Понякога всички ние се чувстваме потиснати, нещастни и в лошо

Понякога всички ние се усещаме потиснати, нещастни и в неприятно въодушевление. Това обаче напълно не значи, че сме заболели. За да се пребори с пристъпите на потиснатост, нашето тяло има невероятни качества и запаси. В главата ни работи същинска фабрика за благополучие. Как да живеем по-добре и да открием съкровищата от сила, скрити у всекиго от нас – ето на какво ни учи със своите размишления, препоръки и извършения професор Мишел Льожоайо. Кои храни, растения и цветове да избирате, по какъв начин да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, с цел да стимулирате молекулите на положителното въодушевление – всичко това ще разберете, като прочетете тази книга. Защото животът без токсични субстанции и лекарства е оръжие за всеобщо поразяване на депресията. Простите техники, в чиято основа е залегнал здравият разсъдък, потвърдени и научно, и в здравната процедура – и разказани по най-достъпния и занимателен метод от проф. Льожоайо, ще ви оказват помощ да се харесвате, да си простите, да виждате и предвиждате единствено хубавото в живота, с цел да го и изживеете пълноценно.
Мишел Льожоайо е професор по психиатрия в Парижкия университет „ Дени Дидро “. Специалист по адиктология, той е създател на голям брой научни публикации, проучвания и книги, измежду които „ Лошото въодушевление – залог за здраве и жизнеспособност “ (2016), нашумяла надалеч отвън рамките на Франция и трансформирала се за броени месеци в интернационален бестселър. Забележително изобретение: мозъкът ви е хлопатар При цялото ми почитание към мозъка ви, както и към моя, разрешавам си да сравня този доблестен орган с хлопатар. Да, тъкмо по този начин, с тези хлопатари, които кравите носят на врата си и които дрънчат, до момента в който те вървят. В средата на мозъка има малко топче, което се движи във всички направления. Това е езичето на хлопатара. Ако би трябвало да дадем здравно или анатомично име, ще използваме амигдалата или бадемовидното тяло. Около хлопатара или зоната на страстите се намира мозъчната кора – кортексът, онази част от нашия мозък, с която мислим, разсъждаваме, преценяме. Връзката сред хлопатара и кортекса не е идентична във всяка възраст. Когато „ помъдряваме “ и съзряваме, развиваме повече кортекса, в сравнение с хлопатара. Трябва да знаем какво разсънва амигдалата, какво ни вълнува или учудва. При юношите ситуацията е назад, тяхната амигдала е хиперактивна. Те изпитват доста усеща, само че към момента няма задоволително връзки сред амигдалата и кортекса, с цел да се оправят с тях. Юношите наподобяват импулсивни или нестабилни, само че те просто не съумяват да се оправят с мозъчния хлопатар. Обяснявам този модел на родителите на младежите, когато идват да се оплакват от невъзможното държание на своя юноша или госпожица. Успокояват се, щом схванат, че това смущаващо положение няма да трае дълго. Достатъчно е да се изчака краят на пубертета, когато амигдалата ще се свърже с кортекса. Необикновено изобретение е фактът, че тези две елементи на мозъка – чувстващата и мислещата – не могат да действат по едно и също време. Не можем да усещаме и мислим в един и същи миг. Биолозите назовават това събитие система push and pull ‒ „ изтласкване и прибиране “. При push мозъкът избутва страстите на открито. В този миг командват езичето на хлопатара и страстите. При pull мозъкът издърпва събитията в кортекса. Човек мисли, без да се вълнува. Можете да наблюдавате по какъв начин жестовете предават тази система. Когато някой е угрижен, той протяга ръце на открито, като че ли желае да отдели от себе си това, което го смущава. Когато мисли, доближава ръце до тялото си. Съсредоточава се и придърпва страстите към себе си. За да се потвърди съществуването на системата push and pull, е изработен опит в три стадия. • Първи стадий Доброволци преглеждат тъжни и вълнуващи картини. Например разплакани мъже и дами. Докато гледат изображенията, благодарение на уред за ядрено-магнитен резонанс се мерят кръвният дебит и мозъчната активност. Когато доброволците се вълнуват, амигдалата „ езичето на хлопатара “ е дейна, а кортексът съвсем не взе участие. • Втори стадий Същите доброволци вършат математически калкулации, които ги принуждават да разсъждават, без да се вълнуват. Мозъчната кора е дейна, а амигдалата е неподвижен. • Трети стадий Отново им демонстрират вълнуваща картина (любовна сцена или картина на злополука), само че ги карат в това време да преброят какъв брой души има на картинката. Докато броят разплаканите мъже или дами, или засмените присъстващи на женитба, всичко в мозъка им се трансформира. Мозъчната кора се засилва и страстта не е по този начин мощна. Амигдалата се успокоява от пресмятането мислено, което се управлява от кортекса. Практикувайте упражнението с хлопатара Този опит е същинска гражданска война в логиката на психиката. Той е приложение на рационалното лекуване на потиснатостта. Никога не сме беззащитни против негативните страсти. Винаги можем да им противопоставим разсъдъка си. Научете се да мислите и да разсъждавате, с цел да се вълнувате по-малко. Ще спечелите два пъти. В моментите, когато всичко върви наобратно, поемате въздух, забавяте мисленето си и стартирате да разсъждавате върху това, което ви се случва. Прогонвате потиснатостта и негативните страсти. Щом се опитаме да разберем какво ни натъжава, тежестта на страстта понижава. Някой ви заплашва и ви атакува – анализирайте метода, по който той се държи, хватките, към които прибягва. Ще изоставите суматохата и ще преминете към разшифроването. Ще си върнете властта над мозъка, като измененията ритъма му. Точно по този метод работят психотерапиите. Когато приказваш за потиснатостта си и разсъждаваш върху нея, ти я прогонваш. По-лесно понасяме напрежението, когато разберем по какъв начин той ни е превзел. Превод от френски Галина Меламед
Редактор Георги Борисов
Художник Инна Павлова