Четирима от 10 българи не вярват или не знаят страната да е спечелила от ЕС
Попитани коя е главната причина, заради която считат, че страната им се е облагодетелствала от еврочленството, най-вече българи (53%) дават отговора " Европейски Съюз носи нови благоприятни условия за работа ", сподели изследване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент през юни.
Общо 36% дават като отговор " Членството в Европейски Съюз усъвършенства съдействието сред нашата страна и другите страни членки ", 22% – " Европейски Съюз способства за поддържането на мира и подсилването на сигурността ", единствено 4% (последни в ЕС) - " Европейски Съюз оказва помощ за справяне с климатичните промени ".
© Евробарометър
Взимайки всичко поради, бихте ли споделили, че страната ви е спечелила или не от участието си в Европейски Съюз?
България е предпоследна в Европейски Съюз по % на хората, съгласно които страната им е спечелила от еврочленството – 57 на 100. Само в Италия има по-малко хора, споделящи това мнение – 42 на 100. В България 21% споделят, че страната не се е облагодетелствала от участието си в блока, а 19 на 100 дават отговор " Не знам " - най-високият % в Европейски Съюз.
Членството на България в Европейски Съюз правят оценка като нещо положително 54% от хората в страната, като неприятно – 8%, като нито положително, нито неприятно – 33%. Че не знаят дали е положително или неприятно споделят 4 на 100 - най-високият % в Европейски Съюз, дали този отговор. Че гласът им се зачита в Европейски Съюз споделят 45% от българите.
Евробарометър
Данните за България
На въпроса: " Колко удовлетворени или не сте от следните аспекти на демокрацията в Европейски Съюз " минимум българи в Европейски Съюз (46%) споделят, че са изцяло удовлетворени от свободните и почтени избори. Отново на последно място - 60% от българите споделят, че са изцяло удовлетворени от свободата на словото. На предпоследно място – 57% са изцяло удовлетворени от зачитането на главните права. Последна, след България по този отговор, е само Словакия – 56%.
Евроизборите
Попитани по кое време са решили да гласоподават на скорошните избори за Европейски парламент, 69% от българите споделят, че постоянно гласоподават, 14% дават отговор " преди няколко месеца ", 6% - " преди няколко седмици ", 7% - " няколко дни преди изборите ", 2% - " в деня на изборите ", 2% - " Не знам " (най-високият % дали този отговор; единствено в Люксембург и Полша този отговор дават 1% от запитаните, в останалите никой не го посочва).
Запитани дали преди евроизборите са били сигурни за коя партия да гласоподават или са се колебаели сред разнообразни партии, 82% от българите споделят, че са били сигурни (четвърти в Европейски Съюз по този отговор), 16% са се колебаели, 2% споделят " Не знам ". На въпроса за какво са дали своят вот за дадена партия на евроизборите най-вече българи (53%) споделят, че нормално гласоподават за нея. Само в три страни има повече хора, дали този отговор – Португалия (65%), Малта (61%) и Кипър (57%).
Че са харесали предложенията на даден претендент по най-важния за тях въпрос на тези избори, са споделили единствено 24% от българите. Единствено в Латвия има по-нисък % хора, показали това като причина – 19%. В Естония са 25%.
© Евробарометър
Кои са въпросите, които ви накараха да гласувате на скорошните избори за Европейски парламент? (%-борба с климатичните промени и отбрана на околната среда)
Вторият най-популярен отговор на българите е, че не са харесали никоя от останалите партии (37%). Следват отговорите " Предложенията им по национални въпроси бяха най-близки до вашите хрумвания и полезности " (36%), " Предложенията им по европейски въпроси бяха най-близки до вашите хрумвания и полезности " (29%), " Харесахте един или повече от претендентите в тази партийна листа " (26%), " Харесахте предложенията им по най-важния за вас въпрос на тези избори " (24%), " Бяхте уверени по време на предизборната акция (от спор, интервю) – 12%.
На въпроса по кое време са решили да гласоподават за политическата партия или претендента, който са подкрепили на евроизборите, 59% от българите споделят, че постоянно гласоподават по този начин, 19% са решили преди няколко месеца, 10% - преди няколко седмици, 7% - няколко дни преди изборите, 3% - в деня на изборите, 2% споделят " Не знам ".
© Евробарометър
Колко сте удовлетворени или не от следните аспекти на демокрацията в Европейски Съюз?
Свободни и почтени избори (%-Напълно доволни)
Като съществена причина да гласоподават на евроизборите 50% от българите показват, че това е техен дълг като жители (+14%), 21% - че поддържат Европейски Съюз (+9%), 4% - с цел да изразят своето противоречие (-1%), 4% - с цел да повлияят на избора на нов ръководител на Еврокомисията (+2%).
Попитани за въпроса, който ги е предиздвикал да гласоподават, най-вече българи (44%) споделят " Икономика и напредък ". Отговорът " Борба с климатичните промени и отбрана на околната среда " дават единствено 16% от българите (на последно място в ЕС). Заради имиграцията са дали своят вот 24%. Заради обществената отбрана на европейските жители – 43%, 39% поради метода, по който Европейски Съюз би трябвало да работи в бъдеще.
© Евробарометър
Колко сте удовлетворени или не от следните аспекти на демокрацията в Европейски Съюз?
Свобода на словото (%-Напълно доволни)
Защо не са дали своят вот?
Попитани по кое време са решили да не гласоподават на евроизборите, 21% от българите споделят, че в никакъв случай не гласоподават, 33% - преди няколко месеца, 14% - преди няколко седмици, 12% - няколко дни преди изборите, 9% - в деня на изборите, 11% не знаят.
Като съществена причина да не гласоподават най-вече българи (38%) показват липса на доверие или отчаяние от политиката като цяло (на второ място в Европейски Съюз дружно с Португалия и след Кипър, където този отговор дават 39 на 100 от хората).
© Евробарометър
Кои са главните аргументи, заради които не гласувахте на скорошните избори за Европейски парламент? (%-липса на доверие или отчаяние от политиката като цяло)
Най-малко българи в Европейски Съюз (24%) споделят, че си спомнят да са виждали по малкия екран, в интернет или на плакати, че са чели във вестници или чули по радиото послания от Европейския парламент, окуражаващи хората да гласоподават на евроизборите.
Повече млади са дали своят вот в Европа
Високото присъединяване на европейските изборите през 2019 година се дължи на повишаване на присъединяване на младежите. Резултатите от изследването след изборите, което е едно от най-пълните обществено налични количествени разбори след последните европейски избори, демонстрира, че повишеното присъединяване в изборите се дължи най-много на младото потомство в Европейски Съюз. По-конкретно, от ден на ден млади жители под 25 година (+14 процентни пункта), както и групата от 25 до 39 година (12 п. п.) гласоподават спрямо предходните избори.
Общата изборна интензивност на европейките избори беше 50.6%, най-високата от 1994 година насам. 19 страни членки записаха повишаване на изборната интензивност по отношение на 2014 година, най-много Полша, Румъния, Испания, Австрия, Унгария и Германия, както и Словакия и Чехия, където изборната интензивност е обичайно ниска. Същевременно изборната интензивност се намали единствено в 8 страни, само че с по-малко от 3 процентни пункта. В България, че са дали своят вот са споделили 33% от запитаните (-3%).
Брекзит също изигра роля, като 22% от респондентите в Европейски Съюз загатват, че е имал въздействие върху решението им да гласоподават, най-малко " до някаква степен ".
Фактори, стимулирали гласоподавателите да гласоподават
Резултатите демонстрират, че гласувалите в европейските избори през 2019 година също са били стимулирани от по-силно възприятие на гражданска отговорност, засилено чувство, че гласуването може да промени нещата, както и повишена поддръжка на гласоподавателите за Европейски Съюз. Проучването демонстрира, че на приблизително европейско равнище стопанската система и растежът (44%), както и битката с изменението на климата (37%) са главните фактори, които са предиздвикали гласоподавателите да гласоподават. Други значими фактори са насърчаването на правата на индивида и демокрацията (37%), методът, по който Европейски Съюз би трябвало да работи в бъдеще (36%), и имиграцията (34%). Въпреки че най-важната тематика беше стопанската система в 16 страни членки, тематиката за битката с климатичните промени оглави класациите в 8 страни.
Ползи от Европейски Съюз
Повече от две трети от респондентите (68%) в ЕС28 считат, че тяхната страна е извлякла изгода от участието си в Европейски Съюз, което е най-високото общо равнище регистрирано от 1983 година насам.
Повече от половината европейци (56%) са също съгласни, че гласът им се зачита в Европейски Съюз, което дава отговор на нарастване със 7 процентни пункта от февруари-март 2019 година насам, и е най-позитивният резултат за този знак от 2002 година
Осведоменост
По отношение на осведомеността в тазгодишните избори, 44% от респондентите имат спомен да са виждали или чували известие от Европейския парламент, което предизвиква жителите да гласоподават. Процентът е най-голям измежду респондентите, които в действителност са дали своят вот на изборите (50%), само че и 39% измежду хората, които не са дали своят вот, имат спомен да са виждали или чували детайли от акцията на Парламента. Важно изобретение от публичното допитване е, че усилването на изборната интензивност се дължи от ден на ден на жители, които не постоянно или обичайно не гласоподават, като относителният дял на респондентите, които означават, че " постоянно гласоподават " се е намалил с 6 процентни пункта по отношение на 2014 година
© Евробарометър
Вие персонално спомняте ли си да сте виждали по малкия екран, в интернет или на плакати, да сте чели във вестници или чули по радиото послания от Европейския парламент, окуражаващи хората да гласоподават на евроизборите? (%)
Проучването след европейските избори на Европейския парламент е извършено като изследване на публичното мнение на Евробарометър 91.5. 28,464 респонденти са били интервюирани онлайн от Кантар за Европейския парламент във всички 28 страни членки на Европейски Съюз, измежду популацията на възраст над 15 години. Въпросите след изборите са филтрирани измежду тези на възраст за гласоподаване 18+ (с изключение 16+ в Австрия и Малта, и 17+ в Гърция). Проучването на терен бе извършено сред 7-26 юни 2019 година
Пълното изследване и данните за България можете да намерите в атачмънтите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (656)
Общо 36% дават като отговор " Членството в Европейски Съюз усъвършенства съдействието сред нашата страна и другите страни членки ", 22% – " Европейски Съюз способства за поддържането на мира и подсилването на сигурността ", единствено 4% (последни в ЕС) - " Европейски Съюз оказва помощ за справяне с климатичните промени ".
© Евробарометър
Взимайки всичко поради, бихте ли споделили, че страната ви е спечелила или не от участието си в Европейски Съюз?
България е предпоследна в Европейски Съюз по % на хората, съгласно които страната им е спечелила от еврочленството – 57 на 100. Само в Италия има по-малко хора, споделящи това мнение – 42 на 100. В България 21% споделят, че страната не се е облагодетелствала от участието си в блока, а 19 на 100 дават отговор " Не знам " - най-високият % в Европейски Съюз.
Членството на България в Европейски Съюз правят оценка като нещо положително 54% от хората в страната, като неприятно – 8%, като нито положително, нито неприятно – 33%. Че не знаят дали е положително или неприятно споделят 4 на 100 - най-високият % в Европейски Съюз, дали този отговор. Че гласът им се зачита в Европейски Съюз споделят 45% от българите.
Евробарометър
Данните за България
На въпроса: " Колко удовлетворени или не сте от следните аспекти на демокрацията в Европейски Съюз " минимум българи в Европейски Съюз (46%) споделят, че са изцяло удовлетворени от свободните и почтени избори. Отново на последно място - 60% от българите споделят, че са изцяло удовлетворени от свободата на словото. На предпоследно място – 57% са изцяло удовлетворени от зачитането на главните права. Последна, след България по този отговор, е само Словакия – 56%.
Евроизборите
Попитани по кое време са решили да гласоподават на скорошните избори за Европейски парламент, 69% от българите споделят, че постоянно гласоподават, 14% дават отговор " преди няколко месеца ", 6% - " преди няколко седмици ", 7% - " няколко дни преди изборите ", 2% - " в деня на изборите ", 2% - " Не знам " (най-високият % дали този отговор; единствено в Люксембург и Полша този отговор дават 1% от запитаните, в останалите никой не го посочва).
Запитани дали преди евроизборите са били сигурни за коя партия да гласоподават или са се колебаели сред разнообразни партии, 82% от българите споделят, че са били сигурни (четвърти в Европейски Съюз по този отговор), 16% са се колебаели, 2% споделят " Не знам ". На въпроса за какво са дали своят вот за дадена партия на евроизборите най-вече българи (53%) споделят, че нормално гласоподават за нея. Само в три страни има повече хора, дали този отговор – Португалия (65%), Малта (61%) и Кипър (57%).
Че са харесали предложенията на даден претендент по най-важния за тях въпрос на тези избори, са споделили единствено 24% от българите. Единствено в Латвия има по-нисък % хора, показали това като причина – 19%. В Естония са 25%.
© Евробарометър
Кои са въпросите, които ви накараха да гласувате на скорошните избори за Европейски парламент? (%-борба с климатичните промени и отбрана на околната среда)
Вторият най-популярен отговор на българите е, че не са харесали никоя от останалите партии (37%). Следват отговорите " Предложенията им по национални въпроси бяха най-близки до вашите хрумвания и полезности " (36%), " Предложенията им по европейски въпроси бяха най-близки до вашите хрумвания и полезности " (29%), " Харесахте един или повече от претендентите в тази партийна листа " (26%), " Харесахте предложенията им по най-важния за вас въпрос на тези избори " (24%), " Бяхте уверени по време на предизборната акция (от спор, интервю) – 12%.
На въпроса по кое време са решили да гласоподават за политическата партия или претендента, който са подкрепили на евроизборите, 59% от българите споделят, че постоянно гласоподават по този начин, 19% са решили преди няколко месеца, 10% - преди няколко седмици, 7% - няколко дни преди изборите, 3% - в деня на изборите, 2% споделят " Не знам ".
© Евробарометър
Колко сте удовлетворени или не от следните аспекти на демокрацията в Европейски Съюз?
Свободни и почтени избори (%-Напълно доволни)
Като съществена причина да гласоподават на евроизборите 50% от българите показват, че това е техен дълг като жители (+14%), 21% - че поддържат Европейски Съюз (+9%), 4% - с цел да изразят своето противоречие (-1%), 4% - с цел да повлияят на избора на нов ръководител на Еврокомисията (+2%).
Попитани за въпроса, който ги е предиздвикал да гласоподават, най-вече българи (44%) споделят " Икономика и напредък ". Отговорът " Борба с климатичните промени и отбрана на околната среда " дават единствено 16% от българите (на последно място в ЕС). Заради имиграцията са дали своят вот 24%. Заради обществената отбрана на европейските жители – 43%, 39% поради метода, по който Европейски Съюз би трябвало да работи в бъдеще.
© Евробарометър
Колко сте удовлетворени или не от следните аспекти на демокрацията в Европейски Съюз?
Свобода на словото (%-Напълно доволни)
Защо не са дали своят вот?
Попитани по кое време са решили да не гласоподават на евроизборите, 21% от българите споделят, че в никакъв случай не гласоподават, 33% - преди няколко месеца, 14% - преди няколко седмици, 12% - няколко дни преди изборите, 9% - в деня на изборите, 11% не знаят.
Като съществена причина да не гласоподават най-вече българи (38%) показват липса на доверие или отчаяние от политиката като цяло (на второ място в Европейски Съюз дружно с Португалия и след Кипър, където този отговор дават 39 на 100 от хората).
© Евробарометър
Кои са главните аргументи, заради които не гласувахте на скорошните избори за Европейски парламент? (%-липса на доверие или отчаяние от политиката като цяло)
Най-малко българи в Европейски Съюз (24%) споделят, че си спомнят да са виждали по малкия екран, в интернет или на плакати, че са чели във вестници или чули по радиото послания от Европейския парламент, окуражаващи хората да гласоподават на евроизборите.
Повече млади са дали своят вот в Европа
Високото присъединяване на европейските изборите през 2019 година се дължи на повишаване на присъединяване на младежите. Резултатите от изследването след изборите, което е едно от най-пълните обществено налични количествени разбори след последните европейски избори, демонстрира, че повишеното присъединяване в изборите се дължи най-много на младото потомство в Европейски Съюз. По-конкретно, от ден на ден млади жители под 25 година (+14 процентни пункта), както и групата от 25 до 39 година (12 п. п.) гласоподават спрямо предходните избори.
Общата изборна интензивност на европейките избори беше 50.6%, най-високата от 1994 година насам. 19 страни членки записаха повишаване на изборната интензивност по отношение на 2014 година, най-много Полша, Румъния, Испания, Австрия, Унгария и Германия, както и Словакия и Чехия, където изборната интензивност е обичайно ниска. Същевременно изборната интензивност се намали единствено в 8 страни, само че с по-малко от 3 процентни пункта. В България, че са дали своят вот са споделили 33% от запитаните (-3%).
Брекзит също изигра роля, като 22% от респондентите в Европейски Съюз загатват, че е имал въздействие върху решението им да гласоподават, най-малко " до някаква степен ".
Фактори, стимулирали гласоподавателите да гласоподават
Резултатите демонстрират, че гласувалите в европейските избори през 2019 година също са били стимулирани от по-силно възприятие на гражданска отговорност, засилено чувство, че гласуването може да промени нещата, както и повишена поддръжка на гласоподавателите за Европейски Съюз. Проучването демонстрира, че на приблизително европейско равнище стопанската система и растежът (44%), както и битката с изменението на климата (37%) са главните фактори, които са предиздвикали гласоподавателите да гласоподават. Други значими фактори са насърчаването на правата на индивида и демокрацията (37%), методът, по който Европейски Съюз би трябвало да работи в бъдеще (36%), и имиграцията (34%). Въпреки че най-важната тематика беше стопанската система в 16 страни членки, тематиката за битката с климатичните промени оглави класациите в 8 страни.
Ползи от Европейски Съюз
Повече от две трети от респондентите (68%) в ЕС28 считат, че тяхната страна е извлякла изгода от участието си в Европейски Съюз, което е най-високото общо равнище регистрирано от 1983 година насам.
Повече от половината европейци (56%) са също съгласни, че гласът им се зачита в Европейски Съюз, което дава отговор на нарастване със 7 процентни пункта от февруари-март 2019 година насам, и е най-позитивният резултат за този знак от 2002 година
Осведоменост
По отношение на осведомеността в тазгодишните избори, 44% от респондентите имат спомен да са виждали или чували известие от Европейския парламент, което предизвиква жителите да гласоподават. Процентът е най-голям измежду респондентите, които в действителност са дали своят вот на изборите (50%), само че и 39% измежду хората, които не са дали своят вот, имат спомен да са виждали или чували детайли от акцията на Парламента. Важно изобретение от публичното допитване е, че усилването на изборната интензивност се дължи от ден на ден на жители, които не постоянно или обичайно не гласоподават, като относителният дял на респондентите, които означават, че " постоянно гласоподават " се е намалил с 6 процентни пункта по отношение на 2014 година
© Евробарометър
Вие персонално спомняте ли си да сте виждали по малкия екран, в интернет или на плакати, да сте чели във вестници или чули по радиото послания от Европейския парламент, окуражаващи хората да гласоподават на евроизборите? (%)
Проучването след европейските избори на Европейския парламент е извършено като изследване на публичното мнение на Евробарометър 91.5. 28,464 респонденти са били интервюирани онлайн от Кантар за Европейския парламент във всички 28 страни членки на Европейски Съюз, измежду популацията на възраст над 15 години. Въпросите след изборите са филтрирани измежду тези на възраст за гласоподаване 18+ (с изключение 16+ в Австрия и Малта, и 17+ в Гърция). Проучването на терен бе извършено сред 7-26 юни 2019 година
Пълното изследване и данните за България можете да намерите в атачмънтите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (656)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ