С Юлето по Пътя: Промяна в плановете
Поседнала на пода в стаята си, Юлето отваряше едно по едно вълшебните си лечебни смазки. Въпреки това тя към момента беше въодушевена и щастлива от дистанцията, което беше минала през днешния ден...
12 часа по-рано
Ден 5 със зашеметяваща скорост поставя отметка на листата с страсти, които Юлето си е отбелязала да изживее: ВДЪХНОВЕНИЕ!
Ранното ѝ включване стартира с това да стачкува за вечерния час – 22:00 ч. Заключили албергото, спрели тока, а малко по-късно я откачили и от мрежата. Било казармено, споделя – все едно знае какво е. Не че аз съм бил в казарма, само че вкъщи 34 години си имам военен (старшина). Повече ѝ приляга да каже " женски метох ", само че поради че Юлето е мъжко момиче, и казарма одобрявам.
Накратко, това изложение сочи, че Юлето по време на Камино си има режим за сън (или както желаете го наречете), който е от 22:00 ч. до 06:00 ч. Но по този начин или другояче не ми се има вяра да умираш да сърфираш из Интернет след 25 км преход...
В 07:44 ч. Юлето закусва в компанията на очарователни господа пилигрими. Стегнала е раницата, пременила се е със Satori, нагиздила се е наш'та хубостница и е подготвена да поеме към днешния преход. След първите 3 км измежду гори и полянки, " но като тези от приказките " (държеше да го напиша), Юлето засича на радара си старите познайници Винченцо и Петър (предполагам е Питър, но като го е кръстила Петър, Петър да е). И о, Алелуя! – намират дълго търсения магазин, от който Юлето да закупи скъпа стока номер 63, а точно - секундно лепило. Изглежда ви напълно естествена обстановка, нали – ей по този начин, разхождаш се по Камино и внезапно се сещаш, че нямаш " Капчица ". Но позволете да ви дам малко повече background на обстановката.
Както си подскачала и си подпявала в гората предходния ден, Юлето внезапно се подхлъзнала и леко паднала. Всъщност тя не пада в никакъв случай, просто скоростно е решила да поседне. Не знам това деяние като слалом ли се е развило, само че планинарска обувка да разлепиш по този начин, че да се наложи намеса с " Капчица ", си е достижение. Ако има други запалянковци за Камино, не забравяйте да си вземете и 2-3 тубички лепило, ей по този начин за лукс, поучава Юлето при прякото включване към този момент от испанските земи.
Към 13:00 ч. изминава 12-ия километър и с очевидно удовлетворение сяда да обядва сандвич с яйца. Как Юлето се схваща с хора, с които не говори общ език, за мен остава и до ден сегашен цялостна тайнственост, само че господин, който никакъв британски не владее, е съумял да я разбере какво желае и да ѝ даде храна и вода.
След целодневен преход и преминати към 25 км се открива в Zubiri, малко и китно градче в провинция Навара, с население едвам 435 индивида. Колкото и малко да е, въпреки всичко в TripAdvisor го има и го предлагат. Самото алберге, в което нощува, е съвсем до реката.
Първите прозрения са налице. Решила е да съблюдава личното си движение и слуша сигналите на тялото си да върви бързо, когато ѝ се върви, да сяда да почива, когато е изморена, да не се пренавива. Преходът е сериозен, а това би трябвало да е удоволствие въпреки появяващите се физически болки и дискомфорт понякога. Но като се е хванала на хорото, ще го играе.
Не знам дали законът за привличането работи или не (може би по-скоро работи), само че през целия ден си е мислела за кисело мляко и ето че то се е появило на вечерята. Стаята била приятна, спи с още 10 индивида, без джендър разделяне, всички вкупом, който каквото легло хване и си хареса. Кацаш за малко и на следващия ден продължаваш към новия небосвод и новите гледки…
Поседнала на пода в стаята си, Юлето отваря едно по едно вълшебните си лечебни смазки. Въпреки това тя към момента е въодушевена и щастлива от дистанцията, което е минала през днешния ден... Първото мазолче припомня, че всичко това, което прави, си заслужава. Намазва го, обува си чистите чорапки и отива да се забавлява с другите пилигрими. Разговорите с тях се придвижват на друго равнище – без значение от пол, раса, народност, обществен статус и така нататък Говорят си за пътуването и триумфите на всеки един, без значение колко малки са те.
" Не е значимо какъв брой си муден! Докато се движиш, си по-бърз от този, който седи на дивана. "
Ден 6 обаче донася сериозен поврат в проектите.
12 часа по-рано
Ден 5 със зашеметяваща скорост поставя отметка на листата с страсти, които Юлето си е отбелязала да изживее: ВДЪХНОВЕНИЕ!
Ранното ѝ включване стартира с това да стачкува за вечерния час – 22:00 ч. Заключили албергото, спрели тока, а малко по-късно я откачили и от мрежата. Било казармено, споделя – все едно знае какво е. Не че аз съм бил в казарма, само че вкъщи 34 години си имам военен (старшина). Повече ѝ приляга да каже " женски метох ", само че поради че Юлето е мъжко момиче, и казарма одобрявам.
Накратко, това изложение сочи, че Юлето по време на Камино си има режим за сън (или както желаете го наречете), който е от 22:00 ч. до 06:00 ч. Но по този начин или другояче не ми се има вяра да умираш да сърфираш из Интернет след 25 км преход...
В 07:44 ч. Юлето закусва в компанията на очарователни господа пилигрими. Стегнала е раницата, пременила се е със Satori, нагиздила се е наш'та хубостница и е подготвена да поеме към днешния преход. След първите 3 км измежду гори и полянки, " но като тези от приказките " (държеше да го напиша), Юлето засича на радара си старите познайници Винченцо и Петър (предполагам е Питър, но като го е кръстила Петър, Петър да е). И о, Алелуя! – намират дълго търсения магазин, от който Юлето да закупи скъпа стока номер 63, а точно - секундно лепило. Изглежда ви напълно естествена обстановка, нали – ей по този начин, разхождаш се по Камино и внезапно се сещаш, че нямаш " Капчица ". Но позволете да ви дам малко повече background на обстановката.
Както си подскачала и си подпявала в гората предходния ден, Юлето внезапно се подхлъзнала и леко паднала. Всъщност тя не пада в никакъв случай, просто скоростно е решила да поседне. Не знам това деяние като слалом ли се е развило, само че планинарска обувка да разлепиш по този начин, че да се наложи намеса с " Капчица ", си е достижение. Ако има други запалянковци за Камино, не забравяйте да си вземете и 2-3 тубички лепило, ей по този начин за лукс, поучава Юлето при прякото включване към този момент от испанските земи.
Към 13:00 ч. изминава 12-ия километър и с очевидно удовлетворение сяда да обядва сандвич с яйца. Как Юлето се схваща с хора, с които не говори общ език, за мен остава и до ден сегашен цялостна тайнственост, само че господин, който никакъв британски не владее, е съумял да я разбере какво желае и да ѝ даде храна и вода.
След целодневен преход и преминати към 25 км се открива в Zubiri, малко и китно градче в провинция Навара, с население едвам 435 индивида. Колкото и малко да е, въпреки всичко в TripAdvisor го има и го предлагат. Самото алберге, в което нощува, е съвсем до реката.
Първите прозрения са налице. Решила е да съблюдава личното си движение и слуша сигналите на тялото си да върви бързо, когато ѝ се върви, да сяда да почива, когато е изморена, да не се пренавива. Преходът е сериозен, а това би трябвало да е удоволствие въпреки появяващите се физически болки и дискомфорт понякога. Но като се е хванала на хорото, ще го играе.
Не знам дали законът за привличането работи или не (може би по-скоро работи), само че през целия ден си е мислела за кисело мляко и ето че то се е появило на вечерята. Стаята била приятна, спи с още 10 индивида, без джендър разделяне, всички вкупом, който каквото легло хване и си хареса. Кацаш за малко и на следващия ден продължаваш към новия небосвод и новите гледки…
Поседнала на пода в стаята си, Юлето отваря едно по едно вълшебните си лечебни смазки. Въпреки това тя към момента е въодушевена и щастлива от дистанцията, което е минала през днешния ден... Първото мазолче припомня, че всичко това, което прави, си заслужава. Намазва го, обува си чистите чорапки и отива да се забавлява с другите пилигрими. Разговорите с тях се придвижват на друго равнище – без значение от пол, раса, народност, обществен статус и така нататък Говорят си за пътуването и триумфите на всеки един, без значение колко малки са те.
" Не е значимо какъв брой си муден! Докато се движиш, си по-бърз от този, който седи на дивана. "
Ден 6 обаче донася сериозен поврат в проектите.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ