Ефективно наблюдение върху броенето на бюлетините ще има... друг път
Поредното изобретение в изборната процедура на България - повсеместното директно лъчение и запис на преброяването на гласовете от избори, може и да проработи в миналото, само че не и на идните на 2 април парламентарни избори. Това сподели инспекция на " Дневник " за готовността на администрацията да извърши признатите в самия завършек на предходната година промени в Изборния кодекс. Наблюдението трябваше да е, откакто ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия обезсмислиха машинните протоколи, приемайки гласовете да се регистрират ръчно, без значение дали е гласувано с хартиена бюлетина или с устройство.
Шансовете то да бъде дейно из цялата страна са на практика нулеви и аргументите се крият както в субективни фактори към потреблението на устройствата и вероятни механически проблеми, по този начин и в късото време за построяването на нужната инфраструктура. До вота остава едвам месец, а страната към момента няма дефинитивно решение за устройствата и системата, с които ще се снима, излъчва, записва, предава и съхранява видео. Така се обрисува наблюдението да бъде сведено до голямо количество записи, които ще бъдат гледани единствено от членовете на Централната изборна комисия (ЦИК), и то ако за съответна секция бъдат подадени тъжби за нарушавания.
Изискванията: видео на всички места
Според условията на ЦИК излъчването и записването на картина от секциите стартира в края на изборния ден - при преброяването на гласовете. По време на гласуването то не е планувано, с цел да се избегне рискът от откриване на тайната на вота. Подаването на гласовете би трябвало да завърши в 20 ч., само че в случаи на опашки времето може да бъде удължено до 21 ч. С картина и тон би трябвало да се демонстрира преброяването на гласовете, попълването и подписването на протоколите. Ако в някоя секция има проблем с интернет връзката, а оттова - и с видеоизлъчването в действително време, би трябвало да се направи най-малко запис, който да стои за списък при положение на подозрения за нарушавания. Видео се изисква единствено от секциите в страната, за чужбина разпоредбите не се трансформират. Няма лъчение и запис и при гласоподаване в България, само че с преносими изборни кутии, в лечебни заведения, обществени домове и затвори. Според условията всеки българин би трябвало да има достъп до платформа, където да може с картина и тон да следи броенето на гласовете и съставянето на протокола.
Кабинетът още се чуди телефони или камери
В на ЦИК е посочено, че видеото би трябвало да е с картина и тон, както и устройствата да са с резолюция, " позволяваща разчитането (разпознаването) на номерата в хартиената бюлетина и в бюлетината от машинното гласоподаване, както и метода по който е гласувано ".
Председателят на Централната изборна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова удостовери преди дни, че наличните камери в учебните заведения не може да се употребяват, тъй като системите им не са съвместими с друга, а и не всички секции са в учебни заведения.
Според източник на " Дневник ", осведомен с разискванията, в Министерския съвет към момента се разисква с какви устройства да се вършат видеонаблюдението и записът - камери или телефони, защото и двата разновидността крият опасности.
Като преимущество на камерите се отчитала по-голямата им памет, което би било значимо за секциите, където възникне проблем с интернета и неспособност за лъчение, само че би трябвало да се направи запис. При смесеното гласоподаване - с хартия и бюлетина, във всички секции отчитането на вота ще отнеме часове и опциите за спирания на излъчването са непредвидими. Неизвестно е обаче дали на пазара в идващия месец могат да се намерят към 12 хиляди камери, колкото са секциите в страната.
Затова по неофициална информация към този момент наподобява, че страната се ориентира към това да купи телефони за видеонаблюдението, като ще е нужно да се обезпечат устройства с огромна памет. Предимството е, че може да бъдат обезпечени от трите мобилни оператора, само че с изключение на за последващи избори за друго към този момент не се знае защо може да бъдат употребявани.
По-съществен проблем при телефоните е, че при потреблението им за видеонаблюдение и запис огромна роля играе човешкият фактор - дали (случайно или умишлено) камерата ще проработи, какво и по какъв начин ще демонстрира, освен това в продължение на часове.
Техническо решение не може да реши обществен проблем
Васил Колев,
специалист в стрийминг и запис на събития
" Да направиш нещо, което да можеш да дадеш на 12 хиляди случайни индивида и то да работи, е комплицирано. Трябва да са подсигурени и всичките часове на броенето, което значи да има стативи, акумулатори. Изискването на записа да могат да се четат бюлетините пък значи да има светлина на мястото, да е сложено уместно устройството, да има задоволителна съгласуваност, с цел да може да се прави качествено видео ", разяснява пред " Дневник " Васил Колев, който провежда стрийминг и запис на събития от 15 години, както и се е занимавал с инфраструктурата на самодейността, която следи за честността на изборите и още за изборите през юли 2021 година.
Проблемът обособени елементи да работят дружно
Васил Колев изяснява, че с цел да работи системата на видеонаблюдението и запис на изборните резултати, са нужни пет съставния елемент, за всеки от които поотделно има създаден програмен продукт, освен това наличен, защото е с отворен код. " Софтуер за всичко нужно за системата за видеонаблюдението и записа съществува. Някой би трябвало да го " навърже " и да го накара да работи дружно. Това е задачата ", споделя Колев.
Обяснява, че би трябвало системата да има пет съставния елемент, които да сработят: " Дневник " попита държавната софтуерна компания " Информационно обслужване ", на която Министерският съвет разпореди видеонаблюдението и снимането, до каква степен е стигнала с подготовката. В писмения си отговор компанията показва само, че сега прецизира техническите решения с Министерството на електронното ръководство.
По неофициална информация в изпълнителната власт има опасения и за това, че камерите се включват след края на изборния ден (след 20 ч.), само че в друг миг, според от готовността на секцията. Това слага въпроса дали системата ще успее да реагира на поетапно стартиране на устройства от 12 хиляди точки в страната, или дали не е по-добре да се зададе начало на излъчването на централно равнище.
Опасения за отбраната
" Страшната задача, отвън сработването на устройствата, е отбраната от офанзиви ", разяснява Васил Колев пред " Дневник ". По думите му по този начин или другояче времето за работа по системата за видеонаблюдение и снимане до изборите е малко, а защитаването ѝ затруднява задачата още повече.
По неофициална информация на " Дневник " кабинетът счита за най-вероятна заплаха така наречен DDoS офанзиви, при които към сървърите злонамерено се насочват милиони поръчки и това блокира системите. Затова се разисква опцията за ограничаване към потребителите на видеоизлъчването от секциите: да могат да гледат до избран брой и да го декларират авансово.
Как се стигна дотук
Идеята за видеонаблюдение при преброяването на гласовете датира от 2018 година, когато такава смяна в Изборния кодекс. Аргументът му беше бистрота и повишение на доверието в изборите.
Три години по-късно, през 2021 година, Българска социалистическа партия сходно предложение в 45-ото Народно заседание. От шестте партии в Народното събрание тогава (ГЕРБ, " ИТН ", Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Демократична България ", " Изправи се! Мутри вън! " ) единствено депутатите на Бойко Борисов гласоподаваха " срещу ". Сред причините им беше, че в някои секции в страната няма интернет. Цвета Караянчева, тогава зам.-председател на Народното събрание, нападна " Демократична България, че " политика се прави освен на жълтите павета, освен в огромните градове " и че би трябвало да се познава " естеството на работа и в дребните обитаеми места ".
В измененията за видеонаблюдението от края на април 2021 година написа категорично, че влизат в действие след оповестяването на. Резултатите бяха оповестени публично при започване на октомври 2022 година, заради което тематиката се завърна в последното Народно заседание при следващото " отваряне " на Изборния кодекс поради връщането на хартиената бюлетина.
Този път към този момент ГЕРБ към този момент беше съгласна да се излъчват данните от преброяването на гласовете, само че не и да се записват. Това провокира рецензии, че ще липсва информация за вота, в случай че няма интернет, както и че не може да се наблюдава дали е имало нарушаване при броенето и записването в протокола. В последна сметка партията, която имаше най-голямата група в Народното събрание, поддържа и записа. Така през декември 2022 година депутатите задължиха комисиите да обезпечат видеонаблюдение и запис, само че оставиха на ЦИК да взема решение по какъв начин да стане то, а на държавното управление - да откри метод да го обезпечи механически.
Шансовете то да бъде дейно из цялата страна са на практика нулеви и аргументите се крият както в субективни фактори към потреблението на устройствата и вероятни механически проблеми, по този начин и в късото време за построяването на нужната инфраструктура. До вота остава едвам месец, а страната към момента няма дефинитивно решение за устройствата и системата, с които ще се снима, излъчва, записва, предава и съхранява видео. Така се обрисува наблюдението да бъде сведено до голямо количество записи, които ще бъдат гледани единствено от членовете на Централната изборна комисия (ЦИК), и то ако за съответна секция бъдат подадени тъжби за нарушавания.
Изискванията: видео на всички места
Според условията на ЦИК излъчването и записването на картина от секциите стартира в края на изборния ден - при преброяването на гласовете. По време на гласуването то не е планувано, с цел да се избегне рискът от откриване на тайната на вота. Подаването на гласовете би трябвало да завърши в 20 ч., само че в случаи на опашки времето може да бъде удължено до 21 ч. С картина и тон би трябвало да се демонстрира преброяването на гласовете, попълването и подписването на протоколите. Ако в някоя секция има проблем с интернет връзката, а оттова - и с видеоизлъчването в действително време, би трябвало да се направи най-малко запис, който да стои за списък при положение на подозрения за нарушавания. Видео се изисква единствено от секциите в страната, за чужбина разпоредбите не се трансформират. Няма лъчение и запис и при гласоподаване в България, само че с преносими изборни кутии, в лечебни заведения, обществени домове и затвори. Според условията всеки българин би трябвало да има достъп до платформа, където да може с картина и тон да следи броенето на гласовете и съставянето на протокола.
Кабинетът още се чуди телефони или камери
В на ЦИК е посочено, че видеото би трябвало да е с картина и тон, както и устройствата да са с резолюция, " позволяваща разчитането (разпознаването) на номерата в хартиената бюлетина и в бюлетината от машинното гласоподаване, както и метода по който е гласувано ".
Председателят на Централната изборна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова удостовери преди дни, че наличните камери в учебните заведения не може да се употребяват, тъй като системите им не са съвместими с друга, а и не всички секции са в учебни заведения.
Според източник на " Дневник ", осведомен с разискванията, в Министерския съвет към момента се разисква с какви устройства да се вършат видеонаблюдението и записът - камери или телефони, защото и двата разновидността крият опасности.
Като преимущество на камерите се отчитала по-голямата им памет, което би било значимо за секциите, където възникне проблем с интернета и неспособност за лъчение, само че би трябвало да се направи запис. При смесеното гласоподаване - с хартия и бюлетина, във всички секции отчитането на вота ще отнеме часове и опциите за спирания на излъчването са непредвидими. Неизвестно е обаче дали на пазара в идващия месец могат да се намерят към 12 хиляди камери, колкото са секциите в страната.
Затова по неофициална информация към този момент наподобява, че страната се ориентира към това да купи телефони за видеонаблюдението, като ще е нужно да се обезпечат устройства с огромна памет. Предимството е, че може да бъдат обезпечени от трите мобилни оператора, само че с изключение на за последващи избори за друго към този момент не се знае защо може да бъдат употребявани.
По-съществен проблем при телефоните е, че при потреблението им за видеонаблюдение и запис огромна роля играе човешкият фактор - дали (случайно или умишлено) камерата ще проработи, какво и по какъв начин ще демонстрира, освен това в продължение на часове.
Техническо решение не може да реши обществен проблем
Васил Колев,
специалист в стрийминг и запис на събития
" Да направиш нещо, което да можеш да дадеш на 12 хиляди случайни индивида и то да работи, е комплицирано. Трябва да са подсигурени и всичките часове на броенето, което значи да има стативи, акумулатори. Изискването на записа да могат да се четат бюлетините пък значи да има светлина на мястото, да е сложено уместно устройството, да има задоволителна съгласуваност, с цел да може да се прави качествено видео ", разяснява пред " Дневник " Васил Колев, който провежда стрийминг и запис на събития от 15 години, както и се е занимавал с инфраструктурата на самодейността, която следи за честността на изборите и още за изборите през юли 2021 година.
Проблемът обособени елементи да работят дружно
Васил Колев изяснява, че с цел да работи системата на видеонаблюдението и запис на изборните резултати, са нужни пет съставния елемент, за всеки от които поотделно има създаден програмен продукт, освен това наличен, защото е с отворен код. " Софтуер за всичко нужно за системата за видеонаблюдението и записа съществува. Някой би трябвало да го " навърже " и да го накара да работи дружно. Това е задачата ", споделя Колев.
Обяснява, че би трябвало системата да има пет съставния елемент, които да сработят: " Дневник " попита държавната софтуерна компания " Информационно обслужване ", на която Министерският съвет разпореди видеонаблюдението и снимането, до каква степен е стигнала с подготовката. В писмения си отговор компанията показва само, че сега прецизира техническите решения с Министерството на електронното ръководство.
По неофициална информация в изпълнителната власт има опасения и за това, че камерите се включват след края на изборния ден (след 20 ч.), само че в друг миг, според от готовността на секцията. Това слага въпроса дали системата ще успее да реагира на поетапно стартиране на устройства от 12 хиляди точки в страната, или дали не е по-добре да се зададе начало на излъчването на централно равнище.
Опасения за отбраната
" Страшната задача, отвън сработването на устройствата, е отбраната от офанзиви ", разяснява Васил Колев пред " Дневник ". По думите му по този начин или другояче времето за работа по системата за видеонаблюдение и снимане до изборите е малко, а защитаването ѝ затруднява задачата още повече.
По неофициална информация на " Дневник " кабинетът счита за най-вероятна заплаха така наречен DDoS офанзиви, при които към сървърите злонамерено се насочват милиони поръчки и това блокира системите. Затова се разисква опцията за ограничаване към потребителите на видеоизлъчването от секциите: да могат да гледат до избран брой и да го декларират авансово.
Как се стигна дотук
Идеята за видеонаблюдение при преброяването на гласовете датира от 2018 година, когато такава смяна в Изборния кодекс. Аргументът му беше бистрота и повишение на доверието в изборите.
Три години по-късно, през 2021 година, Българска социалистическа партия сходно предложение в 45-ото Народно заседание. От шестте партии в Народното събрание тогава (ГЕРБ, " ИТН ", Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Демократична България ", " Изправи се! Мутри вън! " ) единствено депутатите на Бойко Борисов гласоподаваха " срещу ". Сред причините им беше, че в някои секции в страната няма интернет. Цвета Караянчева, тогава зам.-председател на Народното събрание, нападна " Демократична България, че " политика се прави освен на жълтите павета, освен в огромните градове " и че би трябвало да се познава " естеството на работа и в дребните обитаеми места ".
В измененията за видеонаблюдението от края на април 2021 година написа категорично, че влизат в действие след оповестяването на. Резултатите бяха оповестени публично при започване на октомври 2022 година, заради което тематиката се завърна в последното Народно заседание при следващото " отваряне " на Изборния кодекс поради връщането на хартиената бюлетина.
Този път към този момент ГЕРБ към този момент беше съгласна да се излъчват данните от преброяването на гласовете, само че не и да се записват. Това провокира рецензии, че ще липсва информация за вота, в случай че няма интернет, както и че не може да се наблюдава дали е имало нарушаване при броенето и записването в протокола. В последна сметка партията, която имаше най-голямата група в Народното събрание, поддържа и записа. Така през декември 2022 година депутатите задължиха комисиите да обезпечат видеонаблюдение и запис, само че оставиха на ЦИК да взема решение по какъв начин да стане то, а на държавното управление - да откри метод да го обезпечи механически.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ