Проф. д-р Анна Кънева: Стент в аортата спаси бебе на 32 дни
Поради ниското тегло – 1 кг, сърдечната интервенция била невъзможна
Вроденото притеснение на аортната дъга е животозастрашаващо положение
Момченце на 32 дни, родено със сърдечна малформация, е избавено в Националната кардиологична болница посредством комплицирана интервенционална процедура.
Мултидисциплинарен екип от детски кардиолози, детски интервенционални кардиолози, интервенционални кардиолози и кардиохирурзи взема решение да сложи стент в аортата на бебето на мястото, където има притеснение, изяснява проф. доктор Анна Кънева, шеф на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница. Подобни вродени положения, в тази ситуация - високостепенна коарктация на аортата или вродено притеснение на аортната дъга, протичат с тежка сърдечна непълнота и изискват сърдечна интервенция, само че заради рисково ниското тегло на бебето, което е родено недоносено от двуплодна бременност – 1 кг, екипът преценя, че хирургията е съпроводена с доста висок риск. Затова лекарите избират да употребяват щадящите способи на инвазивната кардиология. Поставянето на стента е осъществено сполучливо при доста малко рентгеново време.
Животозастрашаващото положение е овладяно, а по-нататък, когато стане допустимо, ще бъде подхванато хирургично лекуване и стентът ще бъде отхвърлен. Момченцето се възвръща добре. Интервенционалните способи на лекуване при високорискови новородени избавят живот, добавя проф. Кънева, която през повече от 40-годишната си лекарска процедура персонално вкарва у нас доста от характерните интервенционални способи на лекуване на вродени сърдечни малформации на деца и възрастни.
В България всяка година се раждат сред 500 и 600 бебета с вродени сърдечни малформации. Половината от тях се нуждаят от лекуване посредством интервенция през първите 1-2 години, а към една четвърт – още в първите часове от живота, тъй като малформацията е толкоз комплицирана, че незабавно след раждането положението им се утежнява сериозно. Тъкмо те са пациентите на детската кардиология и кардиохирургия в Националната кардиологична болница – единственото място у нас, където се лекуват тежките вродени сърдечни малформации.
Голяма част от дефектите на сърцето могат да се открият преди раждането посредством напредъка на медицината. Сърдечно-съдовата система се развива сред 4-та и 10-а седмица на бременността, когато дамата се чуди дали е бременна, или не. Точно тогава нещо, което се счита за почтено, да вземем за пример вирусна зараза, може съществено да повреди сърцето на плода, предизвестява проф. Кънева. В някои случаи казусът се унаследява. Жените, застрашени да родят дете с вродена сърдечна малформация, преди всичко са тези, които са имали сходен проблем. “Съвременната медицина докара до такава степен, че 80-90% от децата с такава диагноза оцеляват, израстват и на собствен ред стават родители – изяснява проф. Кънева. – Рискът в фамилии, където единият родител е с присъщ сърдечен недостатък, е по-голям. ”
В застрашената група са още майки с диабет, в по-напреднала възраст, приемащи избрани медикаменти, с заболявания на щитовидната жлеза, злоупотребяващи с алкохол и други вещества. Може майките да нямат никаква фамилна обремененост или болести, а дефектът да е зародил при започване на бременността, когато се е формирала сърдечно-съдовата система. При всички положения е добре бъдещата майка да направи фетално ехокардиографско проучване към 20-22 гестационна седмица, поучава проф. Кънева.
Вроденото притеснение на аортната дъга е животозастрашаващо положение
Момченце на 32 дни, родено със сърдечна малформация, е избавено в Националната кардиологична болница посредством комплицирана интервенционална процедура.
Мултидисциплинарен екип от детски кардиолози, детски интервенционални кардиолози, интервенционални кардиолози и кардиохирурзи взема решение да сложи стент в аортата на бебето на мястото, където има притеснение, изяснява проф. доктор Анна Кънева, шеф на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница. Подобни вродени положения, в тази ситуация - високостепенна коарктация на аортата или вродено притеснение на аортната дъга, протичат с тежка сърдечна непълнота и изискват сърдечна интервенция, само че заради рисково ниското тегло на бебето, което е родено недоносено от двуплодна бременност – 1 кг, екипът преценя, че хирургията е съпроводена с доста висок риск. Затова лекарите избират да употребяват щадящите способи на инвазивната кардиология. Поставянето на стента е осъществено сполучливо при доста малко рентгеново време.
Животозастрашаващото положение е овладяно, а по-нататък, когато стане допустимо, ще бъде подхванато хирургично лекуване и стентът ще бъде отхвърлен. Момченцето се възвръща добре. Интервенционалните способи на лекуване при високорискови новородени избавят живот, добавя проф. Кънева, която през повече от 40-годишната си лекарска процедура персонално вкарва у нас доста от характерните интервенционални способи на лекуване на вродени сърдечни малформации на деца и възрастни.
В България всяка година се раждат сред 500 и 600 бебета с вродени сърдечни малформации. Половината от тях се нуждаят от лекуване посредством интервенция през първите 1-2 години, а към една четвърт – още в първите часове от живота, тъй като малформацията е толкоз комплицирана, че незабавно след раждането положението им се утежнява сериозно. Тъкмо те са пациентите на детската кардиология и кардиохирургия в Националната кардиологична болница – единственото място у нас, където се лекуват тежките вродени сърдечни малформации.
Голяма част от дефектите на сърцето могат да се открият преди раждането посредством напредъка на медицината. Сърдечно-съдовата система се развива сред 4-та и 10-а седмица на бременността, когато дамата се чуди дали е бременна, или не. Точно тогава нещо, което се счита за почтено, да вземем за пример вирусна зараза, може съществено да повреди сърцето на плода, предизвестява проф. Кънева. В някои случаи казусът се унаследява. Жените, застрашени да родят дете с вродена сърдечна малформация, преди всичко са тези, които са имали сходен проблем. “Съвременната медицина докара до такава степен, че 80-90% от децата с такава диагноза оцеляват, израстват и на собствен ред стават родители – изяснява проф. Кънева. – Рискът в фамилии, където единият родител е с присъщ сърдечен недостатък, е по-голям. ”
В застрашената група са още майки с диабет, в по-напреднала възраст, приемащи избрани медикаменти, с заболявания на щитовидната жлеза, злоупотребяващи с алкохол и други вещества. Може майките да нямат никаква фамилна обремененост или болести, а дефектът да е зародил при започване на бременността, когато се е формирала сърдечно-съдовата система. При всички положения е добре бъдещата майка да направи фетално ехокардиографско проучване към 20-22 гестационна седмица, поучава проф. Кънева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ