Увеличават се посещенията в музеи, кина и театри, в библиотеките намаляват
Посещенията в музеите, театрите и кината през 2021 година у нас са се нараснали по отношение на миналата първа пандемична година, когато за културната активност онлайн в страната бяха наложени строги рестрикции за ограничение разпространяването на ковид. Посещенията в библиотеките пък са намалели, броят на читателите обаче е повишен. Това сочат данните от проучвания на културната активност в страната, огласени от Националния статистически институт точно на празника 24 май.
В България през днешния ден действат 184 независими музея, регистрирани според Закона за културното завещание: 96 от тях са общи, а 88 – профилирани, измежду които и художествени галерии. Основните индикатори и обсегът на проучванията на Национален статистически институт са в сходство с методологическите рекомендации на ЮНЕСКО. През 2020 и 2021 година активността на културните институции беше лимитирана заради въведените противоепидемични ограничения на територията на страната, припомнят от националната статистика.
През 2021 година движимите културни полезности, формиращи националния музеен фонд, са 7 624 000 фондови единици и спрямо 2020 година техният брой се усилва със 74 000 (1%).
Цифровизирани са 452 000 фондови единици, което е с 44 300 повече по отношение на миналата година.
Посещенията в музеите през 2021 година са 2 915 000 и съпоставени с първата пандемична 2020 година са се нараснали с 30,4%. В дните със свободен вход са осъществени 13,1% от визитите (383 000).
Регистрирано е и повишаване на броя на визитите на чужденци в нашите музеи – със 127 000, или с 54,8% по отношение на миналата година, регистрират от Национален статистически институт.
В сферата на театрални изкуства през 2021 година в настоящите 71 театъра в страната са се играли 9970 представления, посетени от 885 000 фенове, като по отношение на 2020 година представленията и визитите се усилват надлежно с 42,0 и 15,2%. Средният брой гости на едно зрелище е 89 и понижава с 20
по отношение на миналата година.
Детайлизираната информация по тематиката сочи, че 35-те трагични театъра в страната са имали 4582 представления, 20-те куклени – 3328 представления, 7-те драматично-куклени – 1143 представления, 7-те оперни и балетни театъра – 729 представления, а 2-та оперетни театъра – 188 представления.
През 2021 година в страната са развивали активност 54 музикални колектива – 5 филхармонии, 24 професионални ансамбъла за национални песни и танци и 25 оркестъра. Представленията на тези
обединения са се нараснали с 18,1% по отношение на 2020 година 220 са естрадните концерти (поп, рок, фолк и др.) и те са били посетени от 43 900 фенове. Изнесени са 178 фолклорни концерта, на които са участвали 87 900 души. Камерните и симфоничните концерти – 112 на брой, пък са били слушани онлайн от аудитория от 18 200 ценители.
През предходната година броят на библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици остава неизменен по отношение на миналата – 47. Общият им фонд се състои от 35 480 000 библиотечни документа – книги, вестници, списания, бюлетини и други, като в структурата му с най-голям дял са книгите – 54,1% (19 179 000 тома), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания,
микроформи, патенти и стандарти).
Регистрираните читатели са 221 000, което е със 7,6% повече спрямо 2020 година, визитите обаче понижават със 7,9% и са 3 068 000.
В Националната библиотека „ Св.св. Кирил и Методий “ през 2021 година има регистрирани 8 380 000 библиотечни документа, или с 59 000 повече спрямо предходната година. Библиотечният фонд в 26-те районни библиотеки в регионалните центрове е 11 956 000 единици.
В сферата на аудио-визуалната активност през 2021 година Са създадени общо 74 пълнометражни, късометражни и среднометражни кино лентата, включително 36 за киномрежата, 31 за малкия екран и 7 за други цели. Произведените пълнометражни филми са 20 (12 игрални и 8 документални), късометражните и среднометражните са 54 (включващи 9 сериала с общо
256 епизода), от които 13 игрални, 30 документални и 11 анимационни.
В края на 2021 година кината в страната са 76, а киноекраните – 221, като броят им се усилва с по 6 и за двете категории по отношение на 2020 година Мултиплексите са 10 и в тях са осъществени 57,3% от всички прожекции и 60,2% от визитите.
През 2021 година спрямо миналата година прожекциите в кината са се нараснали с 29,2%, а визитите – с 82,4% по отношение на 2020-а, когато бяха наложени рестрикции заради пандемията от COVID-19.
Най-голям е броят на кината в Югозападния регион – 22 с 86 000 прожекции, посетени от 1 166 000 фенове. В столицата са функционирали 15 кина със 72 екрана, в които са прожектирани
1969 кино лентата.
През 2021 година в страната са функционирали 74 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 635 000 часа радиопредавания, което е със 135 часа по-малко спрямо 2020 година Най-голям е делът на излъчените музикални излъчвания – 62,1%, следвани от новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) – 9,9%.
За същия интервал в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 8 повече от предната година. Телевизиите с наземно разпространяване и тези по кабел и спътник са излъчили стратегии с обща дълготрайност 860 400 часа, или с 10,3% повече спрямо 2020-а. На художественото наличие (игрални, телевизионни и видеофилми) се падат 210 300 часа, на музикалните излъчвания – 131 700 часа, на спортните излъчвания – 102 700 часа, на новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) – 87 500 часа, на рекламите – 45 200 часа, а на просветителните излъчвания – 8900 часа.
В България през днешния ден действат 184 независими музея, регистрирани според Закона за културното завещание: 96 от тях са общи, а 88 – профилирани, измежду които и художествени галерии. Основните индикатори и обсегът на проучванията на Национален статистически институт са в сходство с методологическите рекомендации на ЮНЕСКО. През 2020 и 2021 година активността на културните институции беше лимитирана заради въведените противоепидемични ограничения на територията на страната, припомнят от националната статистика.
През 2021 година движимите културни полезности, формиращи националния музеен фонд, са 7 624 000 фондови единици и спрямо 2020 година техният брой се усилва със 74 000 (1%).
Цифровизирани са 452 000 фондови единици, което е с 44 300 повече по отношение на миналата година.
Посещенията в музеите през 2021 година са 2 915 000 и съпоставени с първата пандемична 2020 година са се нараснали с 30,4%. В дните със свободен вход са осъществени 13,1% от визитите (383 000).
Регистрирано е и повишаване на броя на визитите на чужденци в нашите музеи – със 127 000, или с 54,8% по отношение на миналата година, регистрират от Национален статистически институт.
В сферата на театрални изкуства през 2021 година в настоящите 71 театъра в страната са се играли 9970 представления, посетени от 885 000 фенове, като по отношение на 2020 година представленията и визитите се усилват надлежно с 42,0 и 15,2%. Средният брой гости на едно зрелище е 89 и понижава с 20
по отношение на миналата година.
Детайлизираната информация по тематиката сочи, че 35-те трагични театъра в страната са имали 4582 представления, 20-те куклени – 3328 представления, 7-те драматично-куклени – 1143 представления, 7-те оперни и балетни театъра – 729 представления, а 2-та оперетни театъра – 188 представления.
През 2021 година в страната са развивали активност 54 музикални колектива – 5 филхармонии, 24 професионални ансамбъла за национални песни и танци и 25 оркестъра. Представленията на тези
обединения са се нараснали с 18,1% по отношение на 2020 година 220 са естрадните концерти (поп, рок, фолк и др.) и те са били посетени от 43 900 фенове. Изнесени са 178 фолклорни концерта, на които са участвали 87 900 души. Камерните и симфоничните концерти – 112 на брой, пък са били слушани онлайн от аудитория от 18 200 ценители.
През предходната година броят на библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици остава неизменен по отношение на миналата – 47. Общият им фонд се състои от 35 480 000 библиотечни документа – книги, вестници, списания, бюлетини и други, като в структурата му с най-голям дял са книгите – 54,1% (19 179 000 тома), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания,
микроформи, патенти и стандарти).
Регистрираните читатели са 221 000, което е със 7,6% повече спрямо 2020 година, визитите обаче понижават със 7,9% и са 3 068 000.
В Националната библиотека „ Св.св. Кирил и Методий “ през 2021 година има регистрирани 8 380 000 библиотечни документа, или с 59 000 повече спрямо предходната година. Библиотечният фонд в 26-те районни библиотеки в регионалните центрове е 11 956 000 единици.
В сферата на аудио-визуалната активност през 2021 година Са създадени общо 74 пълнометражни, късометражни и среднометражни кино лентата, включително 36 за киномрежата, 31 за малкия екран и 7 за други цели. Произведените пълнометражни филми са 20 (12 игрални и 8 документални), късометражните и среднометражните са 54 (включващи 9 сериала с общо
256 епизода), от които 13 игрални, 30 документални и 11 анимационни.
В края на 2021 година кината в страната са 76, а киноекраните – 221, като броят им се усилва с по 6 и за двете категории по отношение на 2020 година Мултиплексите са 10 и в тях са осъществени 57,3% от всички прожекции и 60,2% от визитите.
През 2021 година спрямо миналата година прожекциите в кината са се нараснали с 29,2%, а визитите – с 82,4% по отношение на 2020-а, когато бяха наложени рестрикции заради пандемията от COVID-19.
Най-голям е броят на кината в Югозападния регион – 22 с 86 000 прожекции, посетени от 1 166 000 фенове. В столицата са функционирали 15 кина със 72 екрана, в които са прожектирани
1969 кино лентата.
През 2021 година в страната са функционирали 74 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 635 000 часа радиопредавания, което е със 135 часа по-малко спрямо 2020 година Най-голям е делът на излъчените музикални излъчвания – 62,1%, следвани от новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) – 9,9%.
За същия интервал в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 8 повече от предната година. Телевизиите с наземно разпространяване и тези по кабел и спътник са излъчили стратегии с обща дълготрайност 860 400 часа, или с 10,3% повече спрямо 2020-а. На художественото наличие (игрални, телевизионни и видеофилми) се падат 210 300 часа, на музикалните излъчвания – 131 700 часа, на спортните излъчвания – 102 700 часа, на новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) – 87 500 часа, на рекламите – 45 200 часа, а на просветителните излъчвания – 8900 часа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ