(Портрет на Петър Димков, дело на дъщеря му Лили Димкова)

(Портрет на Петър Димков, дело на щерка му Лили Димкова)

Съвети към родителите на дребни деца

Със своето поведение към детето ние построяваме основата на неговото бъдеще. Излишните нежности дават противоположни резултати. Децата извършват единствено това, което претърпяват и усещат. Затова би трябвало да се научат да постъпват умишлено и рационално. При домашното образование би трябвало да се обръща особено внимание на самостоятелните особености на детето. Едни са кротки и мирни, а други - буйни и нервни. Едни се развиват по-бързо, други - по-бавно, и прочие Затова възпитанието на децата би трябвало да се води не по образец, а съгласно самостоятелните особености и пристрастености, които то демонстрира.

1. Свикнете овреме детето да не бъде лакомец. Когато да вземем за пример то дели някакъв плод или сладка с някое другарче или с вас, би трябвало да приемете това като нещо напълно просто и естествено и не би трябвало особено да го възхвалявате или да го възнаграждавате, като му дадете двойно на това, което то ви е дало.

2. Децата би трябвало да имат положително поведение на трапезата. При хранене не трябва да им обръщате особено внимание, изключително в случай че имате посетители. Занимавайте се с децата единствено дотолкоз, едвам им насипете храна и да ги наглеждате. Ще им сипете последни и няма да им позволявате да се бъркат в диалога с изключение на когато биват запитани. Трябва да се обядва и вечеря постоянно в избран час.

3. Привикнете децата към ранно лягане. Вечер детето би трябвало да си ляга рано - зиме в 20 часа, а лете в 21 часа. Добро средство да се накара детето да си легне драговолно е да му се опише една радостна и забавна приказка. Впрочем дете, което изначало е приучено всеки ден без изключение да си ляга рано, в никакъв случай не основава мъчнотии при лягането си.

4. Изкоренявайте желанието за недоволство у децата. Не ги оставяйте да се оплакват от всевъзможни неприятни чувства - мраз, жега, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може великолепно да понася всичко, без да се оплаква.

5. Избягвайте несъответствуващи за децата публични развлечения. Избягвайте театъра (не и детския), избягвайте вечерите вън от къщи - децата ядат там повече от нормално, заспиват след това по столовете, пречат на всички и самите те не се усещат добре, плачат (когато би трябвало да се разсънят, с цел да си вървят вкъщи), елементарно изстиват, като излязат на открито.

6. Не допускайте гримаси и присмивания у децата. Недейте да търпите никакви гримаси у децата, нито манията да подражават, да се присмиват. Подбуждането към тия лудории е неточност.

7. Наложени към този момент санкции на детето не трябва да се анулират, дори и при заричане на детето, че към този момент ще бъде чинно. То би трябвало да почувства над себе си една воля, по-силна от неговата, и да знае, че нито целувки, нито подмилквания ще го отърват от навлеченото от самото него към този момент наказване.

Да не се бият децата. Този остарял метод на коригиране няма различен резултат, с изключение на да ги направи страхливи, зли, недоверчиви и отмъстителни. Единственото наказване, което може да им се наложи и постоянно има добър резултат, е да се лишат краткотрайно от някаква играчка или сладко, или преди уреченото време да се сложат да спят. Последното най-бързо ги усмирява.

8. Възлагайте отговорности на децата. Погрешно е схващането на множеството родители, че децата им не могат да правят никаква потребна работа, че е рисково нещо да попадне в ръцете им, тъй като ще го скапват, счупят и прочие По тази причина те държат децата встрани и не им позволяват да оказват помощ даже и в най-дребните каузи. Постоянните възгласи: „ Остави това! “, „ Не пипай това! “, „ Ще счупиш... “ или „ Ще развалиш... “, убиват у детето всяка самодейност и предпочитание за сериозна работа. Необходимо е на децата да се позволява и да им се даде опция около играта да подкрепят с нещо майката. Това ги подтиква към благородство и те с наслада извършват поръчките, тъй като се усещат потребни. Веднъж почнали осъществяването на някаква задача, те я наблюдават с старание, тъй като не желаят да изгубят доверието, с което майката ги е наградила, възлагайки им осъществяване на нещо, въпреки и доста дребно.

Децата, въпреки и дребни, могат да правят доста потребни неща, и то с огромно умеене и сръчност. Те прелестно могат да вземем за пример да поливат саксиите с цветя, да дават храна на домашните животни, да отидат за някоя дребна покупка и други Веднъж обаче упълномощили на детето известна работа, би трябвало да му дадем независимост при осъществяването й, а не непрекъснато да стоим над главата му, подготвени да го укорим. Само неусетно можем да го наглеждаме. Доверието, което му се оказва, работи доста възпитателно и разсънва у него схващане за дълг и отговорност. Случва се от време на време на децата да омръзва осъществяването на някоя работа, която по-рано с наслада са изпълнявали. В подобен случай не трябва да ги отпущаме, а да ги принуждаваме да изпълнят до дъно задачата си и по този метод ще се приучат на неизменност и труд.

9. Трябва вярно да се употребява внушението като средство за образование на децата. Ние сме научени, че физическите премеждия и заболявания са неразделна част от живота, че не можем да ги избегнем, че цялостното здраве е изключение. Детето непрекъснато чува това. То се предизвестява за всевъзможни заболявания. Днес то има по-добър вкус, яде малко повече: „ Претоварваш си стомаха, ще ти стане неприятно. “ Излезе леко облечено: „ Ще настинеш и ще почнеш да кашляш “, и т. н. Детето се убеждава, че заболяването го дебне на всяка крачка. Тъкмо назад, на него би трябвало да му се внушава, че здравето е неговата същина.

10. Не би трябвало да обобщаваме всяка детска демонстрация. Когато детето излъже, малко е мързеливо или не е изпълнило нещо, което му е подредено, не би трябвало да му споделяме: „ Ти лъжеш “, „ Ти си лентяй “, „ Непослушен си “, „ Ти си неприятно дете “. С това ние влияем върху характера и бъдещето му. Често окачествявано по този начин, то ще повярва, че лъже, че е мързеливо и непослушно, че е неприятно, и ще захване да постъпва съгласно с тази характерност. Много по-правилно е да се удивляваме, че такова положително, достоверно, прилежно и откровено дете през днешния ден ни е предиздвикало да помислим, че е било измамник, когато ние добре знаем, че не е такова. Често в незнанието и несправедливостта си възпитателите вършат децата неприятни и порочни, като им приписват неприятни планове в дейностите с неприятни последствия.

11. Проявяването на въодушевление при възпитанието на децата постоянно има негативно влияние върху тях. Поради нервността си родители и учители постоянно се отнасят с децата погрешно - ту биват към тях доста строги, ту пък доста ги отпускат и стават изключително нежни. По този метод те не могат да прокарат във възпитанието поредност и успокоение, така нужни за децата. Според настроението си през днешния ден те не разрешават нещо на детето, което на следващия ден, когато са по-разположени, му позволяват. Детето обаче скоро стартира да схваща, че тук работата върви по въодушевление, а това понижава престижа на родители и учители.

12. Създаване на положително въодушевление у децата. Хубавото въодушевление прави деня добър. Детето би трябвало да се разсънва заран с радостни думи и положително въодушевление. За учебно заведение би трябвало да става в точния момент, с цел да не се тормози и да не е сънливо. При изпращане на детето на учебно заведение добре е да не му се дават пари, тъй като с безразборното пазаруване на всякакви сладкиши се скапва апетитът и детето се разхайтва.

13. Неправилно и неефикасно е да караме децата да желаят амнистия. Достатъчно е да накараме детето да забележи, че е постъпило зле и да изпита естествено възприятие на страдание за своите неточности. Ако това възприятие липсва, прошката, която ще го заставим да желае, ще бъде за него единствено неистина и лукавство.

14. Защо децата не ни слушат? Причини за детската непокорност са недоумение и невникване на родителите в особеностите на детската природа. Често пъти майките желаят от децата това, което те не могат да изпълнят. Например „ спри спокойно “, „ не приказвай “, „ не викай “ и прочие са заповеди, които детето мъчително може да извърши. То не може ни минута без придвижване, без занятие - това му е належащо както въздухът и храната. Неподчинението доставя приятност на детето, тъй като посредством него то усеща своите персонални сили и усеща своето умишлено съществувание, което го приравнява с по-възрастните.

Особено би трябвало да внимаваме да не се уронва престижът ни пред децата, тъй като без него върху тях не е допустимо никакво възпитателно влияние. В заповедите ни към децата не би трябвало да има несъгласия. Те би трябвало да бъдат премислени и изпълними.

Избрано от: „ Българска национална медицина “ Том 2: „ Болести, профилактика и лекуване на дамата и детето “, Петър Димков, изд. „ Астрала “, 2001 година
* Портрет на Петър Димков, дело на щерка му Лили Димкова;