Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в

...
Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в
Коментари Харесай

Език свещен богослужебен

Поредният диалог за думите, тъкмо в празничния 11 май, в който православната ни черква уважава паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е приет и се утвърждава като заветен богослужебен език освен в славянския православен свят. От опит знаем, че под изтритата от повторение повърхнина на сякаш до болежка познати обстоятелства, се крие пропаст от непознати или неосмислени детайлности. Какво е дало съображение няколко езика да бъдат признати за свещени и статуквото да бъде толкоз ревниво отстоявано от църквата. Защо преводачите са рискували да извършат непростимо изменничество по отношение на Божията истина и какво е останало от тези надълбоко вкоренени убеждения през днешния ден. За това беседваме с проф. Славия Бърлиева, изтъкната изследователка на Кирило-Методиевото завещание, която показва малко известната теза, че по времето на битките за въздействие на църквите върху духовния живот на разноезичното население на Европа, по-скоро графията, буквените знаци, са били натоварени със сакрална мощност, даже когато богослужението се е правило на локалния език.
 Галин Георгиев с 10-ия брой на сборник „ Родолюбец “
Преди дни излезе от щемпел 10-ият юбилеен сборник „ Родолюбец “, издание на Културно-просветното сдружение за връзки с бесарабските и таврийските българи „ Родолюбец “, квалифициран в годината на 30-ия рожден ден на самото сдружение. Алманахът съдържа материали за историята и културата на България, художествени текстове на създатели от разнообразни генерации и от разнообразни български общности зад граница. Редом с красивите старинни български приказва, съхранени от потомците на тогавашните български преселници, в изданието звучи и актуалната книжовна българска тирада, към която се приобщават сънародниците ни в чужбина. Алманаха показва Кирилка Демирева, член на сдружение „ Родолюбец “, дългогодишна просветна деятелка, преподавала и в Кишинев, Молдова, част от екипа, който с доста възторг, обич и непринуден труд списва и редактира алманаха.
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР