Популярността на антракс започна да се повишава изключително сериозно след

...
Популярността на антракс започна да се повишава изключително сериозно след
Коментари Харесай

СССР и САЩ се съгласиха да спрат производството на био оръжие, но продължиха – как секретна съветска лаборатория изпускаше боен антракс свободно в атмосферата

Популярността на антракс стартира да се покачва извънредно съществено след 11 септември. Терористичната организация на Осама Бин Ладен поемаше отговорност за изпращането на писма по пощата, които съдържаха въпросният сътрудник и постоянно се смятаха за рискови за живота. Ако се чудите от кое място идва тази необикновено красива концепция, просто върнете лентата обратно и си спомнете за Тед Качински – математически талант и човек, който изпраща самоделни бомби по пощата. И до през днешния ден има една версия, че Качински е попаднал в неверна стратегия на Централно разузнавателно управление на САЩ, която най-сетне е помогнала за неговата полуда. По-важният въпрос за антракс е от кое място произлиза. Най-вероятно не е загадка, че същото заболяване може да бъде намерено при доста животни и най-често при домашните във фермите.

Развитието на биологично и химическо оръжие, след тестванията му в Първата Световна война, като след нея се приема спогодба за възбрана. Проблемът обаче е, че още по време на, че американската войска е употребила биологични сътрудници – до през днешния ден някои архиви от Военновъздушни сили на Съединени американски щати отхвърлят да се разсекретят, въпреки и в страната да има закон на независимост на словото и по този закон се изисква разсекретяване на документи, минали времето от 10-15 години. Този тип оръжие стартира да се създава към Студената война с упованието на идващия световен спор. Веднъж стартирайки, този спор може най-сетне да покаже цялата мощност на военната промишленост.

В създаването на биологични и химически оръжия ще открием и съществуването на някои доста съществени пропуски. Впрочем и до през днешния ден има версия, че коронавирусът е просто несполучлив или изтърван от лаборатория в Ухан, само че преди да тръгнем в тази посока, подчертаваме, че това е просто версия. Нека обаче обърнем внимание на студената война и на несполучливите опити за основаването на биологични сътрудници. През октомври 1979 година в Западна Германия се поддържа вестник от руски бежанец. Западът на драго сърце чете някои впечатляващи истории за другата страна на Желязната завеса и се интересува от всичко, което се разгласява. Във въпросния месец обаче излиза една история, която тормози мнозина.

Става въпрос за една огромна издънка във военна фабрика покрай Свердловск, през днешния ден прочут като Екатеринбург, като при индустриалния случай е освободена смъртоносна бактерия, която убива стотици. Вниманието бързо е ориентирано към тази история и скоро всяка западна медия ще преразказва легендата. Скоро и американското държавно управление ще се запознае по-подробно със случая, тъй като има информация, че руски военни фабрики създават биологични оръжия, които обаче са напълно в нарушаване на конвенцията за произвеждане на такива, призната през 1972 година

Малко след раздухването на случая ще има удостоверение от Москва за детонация в затворен град – основан особено за потребностите на военния комплекс – през днешния ден същият е четвърти по величина в Русия. Официалната версия на Съюз на съветските социалистически републики обаче е, че болестта е тръгнала от месо, което е било употребявано. Официално антракс е зараза, която може да се транспортира от спорите и може да бъде открита на всички места по света. Понякога може да бъде разполагаем даже в почвата. Обикновено антракс може да пристигна с контакт с болно животно, най-често овце и различен добитък. Заразата може да се крие в тяхната четина. По публични данни, естественото заболяване дава 20% късмет за летален излаз, само че в множеството случаи се лекува. Съществува и по-рядка зараза гастро-чревен антракс, който може да пристигна в резултат на консумация на инфектирани животни.

Най-смъртоносната форма на антракс е от поемане, като тогава съдбовният излаз се прави оценка на близо 85%. За да се доближи до нея, съществено количество спори би трябвало да се освободят във въздуха. Веднъж в човешкото тяло, антраксът стартира да се развъжда и след няколко дни стартира да пуска своите отровни отрови. Жертвите имат признаци на грип – първо са болки в гърлото, а по-късно и в мускулите, следват задъхвания и гадене. Следващите стъпки са кашлица с обособяване на кръв, тресчица, нарушено дишане и гибелен менингит, водещи до тъмни подувания към гърдите и врата. Човек може да се имунизира, само че в случай че е към този момент болен, имунизацията няма да помогне.

Проблемът на антракса е, че може да бъде елементарно създаден и да остане постоянен с години – това го прави едно от най-опасните биологични оръжия. Американците също не са почтени в тази задача. Програмата за произвеждане на биологично оръжие е стартирана през 1943 година Малко по-късно са налични към 6 смъртоносни варианта, които могат да се придвижват по въздушно-капков път. Плановете на американците е да употребяват бомби, с които да ги популяризират, въпреки и през Корейската война да залагат повече на инсекти, които да популяризират най-различни заболявания.

През 1969 година Никсън публично декларира, че ще постави завършек на тази стратегия, а през 1972 година се подписва конвенцията за елиминиране на това оръжие. Въпреки това не би трябвало да забравяме, че и двата лагера се подписват и макар възбраната ще продължат разработките си скрито – тук няма неприятна страна, Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не са били единствените, които да създават и в никакъв случай няма да бъдат. Самата конвенция остава без никакви условия за инспекции и механизъм за проучване.

Макар и да има възбрана за разработка, множеството страни ще създават стратегия за отбрана, а с цел да има такава, би трябвало да е разполагаем и сътрудникът за проучване. Нека не забравяме, че откакто започнаха да се изпращат писма покрити с антракс, множеството лаборатории можеха да го изследват и да стигнат до заключението, че сътрудникът е придобит точно във военна лаборатория – по това време Русия и Съединени американски щати разполагат с такива, никой още не може да разбере по какъв начин Осама е намерил и доставил сътрудника. През 1979 година никой не има вяра, че руснаците са се заразили с месо, Централно разузнавателно управление на САЩ се включва в задачата да изследва случая, а и високият % на умряли цивилни в границите на два месеца ще увеличи подозренията.

Съветската преса ще играе по линията на обвиняванията и ще съобщи, че Съединени американски щати са подготвени да измислят още по-черна история за всяка налична покруса. Учените в Съединени американски щати не са доста съгласни с концепцията, тъй като няма логичност един слаб вирус да подейства толкоз свирепо на останалите. Не е мъчно, че в идващите години обвинявания ще има и за други произшествия. Например в Азия ще има изказвания, че е употребен „ Жълт дъжд “ освобождаващ микотоксини. Инцидентът се случва през 1981 година и седем години по-късно един от руските учени – Пьотр Бургасов ще се появи с всички мемоари и картони на болните. Оказва се, че тук просто има неточност при лекуването и здравната система не е чак толкоз розова, колкото се чака.

Тук има и още една детайлност, някои учени виждат признаци, които не би трябвало да участват – съответно става въпрос за отичане на белите дробове. Този детайл доста съществено припомня за антракс. Понеже множеството жертви са мъже, американците позволяват, че е създаден сътрудник, който да поразява най-вече мощния пол – разумно е, откакто в армията фрагментите са най-вече мъже. Едва през 1992 година ще се появи и истината, това е следващият биологичен Чернобил, който няма по какъв начин да се крие повече. Борис Елцин ще разговоря с Буш и ще признае, че създаването на биологично оръжие е реалност. В Свердловск е имало сериозен случай, произлизащ точно от биологичен сътрудник.

През 1972 година руснаците са уголемявали своята стратегия, без значение върху какво са се подписвали. Цивилната стратегия „ Биопрепарат “ не е била въобще обвързана с подобряването на живота, а със съкращаването му. Според Елцин, повече от 52 обособени здания са работили върху основаването на биологични сътрудници. Същите трябвало да се разпръскат със самолети, тъкмо както се обработват посевите през днешния ден. Подобни издънки се случват и през 1971 година, когато руснаците изпускат дребна шарка на остров Възрождение, там жертвите обаче са единствено три. Изпълнителният шеф на „ Биопрепарат “ – Канатжан Алибеков ще избяга в САщ по-късно и ще опише цялата легенда в своята книга „ Биозараза “. Бактерията, която основава главоболия е изпусната от постройка в Свердловск, позната като Лагер 19А, издигнат през 1946 година за основаването и проучването на японски микроби.

Според Алибеков, документите са открити в Манджурия и били дело на – прочут с тестванията на всевъзможни токсини и сътрудници върху китайски цивилни жители. В същото място са създадени тонове антракс в прахообразна форма, с цел да може да бъде освободен от балистични ракети. Избраният вариант е Антракс 836, който обаче не е доразвит, тъй като е повече от гибелен и устойчив – т.е. в случай че бъде пуснат, никой не може да подсигурява къде ще го понесе вятъра.

 Любопитен факт е, че Съединени американски щати в никакъв случай не съди отряд 731 в подмяна на достъп до информацията и проучванията им.

На 30 март 1979 година Алибеков декларира, че механик е пристигнал да поправи филтър, а по-късно е оставил записка, че същият би трябвало да бъде сменен. Историята на Алибеков е впечатляваща по тази линия, той написа следното в своята книга:

„ Лагер 19 е 15-и Директорат на продукцията – той е и един от най-заетите. Три смени работят по часовник, с цел да създават изсъхнал антракс и да го употребяват като оръжие в руския боеприпас. Беше извънредно тежка и стресираща работа. Ферментиралите антраксни култури трябваше да се отделят от своята течна база и да се сушат, с цел да може по-късно да станат пудра, която да се употребява под аерозолнаформа, само че постоянно имаше спори във въздуха. Работниците прекосяваха постоянна фаза на имунизация, само че също по този начин имаше големи филтри на комините, които спираха антракса от външния свят. След всяка промяна, огромните сушилни се спираха за малко, прекосяваха ревизия и заработваха още веднъж. Един запушен филтър не беше чак такава изненада, само че постоянно трябваше да се сменя мигновено. Лейтенант-полковник Николай Чернишов беше супервайзър във съдбовния следобяд на промяната и бързаше, с цел да се прибере вкъщи, както и доста други служащи. По устав на армията, той би трябвало да запише дефектиралия филтър в дневника, с цел да може идната промяна да го смени. Най-вероятно е не запомнил за бележката на техника или просто е пропуснал да даде разпореждане. Когато нощната промяна стартира своята промяна, дневника се преглежда. След като не откриват нищо за правене по техниката, не престават да работят със същите машини. Фините прахови частици на антракса стартират да се прокрадват през комина и да се носят във въздуха. “

Едва след няколко часа излиза наяве, че действително няма филтър на комина и следва още веднъж прекъсване на работа, с цел да се сложи, само че няколко часа са изцяло задоволителни. Нощният бриз стартира да носи смъртоносните спори на всички места и откакто е студено, вирусът няма никакви проблеми да се разноски със смъртоносните си качества до всеки един правоприемник. Първо се изсипват до близката керамична фабрика, започвайки да поразяват служащите от нощната промяна. Повечето умират през идната седмица. Властите мълчат и не споделят нищо за случая, доста от жителите даже не знаят какво се случва във фабриките.

Войниците откриват периметър към заводите, до момента в който руските управляващи декларират, че месото е отровено и отговорно. Стотици бездомни кучета са убити, а в следствие и всеки търговец на месо е задържан, изключително в случай че продава макар нарежданията. Неговата присъда е закононарушение против нацията и тровенето на народа. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) унищожава всички мемоари на болничното заведение, както и патологичните листи, в които се разказва напълно друга история. Жертвите са потопени в химически дезинфектант, с цел да може спорите да бъдат избити.

Според Алибеков, намесата на управляващите е повишила вредата, в сравнение с противоположното. Нареждането на локалния началник на партията е да се изчистят пътища, дървета, покриви и всичко останало. По този метод второстепенните аерозоли стартират да се популяризират още по-агресивно и не престават своята задача – да убиват. След като антраксът се разнася над града, лечебните заведения се препълват с хора, които имат съществени черни белези по тялото си. До края на май има 99 болни и 64 умряли в радиус от 5 километра от фабриката. Според Алибеков общият брой е покрай 105 души. Животните умират още по-сериозно и при тях обстановката е свирепа и на към 50 километра резултатът е редица ферми със смъртни случаи.

Борис Елцин ще удостовери малко или доста думите, откакто показа в тирада през 1993 година, че е имало сходен случай. До през днешния ден в Русия има хора, които не престават да настояват, че става въпрос за развалено месо, а не за отрова. Според някои източници, Лагер 19 продължава да работи извънредно добре и към този миг, като през днешния ден също се работи върху биологични оръжия. Днес някогашният Съветски съюз съумява да разчисти старите находища на био оръжие, както и някои нечовешки способи за офанзива, само че това не значи, че не разполага с други.

При съществуването на толкоз доста оръжие, биологичните сътрудници се потвърждават като единствено едно – неналичието на каквито и да било типове оръжие за нахлуване. Арсеналът е добър, само че това не пречи да се влага и в най-различни сътрудници, които да отслабят или обезвреждат човешки личен състав. Понякога е изцяло задоволително да открием, че в случай че има ваксина, може да има и оръжие.

   
Източник: chr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР