Чинук
Породите кучета са в действителност необикновено забавни поради опциите, които оферират техните представители. Някои породи дотам са привикнали със студа, че изпитват наслада, когато температурите на открито паднат под нула и завали сняг. Тогава те са във вихъра си. Такива са сибирско хъски, аляски маламут, аляски клий кай, мини хъски.
Всеки човек, който обитава региони, определяни като студени, тъй като температурите на открито стават смразяващи, може да си вземе едно такова куче. Тези четириноги са със северен генезис и когато на открито е заледено, се открива опция за занимания с домашния любим, които не могат да се вършат на закрито.
Едно от кучетата, подобаващи за подобен метод на живот е чинук. Породата не е доста публикувана и добре позната у нас, тъй като арктическият мраз не ни е прочут, само че това не е мотив изцяло да се отхвърля опцията човек в България да има куче чинук за домакински любим.
Това куче е употребявано за изтегляне на шейни в недалечното минало. През 1926 година адмирал Ричард Бърд прави първата си експедиция в Антарктика с шейни. Превозните му средства били теглени всяко от 16 подбрани кучета чинук.
Все още в заледените територии чинукът се употребява, с цел да тегли шейната на своя собственик, само че това не значи, че от него няма да излезе превъзходен домакински любим. Характеристиката на кучето го потвърждава.
История на породата чинук
Чинук е порода кучета, отглеждани в Съединени американски щати от началото на ХХ век от Артър Уолдън. Те са кръстени на едно от първите кучета, формирали породата. Животните са били предопределени за дърпане на шейни. Могат да се движат бързо и да придвижват тежки товари. Подходящи са за работа при температури на заледяване.
Кучето чинук е основано от Артър Уолдън въз основата на шпиц, хъскито, санбернар и с прилив на кръв от локални кучета за изтегляне на шейни. От тези породи той взима екземпляри за разплод, избирайки тези, които са посочили оптимални резултати в експедитивност и устойчивост в пътуването с шейна.
Целта на основателя на породата е да има лична американска порода кучета, съпоставима със сибирските хъски по скорост, с високо равнище на устойчивост и експедитивност. Освен това е гонел като цел кучето да бъде приспособено към локалните климатични условия и да работи добре във впряг.
Първият автентичен чинук е роден през 1917 година и е употребен в надпревари с кучешки шейни, където неведнъж печели и слага върхове в няколко категории. Девет години по-късно съпровождат Бърд до Южния полюс.
През 30-те и 40- те години на века кучетата от породата интензивно са употребявани за изтегляне на шейни, само че през 50-те години тази процедура стартира да понижава, а дружно с това и популацията на породата. През 1965 година породата чинук е включена в Книгата на върховете на Гинес като най-малочислената порода тогава. През 1981 година числеността на чинук наброява 28 броя.
По начало породата е малобройна. Дори в пика на развъждането им те не са надхвърляли 300 броя, а в следствие понижават от ден на ден. По-късно обаче ползата към кучетата се ускорява и преди 6 години те към този момент са над 800 броя. От 2009 кучето е знак на щата Ню Хемпшир.
Стандарт на породата чинук
Порода чинук принадлежи към огромните кучета. Високи са от 55 до 68 сантиметра, тежат сред 29 и 42 кг.
Главата на чинук е дребна, с удължена зурла. Имат необятно чело, а преходът от него към муцуната е сдържан. Кожата на главата не образува гънки.
Носът е черен, огромен, издаден.
Устните също са черни, леко изпъкнали.
Очите са бадемови, приблизително огромни. Цветът им е мрачно кафяв или кехлибарен. Клепачите са добре обрисувани, пигментирани.
Ушите на кучето са междинни по мярка, леко висят надолу. Външните им ръбове са огънати във вътрешността.
Имат мощен врат с лек завой към гърба.
Тялото им е леко удължено, горната част на гърба е права, крупата е леко наклонена. Коремът е обтегнат. Цялостната физика на кучето е суха и мускулеста.
Задните крака са мощни, имат и мощен ханш и удължена скакателна става. Пръстите на предните и задните крака са добре изразени, а подложките на лапите са тъмни и твърди.
Опашката на кучето има форма на сабя, в долната част козината е по-дълга и това разкрасява опашката.
Козината на чинук се състои от подкосъм и горна част, които са добре разграничени. Подкосъмът е мек, добре развъртян, с плътна текстура, компактно прилепва към кожата. Горния пласт е добре развъртян на опашката и шията. Приемливите цветове са от ярък мед до червеникаво злато. Допуска се леко потъмняване на лицето и ушите.
Характер и държание на чинук
Кучетата от тази порода се характеризират с висока просветеност и отлична дарба да учат бързо. Те са всеотдайни и съсредоточени в притежателя. Тъй като кучето е отгледано да работи в екип, чинук има миролюбив темперамент, не влиза в спор с други кучета, както и с други типове животни.
Днес към момента са работни кучета, които вземат участие най-често в надпревари с шейни. Тъй като са доста умни, употребяват ги и в избавителни интервенции.
Кучето от тази порода е в положение да се движи добре в сложни условия и да взима верните решения, което демонстрира неговия изострен разум. Не са нападателни животни, само че могат сполучливо да бъдат употребявани като защита.
Тъй като са общителни и другарски настроени, чинук реализират добър контакт с децата и други животни. Стабилността и хладнокръвието им са типично северни черти. Могат чудесно да се оправят без непрекъснатата компания на стопанина. Тъй като рядко лаят и не нарушават спокойствието, са подобаващи да живеят в обществото на хората. За пътешестване са съвършен сътрудник -спокоен, предан и искащ да изследва всяко място.
Грижа за порода чинук
Порода чинук не изисква специфични грижи. Не е належащо да се къпят постоянно, два пъти в годината е изцяло задоволително. След къпане е належащо кучето да бъде добре подсушено, с цел да може дебелият подкосъм да изсъхне добре. Това не трябва да става в студения сезон.
Ушите, зъбите и очите на кучето се почистват регулярно, както при всички породи. С ушите би трябвало да се внимава обаче изключително. Те съдържат серен предпазен пласт, който може да влезе в слуховия канал. За да се ревизира по кое време би трябвало да се почисти ухото, се поставя тампон от памук в ухото и в случай че на него се появят части сяра, значи е време за разчистване.
Ноктите на кучето също би трябвало да се подрязват регулярно. Това се прави със специфична ножица или от експерт.
Кучето би трябвало да се разхожда по 2-3 часа дневно, с цел да бъде интензивно и в добра кондиция.
Хранене на кучето чинук
Кучетата чинук не са от най- придирчивите към храната. В диетата би трябвало да се включи месо, зеленчуци, плодове, зърнени храни и млечни артикули. Храната би трябвало да бъде премиум клас за огромни кучета. Наличието на прясна вода непрестанно е наложително.
Заболявания при породата чинук
Кучетата от тази порода от време на време имат здравословни проблеми и това постанова непрекъснати прегледи при ветеринар. Сред генетичните болести при кучетата, на които са податливи са хипотиреоидизъм и дисплазия на тазобедрената става. Ако се намокри козината им има заплаха от хипотермия.
Продължителността на живота при чинук е добра, 12-15 години.
