Педиатрия да се строи различно от "Графа"? Не и тук
Популистките мечти по въпроса с демографската рецесия са в топ 3 на най-любимите тематики на всички политици у нас. Упражненията на гърба на популацията във фертилна възраст са безкрайни, въпреки и не изключително съобразителни - от възбрана на абортите, през безвъзмездни детски градини, до пари кеш за родено дете, стига майката и бащата да са с висше обучение.
В сферата на дейностите ситуацията следва почти същата линия, въпреки и без крайните изхвърляния, които елементарно могат да станат обект на локалното и интернационалното право. Току някоя община отстрани таксата за ясли и градини, даде пари на бездетни двойки за ин витро, страната отпуска награди за родено дете, обезпечава дълго майчинство и в последно време даже по-гъвкави условия за ранно връщане на майката на работа. В това няма нищо неприятно, само че няма и нищо кой знае какъв брой стабилно. Раждаемост не се предизвиква с награда от няколкостотин лв. (в огромния % от случаите единствено с цел да роди, дамата е платила много повече), а с обезпечаване на цялостна среда, ориентирана и подобаваща за развъждане на деца. Макар и значими, парите не са главният и водещ фактор в решението за още едно дете. Огромна роля играят
неналичието на сигурност и предвидимост на средата
и цялостната липса на еднакъв старт, за обезпечаването на който родителите водят изтощителна и неравна борба с останалите родители, общината и страната. Българските майка и татко са непрекъснато в бойна подготвеност - от инспекцията на пясъчника в парка за кучешко в случай че, през лотарията " влизане в ясла и градина " в огромните градове, която е единствено подготовка за същинската война - цели 12 години учебно заведение, до обезпечаването на профилактика и лекуване, когато се наложи.
И до момента в който със здрави деца този развой се преглъща, защото си е традиция (лош родител си, в случай че не получиш серия микроинсулти към изпитите за 7 клас, от които зависи гимназията, висшето, работата и пенсията на отрочето), не по този начин стоят нещата с болните деца и родителите им. Това е и най-адекватното мерило за това дали средата е враждебна, или съобразена с потребностите на всеки и дали страната и обществото оказват помощ на най-уязвимите. И тук към този момент
ситуацията е нечовешко и на равнище трети свят
Въпросът даже не е единствено до това, че на родителите на съществено болно дете рано или късно се постанова да заплащат някаква част от лекуването или рехабилитацията му, а в отношението, с което се сблъскват, и в тотално враждебната среда. У нас освен заболяването е страшна, а и разправиите, тичането и хаосът, с който е обвързвано лекуването - от болница в болница, носене на хартии, обезпечаване на талони и какво ли още не. Родител, чието дете е сред живота и гибелта, би трябвало персонално да се погрижи да вземем за пример да издейства от болничното заведение всички нужни документи, които да занесе на крайници в здравната каса, с цел да заплати тя лекуването му с изчезнало от пазара лекарство. После да го върнат, да чака, отново да тича за книжа и най-после да му връчат сметката, тъй като болничното заведение и касата не са се разбрали.
Христоматиен образец за отношението на страната по въпроса е изчезналата от десетилетия детска болница. Изграждането й още веднъж е на дневен ред и много наивно, считаме, че щом е детска, към него следва да се подходи с повече почитание, а не съгласно обичайния аршин - неспособно и крадливо.
Прекалено наивно е
България, обичат да споделят педиатрите, е единствената страна в Европейски Съюз, която няма сложна детска болница, където да попадат всички тежко и хронично заболели деца - от диагностиката до палиативните грижи. Сега другите специалности са разпръснати из няколко лечебни заведения, има болница по педиатрия, която сплотява част от тях, само че всекидневно при деца с по-комплексни проблеми се постанова циркулиране и промяна на лечебни заведения. Остатъците от първия опит в това отношение още стърчат в двора на Александровска болница; по времето на кабинета " Сакскобургготски " имаше още един опит, който приключи изключително грозно - с обвинявания в корупция, като беше забъркан и братовчед на тогавашния министър председател.
Сега кабинетът " Борисов-3 " също прави опити да остави нещо на поколенията и през цялото време те започнаха зле. Неочаквано кабинетът реши, че Правителствена болница ще става Детска. Бързо обаче се оказа, че болничното заведение е с големи задължения, и то поради поети, само че донякъде финансирани от правителството ангажименти за поправки и инсталация. И че задачата на кабинета не е да прави болница за децата, а да се отърве от болница, която е на път да банкрутира. В последна сметка болничното заведение отиде при Софийския университет, защото е негова образователна база, а Министерският съвет и Министерството на здравеопазването се насочиха към създаване на детска болница другаде - в двора на Александровска, а за основа ще се употребява същото скеле, останало от преди 30 години. Въпросният недодялан градеж е проучван и преди - за три десетилетия Бойко Борисов и Кирил Ананиев не са първите, на които е хрумнала концепцията - и се е стигало до извода, че не е подобаващ за актуалните условия, само че пък и преди са ни управлявали държавни управления със съмнителна честност, тъй че може и те да са ни лъгали.
Докато Министерство на здравеопазването проучваше въпроса, работещите в сегашната болница по педиатрия излязоха няколко пъти на митинг, защото специалността е извънредно недофинансирана. В резултат мъчно се подсигурява съответно лекуване на децата, заплатите са обидни, а
педиатрията последователно умира
като част от медицината в България. Освен повече пари те желаеха унищожаване на комерсиалния статут на болничното заведение - тя да стане основано от страната лечебно заведение и по този начин да може да получава легално дотации от бюджета, без да разчита само на доходи от здравната каса. От Министерство на здравеопазването оповестиха, че това е прекомерно комплициран развой, само че когато новата болница е реалност, тя няма да е комерсиално сдружение. За да се успокои малко напрежението, се оказа, че пари може да се намерят и цените на педиатричното лекуване, поето от здравната каса, бяха увеличени.
След това Министерството на здравеопазването разгласи публичната поръчка за новата сложна болница. Тя е за 94.5 млн. лева с Данък добавена стойност, повърхност от 45 000 кв. м, с 2 съществени корпуса на по 11 етажа, плюс още 6 на три и два сутерена и 350-400 кревати. Жалбите не закъсняха. Камарата на архитектите изиска от Комисията за защита на конкуренцията да спре осъществяването на търга, защото актуалното задание по никакъв метод не подсигурява качеството на осъществяването. Поръчката е за изключително модерната в последно време в областта на плащаната с публични средства инфраструктура процедура инженеринг, при която планът, строежът и последващият авторски контрол се разпореждат на еднакъв реализатор. Благовидният претекст е, че по този начин се пестят време и пари. При сходна процедура обаче проектантът е подвластен от строителя и вместо да проектира детска болница такава, каквато следва да бъде, той може да проектира постройка, каквато строителят е решил, че му е най-изгодно и комфортно да построи, жестоко казано. Освен това съгласно архитектите техническото задание е ненапълно - да вземем за пример липсват условия за отоплението и охлаждането на болничното заведение, пожарогасене, дублирано зареждане с ток при повреда, за микроклимат, яловост и още купища съществени параметри. При несъмнено стичане на събитията може да се окаже, че болничното заведение даже не е безвредна.
Няма подозрение, че архитектите пазят своя си бизнес, само че жалбата им демонстрира няколко неща. Да, в случай че поръчката се направи както би трябвало, болничното заведение може да излезе и по-скъпа или най-малко сумата, платена за построяването й, да нарасне. В дълготраен, а за какво не и в кратковременен проект обаче може да се окаже и по-евтина. В платеното от страната строителство обичайно се влагат евтини материали и резултатът е забележим след всеки един ремонт. В детска болница нещата стоят малко по-различно и по-невидимо. Евтината термоизолация води до високи сметки за ток, евтините настилки се постанова да се сменят по-често и така нататък Обединяването на всички поръчки в една пести време, само че пък ремонтът на ремонта компенсира спестеното.
Освен това, в случай че се има вяра на архитектите, по този начин написана поръчка - без съществени механически условия, приказва
в най-хубавия случай за несръчност
Често тя върви ръка за ръка с благоприятни условия за отклоняване на обществени средства в неприятна посока - преднамерено или не. Архитектите желаят прекъсване на търга, решението на Комисия за защита на конкуренцията се чака. Това не би бил първият обжалван конкурс на Министерство на здравеопазването, който се постанова да стопира и стартира още веднъж по няколко пъти. Напротив - това е ориста на множеството публични поръчки - и за коли за спешна помощ, и за осведомителна система, и защо ли не. Реакцията постоянно е една и съща - неприятни компании саботират публичното богатство. И на никого не му хрумва, че при добре готови задачи и поръчки компаниите няма да има какво да апелират. Но държавната администрация просто не е в положение да приготви един търг като хората.
Дори когато става дума за болница за деца. В последна сметка болните деца в България не са по-специални от който и да било различен тук и не им се поставя кадърно и безкористно отношение.
В сферата на дейностите ситуацията следва почти същата линия, въпреки и без крайните изхвърляния, които елементарно могат да станат обект на локалното и интернационалното право. Току някоя община отстрани таксата за ясли и градини, даде пари на бездетни двойки за ин витро, страната отпуска награди за родено дете, обезпечава дълго майчинство и в последно време даже по-гъвкави условия за ранно връщане на майката на работа. В това няма нищо неприятно, само че няма и нищо кой знае какъв брой стабилно. Раждаемост не се предизвиква с награда от няколкостотин лв. (в огромния % от случаите единствено с цел да роди, дамата е платила много повече), а с обезпечаване на цялостна среда, ориентирана и подобаваща за развъждане на деца. Макар и значими, парите не са главният и водещ фактор в решението за още едно дете. Огромна роля играят
неналичието на сигурност и предвидимост на средата
и цялостната липса на еднакъв старт, за обезпечаването на който родителите водят изтощителна и неравна борба с останалите родители, общината и страната. Българските майка и татко са непрекъснато в бойна подготвеност - от инспекцията на пясъчника в парка за кучешко в случай че, през лотарията " влизане в ясла и градина " в огромните градове, която е единствено подготовка за същинската война - цели 12 години учебно заведение, до обезпечаването на профилактика и лекуване, когато се наложи.
И до момента в който със здрави деца този развой се преглъща, защото си е традиция (лош родител си, в случай че не получиш серия микроинсулти към изпитите за 7 клас, от които зависи гимназията, висшето, работата и пенсията на отрочето), не по този начин стоят нещата с болните деца и родителите им. Това е и най-адекватното мерило за това дали средата е враждебна, или съобразена с потребностите на всеки и дали страната и обществото оказват помощ на най-уязвимите. И тук към този момент
ситуацията е нечовешко и на равнище трети свят
Въпросът даже не е единствено до това, че на родителите на съществено болно дете рано или късно се постанова да заплащат някаква част от лекуването или рехабилитацията му, а в отношението, с което се сблъскват, и в тотално враждебната среда. У нас освен заболяването е страшна, а и разправиите, тичането и хаосът, с който е обвързвано лекуването - от болница в болница, носене на хартии, обезпечаване на талони и какво ли още не. Родител, чието дете е сред живота и гибелта, би трябвало персонално да се погрижи да вземем за пример да издейства от болничното заведение всички нужни документи, които да занесе на крайници в здравната каса, с цел да заплати тя лекуването му с изчезнало от пазара лекарство. После да го върнат, да чака, отново да тича за книжа и най-после да му връчат сметката, тъй като болничното заведение и касата не са се разбрали.
Христоматиен образец за отношението на страната по въпроса е изчезналата от десетилетия детска болница. Изграждането й още веднъж е на дневен ред и много наивно, считаме, че щом е детска, към него следва да се подходи с повече почитание, а не съгласно обичайния аршин - неспособно и крадливо.
Прекалено наивно е
България, обичат да споделят педиатрите, е единствената страна в Европейски Съюз, която няма сложна детска болница, където да попадат всички тежко и хронично заболели деца - от диагностиката до палиативните грижи. Сега другите специалности са разпръснати из няколко лечебни заведения, има болница по педиатрия, която сплотява част от тях, само че всекидневно при деца с по-комплексни проблеми се постанова циркулиране и промяна на лечебни заведения. Остатъците от първия опит в това отношение още стърчат в двора на Александровска болница; по времето на кабинета " Сакскобургготски " имаше още един опит, който приключи изключително грозно - с обвинявания в корупция, като беше забъркан и братовчед на тогавашния министър председател.
Сега кабинетът " Борисов-3 " също прави опити да остави нещо на поколенията и през цялото време те започнаха зле. Неочаквано кабинетът реши, че Правителствена болница ще става Детска. Бързо обаче се оказа, че болничното заведение е с големи задължения, и то поради поети, само че донякъде финансирани от правителството ангажименти за поправки и инсталация. И че задачата на кабинета не е да прави болница за децата, а да се отърве от болница, която е на път да банкрутира. В последна сметка болничното заведение отиде при Софийския университет, защото е негова образователна база, а Министерският съвет и Министерството на здравеопазването се насочиха към създаване на детска болница другаде - в двора на Александровска, а за основа ще се употребява същото скеле, останало от преди 30 години. Въпросният недодялан градеж е проучван и преди - за три десетилетия Бойко Борисов и Кирил Ананиев не са първите, на които е хрумнала концепцията - и се е стигало до извода, че не е подобаващ за актуалните условия, само че пък и преди са ни управлявали държавни управления със съмнителна честност, тъй че може и те да са ни лъгали.
Докато Министерство на здравеопазването проучваше въпроса, работещите в сегашната болница по педиатрия излязоха няколко пъти на митинг, защото специалността е извънредно недофинансирана. В резултат мъчно се подсигурява съответно лекуване на децата, заплатите са обидни, а
педиатрията последователно умира
като част от медицината в България. Освен повече пари те желаеха унищожаване на комерсиалния статут на болничното заведение - тя да стане основано от страната лечебно заведение и по този начин да може да получава легално дотации от бюджета, без да разчита само на доходи от здравната каса. От Министерство на здравеопазването оповестиха, че това е прекомерно комплициран развой, само че когато новата болница е реалност, тя няма да е комерсиално сдружение. За да се успокои малко напрежението, се оказа, че пари може да се намерят и цените на педиатричното лекуване, поето от здравната каса, бяха увеличени.
След това Министерството на здравеопазването разгласи публичната поръчка за новата сложна болница. Тя е за 94.5 млн. лева с Данък добавена стойност, повърхност от 45 000 кв. м, с 2 съществени корпуса на по 11 етажа, плюс още 6 на три и два сутерена и 350-400 кревати. Жалбите не закъсняха. Камарата на архитектите изиска от Комисията за защита на конкуренцията да спре осъществяването на търга, защото актуалното задание по никакъв метод не подсигурява качеството на осъществяването. Поръчката е за изключително модерната в последно време в областта на плащаната с публични средства инфраструктура процедура инженеринг, при която планът, строежът и последващият авторски контрол се разпореждат на еднакъв реализатор. Благовидният претекст е, че по този начин се пестят време и пари. При сходна процедура обаче проектантът е подвластен от строителя и вместо да проектира детска болница такава, каквато следва да бъде, той може да проектира постройка, каквато строителят е решил, че му е най-изгодно и комфортно да построи, жестоко казано. Освен това съгласно архитектите техническото задание е ненапълно - да вземем за пример липсват условия за отоплението и охлаждането на болничното заведение, пожарогасене, дублирано зареждане с ток при повреда, за микроклимат, яловост и още купища съществени параметри. При несъмнено стичане на събитията може да се окаже, че болничното заведение даже не е безвредна.
Няма подозрение, че архитектите пазят своя си бизнес, само че жалбата им демонстрира няколко неща. Да, в случай че поръчката се направи както би трябвало, болничното заведение може да излезе и по-скъпа или най-малко сумата, платена за построяването й, да нарасне. В дълготраен, а за какво не и в кратковременен проект обаче може да се окаже и по-евтина. В платеното от страната строителство обичайно се влагат евтини материали и резултатът е забележим след всеки един ремонт. В детска болница нещата стоят малко по-различно и по-невидимо. Евтината термоизолация води до високи сметки за ток, евтините настилки се постанова да се сменят по-често и така нататък Обединяването на всички поръчки в една пести време, само че пък ремонтът на ремонта компенсира спестеното.
Освен това, в случай че се има вяра на архитектите, по този начин написана поръчка - без съществени механически условия, приказва
в най-хубавия случай за несръчност
Често тя върви ръка за ръка с благоприятни условия за отклоняване на обществени средства в неприятна посока - преднамерено или не. Архитектите желаят прекъсване на търга, решението на Комисия за защита на конкуренцията се чака. Това не би бил първият обжалван конкурс на Министерство на здравеопазването, който се постанова да стопира и стартира още веднъж по няколко пъти. Напротив - това е ориста на множеството публични поръчки - и за коли за спешна помощ, и за осведомителна система, и защо ли не. Реакцията постоянно е една и съща - неприятни компании саботират публичното богатство. И на никого не му хрумва, че при добре готови задачи и поръчки компаниите няма да има какво да апелират. Но държавната администрация просто не е в положение да приготви един търг като хората.
Дори когато става дума за болница за деца. В последна сметка болните деца в България не са по-специални от който и да било различен тук и не им се поставя кадърно и безкористно отношение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ