Американците във Виетнам толкова мразят M16, че крадат AK-47 на врага
Популярният автомат M16 за първи път е прибавен от армията на Съединени американски щати във военни интервенции в джунглите на Виетнам. То обаче се оказва толкоз ненадеждно оръжие, че американските войски стартират да крадат АК-47 на врага и даже да го купуват от черния пазар.
M14
През 1966 година военачалник Уилям Уестморланд, пълководец на американските сили във Виетнам, показва пушката M16 като новата общоприета пушка за пехотинците, заменяйки предшественика й M14. Разработен от инженер Юджийн Стоунър в края на 50-те години на предишния век, автоматът е желан поради своята акуратност, леко тегло и количеството патрони, което може да изстреля.
Американците във Виетнам получават модифицирана версия на M16, вид XM16E1 (като на индивида на основната фотография най-горе). Смяната на оръжието е значително в отговор на огромния брой жертви вследствие на потреблението на АК-47 от съперника. Въпреки това, несъгласията към ефикасността на M16 пречат то да бъде издадено на войските в Европа и Съединени американски щати.
Първото потомство пушки M16 са необикновено дефектни. Те постоянно засичат, което значи, че бойците са заклещени със заседнало оръжие в средата на борбата. Често, гилзата от изстрелян патрон се заклещва в патронника след изстрел на оръжието и в следствие по време на модерна война, M16 работи като мускет, единствено с един изстрел.
Единственият сигурен метод, по който бойците биха могли да поправят оръжията си, е да намушкат железен кол надолу по дулото и да разклатят патрона. По-късно се открива, че това засичане е резултат от прекосяването към сачмен прахуляк, който е предопределен да усили началната скорост на патрона до 990 метра в секунда.
Въпреки проблемите си, M16 към момента се счита за по-ефективно оръжие от M14, като американската войска стига до такава степен, че декларира, че това е най-хубавата пушка за борби във Виетнам. За да се опита да се пребори с проблемите, службата вкарва усъвършенствани процедури за образование, трансформира състава на праха в боеприпасите и раздава комплекти за разчистване – само че не преди публикуването на отчет на Конгреса.
През 1967 година почти 80% от препитаните 1585 бойци споделят, че са имали проблеми със засичане на механизма, до момента в който са на бойното поле с пушката M16. Много от тях пишат до у дома с недоволства от ненадеждността на огнестрелното оръжие. Семействата, получили тези писма, ги показват на своите конгресмени в опит да привлекат вниманието на Комисията по въоръжените сили на Камарата.
Техният проект проработва и не след дълго е основана подкомисия към Конгреса, която да проверява случая. След това следствие, формираният отчет разкрива пропуските, от които войските се оплакват през цялото това време. Докладът обрисува по какъв начин армията не е съумяла да образова бойците на новото оръжие и по този начин да подсигурява, че се работи добре с него, и не е предоставила задоволително съоръжение за почистването му, с цел да се оправи с казуса със засичането.
Независимо от това, службата продължава да оборудва войските си с М16. Тъй като тя остава ненадеждна, доста от чиновниците във Виетнам губят доверие в пушката и стартират да търсят други възможности.
Тип 56
AK-47, употребявани от Народната войска на Виетнам (NVA) и Виетконг, стават подобаващ заместител в очите на американските войски. След като получава техническите спецификации за него в средата на 50-те години на предишния век, Китай основава поточни линии за всеобщо произвеждане и разпространяване на своя личен вид на оръжието, Тип 56, в цяла Югоизточна Азия. Тип 56, прочут още като AK-56, е по-къс, по-лек и има алтернатива да стреля автоматизирано или с един изстрел.
От извънредно значение бе, че щурмовата пушка е надеждна, издръжлива и може да бъде овладяна единствено за няколко часа.
Така вземането на оръжието на врага става краткотрайно решение за американците, защото потреблението на AK-47 е за предпочитане пред гибелта. В последна сметка измежду войските се развива под земята пазар, с цел да се оборудват с оръжието, до момента в който армията продължава да упорства да се употребява M16, потвърждавайки, че тези, които изпитват проблеми, не схващат по какъв начин вярно да поддържат пушката.
