Да чуем психотерапевта: Ковид кризата показа като с лупа невидимото досега
" Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова позиция. " Водени от тази мисъл на Анди Андрюс, потърсихме Детелина Стаменова, тъй като се доверяваме, че гледната точка на експерт ще е потребна за всички сега. Детелина е психотерапевт, психолог и социолог. Освен това е редактор на няколко книги и поддържа блог за комплицирания вътрешен свят на хората в персоналния си сайт. Завършила е юридическа логика на психиката и социология, минала четиригодишно психотерапевтично образование и е сертифицирана да работи като психотерапевт.
Поговорихме с нея и при започване на пандемията, доверихме й се и за цикъла лекции " Изкуството на оцеляването ". Сега чакаме с нетърпение подкаста за логика на психиката, който научихме, че приготвя. Дори напълно скоро ще качи онлайн цялостен сезон – 10 епизода. Ето какво ни поучава Детелина Стаменова за живота в изискванията на върлуващ по света Covid-19.
В началото на изключителното състояние отбелязахте, че рецесията ще е тест за тези, които не са пораснали душевен. Така ли е и в този момент, 8 месеца по-късно?
Детелина Стаменова: За страдание, психологичният и физическият напредък не всеки път, и то след 7-годишната възраст, се държат за ръце. Критични и изключителни обстановки могат да трансформират, само че не огромен брой от хора – по-скоро като с лупа демонстрират това, което другояче не е било толкоз очевидно. Затова и наблюденията ми са, че от ден на ден можем да забележим главните форми на боязън, с които живеят близките – от гибелта, от загуба на статус и въздействие, и т.н, и така нататък
Какво да вършим, с цел да сме отличници в края на теста?
Детелина Стаменова: Тестът, мисля си, че е доста дълъг и продължава един живот за всеки, а това е единствено епизодът, наименуван " 2020 ". За да сме отличници, би следвало да създадем нещо по този начин, че да сме уверени за себе си, че сме го изживели пълноценно. Но какво ли е да минем това контролно, почнало ненадейно като " Вадете листа за контролно " в мързелив работен ден? Може би връщайки се към полезностите си (за някои това е времето с околните, за други грижата върху здравето, може да е кариерата или личностното саморазвитие) и това да не ги предадем, да сме отворени към смяната, в която живеем, е част от " изпита ". Всеки ще финишира на друго място – а оценката си слагаме самите ние.
А какво никога да не позволяваме?
Детелина Стаменова: Всеки работи от личния си обществен и психологичен опит и в подобен миг действително е мъчно да се променяме, само че в случай че има нещо, което бихме могли осъзнато да вършим, е да не се поддаваме на атавистичен боязън, който няма действителни основи; на това да реагираме свръхсилно, без да дадем крачка обратно, когато усетим какво сме създали – и да се извиним; и като се опитваме да запазим някаква емпатия към другите, каквото и да се случва.
Как се изменихме като общество и като обособени човеци от началото на пандемията до през днешния ден, имате ли наблюдаване?
Детелина Стаменова: Наблюдавам усилване на споровете и стигането им до недостигани от 90-те години небеса, разделяне; следя отмалялост от протичащото се и хора, които бягат в разнообразни светове – на мистиката, на езотеричното, на храната, на алкохола, на Netflix и на други реалности…
Кое нагнетява най-силно страха у хората? Как да му противодействаме?
Детелина Стаменова: За страдание, с изключение на неизвестността, мисля, че и действителността на неглижираното с десетилетие опазване на здравето нагнетява страха. За първото, в случай че има противодействието на познанието и здравия разсъдък, както и на психотерапията, за второто противодействието, за жалост, изисква време и чисто политически решения – които въпреки всичко още веднъж са в наши ръце.
Решение ли е да изпаднем в осведомително затъмнение, с цел да не доближават до нас трагични вести и статистики?
Детелина Стаменова: Решение е да понижим времето, което отделяме, и да сме деликатни в избора на източници на информация. Иначе в последния месец, всеки който е в някаква мрежа за контакти, даже и предпазвайки се от вести, е схванал за собствен прочут, обиден по-леко или съдбовно от Covid-19.
Как се отразява на децата международната суматоха, на която стават очевидци? В Германия има рекомендация всяко дете да си избере един другар, с който да поддържа връзка. На други места има възбрана да се срещат даже родственици, които не живеят в общо домакинство. До какво водят сходни рестрикции?
Детелина Стаменова: Притеснена съм за това, че на децата им се отнема общуването, което е толкоз важно; тази година ще ми липсват коледните тържества на децата; за пръв път от повече от 10 години няма да поканим хора в един огромен фамилен празник. Децата и младежите имат способността да се възвръщат и да се приспособяват бързо, само че продължителното стоене пред екраните и неналичието на задоволително контакти с хора на тяхната възраст ми се коства, че ще им повлияе по метод, който не е наложително добър, поради което като възрастни бихме могли да вършим старания да им ги даваме.
Как да приказваме с тях по въпросите за гибелта, обществената осъзнатост и дълг, изолацията?
Детелина Стаменова: Първо този диалог е добре да проведем със себе си и едвам тогава бихме могли да го водим с другите. Смъртта е тематика, която е сложна за всеки и по тази причина им споделяме думите, които желаеме да чуем ние самите. Наскоро издателство " Точица " издаде на български книгата на Пернила Станфелд " Книга за гибелта ", която да оказва помощ на родителите в тематиката – и нея предлагам за асистент, а за възрастните " Да се взреш в слънцето " на Ялом.
Ако би трябвало да повдигнете духа на близка другарка, какво бихте й споделили?
Детелина Стаменова: Ще й предложа да се разходим, на някоя по-стръмна права (ще разберете сега) – по този начин бих прекарала време с нея навън, бих я изслушала, а когато стигнем някое по-високо място, с панорама – бих й предложила да измислим какво ще създадем двете, " когато всичко това свърши ", и гледайки напред, в хоризонта, да си представим и хубавите моменти, които ни чакат в бъдещето.
Имунната ни система се оправя с вируса. Политическата – не
Поговорихме с нея и при започване на пандемията, доверихме й се и за цикъла лекции " Изкуството на оцеляването ". Сега чакаме с нетърпение подкаста за логика на психиката, който научихме, че приготвя. Дори напълно скоро ще качи онлайн цялостен сезон – 10 епизода. Ето какво ни поучава Детелина Стаменова за живота в изискванията на върлуващ по света Covid-19.
В началото на изключителното състояние отбелязахте, че рецесията ще е тест за тези, които не са пораснали душевен. Така ли е и в този момент, 8 месеца по-късно?
Детелина Стаменова: За страдание, психологичният и физическият напредък не всеки път, и то след 7-годишната възраст, се държат за ръце. Критични и изключителни обстановки могат да трансформират, само че не огромен брой от хора – по-скоро като с лупа демонстрират това, което другояче не е било толкоз очевидно. Затова и наблюденията ми са, че от ден на ден можем да забележим главните форми на боязън, с които живеят близките – от гибелта, от загуба на статус и въздействие, и т.н, и така нататък
Какво да вършим, с цел да сме отличници в края на теста?
Детелина Стаменова: Тестът, мисля си, че е доста дълъг и продължава един живот за всеки, а това е единствено епизодът, наименуван " 2020 ". За да сме отличници, би следвало да създадем нещо по този начин, че да сме уверени за себе си, че сме го изживели пълноценно. Но какво ли е да минем това контролно, почнало ненадейно като " Вадете листа за контролно " в мързелив работен ден? Може би връщайки се към полезностите си (за някои това е времето с околните, за други грижата върху здравето, може да е кариерата или личностното саморазвитие) и това да не ги предадем, да сме отворени към смяната, в която живеем, е част от " изпита ". Всеки ще финишира на друго място – а оценката си слагаме самите ние.
А какво никога да не позволяваме?
Детелина Стаменова: Всеки работи от личния си обществен и психологичен опит и в подобен миг действително е мъчно да се променяме, само че в случай че има нещо, което бихме могли осъзнато да вършим, е да не се поддаваме на атавистичен боязън, който няма действителни основи; на това да реагираме свръхсилно, без да дадем крачка обратно, когато усетим какво сме създали – и да се извиним; и като се опитваме да запазим някаква емпатия към другите, каквото и да се случва.
Как се изменихме като общество и като обособени човеци от началото на пандемията до през днешния ден, имате ли наблюдаване?
Детелина Стаменова: Наблюдавам усилване на споровете и стигането им до недостигани от 90-те години небеса, разделяне; следя отмалялост от протичащото се и хора, които бягат в разнообразни светове – на мистиката, на езотеричното, на храната, на алкохола, на Netflix и на други реалности…
Кое нагнетява най-силно страха у хората? Как да му противодействаме?
Детелина Стаменова: За страдание, с изключение на неизвестността, мисля, че и действителността на неглижираното с десетилетие опазване на здравето нагнетява страха. За първото, в случай че има противодействието на познанието и здравия разсъдък, както и на психотерапията, за второто противодействието, за жалост, изисква време и чисто политически решения – които въпреки всичко още веднъж са в наши ръце.
Решение ли е да изпаднем в осведомително затъмнение, с цел да не доближават до нас трагични вести и статистики?
Детелина Стаменова: Решение е да понижим времето, което отделяме, и да сме деликатни в избора на източници на информация. Иначе в последния месец, всеки който е в някаква мрежа за контакти, даже и предпазвайки се от вести, е схванал за собствен прочут, обиден по-леко или съдбовно от Covid-19.
Как се отразява на децата международната суматоха, на която стават очевидци? В Германия има рекомендация всяко дете да си избере един другар, с който да поддържа връзка. На други места има възбрана да се срещат даже родственици, които не живеят в общо домакинство. До какво водят сходни рестрикции?
Детелина Стаменова: Притеснена съм за това, че на децата им се отнема общуването, което е толкоз важно; тази година ще ми липсват коледните тържества на децата; за пръв път от повече от 10 години няма да поканим хора в един огромен фамилен празник. Децата и младежите имат способността да се възвръщат и да се приспособяват бързо, само че продължителното стоене пред екраните и неналичието на задоволително контакти с хора на тяхната възраст ми се коства, че ще им повлияе по метод, който не е наложително добър, поради което като възрастни бихме могли да вършим старания да им ги даваме.
Как да приказваме с тях по въпросите за гибелта, обществената осъзнатост и дълг, изолацията?
Детелина Стаменова: Първо този диалог е добре да проведем със себе си и едвам тогава бихме могли да го водим с другите. Смъртта е тематика, която е сложна за всеки и по тази причина им споделяме думите, които желаеме да чуем ние самите. Наскоро издателство " Точица " издаде на български книгата на Пернила Станфелд " Книга за гибелта ", която да оказва помощ на родителите в тематиката – и нея предлагам за асистент, а за възрастните " Да се взреш в слънцето " на Ялом.
Ако би трябвало да повдигнете духа на близка другарка, какво бихте й споделили?
Детелина Стаменова: Ще й предложа да се разходим, на някоя по-стръмна права (ще разберете сега) – по този начин бих прекарала време с нея навън, бих я изслушала, а когато стигнем някое по-високо място, с панорама – бих й предложила да измислим какво ще създадем двете, " когато всичко това свърши ", и гледайки напред, в хоризонта, да си представим и хубавите моменти, които ни чакат в бъдещето.
Имунната ни система се оправя с вируса. Политическата – не
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ