземем за пример италианският в. " Кориере каузи сера " показва, че " китайците и другите членове на БРИКС са сигурни,
че се трансформират в ядро на бъдещото устройство на света,
което ще оглавят днешните небогати страни. Между петте страни-участнички към момента има многочислени неуредени въпроси, само че осъзнаването на обстоятелството, че всички те са огромни възходящи стопански системи, укрепва единството им ". Коментарът на английския " Таймс " пък е искрено неприятелски като в него обединяването БРИКС се прави оценка като " рисково ", тъй като в организацията участват " неприятни " страни, позволяващи си да се опълчват на настоящата политическа теория, да вземем за пример като постановат несъгласие на резолюциите за Сирия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Според редактора на вестника Роджър Бойс, Русия е главният подстрекател на БРИКС, по тази причина той приканва да се подтиква " обвързаността на Москва с Европа " и да не се поддържат неразбираемите й хрумвания за " новия Интернационал " БРИКС - т.е. да се обезпечи на Русия " различно място в световната система като сътрудник на Европейски Съюз, признаващ европейските си корени и европейските полезности ".
По мотив 10-годишнината от появяването на термина БРИКС създателят му Джим О`Нийл издаде новата си книга " Картата на растежа: икономическите благоприятни условия в страните от БРИКС и отвън тях ". В нея той предлага страните от групата към този момент да не се назовават " разрастващи се ", а " възходящи стопански системи " или " стопански системи на напредък ". В тази връзка той показва, че в страните от групата живеят към 3 милиарда души (над 40% от цялото население на планетата), произвеждащи над 25% от Брутният вътрешен продукт (по паритет на покупателната способност). Макар още преди 10 години О`Нийл да предвижда, че те ще си извоюват по-голям дял от световната стопанска система, в този момент признава, че изобщо не е предполагал толкоз бурния им напредък: " Единственото, за което скърбя по отношение на първия си разбор на страните от БРИК през 2001 година, е, че не бяхме по-смели... Мащабът на протичащото се в БРИКС надминава в пъти упованията ми отпреди 10 години. "
Анализаторите от " Голдман Сакс " предвиждат, че през 2020 година общата бройка на " междинната класа " в света ще доближи 3,85 милиарда души, като делът на тези от Г-7 ще падне до 21%, до момента в който делът на страните от БРИКС ще нарасне до 44%. През 2030 година към " междинната класа " ще принадлежат 5,2 милиарда души, над половината от които (52%) ще са от БРИКС, до момента в който делът на Г-7 ще падне до 15 на 100.
На 15 юли 2014 година държавните ръководители на БРИКС подписват рамково съглашение за основаване на пул с валутни запаси и Нова банка за развиване. Целта на пула е финансовата поддръжка при положение на внезапно редуциране на златно-валутните запаси, на който и да е от участниците. Обемът на пула е $100 милиарда и се образува от вноските на страните на БРИКС. От тях $41 милиарда дава Китай, по $18 милиарда $ дават Русия, Индия и Бразилия, а РЮА прави вноска от $5 милиарда $. Обемът помощи, които могат да бъдат предоставяни, се лимитира от сумата на вноската. Ако някоя страна се сблъска с проблеми на приключване на капитали и изпитва напън на валутния пазар, тя може да получи до 30% от своя дял едновременно. Останалата помощ може да й бъде предоставена съгласно съответните условия.
Наред с пула Новата банка за развиване на БРИКС ще дава средства за инфраструктурни планове. Страните на БРИКС ще вложат в стартовия капитал изначало по $2 милиарда в брой, а още $40 милиарда ще се внасят във тип на гаранции. Тези пари по-късно ще се употребяват за привличане на капитали на международните пазари. Централата на банката ще се намира в Шанхай.
Според специалисти основаването на Новата банка за развиване и пула валутни запаси ще разшири опциите на компании от БРИКС за привличане на капитали, което неведнъж им отхвърлят страните от Г-7. Страните на БРИКС нееднократно са сочели несправедливостта на разпределянето на квоти от политически ангажирания МВФ, който в действителност е инструмент за въздействие на Съединени американски щати. По тази причина решението на БРИКС за основаване на структури, аналогични на МВФ и Световната банка, наподобява изцяло разумно.
През годините се обрисуват три огромни казуса
пред групата БРИКС. Първият е стопански. Три от страните Бразилия, Русия и РЮА, изпитват стопански усложнения. Последните избори в Индия също станаха на фона на разочароващ стопански напредък, траял няколко години. Само стопанската система на Китай пораства с над 7% годишно, като е съпровождан от сложни промени. Общата динамичност трябваше да бъде основата на БРИКС, само че тя се загуби, най-малко при започване на второто десетилетие.
Втората компликация е политическа. Когато страните от БРИКС процъфтяваха, естествено бе да се твърди, че и политическите им системи действат добре. Когато някои от тях имат проблеми, политическите недостатъци, като корупцията, стават по-очевидни.
Третият проблем е обвързван с неналичието на здрава връзка в групата. Въпреки че БРИКС се стреми да бъде гласът на незападния свят, страните-членки са прекомерно разнообразни. Това, което се случва в Бразилия или Южна Африка, не хвърля светлина върху бъдещето на Китай - страна, която е толкоз огромна и мощна, че сама по себе си е категория. Същевременно Русия е затънала в дълбока и единствена по рода си рецесия в връзките си със Запада.
Може би тук следва да отбележим, че по тези и други аргументи няма тъкмо формулиране какво съставлява БРИКС - група, съюз, обединяване, съдружие или нещо друго.
Може да се одобри, че всяка от петте страни е измежду бързо разрастващите се стопански системи посредством основно на съществуването на огромни запаси, които систематизирано могат да бъдат дефинирани по този начин:
- Бразилия - богата селскостопанска продукция;
- Русия - най-големият в света експортьор на минерални ресурси;
- Индия - евтини интелектуални ресурси;
- Китай - собственик на евтини трудови ресурси;
- РЮА (член от 2010 г.) - естествени запаси.
За динамичността на развиването бихме могли данните от 2010 година (посочени по-горе) да допълним и съпоставим с тези от 2018 година: Бразилия, Русия, Индия, Китай и РЮА съставляват 26% от територията на Земята, 42% от международното население и 30% по паритет на покупателна дарба. Общият размер на търговията сред страните в групата възлиза на $6,14 трилиона, или към 17% от световната търговия на петте страни се падат 11% от финансовите вложения в международен мащаб. В тях са съсредоточени и 32% (0,5 милиарда ха) от обработваемата повърхност в света.
Макар и доста разнообразни, страните от БРИКС имат значително общи ползи, само че най-важното е, че
нямат стратегически несъгласия
или пък такива, които да лимитират съдействието им, както се случва сред Русия и западноевропейските страни.
Не са опитите да се предвижда разпадането на БРИКС, да се търсят несъгласия и центробежни сили измежду тях. От друга страна, се счита, че при стабилизирането на групата не е изключено разширението й, с включване на страни със устойчиво и перспективно икономическо развиване. Към това обаче Москва се отнася внимателно. Факт е обаче, че националните ползи на страните-членки са насочени към съхранението на БРИКС като обединяване, а не към ликвидирането му, както и към задълбочаване на връзките сред тях, преди да се мисли за разширение.
* Авторът е посланик от кариерата, дълготраен дипломат.
На 13-14 ноември в Бразилия ще се организира 11-ата годишна среща на групата БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай, Република Южна Африка (РЮА или още ЮАР). А идната среща на върха ще се състои в Москва.
Преди шест години на петата среща на БРИКС в южноафриканския град Дърбан бе взето решение за основаването на Банка за развиване на групата. Основанието е безапелационно - съгласно публични данни тогава (2013 г.) Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз се равнява на $16,4 трлн., на Съединени американски щати $14,99 трилиона, следвани от страните БРИКС със сбит Брутният вътрешен продукт от $14,9 трилиона. Очертава се основаването на нов стопански полюс.
Година преди този момент пролетната прогноза на МВФ за тези страни обещаваше сдържан климат без фрапантни температурни промени. Така се отвори добра опция за основаване на новата банка на БРИКС. По този метод БРИКС пристъпи към използването на най-традиционния способ за реализиране на въздействие - финансирането.
По принцип основаването на БРИКС не се приема еднопосочно. В него се търсят и политическите цели, и последствията от тях. Така да вземем за пример италианският в. " Кориере каузи сера " показва, че " китайците и другите членове на БРИКС са сигурни,
че се трансформират в ядро на бъдещото устройство на света,
което ще оглавят днешните небогати страни. Между петте страни-участнички към момента има многочислени неуредени въпроси, само че осъзнаването на обстоятелството, че всички те са огромни възходящи стопански системи, укрепва единството им ". Коментарът на английския " Таймс " пък е искрено неприятелски като в него обединяването БРИКС се прави оценка като " рисково ", тъй като в организацията участват " неприятни " страни, позволяващи си да се опълчват на настоящата политическа теория, да вземем за пример като постановат несъгласие на резолюциите за Сирия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Според редактора на вестника Роджър Бойс, Русия е главният подстрекател на БРИКС, по тази причина той приканва да се подтиква " обвързаността на Москва с Европа " и да не се поддържат неразбираемите й хрумвания за " новия Интернационал " БРИКС - т.е. да се обезпечи на Русия " различно място в световната система като сътрудник на Европейски Съюз, признаващ европейските си корени и европейските полезности ".
По мотив 10-годишнината от появяването на термина БРИКС създателят му Джим О`Нийл издаде новата си книга " Картата на растежа: икономическите благоприятни условия в страните от БРИКС и отвън тях ". В нея той предлага страните от групата към този момент да не се назовават " разрастващи се ", а " възходящи стопански системи " или " стопански системи на напредък ". В тази връзка той показва, че в страните от групата живеят към 3 милиарда души (над 40% от цялото население на планетата), произвеждащи над 25% от Брутният вътрешен продукт (по паритет на покупателната способност). Макар още преди 10 години О`Нийл да предвижда, че те ще си извоюват по-голям дял от световната стопанска система, в този момент признава, че изобщо не е предполагал толкоз бурния им напредък: " Единственото, за което скърбя по отношение на първия си разбор на страните от БРИК през 2001 година, е, че не бяхме по-смели... Мащабът на протичащото се в БРИКС надминава в пъти упованията ми отпреди 10 години. "
Анализаторите от " Голдман Сакс " предвиждат, че през 2020 година общата бройка на " междинната класа " в света ще доближи 3,85 милиарда души, като делът на тези от Г-7 ще падне до 21%, до момента в който делът на страните от БРИКС ще нарасне до 44%. През 2030 година към " междинната класа " ще принадлежат 5,2 милиарда души, над половината от които (52%) ще са от БРИКС, до момента в който делът на Г-7 ще падне до 15 на 100.
На 15 юли 2014 година държавните ръководители на БРИКС подписват рамково съглашение за основаване на пул с валутни запаси и Нова банка за развиване. Целта на пула е финансовата поддръжка при положение на внезапно редуциране на златно-валутните запаси, на който и да е от участниците. Обемът на пула е $100 милиарда и се образува от вноските на страните на БРИКС. От тях $41 милиарда дава Китай, по $18 милиарда $ дават Русия, Индия и Бразилия, а РЮА прави вноска от $5 милиарда $. Обемът помощи, които могат да бъдат предоставяни, се лимитира от сумата на вноската. Ако някоя страна се сблъска с проблеми на приключване на капитали и изпитва напън на валутния пазар, тя може да получи до 30% от своя дял едновременно. Останалата помощ може да й бъде предоставена съгласно съответните условия.
Наред с пула Новата банка за развиване на БРИКС ще дава средства за инфраструктурни планове. Страните на БРИКС ще вложат в стартовия капитал изначало по $2 милиарда в брой, а още $40 милиарда ще се внасят във тип на гаранции. Тези пари по-късно ще се употребяват за привличане на капитали на международните пазари. Централата на банката ще се намира в Шанхай.
Според специалисти основаването на Новата банка за развиване и пула валутни запаси ще разшири опциите на компании от БРИКС за привличане на капитали, което неведнъж им отхвърлят страните от Г-7. Страните на БРИКС нееднократно са сочели несправедливостта на разпределянето на квоти от политически ангажирания МВФ, който в действителност е инструмент за въздействие на Съединени американски щати. По тази причина решението на БРИКС за основаване на структури, аналогични на МВФ и Световната банка, наподобява изцяло разумно.
През годините се обрисуват три огромни казуса
пред групата БРИКС. Първият е стопански. Три от страните Бразилия, Русия и РЮА, изпитват стопански усложнения. Последните избори в Индия също станаха на фона на разочароващ стопански напредък, траял няколко години. Само стопанската система на Китай пораства с над 7% годишно, като е съпровождан от сложни промени. Общата динамичност трябваше да бъде основата на БРИКС, само че тя се загуби, най-малко при започване на второто десетилетие.
Втората компликация е политическа. Когато страните от БРИКС процъфтяваха, естествено бе да се твърди, че и политическите им системи действат добре. Когато някои от тях имат проблеми, политическите недостатъци, като корупцията, стават по-очевидни.
Третият проблем е обвързван с неналичието на здрава връзка в групата. Въпреки че БРИКС се стреми да бъде гласът на незападния свят, страните-членки са прекомерно разнообразни. Това, което се случва в Бразилия или Южна Африка, не хвърля светлина върху бъдещето на Китай - страна, която е толкоз огромна и мощна, че сама по себе си е категория. Същевременно Русия е затънала в дълбока и единствена по рода си рецесия в връзките си със Запада.
Може би тук следва да отбележим, че по тези и други аргументи няма тъкмо формулиране какво съставлява БРИКС - група, съюз, обединяване, съдружие или нещо друго.
Може да се одобри, че всяка от петте страни е измежду бързо разрастващите се стопански системи посредством основно на съществуването на огромни запаси, които систематизирано могат да бъдат дефинирани по този начин:
- Бразилия - богата селскостопанска продукция;
- Русия - най-големият в света експортьор на минерални ресурси;
- Индия - евтини интелектуални ресурси;
- Китай - собственик на евтини трудови ресурси;
- РЮА (член от 2010 г.) - естествени запаси.
За динамичността на развиването бихме могли данните от 2010 година (посочени по-горе) да допълним и съпоставим с тези от 2018 година: Бразилия, Русия, Индия, Китай и РЮА съставляват 26% от територията на Земята, 42% от международното население и 30% по паритет на покупателна дарба. Общият размер на търговията сред страните в групата възлиза на $6,14 трилиона, или към 17% от световната търговия на петте страни се падат 11% от финансовите вложения в международен мащаб. В тях са съсредоточени и 32% (0,5 милиарда ха) от обработваемата повърхност в света.
Макар и доста разнообразни, страните от БРИКС имат значително общи ползи, само че най-важното е, че
нямат стратегически несъгласия
или пък такива, които да лимитират съдействието им, както се случва сред Русия и западноевропейските страни.
Не са опитите да се предвижда разпадането на БРИКС, да се търсят несъгласия и центробежни сили измежду тях. От друга страна, се счита, че при стабилизирането на групата не е изключено разширението й, с включване на страни със устойчиво и перспективно икономическо развиване. Към това обаче Москва се отнася внимателно. Факт е обаче, че националните ползи на страните-членки са насочени към съхранението на БРИКС като обединяване, а не към ликвидирането му, както и към задълбочаване на връзките сред тях, преди да се мисли за разширение.
* Авторът е посланик от кариерата, дълготраен дипломат.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ