Валерия Велева: Гледайте О'Брайън и Херо Мустафа, спомнете си за Шарапов!
Посещението на Джеймс О’Брайън - началник на Службата за съгласуваност на глобите в администрацията на президента Джо Байдън в София подухва тъжни мемоари от предишното.
Щатският служител обиколи всички институции на страната, започвайки от президента Радев, минавайки през министри от служебния кабинет и стигайки до водачите на главните политически сили, с цел да упорства за три неща:
- на ВСЯКА ЦЕНА да бъде формирано държавно управление сред ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ,
- ВЕДНАГА да бъде признат законопроекта за независимостта на основния прокурор, тъй че Иван Гешев да бъде свален от пиедестала на държавното обвиняване,
- БЕЗОТКАЗНА диверсификация на нуклеарната ни енергетика, което значи замяната на съветското гориво с американско.
И всичко това обгърнато в мантрата на грижата " за развиването на демокрацията у нас и добруването на народа ".
И трите претенции са съпроводени с прям напън - в случай че не се случат, следва нова порция от листата " Магнитски ".
" О'Брайън счупи върха по безпардонна и груба интервенция в държавния живот на България ", написа по този мотив някогашният парламентарен арбитър Георги Марков.
Да, да се шантажират политически водачи, с цел да се редят кабинети под външен напън, да се смъква основен прокурир, е в действителност " безпардонна и груба интервенция в държавния живот " на суверенна страна.
Но в България е по този начин - когато няма същински политически хайлайф, когато партийните водачи са с превити от боязън гръбнаци; когато са се сложили в изискванията на зависимости; чужденците ще се разхождат по главите ни, ще ни спускат директивите си, а пък ние ще ги изпълняваме, с цел да станем хора.
Случващото се през днешния ден мъчително припомня годините на тоталитаризма, когато Москва след 9.IХ.1944 година зае нормалната си роля на Големия брат и се трансформира в наложителен детайл на контрола върху висшето управление на Българска комунистическа партия - роля, с която Тодор Живков даже и в края на властта си не можеше да не се съобрази. И когато го осъзна, вече беше късно.
Москва издигна Живков, Москва крепеше Живков и Москва най-после го смъкна.
Преди 33 години пречката беше Тодор Живков, в този момент по същия метод са се фокусирали в Иван Гешев.
Акцията по свалянето беше предоставена на тогавшия руски дипломат у нас Виктор Шарапов, който в последните дни преди " преврата " на 10 ноември 1989-та сновеше из кабинетите на Политбюро, Държавния и Министерския съвет по същия метод, по който старателно го прави Херо Мустафа, а в последните дни и координаторът по " Магнитски " Джеймс О’Брайън с настойчивото искане да се махне Гешев.
В този смисъл Мустафа и О’Брайън са блестящи възпитаници на Шарапов.
Тогава Шарапов, като глас на Москва, притискаше Живков за промени, облечени като " перестройка ". И изнудваше България.
Днес О’Брайън притиска Радев също за промени - да подреди на депутатите: " Искаме да застанат зад реформата (за правосъдната система - б.а.) и депутатите да я поддържат. И мисля, че всички партии са чули това обръщение и ще забележим кой ще го извърши. "
Тогава това ставаше зад тежките порти на кабинетите.
Днес О’Брайън го прави обществено и даже вмъква елемент на опасност и изнудване - " ще забележим кой ще го извърши! (отстраняването на Гешев).
Хубаво е да си напомним историята, с цел да извлечем поучения.
В 1989-та Шарапов по повеля на Горбачов се среща неведнъж с Тодор Живков, с цел да го предизвести, че " перестройката в България изостава и това се вижда чудесно от Михаил Сергеевич ".
В 2023-та О’Брайън и Херо Мустафа се срещат с президента Радев и непосредствено му подреждат: " Бихме желали да забележим развой, при който партиите да се съберат и да реализират единодушие по съответен текст и да се ангажират да го гласоподават при започване на новия парламент ". А съответният текст е " основен прокурор " и механизмът за махането му. Ама фактът, че ние сме парламентарна република и президентът не може да подрежда на Народното събрание, няма никакво значение за сътрудниците ни от най-великата народна власт на света. Диктатът е под формулата - да се усъвършенства действието на демокрацията у нас.
През 1989-та Живков се пробва да мине " по мантинелата " и дава отговор на Шарапов: " Ние от дълго време сме се преустроили. Ние сме дребна страна не може безусловно да повтаряме вашия опит ". Надява се да му се размине... Но не му се размина.
През 2023-та Радев незабавно се съглясява с О’Брайън: " Обществото ни чака идващото Народно заседание да трансформира в собствен приоритет приемането на антикорупционно законодателство ". И той се надява на същото. Но и само че Радев няма да се размине.
Както тогава, по този начин и в този момент Големият брат не прости. Не се отхвърля да ни " вкара в правия път ". И цената я заплащат тези, които се опълчват.
Когато " перестройката " у нас не се случва по този начин, както я желаят руснаците, дипломат Шарапов намира хората от обкръжението на Живков, с които провежда свалянето му: Петър Младенов, Димитър Станишев, Гeорги Атанасов, Андрей Луканов.
По-късно точно руснаците показват Петър Младенов за правоприемник на Живков, който, до момента в който се чуди кого да избере - Александър Лилов или Георги Атанасов - Шарапов му подрежда непосредствено: " Не, Петър Младенов ще е! ".
Дори по време на съвещанието на Политбюро на 9 ноември, което предшества пленума на 10-ти, другарите се обаждат в Москва, с цел да съгласуват избора на новия.
И откакто са получи единодушието, по предложение на новопосочения общоприет секретар Петър Младенов, Политбюро взима решение да разпореди на Тодор Живков да предложения другаря Шарапов и персонално да го уведоми за взетото решение.
И Живков извършва това предписание. Среща се с Шарапов, който го твърди, че ще уведоми Горбачов.
Останалото е известно...
Така приключва " безкръвният прелом " в България в края на 1989-та.
Три месеца по-късно Тодор Живков е задържан за корист с власт.
Същата дефиниция ползват и Съединени американски щати през днешния ден по отношение на глобените по " Магнитски ".
Живков се съгласи с всичко, което изиска Москва от него - отдръпна се, валидира им наследника, съобщи цялата власт - само че това не го избави.
С Големия брат е по този начин - когато си изпълниш задачата, те хвърлят на кучетата. Без сантименти.
Тогава Александър Лилов обясняваше обстановката по този начин: " Наивно е да се счита, че както в България, по този начин и в другите европейски социалистически страни можеше, в изискванията на Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, да се подхващат съществени политически промени без съвещания с Москва - още по малко срещу Москва ".
Е, през днешния ден нищо не се е трансформирало в обстановката - просто заменяме Варшавския контракт с НАТО, Съвет за икономическа взаимопомощ - с Европейски Съюз, а Москва - с Вашингтон. И казаното от Лилов преди 30 години ще звучи безусловно достоверно и правдиво и през днешния ден.
Тогава задачата беше се смени елитът.
Днес задачата е същата. Да се преформатира системата.
Вероятно след време госпожа Херо Мустафа ще опише истината за срещите си с Борисов, Радев, с министри и политически водачи.
Днес обаче ние можем да погледнем в записките на Виктор Шарапов, от които проличава какъв политически напън е упражнил персонално той, представителят на непозната страна, върху ръководителя на Държавния съвет на Народна република България за да се отдръпна от поста си.
Разказът на дипломат Шарапов е документиран в книгата на Георги Йорданов „ Поврати “:
"... Бях политически консултант на няколко генерални секретари на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Най-напред бях при Андропов, с който се знаем от дългогодишната ни взаимна работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). После бях помощник на Черненко и продължих при Михаил Горбачов.
На срещите ми с Тодор Живков деликатно му намеквах, че преустройството, т.е. “перестройката ” в България изостава в съпоставяне със Съюз на съветските социалистически републики и това се вижда от управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз и персонално от Михаил Сергеевич.
Живков бързо и нервно отговаряше почти по един и същи метод: “Ние от дълго време сме се преустроили, не виждате ли, че хората у нас живеят по-добре, в сравнение с във вашата страна. И това е, тъй като вашата перестройка не стартира от стопанската система, а с политическите промени и гласността. А и изискванията в България са разнообразни, характерни. Ние сме дребна страна и не трябва безусловно във всичко да повтаряме вашия опит ”.
Предадох това по телефона на Михаил Сергеевич. Той остро ме прекъсна. Трябвало да бъда по-твърд и нападателен и към този момент да работя с нашите хора в обкръжението на Живков, и тресна слушалката.
Тогава се срещнах с Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Станишев… Те започнаха да ме подкрепят. Много от диалозите водехме в сауната, която се намира в спортния комплекс на посолството.
Други наши сътрудници и чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и РО работеха по своя линия освен с тези виновни дейци, само че и с по-широк кръг членове на Централен комитет, интелектуалци, дългогодишни наши другари и сътрудници.
Журналистите ни също се включиха и задействаха връзките си със свои сътрудници, другари и познати. Започнаха да се появяват обособени прояви на неодобрение против Живков и ръководството му. Учреди се Русенският комитет, Комитетът за публичност и преустрояване. Появиха се плахи сериозни материали в някои вестници – “Народна просвета ”, “Литературен фронт ”, изявления по линия на самиздат и така нататък
Но Живков и управлението бързо овладяваха ситуацията и укрепваха властта си. Не помогнаха и икономическите ограничавания, които Съюз на съветските социалистически републики по персонално разпореждане на Горбачов наложи на България. Става дума за внезапно понижаване на доставките на недопечен нефт и за спиране на дотацията от към 500-600 милиона $ за отплата на цените на българските селскостопански артикули.
Отново позвъних на Михаил Сергеевич и го уведомих за компликациите, които срещам и не мога да преодолея.
Той избухна, попита ме по кое време ще стане смяната и затръшна слушалката.
Нямах различен излаз, с изключение на още веднъж да се обърна към нашата група. Андрей се извъртя, вероятно се уплаши, и ми сподели да накарам чавдарците – Джуров, Йотов, Станишев, да притискат Живков, с цел да си подаде оставката. Джуров се съгласи, а също и Станишев, който ме увери, че Йотов няма да откаже да бъде с тях на диалога с Живков.
Междувременно беше плануван и пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а тезисите за него на Живков бяха оповестени още на 29 октомври.
Получих инструкции промяната на Живков да стане на този пленум, не по-късно. Но на 30 октомври в Кувейт България и Турция усъвършенстваха връзките си, а ние доста разчитахме на отрицателен резултат.
Комюникето, което подписаха Георги Йорданов и Месут Йълмаз, сложи основа за възстановяване на връзките сред двете прилежащи страни, което щеше да се отрази в протокол при втората среща сред двамата в края на ноември. Това укрепваше позицията на Живков.
Наложи се да работя бързо. Михаил Сергеевич чакаше резултат, т.е. позитивно решение.
На една от срещите ни Тодор Живков подмятна, че може би ще е по-добре, в случай че си подаде оставката.
Отговорих му: " Това ще е почтено и ще ви направи чест ” ".
Той се смути, само че повече нищо не сподели.
Информирах " нашите хора " и още веднъж ги приканих да работят. Смяната трябваше да стане на пленума на Централен комитет, плануван за 10-ти ноември.
От Москва дойдоха няколко приятели, които бяха осведомени с ситуацията в България. Сред тях беше и някогашният дипломат в Народна република България Владимир Базовски. Те бяха в близки връзки с български дейци и се включиха в дейностите, свързани с идния пленум на Централен комитет.
На събранието в зала " Георги Кирков " след главния отчет за ВОСР сервирах одобрение, без да загатна името на Живков. Това беше казус и направи мощно усещане.
Веднага по-късно Живков, доста подтиснат, ме предложения в кабинета си. Разговорът беше мъчителен и за двама ни. Той ме увери, че на пленума след няколко дни – на 10-ти ноември, ще си подаде оставката, само че преди този момент ще внесе въпроса за разглеждане в Политбюро. Тягостно мина и визитата му в нашето посолство в чест на празника. Много от поканените питаха “Какво става? ”.
Заседанието на Политбюро се организира вечерта на 9 ноември. Веднага по-късно нашите хора – Луканов, Младенов, Джуров, Станишев, Овчаров и други, бързаха да ми оповестят, че всичко е минало както би трябвало. Позвъних на Горбачов, той остана доста удовлетворен, само че ми заповяда: " Утре и нито час по-късно! "
На другия ден пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия освободи Живков и избра за общоприет секретар Петър Младенов. Развоят на събитията по-късно ти е добре прочут. Това е истината… “
Години по-късно Живков признаваше: " Ние сме идеализирали Съюз на съветските социалистически републики. За нас той беше пример ".
Днес ние споделяме: " Америка за нас е блян ".
Тъжното е, че и тогава, и в този момент ни ръководят извън.
ТЕ си имат ползи и ги гонят до дупка. Икономически и геополитически.
И все под претекст, че чистят България в името на бъдещето.
Но каквото и да приказват, постоянно става въпрос за пари и въздействие.
За техните пари! И за население, което би трябвало да бъде държано в послушание посредством продажни политици.
Затова си създават антиелит, който козирува с удовлетворена мимика и се възпроизвежда.
И постоянно споделя: " Каквото ни кажат началниците ".
А те, началниците, се сменят съгласно конюнктурата.
Единствената разлика е, че преди 30-40 години го правеха скрито.
Днес всичко е пред очите ни.
Но и тогава, и в този момент това не ни възмущава.
(П.П. Точно 24 часа след публикуването на тази публикация водачът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи в изявление пред БТВ в отговор на въпрос дали е ходил в посолствоно на Съединени американски щати дали е бил притискан да се преме закона за основния прокурор следното: " Бях в американското посолство, за пет дни - три пъти, два пъти се видях англичаните. И веднъж - с немската посланичка. Два пъти се видях и Джим О' Брайън. Те желаят от ГЕРБ да изкараме до край закона за правосъдната система и ние ще го свършим. В първия ден на новия парламент Крум Зарков да го внесе, ще го приемем ".
Натискът е дал своя резултат.
Само че Борисв не е схванал, че е идващият след Гешев.)
Щатският служител обиколи всички институции на страната, започвайки от президента Радев, минавайки през министри от служебния кабинет и стигайки до водачите на главните политически сили, с цел да упорства за три неща:
- на ВСЯКА ЦЕНА да бъде формирано държавно управление сред ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ,
- ВЕДНАГА да бъде признат законопроекта за независимостта на основния прокурор, тъй че Иван Гешев да бъде свален от пиедестала на държавното обвиняване,
- БЕЗОТКАЗНА диверсификация на нуклеарната ни енергетика, което значи замяната на съветското гориво с американско.
И всичко това обгърнато в мантрата на грижата " за развиването на демокрацията у нас и добруването на народа ".
И трите претенции са съпроводени с прям напън - в случай че не се случат, следва нова порция от листата " Магнитски ".
" О'Брайън счупи върха по безпардонна и груба интервенция в държавния живот на България ", написа по този мотив някогашният парламентарен арбитър Георги Марков.
Да, да се шантажират политически водачи, с цел да се редят кабинети под външен напън, да се смъква основен прокурир, е в действителност " безпардонна и груба интервенция в държавния живот " на суверенна страна.
Но в България е по този начин - когато няма същински политически хайлайф, когато партийните водачи са с превити от боязън гръбнаци; когато са се сложили в изискванията на зависимости; чужденците ще се разхождат по главите ни, ще ни спускат директивите си, а пък ние ще ги изпълняваме, с цел да станем хора.
Случващото се през днешния ден мъчително припомня годините на тоталитаризма, когато Москва след 9.IХ.1944 година зае нормалната си роля на Големия брат и се трансформира в наложителен детайл на контрола върху висшето управление на Българска комунистическа партия - роля, с която Тодор Живков даже и в края на властта си не можеше да не се съобрази. И когато го осъзна, вече беше късно.
Москва издигна Живков, Москва крепеше Живков и Москва най-после го смъкна.
Преди 33 години пречката беше Тодор Живков, в този момент по същия метод са се фокусирали в Иван Гешев.
Акцията по свалянето беше предоставена на тогавшия руски дипломат у нас Виктор Шарапов, който в последните дни преди " преврата " на 10 ноември 1989-та сновеше из кабинетите на Политбюро, Държавния и Министерския съвет по същия метод, по който старателно го прави Херо Мустафа, а в последните дни и координаторът по " Магнитски " Джеймс О’Брайън с настойчивото искане да се махне Гешев.
В този смисъл Мустафа и О’Брайън са блестящи възпитаници на Шарапов.
Тогава Шарапов, като глас на Москва, притискаше Живков за промени, облечени като " перестройка ". И изнудваше България.
Днес О’Брайън притиска Радев също за промени - да подреди на депутатите: " Искаме да застанат зад реформата (за правосъдната система - б.а.) и депутатите да я поддържат. И мисля, че всички партии са чули това обръщение и ще забележим кой ще го извърши. "
Тогава това ставаше зад тежките порти на кабинетите.
Днес О’Брайън го прави обществено и даже вмъква елемент на опасност и изнудване - " ще забележим кой ще го извърши! (отстраняването на Гешев).
Хубаво е да си напомним историята, с цел да извлечем поучения.
В 1989-та Шарапов по повеля на Горбачов се среща неведнъж с Тодор Живков, с цел да го предизвести, че " перестройката в България изостава и това се вижда чудесно от Михаил Сергеевич ".
В 2023-та О’Брайън и Херо Мустафа се срещат с президента Радев и непосредствено му подреждат: " Бихме желали да забележим развой, при който партиите да се съберат и да реализират единодушие по съответен текст и да се ангажират да го гласоподават при започване на новия парламент ". А съответният текст е " основен прокурор " и механизмът за махането му. Ама фактът, че ние сме парламентарна република и президентът не може да подрежда на Народното събрание, няма никакво значение за сътрудниците ни от най-великата народна власт на света. Диктатът е под формулата - да се усъвършенства действието на демокрацията у нас.
През 1989-та Живков се пробва да мине " по мантинелата " и дава отговор на Шарапов: " Ние от дълго време сме се преустроили. Ние сме дребна страна не може безусловно да повтаряме вашия опит ". Надява се да му се размине... Но не му се размина.
През 2023-та Радев незабавно се съглясява с О’Брайън: " Обществото ни чака идващото Народно заседание да трансформира в собствен приоритет приемането на антикорупционно законодателство ". И той се надява на същото. Но и само че Радев няма да се размине.
Както тогава, по този начин и в този момент Големият брат не прости. Не се отхвърля да ни " вкара в правия път ". И цената я заплащат тези, които се опълчват.
Когато " перестройката " у нас не се случва по този начин, както я желаят руснаците, дипломат Шарапов намира хората от обкръжението на Живков, с които провежда свалянето му: Петър Младенов, Димитър Станишев, Гeорги Атанасов, Андрей Луканов.
По-късно точно руснаците показват Петър Младенов за правоприемник на Живков, който, до момента в който се чуди кого да избере - Александър Лилов или Георги Атанасов - Шарапов му подрежда непосредствено: " Не, Петър Младенов ще е! ".
Дори по време на съвещанието на Политбюро на 9 ноември, което предшества пленума на 10-ти, другарите се обаждат в Москва, с цел да съгласуват избора на новия.
И откакто са получи единодушието, по предложение на новопосочения общоприет секретар Петър Младенов, Политбюро взима решение да разпореди на Тодор Живков да предложения другаря Шарапов и персонално да го уведоми за взетото решение.
И Живков извършва това предписание. Среща се с Шарапов, който го твърди, че ще уведоми Горбачов.
Останалото е известно...
Така приключва " безкръвният прелом " в България в края на 1989-та.
Три месеца по-късно Тодор Живков е задържан за корист с власт.
Същата дефиниция ползват и Съединени американски щати през днешния ден по отношение на глобените по " Магнитски ".
Живков се съгласи с всичко, което изиска Москва от него - отдръпна се, валидира им наследника, съобщи цялата власт - само че това не го избави.
С Големия брат е по този начин - когато си изпълниш задачата, те хвърлят на кучетата. Без сантименти.
Тогава Александър Лилов обясняваше обстановката по този начин: " Наивно е да се счита, че както в България, по този начин и в другите европейски социалистически страни можеше, в изискванията на Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, да се подхващат съществени политически промени без съвещания с Москва - още по малко срещу Москва ".
Е, през днешния ден нищо не се е трансформирало в обстановката - просто заменяме Варшавския контракт с НАТО, Съвет за икономическа взаимопомощ - с Европейски Съюз, а Москва - с Вашингтон. И казаното от Лилов преди 30 години ще звучи безусловно достоверно и правдиво и през днешния ден.
Тогава задачата беше се смени елитът.
Днес задачата е същата. Да се преформатира системата.
Вероятно след време госпожа Херо Мустафа ще опише истината за срещите си с Борисов, Радев, с министри и политически водачи.
Днес обаче ние можем да погледнем в записките на Виктор Шарапов, от които проличава какъв политически напън е упражнил персонално той, представителят на непозната страна, върху ръководителя на Държавния съвет на Народна република България за да се отдръпна от поста си.
Разказът на дипломат Шарапов е документиран в книгата на Георги Йорданов „ Поврати “:
"... Бях политически консултант на няколко генерални секретари на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Най-напред бях при Андропов, с който се знаем от дългогодишната ни взаимна работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). После бях помощник на Черненко и продължих при Михаил Горбачов.
На срещите ми с Тодор Живков деликатно му намеквах, че преустройството, т.е. “перестройката ” в България изостава в съпоставяне със Съюз на съветските социалистически републики и това се вижда от управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз и персонално от Михаил Сергеевич.
Живков бързо и нервно отговаряше почти по един и същи метод: “Ние от дълго време сме се преустроили, не виждате ли, че хората у нас живеят по-добре, в сравнение с във вашата страна. И това е, тъй като вашата перестройка не стартира от стопанската система, а с политическите промени и гласността. А и изискванията в България са разнообразни, характерни. Ние сме дребна страна и не трябва безусловно във всичко да повтаряме вашия опит ”.
Предадох това по телефона на Михаил Сергеевич. Той остро ме прекъсна. Трябвало да бъда по-твърд и нападателен и към този момент да работя с нашите хора в обкръжението на Живков, и тресна слушалката.
Тогава се срещнах с Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Станишев… Те започнаха да ме подкрепят. Много от диалозите водехме в сауната, която се намира в спортния комплекс на посолството.
Други наши сътрудници и чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и РО работеха по своя линия освен с тези виновни дейци, само че и с по-широк кръг членове на Централен комитет, интелектуалци, дългогодишни наши другари и сътрудници.
Журналистите ни също се включиха и задействаха връзките си със свои сътрудници, другари и познати. Започнаха да се появяват обособени прояви на неодобрение против Живков и ръководството му. Учреди се Русенският комитет, Комитетът за публичност и преустрояване. Появиха се плахи сериозни материали в някои вестници – “Народна просвета ”, “Литературен фронт ”, изявления по линия на самиздат и така нататък
Но Живков и управлението бързо овладяваха ситуацията и укрепваха властта си. Не помогнаха и икономическите ограничавания, които Съюз на съветските социалистически републики по персонално разпореждане на Горбачов наложи на България. Става дума за внезапно понижаване на доставките на недопечен нефт и за спиране на дотацията от към 500-600 милиона $ за отплата на цените на българските селскостопански артикули.
Отново позвъних на Михаил Сергеевич и го уведомих за компликациите, които срещам и не мога да преодолея.
Той избухна, попита ме по кое време ще стане смяната и затръшна слушалката.
Нямах различен излаз, с изключение на още веднъж да се обърна към нашата група. Андрей се извъртя, вероятно се уплаши, и ми сподели да накарам чавдарците – Джуров, Йотов, Станишев, да притискат Живков, с цел да си подаде оставката. Джуров се съгласи, а също и Станишев, който ме увери, че Йотов няма да откаже да бъде с тях на диалога с Живков.
Междувременно беше плануван и пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а тезисите за него на Живков бяха оповестени още на 29 октомври.
Получих инструкции промяната на Живков да стане на този пленум, не по-късно. Но на 30 октомври в Кувейт България и Турция усъвършенстваха връзките си, а ние доста разчитахме на отрицателен резултат.
Комюникето, което подписаха Георги Йорданов и Месут Йълмаз, сложи основа за възстановяване на връзките сред двете прилежащи страни, което щеше да се отрази в протокол при втората среща сред двамата в края на ноември. Това укрепваше позицията на Живков.
Наложи се да работя бързо. Михаил Сергеевич чакаше резултат, т.е. позитивно решение.
На една от срещите ни Тодор Живков подмятна, че може би ще е по-добре, в случай че си подаде оставката.
Отговорих му: " Това ще е почтено и ще ви направи чест ” ".
Той се смути, само че повече нищо не сподели.
Информирах " нашите хора " и още веднъж ги приканих да работят. Смяната трябваше да стане на пленума на Централен комитет, плануван за 10-ти ноември.
От Москва дойдоха няколко приятели, които бяха осведомени с ситуацията в България. Сред тях беше и някогашният дипломат в Народна република България Владимир Базовски. Те бяха в близки връзки с български дейци и се включиха в дейностите, свързани с идния пленум на Централен комитет.
На събранието в зала " Георги Кирков " след главния отчет за ВОСР сервирах одобрение, без да загатна името на Живков. Това беше казус и направи мощно усещане.
Веднага по-късно Живков, доста подтиснат, ме предложения в кабинета си. Разговорът беше мъчителен и за двама ни. Той ме увери, че на пленума след няколко дни – на 10-ти ноември, ще си подаде оставката, само че преди този момент ще внесе въпроса за разглеждане в Политбюро. Тягостно мина и визитата му в нашето посолство в чест на празника. Много от поканените питаха “Какво става? ”.
Заседанието на Политбюро се организира вечерта на 9 ноември. Веднага по-късно нашите хора – Луканов, Младенов, Джуров, Станишев, Овчаров и други, бързаха да ми оповестят, че всичко е минало както би трябвало. Позвъних на Горбачов, той остана доста удовлетворен, само че ми заповяда: " Утре и нито час по-късно! "
На другия ден пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия освободи Живков и избра за общоприет секретар Петър Младенов. Развоят на събитията по-късно ти е добре прочут. Това е истината… “
Години по-късно Живков признаваше: " Ние сме идеализирали Съюз на съветските социалистически републики. За нас той беше пример ".
Днес ние споделяме: " Америка за нас е блян ".
Тъжното е, че и тогава, и в този момент ни ръководят извън.
ТЕ си имат ползи и ги гонят до дупка. Икономически и геополитически.
И все под претекст, че чистят България в името на бъдещето.
Но каквото и да приказват, постоянно става въпрос за пари и въздействие.
За техните пари! И за население, което би трябвало да бъде държано в послушание посредством продажни политици.
Затова си създават антиелит, който козирува с удовлетворена мимика и се възпроизвежда.
И постоянно споделя: " Каквото ни кажат началниците ".
А те, началниците, се сменят съгласно конюнктурата.
Единствената разлика е, че преди 30-40 години го правеха скрито.
Днес всичко е пред очите ни.
Но и тогава, и в този момент това не ни възмущава.
(П.П. Точно 24 часа след публикуването на тази публикация водачът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи в изявление пред БТВ в отговор на въпрос дали е ходил в посолствоно на Съединени американски щати дали е бил притискан да се преме закона за основния прокурор следното: " Бях в американското посолство, за пет дни - три пъти, два пъти се видях англичаните. И веднъж - с немската посланичка. Два пъти се видях и Джим О' Брайън. Те желаят от ГЕРБ да изкараме до край закона за правосъдната система и ние ще го свършим. В първия ден на новия парламент Крум Зарков да го внесе, ще го приемем ".
Натискът е дал своя резултат.
Само че Борисв не е схванал, че е идващият след Гешев.)
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ