Опитът на "Мекалит", "Промаркет" и "ТКБ Видин" при наемането на чужди работници
Попитахме фирмите от действителния бизнес какъв е техният опит при наемането на непознати служащи - какъв е процесът, компликациите, изгодите, за какво го вършат. Предлагаме ви мненията на шефовете на няколко сдружения, както и на компания, която предлага ходатайство при " импорт " на фрагменти от страни отвън Европейски Съюз. След пандемията има същински напор за търсене на непознати служащи Борислав Чалгаджиян, " Смарт тур "
В момента има растеж на интереса към намирането на служащи от чужбина. Ние представляваме и консултираме тези компании в чужбина и посредством нашите контакти в страни, които са някогашни руски републики, свързваме служащи и работодатели.
Интерес за набор на хора отвън Европейски Съюз имаше още от 2011 година насам, когато почти българите в действителност станаха мобилни за работа в Европа и тук стартира да се усеща неналичието на фрагменти. Работодателите до момента се справяха някак си, само че сякаш в този момент в действителност погледнаха към вноса на работна ръка като на опция. Определено един от факторите е и растящите заплати на служащите, само че имайки поради, че като част от законодателството при наемането на служащи от отвън Европейски Съюз те не могат да бъдат с по-ниски от тукашните, надали е чак толкоз основен. Заплащането е едно и също.
Ние сме на пазара от 2016 година насам. В началото търсенето беше най-вече за туристическия бранш и те ни бяха главен клиент, а служащите бяха най-вече от Украйна или Русия, само че заради ясни аргументи това към този момент не е алтернатива.
Реклама
След пандемията сякаш се усети един същински напор за търсене на непознати служащи, като фактор е по-скоро развиването на бизнеса, а не пандемията. Все повече компании търсят тези варианти и сякаш няма един бранш, който да търси повече от другите. Няма и район, който да е по-застъпен от другите - търсят се хора във всички браншове и във всички райони.
Процесът по набиране е доста муден, основен проблем е нашето законодателство. Заради тази тромава процедура постоянно се получават и обстановки, в които или работодателят, или служащият не изчаква до завършека на процедурата, и тогава или би трябвало да стартираме изначало, или просто сме си изгубили времето. Често и самите документи, които се чака да бъдат издадени на служащите още преди да са пристигнали, лишават много дълго време.
Това, което бих споделил, че може да спомогне, е да се образува група от страна на работодатели и консултанти, която да комуникира и да работи с страната, с цел да могат тези процеси да се подобрят и по-лесно да се намират такива служащи.
Издаването на документи зависи най-вече от самата служба, тъй че не бих могъл да дам тъкмо какъв брой време се изисква, само че бих споделил, че за издаване на документи и приемане на позволение на работа е почти към 2-3 месеца. Тук забавянията се получават от страна на страната, която желае дълго време за техните обработка и издаване.
Реклама
Ние работим най-вече с Узбекистан, защото там има максимален брой работна ръка и заинтригувани служащи. Като изключим Молдова и Украйна, бих споделил, че като цяло страните, които загатнах, са сходни в леснотата на режима.
Процедурата е тежка и скъпа, само че нямаме избор Красен Кръстев, шеф на " Мекалит " Преди съвсем две години, оценявайки, че се свиваме като население и локалният пазар не може да обезпечи запас, започнахме да мислим от кое място можем да притеглим работна ръка. Първото и най-естественото беше да потърсим измежду българската диаспора в Украйна. Възпираше ни това, че процедурата беше доста комплицирана.Установихме контакт с компания, която се беше заела професионално да докара задоволително хора, да им обезпечи квартири и да оперира, предоставяйки работна ръка на разнообразни компании, които имат потребност. Така се получи, че ние единствено с една поръчка и рамков контракт можехме незабавно да употребяваме услугата. Така стартира.Проблемът с тези служащи е, че не се задържат дълго време. Украйна е близо и те доста елементарно се отхвърлят и си отиват. Това основава изкуствена флуктуация, която е проблем за произвеждане като нашето, което е високотехнологично и с доста условия. Обучението при нас не е два часа, продължава няколко седмици, влагаме в образование и след това губим тази инвестиция. Не става дума за условия, предлагаме топ условия, а за логика на психиката на служащите. Идват с настройката за краткотрайна работа, която е по-подходяща за селскостопанска работа. Но пък ироничното е, че индустриалните предприятия са главните консуматори, тъй като в селското стопанство не могат да си разрешат служащи извън, тъй като са много скъпи.Процедурата е тежка и скъпа и го вършим единствено по насила. На тези хора би трябвало да им оправим документите, да им платим един или два пъти в годината да се приберат у дома, да ги настаним за своя сметка, да им плащаме ток и вода и да не им плащаме по-малко, в сравнение с всички останали. При всички положения излиза по-скъпо от български служащи.И до през днешния ден сме притиснати от законовите рамки, които не разрешават повече от 10% от персоналния състав на една компания да е от страни отвън Европейски Съюз и не повече от 30% от наетия личен състав. Това е въведено като ограничаване преди доста години поради безработицата, само че е безусловно излишно през днешния ден, когато безработица действително няма. Бизнесът не наема хора от чужбина като първа алтернатива, а като финален вид.Чисто прагматично, хората от някогашните руски републики в Азия - Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Азербайджан, са склонни да подписват по-дългосрочни контракти - най-малко година, най-често 2-3 години. Тези страни се намират и по-далече и хората не си потеглят непринудено и без предизвестие. Идват след селекция и с настройката, че имат избран ангажимент и ще работят несъмнено време.
Само да се внасят хора не е решение
Фотограф: Цветелина Белутова
Пламен Панчев, изпълнителен шеф на " Тракия икономическа зона "
В момента има растеж на интереса към намирането на служащи от чужбина. Ние представляваме и консултираме тези компании в чужбина и посредством нашите контакти в страни, които са някогашни руски републики, свързваме служащи и работодатели.
Интерес за набор на хора отвън Европейски Съюз имаше още от 2011 година насам, когато почти българите в действителност станаха мобилни за работа в Европа и тук стартира да се усеща неналичието на фрагменти. Работодателите до момента се справяха някак си, само че сякаш в този момент в действителност погледнаха към вноса на работна ръка като на опция. Определено един от факторите е и растящите заплати на служащите, само че имайки поради, че като част от законодателството при наемането на служащи от отвън Европейски Съюз те не могат да бъдат с по-ниски от тукашните, надали е чак толкоз основен. Заплащането е едно и също.
Ние сме на пазара от 2016 година насам. В началото търсенето беше най-вече за туристическия бранш и те ни бяха главен клиент, а служащите бяха най-вече от Украйна или Русия, само че заради ясни аргументи това към този момент не е алтернатива.
Реклама
След пандемията сякаш се усети един същински напор за търсене на непознати служащи, като фактор е по-скоро развиването на бизнеса, а не пандемията. Все повече компании търсят тези варианти и сякаш няма един бранш, който да търси повече от другите. Няма и район, който да е по-застъпен от другите - търсят се хора във всички браншове и във всички райони.
Процесът по набиране е доста муден, основен проблем е нашето законодателство. Заради тази тромава процедура постоянно се получават и обстановки, в които или работодателят, или служащият не изчаква до завършека на процедурата, и тогава или би трябвало да стартираме изначало, или просто сме си изгубили времето. Често и самите документи, които се чака да бъдат издадени на служащите още преди да са пристигнали, лишават много дълго време.
Това, което бих споделил, че може да спомогне, е да се образува група от страна на работодатели и консултанти, която да комуникира и да работи с страната, с цел да могат тези процеси да се подобрят и по-лесно да се намират такива служащи.
Издаването на документи зависи най-вече от самата служба, тъй че не бих могъл да дам тъкмо какъв брой време се изисква, само че бих споделил, че за издаване на документи и приемане на позволение на работа е почти към 2-3 месеца. Тук забавянията се получават от страна на страната, която желае дълго време за техните обработка и издаване.
Реклама
Ние работим най-вече с Узбекистан, защото там има максимален брой работна ръка и заинтригувани служащи. Като изключим Молдова и Украйна, бих споделил, че като цяло страните, които загатнах, са сходни в леснотата на режима.
Процедурата е тежка и скъпа, само че нямаме избор Красен Кръстев, шеф на " Мекалит " Преди съвсем две години, оценявайки, че се свиваме като население и локалният пазар не може да обезпечи запас, започнахме да мислим от кое място можем да притеглим работна ръка. Първото и най-естественото беше да потърсим измежду българската диаспора в Украйна. Възпираше ни това, че процедурата беше доста комплицирана.Установихме контакт с компания, която се беше заела професионално да докара задоволително хора, да им обезпечи квартири и да оперира, предоставяйки работна ръка на разнообразни компании, които имат потребност. Така се получи, че ние единствено с една поръчка и рамков контракт можехме незабавно да употребяваме услугата. Така стартира.Проблемът с тези служащи е, че не се задържат дълго време. Украйна е близо и те доста елементарно се отхвърлят и си отиват. Това основава изкуствена флуктуация, която е проблем за произвеждане като нашето, което е високотехнологично и с доста условия. Обучението при нас не е два часа, продължава няколко седмици, влагаме в образование и след това губим тази инвестиция. Не става дума за условия, предлагаме топ условия, а за логика на психиката на служащите. Идват с настройката за краткотрайна работа, която е по-подходяща за селскостопанска работа. Но пък ироничното е, че индустриалните предприятия са главните консуматори, тъй като в селското стопанство не могат да си разрешат служащи извън, тъй като са много скъпи.Процедурата е тежка и скъпа и го вършим единствено по насила. На тези хора би трябвало да им оправим документите, да им платим един или два пъти в годината да се приберат у дома, да ги настаним за своя сметка, да им плащаме ток и вода и да не им плащаме по-малко, в сравнение с всички останали. При всички положения излиза по-скъпо от български служащи.И до през днешния ден сме притиснати от законовите рамки, които не разрешават повече от 10% от персоналния състав на една компания да е от страни отвън Европейски Съюз и не повече от 30% от наетия личен състав. Това е въведено като ограничаване преди доста години поради безработицата, само че е безусловно излишно през днешния ден, когато безработица действително няма. Бизнесът не наема хора от чужбина като първа алтернатива, а като финален вид.Чисто прагматично, хората от някогашните руски републики в Азия - Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Азербайджан, са склонни да подписват по-дългосрочни контракти - най-малко година, най-често 2-3 години. Тези страни се намират и по-далече и хората не си потеглят непринудено и без предизвестие. Идват след селекция и с настройката, че имат избран ангажимент и ще работят несъмнено време.
Само да се внасят хора не е решение
Фотограф: Цветелина Белутова
Пламен Панчев, изпълнителен шеф на " Тракия икономическа зона "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ