Безкраен аромат на лято...
Поредният участник в състезанието ни " Обичам този град! " се споделя Валерия Паскалева. Валерия е на 27 години, по обучение е PR, само че се развива в областта на Човешките запаси. Родена е в Бургас, през последните девет години живее в София, а през днешния ден ни води до обичания си гръцки град – Патра.
Противно на упованията, аз няма да ви опиша за моя прелестен роден град Бургас, нито за столицата ни, в която пребивавам през последните девет години. Ще ви споделя за града, в който постоянно въображаемо се придвижвам, когато ми „ досивее “ в София.
Преди четири години заради необичайно стичане на събитията, висше обучение, блян за завършения или потребност от смяна (истината е някъде по средата) имах опцията да прекарам пет месеца в град Патра. Това е третият по величина град в Гърция, ситуиран е в северната част на Пелопонес, по едно и също време в подножието на планина и на небесносин залив.
Сигурна съм, че всеки втори ще си каже: „ Е, какво пък толкоз особено, всяко лято съм на Халкидики?! “. Но повярвайте, това е друга Гърция, надалеч от българска тирада.
Този град носи извънредно мощен заряд, а с цел да се потопиш в атмосферата му, са ти нужни не повече от пет минути в централната му част. Изпълнена с младежи поради огромния брой университети в региона, Патра е събрала в себе си неповторима архитектура, доста история и безконечен мирис на лято. Нощният живот, характерен за южняци, е плевел и до зори, а дните са слънчеви и безгрижни, даже и в делниците.
Миналата есен взех решение да посетя този град още веднъж, с цел да съм сигурна, че чувството, което ми е дал тогава, не е било единствено заблуда, подбудена от моментно положение. И да… още щом зърнах моста Рио, възприятието, което ме обзе, бе така мощно, че осъзнах, че вечно ще нося Патра в сърцето си и че ще се връщам там още веднъж и още веднъж.
Автор: Валерия Паскалева
Противно на упованията, аз няма да ви опиша за моя прелестен роден град Бургас, нито за столицата ни, в която пребивавам през последните девет години. Ще ви споделя за града, в който постоянно въображаемо се придвижвам, когато ми „ досивее “ в София.
Преди четири години заради необичайно стичане на събитията, висше обучение, блян за завършения или потребност от смяна (истината е някъде по средата) имах опцията да прекарам пет месеца в град Патра. Това е третият по величина град в Гърция, ситуиран е в северната част на Пелопонес, по едно и също време в подножието на планина и на небесносин залив.
Сигурна съм, че всеки втори ще си каже: „ Е, какво пък толкоз особено, всяко лято съм на Халкидики?! “. Но повярвайте, това е друга Гърция, надалеч от българска тирада.
Този град носи извънредно мощен заряд, а с цел да се потопиш в атмосферата му, са ти нужни не повече от пет минути в централната му част. Изпълнена с младежи поради огромния брой университети в региона, Патра е събрала в себе си неповторима архитектура, доста история и безконечен мирис на лято. Нощният живот, характерен за южняци, е плевел и до зори, а дните са слънчеви и безгрижни, даже и в делниците.
Миналата есен взех решение да посетя този град още веднъж, с цел да съм сигурна, че чувството, което ми е дал тогава, не е било единствено заблуда, подбудена от моментно положение. И да… още щом зърнах моста Рио, възприятието, което ме обзе, бе така мощно, че осъзнах, че вечно ще нося Патра в сърцето си и че ще се връщам там още веднъж и още веднъж.
Автор: Валерия Паскалева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ