Понякога вината ни връхлита изневиделица и не ни оставя, докато

Понякога виновността ни връхлита изведнъж и не ни оставя, до момента в който не сме прекарали часове предъвквайки още веднъж и още веднъж всички способи, по които сме съумели да допуснем неточност, да нараним най-близките ни хора или да преценим погрешно дадена обстановка. Понякога виновността е нужна – тя ни припомня за моралния ни компас, който ни насочва към коригиране на неприятните ни действия. Само че непрестанното възприятие за виновност, което ни обгръща като в невидима клетка, ни пречи да гледаме напред.

Така че какво можете да извършите, с цел да се справите с възприятието за виновност, което ви преследва през деня и нощем? Клиничният психолог доктор Елън Хендриксен, която работи към Бостънския университет, предлага 7 метода за освобождение от тези отрицателни усеща по ефикасен и бърз метод.
Съвет №1: Спомнете си за другата страна на виновността.

Вината ни кара да се усещаме като че ли сме нищо. Искаме да се смалим колкото една мравчица, да не подвигаме глава, а единствено да гледаме земята. Тази фаза е неприятна и всяка секунда придобива продължителността на час. Всъщност възприятието за виновност е добър знак, защото съставлява доказателство за съществуването на емпатия и за мощно предпочитание да не нараняваме другите.

Група откриватели от университета на Британска Колумбия (Woodmass & O’Connor, 2018) прави редица опити, с цел да дефинира каква е противоположността на психопатията. Те откриват, че значително това е склонността към изпитване на чувствo за виновност, което от своя страна е обвързвано с откровеността, съдействието и добросъвестността. Изследователите назовават комбинацията от тези характерности “състрадателна нравственост ”.
Съвет №2: Поправете породените от вас несгоди.

Разбира се, не всяка виновност е заблуда. В дадени случаи човек в действителност позволява неточности, чиито последици могат да бъдат минимални или колосални както за причинителя, по този начин и за останалите. Ако смятате, че сте постъпили неетично, жестоко или несъответстващо и мислите за неправилната постъпка ви изтезават, то тогава е най-добре да си признаете и да поискате амнистия. Може даже да се опитате да поправите породените от вас несгоди.

Да, откритото заявяване на позволена неточност е трудоемко начинание.

Да, най-вероятно може да измислите хиляди аргументи да не го вършиме.

Но шансът да се почувствате доста по-добре, откакто сте си признали грешките, е огромен. Поискването на амнистия и проявяването на подготвеност да поправите неприятната постъпка са нужна стъпка за освобождение от възприятието за виновност.
Съвет №3: Достатъчно с “Трябваше да се сетя… ”

Голяма част от изследванията на тематика виновност се базират на резултатите от опити с някогашни военни. Войната дава редица аргументи за усеща за виновност – виновност заради убийството на противника; виновност, подбудена от изпитаното наслаждение от убийството на противника; виновност по отношение на убийството на цивилни; виновност поради личното оцеляване и гибелта на другите и доста други. Въпреки че виновността на ветераните е вследствие от голям брой характерни фактори, тя може се следи под най-различни форми в всекидневието ни. Причините за интензивните отрицателни усеща са четири постоянно срещани мисловни неточности.

Първата мисловна неточност е склонността да имаме вяра, че резултатите от дейностите ни са били елементарно предсказуеми. Д-р Елън Хендриксен дава за образец боец, който изпитва възприятие за виновност, защото е прострелял някого, който е изглеждал като опасност, само че след това се е оказало, че не е въоръжен. Пример от всекидневието е другар, който на по-късен стадий разкрива, че страда от меланхолия. Клиничният психолог доктор Елън Хендриксен разкрива, че най-лесният метод за идентифициране на тази мисловна неточност е честото потребление на израза “Трябваше да се досетя по-рано. ”

Какво може да извършите в тази обстановка? Помислете добре какво вие е било известно в оня миг, преди да извършите неправилното деяние. Направете разлика сред “Трябваше да се досетя ” и “Иска ми се да знаех ”. Опитайте се да заместите “Трябваше да се досетя, че той/тя е депресиран/а ” с “Иска ми се да знаех, че е депресиран/а ”. Това не е метод да се измъкнете от виновността, а способ за осъзнаване на действителността.
Съвет №4: Достатъчно с “Нямах причина да го направя. ”

Втората мисловна неточност може да бъде сумирана в три думи – липса на причина. В този случай хората имат вяра, че дейностите им са били неоснователни и е трябвало да подходят по по-адекватен метод. Например доста от нас изпитват виновност поради държанието си като младежи. Когато се усещаме отговорни по отношение на обещано държание, това е вследствие от две неща. Първо, ние сме сигурни, че е можело да постъпим по по-добър метод. Второ, имаме вяра, че ни е била налична нужната информация, с цел да избегнем осъществяването на неверното деяние.

Замислете се за уменията, ресурсите и информацията, с които сте разполагали сега на взимане на решение. В случая с боеца, който стреля по невъоръжен човек, реакцията му е подбудена от съображения за сигурност за цялото военно отделение. Когато става въпрос за зле премислени действия от тийнейджърските години, държанието тогава е отговаряло на равнището на зряла възраст за възрастта.

Накратко: не съдете предишните си дейности по отношение на стандартите, уменията, зрелостта и мъдростта, които притежавате в този момент.
Съвет №5: Избягвайте поемането на прекомерно доста отговорност.

Третата мисловна неточност се базира на поемането на прекомерно доста отговорност. Класически образец за сходно държание са децата, които се упрекват за различията сред родителите си, или оживелите полово посягане, които се самообвиняват за нападението. За да се справите с тази мисловна неточност, е належащо да се запитате: Кой е този, който се държеше погрешно? Детето? Оцелелият полово посягане? Разбира се, че нито един от двамата – те са жертвите на заобикалящите ги условия.

Друг способ за справяне със съкрушаващата отговорност и виновност е отчитането на останалите фактори. В момента четете тази публикация освен тъй като сте отворили интернет страницата, а и поради това че аз (редакторът) съм я написала, разгласила в уеб страницата, вие сте я забелязали, имате разполагаем телефон или преносим компютър, и по този начин нататък. Същата логичност може да бъде приложена и в подтекста на непрестанните усеща за виновност. Когато усещате по какъв начин всичката отговорност пада върху плещите ви, се замислете дали не е допустимо да идентифицирате редица други фактори, които са повлияли на развиването на обстановката.
Съвет №6: Направете разлика сред неточност по нехайство и съзнателно злочинство.

Четвъртата мисловна неточност включва схващането, че сте създали неточност изцяло умишлено и сте нарушили моралния си кодекс. Д-р Елън Хендриксен споделя историята на един от клиентите си, който изпитва извънредно мощна виновност, заради това че е паркирал колата на родителите си под дърво по време на стихия, което довежда до обилни вреди, откакто малко по-късно клон пада върху транспортното средство.

За да се справите с мисълта за злочинство, се фокусирайте върху първичния предумисъл или цел. Важно е да се откри ясно разграничаване сред съзнателното осъществяване на погрешно деяние и неприятните резултати в резултат на нехайство. Друг образец е възприятието за виновност, откакто сте предложили ресторант на другар, който след това получава хранително отравяне от ястията там. Често обаче разграничението не е толкоз ясно. А от време на време даже е допустимо да се откри предумисъл.

Да, в действителност пуснахте оня слух за някогашния си сътрудник.

Да, върнахте музикалната му сбирка, само че всички дискове бяха надраскани.

В тези случаи възприятието за виновност е предстоящо, само че не би трябвало да позволявате на отрицателните усеща да нарастват неконтролируемо. Обмислете дали не се самоизмъчвате прекомерно доста и най-важното – дали бихте постъпило по същия метод идващия път. Преодоляването на описаните четири мисловни неточности не значи, че можете просто да измиете ръцете си и да кажете “Това не е по моя виновност. ” Справянето с неправилното мислене има за цел обективното разбиране на виновността, като в същото време спомага за усилване на емпатията към самия себе си макар направените неточности и гафове.
Съвет №7: С всяка минала година става по-лесно.

Това е най-простото решение. Изследователи от Куинследския университет откриват, че отрицателните страсти като виновност и позор понижават прогресивно с увеличението на възрастта.

Редактор: Нора Маркова
Инфо: https://psychology.framar.bg