Понякога времето, в което живеем, e в особено съзвучие с

Понякога времето, в което живеем, e в изключително благозвучие с, които излизат на екран. Типичен образец e “Kimi ”, който споделя историята на младо момиче, което страда от мощна агорафобия и не напуща жилището си. В работата си на анализиратор на аудио записи обаче тя се натъква на доказателства за осъществено брутално ликвидиране и единственият метод да помогне за разкриването на закононарушението, е като надмогне страховете си и излезе във време на пандемията и улични митинги.

Истината изисква да признаем, че мнозина от нас са изпитвали оня несъизмерим боязън, че някой следи живота ни изкъсо. Той наподобява изключително смахнат досега, в който не си дадем сметка, че има възможност да сме съучастници в този развой. Нерядко смарт устройствата са ни изправяли косите с оферти на реклами за артикули, за които сме говорили преди този момент или са предугаждали какво търсим. Филмът извежда на напред във времето точно този минус на актуалния свят, който ни кара да се чудим дали към момента разчитаме на здравия си разсъдък, или се доверяваме сляпо на смарт технологиите.



Дотук приликите с действителния свят са изключително осезаеми. Ако добавите към това напълно ясното желание на режисьора Стивън Содърбърг да уточни с пръст минусите освен на новите технологии, само че и на света, в който живеем, ще получите продукция, която евентуално в действителност си коства.

Все отново – в случай че сюжетът не ви звучи достатъчнo  примамливо, с цел да сложи кино лентата на радара ви, то фактът, че в основната роля влиза Зоуи Кравиц, е още една добра причина да му хвърлите по едно око.Освен това - прекомерно евентуално е филмът да ни подтикне да се замислим преди да посегнем към следващата нова  софтуерна джаджа, която дава обещание да направи живота ни елементарен и лишен от дълбочина.