Поръчковата деятелност в изкуството е най-срамната. Дори порнографията е по-достойна.

Минекови - поръчковата фамилия на властта. Бащата Величко се продаде на Живков, синът Велислав изтъргува себе си в кабинета на Радев

Поръчковата предприемчивост в изкуството е най-срамната. Дори порнографията е по-достойна. Труженичките по околовръстното се оферират на водачи, едвам изкарат за прехраната. Служителите на музите се унижават пред мощните на деня за дебели банкови сметки.

В подтекста на този срам със страшна мощ свети семейството Минекови. Бащата Величко се продаде на Тодор Живков, синът Велислав изтъргува себе си в кабинета на Румен Радев, написа в. " Труд ", който стана жертва на жестока принуда от страна на Минеков-син, станал по инцидентни условия длъжностен министър на културата.

Величко Минеков е роден през 1928 година в село Мало Конаре. Учи статуя при огромните майстори Андрей Николов, Любомир Далчев и Марко Марков. Той е създател на паметника на Патриарх Евтимий. Ученикът обаче издигна монументи на позора.

Най-величественият - приживе на Тодор Живков в Правец. Монументът загадъчно изчезна след демократичната смяна. Други неръкотворни произведения обаче оцеляха. Бюстове на Мара Малеева и Людмила Живкова могат да се видят в Музея на социалистическото изкуство. Величко пропусна единствено сина Владко, за което съжалява до през днешния ден.

Минеков старши не е лишен от гений, само че го умъртви като велможа скулптор на Генералния. Сключи бартерна договорка против високи постове и облаги. Беше в управлението на Съюза на българските художници и Комитета за просвета. Два пъти депутатства в Народното събрание. Получи званието „ национален художник “, стана лауреат на Димитровска премия. Съзвездие от ордени и медали светят на гърдите му.

Минеков беше в именитата ловна дружинка на Живков. С пушка, подарена от Първия, отстреля доста нездравословен дивеч. И някои нездравословния феномени в социалистическия натурализъм. Като Светлин Русев да вземем за пример. През 1999 година художникът Владимир Гоев свидетелства във вестник „ Култура “:

„ Особено се открои неговата персона на едно партийно заседание, състояло се на 3-4 май 1988 година в Съюза. На това заседание се упражни напън от Централен комитет на Българска комунистическа партия и по-конкретно от Тодор Живков да бъде осъден и по опция изключен от Партията Светлин Русев. Като знаеха, че няма по какъв начин да се получи мнозинство за това наказване, партийните функционери взеха решение към дневния ред да се прегледат така наречен „ Съображения “ на Тодор Живков. “

„ След направените изявления - продължава Гоев - събранието бе унизено (без казус до това време). Трябваше да се гласоподава по едно и също време за „ Съображенията “ и за наказването на Светлин Русев. На това заседание Величко Минеков напълно се разкри, изпълнявайки вероятно партийно напътствие, като упрекна Светлин Русев, че е водил неправилно политиката на Съюза. Той си направи един доста успешен автопортрет, към който аз и до момента не мога нищо да прибавя или да лишава. От този миг не приветствам Величко Минеков. “
Минеков беше най-платеният ваятел в идилията на Живковизма. Трудно го прескачаха за някоя държавна поръчка. Той има и сполучливи неща, само че покрит с работа, го удари на халтура.

През 1985 година му разпоредиха два лъва, които да охраняват Националния исторически музей, в този момент Съдебната палата. Величко сътвори един и го обърна огледално за втори. В бързотията да прибере хонорара не помни да залепи на животните гениталии. А българският лъв постоянно е бил мъжки в хералдиката, подобен е и на герба. Минековият е безполов - „ джендър “, каквато е модерната дума.

Ето го и синът Велислав, роден през 1959 година Баща му го дипломира в Художествената академия. Изпрати го на специализация в Хамбург. От там се върна като „ металодизайнер “. Същата специализация можеше да получи в Кремиковци. Да лъска и извива винкели.

„ Ирония на Съдбата! Величко Минеков да ти завещае в завещание ателие, само че да не ти съобщи даже една чаена лъжичка гений. Много тъга има по този свят! “, възкликна Соня Колтуклиева.

По предписание бездарието се компенсира с купа пред името, която постоянно чука на кухо. Велислав е професор, преподава на студентите дисциплината 2 К, З С, химическата формула на желязото. Как се изчегъртва наслойка от остаряла тръба, с цел да се трансформира в творба. Баща му ще го запомнят със скопените лъвове, към които се кикотят зевзеци. А него със какво?

Този екзистенциален въпрос тревожеше Минеков младши. Не даваше покой на дните му, нощем го хвърляше в трепетни положения. Беше покрай отровата, с цел да се обезсмърти като самоотровил се неразбираем талант. Реши обаче да лисне горчивата чаша по площадите в състава на Отровното трио.

Президентът Румен Радев оцени тази всеотдайност. Назначи го министър на културата. „ За два месеца ще свърша несвършеното за 10 години “, разгласи под звуците на фанфари Слави, както го назовават феновете. „ Когато чуя просвета, се пипвам за кобура! “, стана негов девиз. Изплагиатстван от Ханс Йост, придворният стихотворец на Хитлер.

Там, където го сърбеше Радев, мас мажеше Минеков. Уволни Жана Караиванова, изпълнителен шеф на Националния кино център. Нахвърли се върху шефа на Българска национална телевизия Емил Кошлуков. Прогони вестник „ Труд “ от редакцията. Опита се да изхвърли и ГЕРБ от партийната централа.

„ Герой на социалистическия труд “ назова пишман министъра Виктория Георгиева. С това звание той надскочи татко си. Величко Минеков стигна единствено до кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.

Новото държавно управление отхвърли да преназначи Велислав Минеков. Груба неточност, тъй като изгуби скъп кадър. В свежия кабинет има министри от палитрата на сюрреализма. На „ нововъведенията и растежа “ и „ електронното ръководство “. Има даже подобен, който ще организира „ климатични политики “, нещо като дежурен метеоролог.
Какво пречеше да се отпусне щат за министър по „ квартирните въпроси “. Домоуправителят Велислав щеше съвършено да се впише в този профил.