Попаднах на изложбата Нова българска типография не в София, където

Попаднах на изложбата " Нова българска типография " не в София, където тя беше изложена в границите на последния Sofia Design Week, a в Пловдив, по време на Нощта на музеите. Куратор на изложбата се оказа Кирил Златков, дизайнер и мой някогашен сътрудник от рекламния бизнес. Винаги съм се вълнувала от Негово Величество Текста, само че освен като мелодика и смисъл, само че и като външен тип и толкоз пъти съм се спорила с сътрудници дизайнери за това, че текстът би трябвало да се почита, че тази галерия ме развълнува доста прелестно. Най-вече с откритието, че има доста хора, които отдават дължимото на буквите, и то освен като допълнение на визията, само че и като независим графичен детайл, като изразно средство и като символика. Ето какви въпроси зададох на Кирил и какво той ми отговори.

Как се роди концепцията за тази галерия?

Идеята да се покажат качествени образци от търсенията на български създатели в региона на типографията не ми дава мира от много време. Исках изложбата да бъде даже по-голяма, в сравнение с се получи, само че и по този начин е добре. Когато ме поканиха да бъда измежду кураторите на Sofia Design Week, бях изключително въодушевен, тъй като получих късмет да направя нещата както би трябвало.

Какви бяха задачата и критериите ти при избора на планове, които да представиш?

Представил съм работи, които употребяват типографията като съществена част на изразната мощ на концепцията, можем да забележим това в разнообразни области на графичния дизайн – корпоративна еднаквост, лого, опаковки, оформление на книги, афиш, свободни планове и несъмнено, авторски шрифтове за къси и дълги текстове. Следя  невъзмутимо процесите в българския графичен дизайн. Много неща са източник на вяра и даже вдъхновение. Целта беше публиката да види какво се прави за смяната на пейзажа, в случай че се огледате към вас, ще видите много тъжни и нелепи неща – от вестниците и книгите до магазините и табелите по пътищата.

Какво харесваш в типографията?

Типографията е интердисциплинарна активност. Добрите резултати в типографията са плод на познания и гении в разнообразни области. Заради положението на образованието в страната типографията има статут на елитарнo занятие, всеки от нас създава всекидневно типография, само че доста малко от нас са сериозни към облика на текстовете, с които си служат. Toва, което назоваваме «типография» е доста необятно разбиране за облика на словото, устойчива социална спогодба. Шрифтът е инструмент. С него можете да разсъните хиляди хора или да кажете на някого, че го обичате...Като създател и дизайнер, одобрявам опцията и предизвикването да се сътвори работещ инструмент. Шрифтът е инструмент. С него можете да разсъните хиляди хора или да кажете на някого, че го обичате, можете да накарате хората да ви схванат вярно, можете и да ги заблудите. Всеки шрифт има темперамент и той постоянно носи културния и прочувствен багаж на основателя си, както и белезите на времето, в което е основан, изтъквам по памет огромния майстор-типограф Герард Унгер.

Обичат ли българските дизайнери работата с текст и имат ли особено отношение към него?

По-голямата част от дизайнерите в България обичат да вършат логотипи и забавно изглеждащи заглавия, само че нямат съвсем никакво отношение към текст, дълъг повече от две фрази. Оформянето на книги завършва с кориците. Всичко останало се прави «по подразбиране». Има и издателства и студия, които създават високо културни артикули, само че нищо няма да се промени, ано не се промени образованието в региона.

Вдъхновява ли те кирилицата? Смяташ ли, че тя дава разнообразни благоприятни условия от латиницата?

Вдъхновява ме фактът, че сме разнообразни. Кирилицата дава същите благоприятни условия като латиницата, както и всяка друга книжовност. Трудно е да се каже дали хората преди нас са общували по-пълноценно, само че сигурно можем да твърдим, че през днешния ден имаме повече и по-съвършени средства да го вършим. Кирилицата може да съществува пълноценно във всички компютри и устройства, най-малко в съветския си вид. Сърбите направиха преди няколко години много огромна акция в отбрана на кирилицата, която имаше мото «Пиши както говориш»… Няма да се съпоставяме, само че бихме могли да се замислим.

Какво съгласно теб е бъдещето на кирилицата и има ли заплаха тя да изчезне?

Има напълно действителна заплаха българската кирилица да изчезне, да излезе от приложимост,но не и съветската. За българската кирилица всичко е в ръцете на българите. Този текст, да вземем за пример, е набран с шрифт, който няма българска кирилица, множеството постоянни букви са умалени копия на основните, обърнете внимание по какъв начин наподобява да вземем за пример дребното «в», в българската кирилица то има така наречен «горна дължина» и е малко по високо даже от основното «В».

Най-вероятно ще прочетете този текст на екран. Това е най-полпулярната медия за четене през днешния ден, най-малко в огромните градове. За да наподобяват добре буквите на екраните ни, хората, които се занимават с правене на шрифтове, би трябвало да свършат купища трудоемка и неблагодарна работа. Качествените шрифтове с българска кирилица са обидно малко, а особено предопределени за четене на екран просто няма. Има обаче хора, на които не им е все едно. Скоро ще почнат да се виждат и резултатите.

Качествените шрифтове с българска кирилица са обидно малко.

Като начало, би трябвало повече хора да схванат за разликите сред «българска кирилица» и други типове кирилица. След това да предпочетат личната си писменост и да имат разполагаем подобаващи шрифтове, които да не би трябвало да купуват в допълнение. Предстои нужното количество художници, дизайнери, програмисти и политици да се задействат по въпросите на българската еднаквост.

Изложбата Нова българска типография сега е във Варна.