Понякога в живота си мислим, че знаем всичко. Мислим, че

Понякога в живота си мислим, че знаем всичко. Мислим, че знаем тъкмо по кое време нещата би трябвало да ни се случат. Но животът не работи по този метод, той има свои проекти.

Колкото и да ви се желае, вие не контролирате ориста си. Бог я управлява. И от време на време всичко, което можете да извършите, е да решите да оставите нещата да се случат по този начин, както е писано и да се молите всичко да е наред.

Спомням си, че срещнах този съвършен човек преди няколко години. Това беше необичайно време за мен, до момента в който се борех с няколко неща, само че ясно си припомням момента, в който го срещнах и усетих тази моментална осцилация.

И този човек беше нещо особено. Той знаеше какво да каже и по какъв начин да се отнася с мен, и аз почувствах, че това е идеалният човек за мен, без подозрение.

Въпреки че се борех по това време (лека алкохолна взаимозависимост и не толкоз идеална витална ситуация), взех решение, че съм подготвена за този нов живот.

Усетих, че съм срещнала индивида, с който трябваше да прекарам живота си вечно, макар очевидните несъгласия (които бяха най-много от моя страна).

Вижте, не бях подготвена за постоянна, здрава, любовна история. Не бях подготвена да се оправя с онази всеобхватна обич, която те кара да се въртиш и те кара да искаш да се ангажираш с един човек за цялостен живот.

Бях гореща каша. Бях на толкоз неприятно място, че даже мисълта да се грижа и да подкрепям връзки ме замайваше, само че аз се заблудих, че си мисля, че съм подготвена за всичко това.

Аз потеглих против себе си и подцених всичките молби да получа помощ. Просто мислех, че знам най-добре какво би трябвало да се случи. Но единствено по този начин си мислих... Тогава осъзнах:



Бог няма да ви прати вашата сродна душа, до момента в който не знае, че сте подготвени да я срещнете.

Но аз не бях подготвена и ми лиши няколко години, с цел да се оправя с това. Мислех, че знам какво върша.

Излишно е да споделям, че връзката ми се разпадна, преди да има късмет действително да процъфти. Никога не сме имали късмет. Иска ми се единствено да бях схванала това по-рано.

Затова пиша тези редове, с цел да споделя с вас какво осъзнах.

Сега знам, че Бог е единственият, който знае от какво нуждая се. И няма да ми го изпрати, до момента в който не разбере, че съм изцяло подготвена за него.