(Portrait of a Man in Church, 1900, by Giovanni Boldini)

(Portrait of a Man in Church, 1900, by Giovanni Boldini)

Празници и почивни дни

„ Да честваме, правилни, празник нравствен... ”

Христос със Своята огромна обич и с огромната наслада, която разпръсква в душите на вярващите по време на светите празници, същински ни възкресява и ни издига на огромна духовна висота. Стига ние да участваме в тях и да имаме нравствен вкус да ги отпразнуваме духовно. Тогава духовно се веселим и духовно се опиваме с райското вино, с което ни черпят светиите.

- Отче, по какъв начин може човек да изживява духовно един празник?

- За да изживяваме празниците, мозъкът ни би трябвало да е в светостта на празничните дни, а не в делата, които би трябвало да свършим за празниците. Да размисляме за събитието на всеки свят ден (Рождество Христово, Богоявление, Пасха и т.н.) и да произнасяме Иисусовата молитва, славейки Бога. По този метод с огромно страхопочитание ще честваме всеки празник. Светските хора се пробват да отличат Рождество Христово със свинското месо, Великден - с агнешкото, Заговезните с бонбоните. А същинските монаси всеки ден изживяват божествените събития и непрекъснато се радват. Всяка седмица те изживяват Страстната седмица. Всяка сряда, четвъртък, петък изживяват Велика Сряда, Велики Четвъртък, Разпети Петък, т.е. Христовите премеждия, а всяка неделя - Пасхата, Възкресението. Какво, белким би трябвало да пристигна Страстната седмица, с цел да си спомни човек Христовите премеждия? Нима би трябвало да пристигна Пасха и печеното агне, с цел да схвана и изживея какво значи „ Христос Воскресе ”, както светските хора? Какво е споделил Христос? Нали е споделил: „ бъдете подготвени ” (вж. Мат. 24:44). Не е споделил: „ пригответе се в този миг! ” След като Христос споделя: „ бъдете подготвени ”, човек и изключително монахът би трябвало да е подготвен непрекъснато. Да вниква и изживява непрестанно божествените събития. Когато човек вниква в събитието на всеки празник, по натурален метод ще се затрогне от него и ще се помоли с изключително страхопочитание. След това, по време на църковните служби мозъкът би трябвало да е ориентиран към честваните събития и с страхопочитание да внимаваме в стихирите, които се пеят. Когато мозъкът е потънал в божествените смисли и понятия, тогава човек изживява божествените събития и по този метод се променя. Ако да вземем за пример мислим за някой светия, към който изпитваме страхопочитание, или за чествания светия, тогава мозъкът ни ще отиде и малко по-нагоре, ще доближи Небето. А когато ние мислим за светиите, тогава и светиите мислят за нас и ни оказват помощ. Така човек завързва другарство със светиите, което е и най-сигурното другарство. Тогава човек може да е самичък, а да живее с всички - и със светиите, и с ангелите, и с целия свят. Може да е самичък, само че да усеща цялото това приятелско обграждане! Присъствието на светиите е живо. Всички светии са рожби Божии и оказват помощ на нас, окаяните Божии деца.

За да почувства човек събитието на празника, не трябва да работи. Ако да речем, желае да почувства събитията на Разпети Петък, не трябва да прави нищо друго, с изключение на да се моли. В света горките хора и през Великата седмица имат работа. А на Разпети Петък стартират да се поздравяват: „ За доста години! Да сте живи и здрави! Честита ви булка!... ” Не прилича! Аз на Разпети Петък се затварям в колибата си. Както след приемането на ангелската схима следва седмица на мълчание, която принася огромна изгода, тъй като благодатта Божия напоява душата на великосхимника и той може да разбере какво се е случило, по този начин и по време на празниците е доста потребно безмълвието и неналичието на грижи. Тогава имаме по-голяма опция да си отпочинем, да почетем и да се помолим. Така ще ни пристигна на разум някой добър умисъл, ще се задълбочим в себе си, ще посветим малко време на Иисусовата молитва и по този метод ще почувстваме нещо от божественото събитие на деня.

„ Малкото у праведника е по-добро... “

За страдание в днешно време не използваме свободата за положително, за постигане на святост, а за всемирски цели. Едно време хората работеха през цялата седмица, а неделята беше почивен ден. Днес и в събота не работят. Но дали живеят по-духовен живот или правят повече грехове? Ако използваха времето си за духовни каузи, щеше да е по-различно, хората биха били по-събрани. Но ние, окаяните хора, и това малко време, което е отредено за духовни каузи, за Христа, гледаме да го окрадем. Светските хора, каквито отговорности имат да свършат, все в неделята се схващат да ги правят. Набелязват си някоя неделя еди-коя си работа, някой празник за друга работа и по този начин навличат върху си Божия яд. Каква помощ ще получат след това от светиите? Та неделята ден за работа ли е? Дори някоя услуга да желаят да ни свършат другите, дано я свършат различен ден, не в неделя.

Не се оставяме Бог да ни управлява. А това, което не се прави с религия в Бога, няма връзка с Бога; то е нещо светско. Ето за какво и това, което вършим, е без благословение, и по този метод няма и положителни резултати. А по-късно споделяме: „ Дяволът е отговорен ”. Не е отговорен дяволът, само че ние не оставяме Бог да ни помогне. Когато работим по празниците и в почивните дни, даваме права на дявола да се намеси още през цялото време. „ Малкото у праведника е по-добро от благосъстоянието на доста нечестивци ” (Пс. 36:16), се споделя в псалома. В това има благословение, всичко останало е талаш. Нужно е обаче човек да има религия, любочестие и страхопочитание, и с доверие да оставя всичко на Бога. Иначе и през празниците ще се разтакава с някакви работи, а и през другите дни ще се влачи и ще си губи времето.

И да видите, Бог в никакъв случай не оставя вярващите в Него. В неделя или на празник в никакъв случай не съм работил и Бог в никакъв случай не ме е оставил, а благославяше и труда ми. Спомням си, един път на село пристигнаха комбайни и предизвестиха татко ми, че ще стартират жетвата от нашите ниви в неделя, а по-късно ще отидат на идващите. Казва ми татко ми: „ Какво да вършим? Комбайните пристигнаха ”. „ Аз в неделя не работя, споделям му, дано почакат до понеделник ”. „ Ако обаче пропуснем тази опция, споделя ми, ще се измъчим доста, до момента в който ожънем с конете ”. „ Това не ме тормози, споделям му. Ако ще да жънем и до Коледа ”. Отидох на черква, без да ме е грижа. Комбайните щом единствено тръгнали към равнищата, и се развалили, и още веднъж предизвестили татко ми: „ Простете ни, повредиха се машините. Ще отидем до Янина да ги изправим и в понеделник ще стартираме първо от вас! ” Така не жънаха в неделя, а в понеделник. Много сходни случаи са видели очите ми.

Ако ние, монасите, не съблюдаваме празниците, какво да чакаме от светските люде?

А в този момент... Случи се в навечерието на един празник да съм в един манастир и монасите разтоварваха грозде. После всички монаси се събраха, с цел да го тъпчат. Вечерта трябваше да отслужат всенощно бдение, само че го отложиха. А беше огромен празник! „ При потребност и законът се анулира... ” Другаде пък ремонтират и в неделя манастира, който изгорен. Пак ще изгори! Светските хора виждат това и си споделят: „ Празниците не са нищо ”.

Нужно е доста да внимаваме да не работим по празниците, изключително ние, монасите, тъй като и ние бъркаме, само че ставаме сексапил и за светските хора и по този начин вършим двоен грях. А светските хора си търсят мотив, с цел да оправдаят греховете си. Те може денонощно да работят, да не съблюдават никакви празници, само че в случай че видят някоя монахиня или духовник да работи на празник, въпреки и при огромна потребност, след това дяволът им споделя: „ След като и монасите работят, за какво и ти да не вървиш на работа? ” Затова належащо е огромно внимание да не ставаме за сексапил.

Днес по манастирите на огромни празници гледаш служащи, майстори... Веднъж на Успение Богородично в един манастир имаше цяла бригада с резачки и сечаха гората. И както небето си беше напълно ясно, пристигна един облак, удариха гръмотевици покрай дърварите, които с подобен боязън побягнаха, че макар че и гората се възпламени, те никого не предизвестиха. След това колкото да угасиха огъня. На другата неделя - още веднъж машини, резачки; отишли не една, а две бригади... Гняв Божий са и пожарите, щом сечем дърва в неделя и на празници. И неприятното е, че не го разбираме. Преминали сме границите на Божието самообладание.

Когато хората не се задълбочават в детайлности, които, в случай че бъдат пропуснати не биха нанесли щета, получават двойна изгода и двойно повече популяризират честваните светии. Нека се стремим, колкото е допустимо, това, което вършим, да не е за сметка на духовните каузи, само че да даваме преимущество на духовното, с цел да се освещават всичките ни каузи и с цел да имаме Божието благословение. Да отдаваме първо място на духовния живот, а не на материалното. Ако човек слага преди всичко работата и след това молитвата, отдава по-голямо значение на работата, в сравнение с духовните занимания. В това обаче има горделивост и неблагоговение. Не се освещава тази работа, която се прави за сметка на духовните занимания. Ако отдаваме преимущество на духовното, Бог ще устрои всичко. Ако ние, монасите, не съблюдаваме празниците, какво да чакаме от светските хора? Ако ние не вършим духовни занимания и не молим светиите да оказват помощ, кой тогава ще моли? Така ние на думи имаме вяра в Бога, само че нямаме доверие в Него. Ако ние, монасите, които носим расо, не съблюдаваме никакви догми, потъпкваме и безчестим всичко, тогава какъв смисъл има нашият живот?

Хората работят в неделя и на празници и ги реализират несгоди

По предписание преди вечернята на празника или на неделята всяка работа се приключва. По-добре е човек да поработи повече предходния ден, когато има опция, и да не работи след вечернята на празника. В краен случай при огромна потребност човек може да свърши нещо леко следобеда на празничния или неделния ден; само че и такова дело би трябвало да се прави с размишление. Едно време и селяните, които бяха вън на полето, щом чуеха камбаната за вечерня, прекръстваха се и спираха работа. Същото правеха и дамите, които седяха в махалата. Ставаха, прекръстваха се и оставяха плетката или каквото друго занятие имаха. И Бог ги благославяше. Даваше им здраве и наслада... Днес отстраниха празниците, отдалечиха се от Бога и Църквата, и в последна сметка, каквото завоюват от работата си, дават го по лекари и лечебни заведения... Веднъж в колибата пристигна един татко и ми споделя: „ Детето ми постоянно се разболява и лекарите не могат да открият какво му е ”. Казах му: „ Спри да работиш в неделя и всичко ще се промени ”. Действително спря да работи в неделя и детето му се оправи.

Винаги споделям на миряните да спрат да работят в неделя и на празници, с цел да не ги реализират несгоди в живота им. Всеки може да разпредели по подобаващ метод работата си. Цялата основа е в духовната сензитивност. Ако има сензитивност, за всичко се намира решение. Дори от някое решение да бъдат малко ощетени, ще получат двойна берекет. Мнозина обаче не схващат това. Дори не отиват на света Литургия в неделя и на празници. А светата Литургия освещава. Как ще се освети християнинът, в случай че в неделя не върви на черква?

За страдание обаче хората последователно отстраняват и празници, и всичко. Дори си променят имената, с цел да бъдат забравени светиите, които са ги носели. Превръщат името Василка във Вики; Зоя в Зозо и по този начин се получава два пъти „ животно ”... Измислиха празник на майката, празник за първи май, за първи април... Скоро ще кажат: „ Днес е празникът на магарешките тръни, по-късно - на кипариса, след това рожденият ден на оня, който разкрил атомната бомба или футбола ”. Бог обаче няма да остави това...

Из: „ Слова Том 1. С болежка и обич за актуалния човек “, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф “, Света Гора-Атон, 2006 година
Картина: Portrait of a Man in Church, 1900, by Giovanni Boldini; chinaoilpaintinggallery