Португалският социалист Елиза Ферейра е еврокомисар по Сближаване и реформи

Португалският социалист Елиза Ферейра е еврокомисар по " Сближаване и промени " в Европейска комисия. Тя пристина в България в качеството си на специфичен посетител на проведената от Dir.bg и 3E-News интернационална конференция Green transition 2022: " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход ". Събитието събра през днешния ден в Sofia Event Center хората, които вземат решения за бъдещето, в полемика за устойчивостта, новите хрумвания и отговорността с цел да съхраним нашата планета Земя. Веднага след присъединяване си е откриващия панел на конференцията Елиза Ферейра се съгласи да даде изявление особено за читателите на Dir.bg и 3E-News. - Г-жо Ферейра, споделят, че величието се кове във времена на провокации, само че през последните няколко години светът бе повече от провокиран. Каква роля ще изиграят Кохезионната политика и Механизмът за възобновяване и резистентност за съвземането на Европа както от пандемията, по този начин и от към момента продължаващата война в Украйна? - Това е добър въпрос и в действителност кохезионната политика е дълготрайна политика, която поддържа конвергенцията. Въпреки това, при тази рецесия от COVID-19 ние успяхме да реорганизираме законодателството и да предоставим незабавна помощ. И тази поддръжка бе от изгода, България също се възползва от нея. Около 750 млн. евро се използваха по време на пандемията, с цел да се поддържа стабилността на дребния и междинен бизнес, да се поддържа почасовата претовареност, да се запазят работните места, даже да се закупят маски и да се поддържат лечебните заведения. Почти всичко, от което една страна се нуждаеше, бе подкрепено. Сега и с бежанската рецесия ние още веднъж сътворяваме нова линия - CARE. И най-важното е, че в този момент Европейска комисия основава специфичен финансов пакет, както го назоваваме - за възобновяване и резистентност. Това прибавя нова поддръжка към седемгодишния интервал на стратегиите, по-точно към районните и обществени фондове. Това е различен детайл. Така успяхме да съвместим всичко дружно - тези тласъци за напредък и конвергенция със незабавната поддръжка, която може да не е сърцето, само че е ДНК-то на кохезионната политика. Успяхме да го създадем и в този момент поддържаме страните-членки с кохезионните средства, с цел да настаним тези бежанци, идващи от Украйна. Страните-членки и локалните общности могат да употребяват тази поддръжка за тази цел. Обобщено, конвергенцията е ядрото на политиката, в този момент започваме новия интервал. Но в това време съумяваме да използваме наличните фондове за спешна помощ - първо бе за Коронавирус поддръжка, а в този момент и за бежанците - България е характерен образец за страна, в която иконимическите действия са съсредоточени към огромните градове. Заедно с това има и отчелива разлика сред южните и северните райони, в това число Северозападна България, която е най-бедният район в Европейски Съюз. Как може тази разлика да бъде минимизирана по време на зеления и цифров преход? - Преди всичко останало, това е ядрото на кохезионната политика. Защо? Защото ние считаме, че един отворен пазар с конкуренция на другите компании... в случай че сте доста дисбалансирани, то най-силните ще желаят всичко. Това се случва сред другите страни-членки в общността. Случва се и вътре в страните. И в случай че този дисбаланс е прекомерно огромен, се основават спирания в икономическото развиване, основават се обществени безредици и всичко приключва с политически инциденти. Затова една от най-старите политики на Европа е тази за доближаване. България се възползва от нея и се поддържа посредством нея. Ръстът тук се форсира след приемането на страната, а Брутният вътрешен продукт бе под 40% от междинния за Европейски Съюз, преди приемането на страната. Сега е над 50% и това е огромен напредък. Но както вие казахте, разликите се усилват - най-развитият регион София към този момент е доста покрай средноевропейските равнища. Но считам, че е в полза на България да балансира още веднъж растежа си по райони. Затова сме и доста задоволени от предлагането на българското държавно управление половината от финансирането за идващия интервал да бъде съсредоточено за развиването на трите северни района - Източен, Централен и Западен. В интерес на истина през вчерашния ден бях във Видин, тъкмо, с цел да видя по какъв начин можем да развиваме дружно сходни райони. Нужно е локалните хора да бъдат ангажирани, би трябвало държавното управление да одобри това за приоритет. Европейска комисия е основала изискванията - за задачата към този момент има грантове, които да се употребяват за отблокиране на капацитета и да отстранен тези спънки пред устойчивото развиване. - Как би могъл Фондът за обективен преход да подкрепи страните, които зависят главно от изкопаеми горива, въгледобив или въглищни електроцентрали? - Всъщност, промишленостите с въглеродно-изпускащи излъчвания към този момент по натурален път затихват поради разноските за издаване на въглерод и други газове в атмосферата. В момента се постановат наказания на тези промишлености, а и поради това световно схващане от всички ни, че в действителност климатичната заплаха е тук. Ако желаеме планетата да оцелее, всички ние би трябвало да допринесем за това. Това не е ново за Европа, имали сме интервали на корабостроенето, текстилната и обувната промишленост и те са прекосявали през промяна. Също и металургията. А фондът за обективен преход взема разнообразни райони, над 100 в Европа, в които разбираме, че работните места доста зависят от въглеродно-емитиращите промишлености, от въглищните мини. Идеята е, че този преход, който е неминуем, ще помогне по избран метод на тези хора да преминат към нови промишлености. И тези предприятия да ги открият. В българския случай имаме 1,3 милиарда евро за поддръжка на този преход в три разнообразни района и те са съгласувани с държавното управление. Сега въпросът е " Ок, дано да стартираме ". Имам среща със заинтригуваните страни даже и през днешния ден. Хората би трябвало да обяснят каква е визията за тяхната област, по-късно би трябвало да разгледаме с Европейската капиталова банка и да насочим поддръжка към този район. Само по този начин този преход може да бъде равномерен. - Чувала съм да казвате в свои изявленията, че бихте желали да постигнете смяна. Коя съгласно вас е най-важната смяна, до която Зелената договорка ще докара в модерния свят? - Предизвикателството да има по-устойчиво бъдеще за всички нас. И да може да се сътвори Европа, другарски настроена към идващото потомство, която да им даде положителни условия за живот и работа. А това в последна сметка ще сътвори изискванията за по-устойчиво развиване. Разбира се, че приказваме за зелена иконoмика. Искаме тя да се развива, само че в случай че стопанската система пренебрегва климата и въздействието на тактиката върху околната среда, то всички ще имаме блокиращ детайл в края на прехода и ще стигнем до задънена улица. Ако не се интересуваме от качеството на околната среда, когато се строи хотел да вземем за пример, то природата ще пострада. Въпросът е не да се спре развиването, а да се намерения по какъв начин да интегрираме задачите си по резистентен метод. Това значи да не убиваш себе си посредством основаване на трудности за личното си бъдеще.

Цялото видео можете да.