Поредната сграда - паметник на културата замина в небитието в

...
Поредната сграда - паметник на културата замина в небитието в
Коментари Харесай

Разрушиха дома на ген. Рачо Петров по Коледа

Поредната постройка - монумент на културата отпътува в небитието в почивен ден. Това написа в профила си във Facebook Весислава Танчева.

Домът на ген. Рачо Петров, който се намира на ъгъла на бул. "Дондуков " и ул. "Бенковски ", в София към този момент не съществува.

Тази гибел беше даже по-предизвестена от разрушаването на тютюневите хранилища в Пловдив и разчистването на паркинга на Киро Японеца от ненужни архитектурни забележителности.

Живея на две пресечки от този ъгъл, единствено за десетте години откак съм в този квартал къщата на генерала, министър и министър председател на България пламтя два пъти! Това напомня Весислава Танчева.

Впрочем, среща се на 100 метра от Министерски съвет и Президентството, на към 500 метра от кметството на София и на 70-80 метра от бъдещия парламент (и някогашен партиен дом!). Трудно може да се откри локация, по-точно вписваща се в описанието "в сърцето на града и на страната "...

Щом наглеците не се тормозят да ударят там, нищо не може ги спре...

Факти.бг пита - дали не се гаврим с паметта на великите българи?

Припомняме, че ген. Рачо Петров е един от героите в Сръбско-българската война.

Той заема редица постове в българската войска, а след уволнението си през 1896 година се занимава с политическа активност. Два пъти е министър-председател на България – първият път оглавява краткотрайното 21-во държавно управление от 25 януари 1901 година до 4 март 1901 година, а вторият – 26-тото държавно управление от 19 май 1903 година до 4 ноември 1906 година

Скоро откакто излиза от политиката, през 1908 година, военачалник Рачо Петров основава и оглавява до 1911 година Съюза на запасните офицери.

През Балканската война е назначен за консултант в свитата на престолонаследника Борис. В края на октомври 1912 година договаря с гърците за допускане на Седма Рилска дивизия в завладения от тях Солун.

На 20 юни 1913 година – дни след експлоадирането на Междусъюзническата война, Рачо Петров е назначен отпред на разположената към Цариброд и Трън Трета войска. През идващите дни управлява безуспешните интервенции за преодоляване на Враня и Пирот. Напредването на поверената му войска към Южна Морава е спряно от сърбите при възвишението Букова глава, а офанзивата към Пирот е спряна от основното командване, заради нуждата от прекачване на подкрепления за разрушените български войски в Македония. След края на войната, на 2 август 1913 година, Рачо Петров е нараснал от генерал-майор в чин генерал-лейтенант.

През декември 1915 година, по време на Първата международна война, военачалник Петров става шеф на новосъздадената Македонска военноинспекционна област. Заема длъжността до октомври 1916 година Зачислен е към щаба на настоящата войска. През 1917 година излиза в ресурс по лично предпочитание.

При държавното управление на Александър Стамболийски той е съден на 75 години затвор. Прекарва 4 години в пандиза, след което пада държавното управление на Стамболийски и е амнистиран през 1924 година На 6 май 1936 година персонално цар Борис III го удостоява с най-високото звание военачалник от пехотата.

Генерал от пехотата Рачо Петров умира на 22 януари 1942 година в гара Белово – Пазарджишко.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР