Как да подобрим метаболизма си
Понякога по този начин ни се желае да си хапнем нещо сладичко, че не можем да мислим за нищо друго. По този метод тялото ни алармира, че се нуждае от сила или че е под стрес и му е нужна релаксация. Неслучайно в източната медицина сладкият усет се смята за лековит при редица болести и положения.
Например сладкото е потребно в жегите, защото „ утаява “ непотребната топлота в тялото, оказва помощ на сърцето, овлажнява и предотвратява изсушаването на тъканите на тялото. Сладкото е повсеместен антистресов фактор и най-бързият източник на сила, изключително за мозъка, сърцето и мускулите. Глюкозата (включително тази, която се образува заради разграждането на захарта в организма) също има способността да поддържа бариерната функционалност на черния дроб против токсични субстанции.
Обратната страна на монетата не е толкоз добра. Метаболизмът на въглехидратите доста елементарно се нарушава (почти всички го направихме по време на карантината) и е доста сложен за възобновяване.
Зависимостта на тялото от потреблението на несъразмерни количества сладко е сходна на наркотичната: колкото повече ядете, толкоз повече желаете. И заплахата е освен в рафинираната бяла захар, само че и в скритите захари, които изобилстват в подготвени артикули, полуфабрикати, сосове, сокове, сода, хлебни произведения и други „ лакомства “. Заедно с ниската двигателна интензивност способства за понижаване на чувствителността на клетките към инсулин, сгъстява кръвта и намалява силата в тялото.
Ежедневната консумация на понижаващи захарта храни и лечебни растения ще помогне да се предотврати развиването на захарен диабет и да се възстановява метаболизмът. През лятото те са на всички места - безусловно на една ръка разстояние.
Ще премахнем непотребната вода и глюкозата благодарение на леки диуретици: копър, кориандър, магданоз, маруля, репички, млади плодници от хвощ, прясно смляно и прясно сварено кафе (за предпочитане не от кафе машина), чай от брезови листа и живовляк, цвят от липа и черен бъз, прясно сварен черен и зелен чай.
С какво са потребни краставиците?
Някои растения съдържат субстанции, сходни на инсулина - растителен инсулин, който за разлика от животинския има непротеинова природа и не се унищожава в стомаха. Много богати на растителен инсулин са копривата, репеят, глухарчето, боровинките (плодове и листа), детелината, зеленият боб, които имат потвърден антидиабетен резултат. Пресният сок от редица зеленчуци има инсулиноподобен резултат, соковете от картофи и зелеви листа се смятат за най-активни, към които в сокоизстисквачката се прибавят магданоз, моркови, маруля, цвекло, млади листа от коприва, глухарче, живовляк, цикория за усилване на резултата.
Те усъвършенстват чувствителността на тъканите към инсулина (което е изключително значимо при диабет вид 2). Много от подправките също имат инсулиноподобен резултат: канела, карамфил, индийско орехче, кардамон и джинджифил.
Много зеленчуци и зърнени храни са богати на диетични фибри, които са значими за намаление на захарта. Сред тях е пектинът, който има регулиращ резултат върху чревната имунна система, съвършено отстранява токсините и непотребната глюкоза, има антимутагенен резултат. Сега използваме лимон, цвекло и краставици като източник на пектин. А пектинът от краставица също провокира увеличение на секрецията на инсулин, има удобен резултат върху метаболизма на мазнините.
Полезно е диетата да се добавя и с алкални радикали, с цел да се намалят равнищата на кръвната захар. В едва алкална среда глюкозата може непринудено да се трансформира във фруктоза и маноза, които не изискват попиване на инсулин. Най-висока алкалност имат репичките, цвеклото, морковите, целината, марулята, спанака, краставиците и горските плодове, картофите, зелената част на глухарчето, ревена, касиса, прасковите, сините сливи и сушените ябълки.
Макро- и микроелементите са значими за регулирането на метаболизма на захарта и мазнините. Магнезият се натрупва в просо, овес, зелен грах, копър, магданоз, цвекло, маруля. В чесъна, лука, морковите има доста цинк. Йодът се съдържа в рибите, водораслите, чесъна, цвеклото, касиса и ягодите. За образуването на инсулин и усвояването на глюкозата най-важните съединения са хромът и манганът.
Основните източници на хром са говеждо месо, черен дроб, пълнозърнести храни, цвекло, гъби; манган - подправки, както и спанак и зелени листа от други зеленчуци, зърнени култури - пшеница, спелта, елда, просо, цвекло и моркови, зелен грах и фасул, бирена квас и бадеми.
От позиция на източната медицина захарният диабет се отнася към болесттите, дължащи се на непълен „ ин” (влажен, хладен) и „ разпалването “ на вътрешната топлота.
За потушаването на „ топлината “ оказват помощ „ горчиви “ артикули: салата с листа от глухарче (предварително залети с вряла вода), зелеви салати и маруля, артишок. Ще прибавят към организма ви „ ин” и цвеклото, варените картофи и млечните артикули.
Например сладкото е потребно в жегите, защото „ утаява “ непотребната топлота в тялото, оказва помощ на сърцето, овлажнява и предотвратява изсушаването на тъканите на тялото. Сладкото е повсеместен антистресов фактор и най-бързият източник на сила, изключително за мозъка, сърцето и мускулите. Глюкозата (включително тази, която се образува заради разграждането на захарта в организма) също има способността да поддържа бариерната функционалност на черния дроб против токсични субстанции.
Обратната страна на монетата не е толкоз добра. Метаболизмът на въглехидратите доста елементарно се нарушава (почти всички го направихме по време на карантината) и е доста сложен за възобновяване.
Зависимостта на тялото от потреблението на несъразмерни количества сладко е сходна на наркотичната: колкото повече ядете, толкоз повече желаете. И заплахата е освен в рафинираната бяла захар, само че и в скритите захари, които изобилстват в подготвени артикули, полуфабрикати, сосове, сокове, сода, хлебни произведения и други „ лакомства “. Заедно с ниската двигателна интензивност способства за понижаване на чувствителността на клетките към инсулин, сгъстява кръвта и намалява силата в тялото.
Ежедневната консумация на понижаващи захарта храни и лечебни растения ще помогне да се предотврати развиването на захарен диабет и да се възстановява метаболизмът. През лятото те са на всички места - безусловно на една ръка разстояние.
Ще премахнем непотребната вода и глюкозата благодарение на леки диуретици: копър, кориандър, магданоз, маруля, репички, млади плодници от хвощ, прясно смляно и прясно сварено кафе (за предпочитане не от кафе машина), чай от брезови листа и живовляк, цвят от липа и черен бъз, прясно сварен черен и зелен чай.
С какво са потребни краставиците?
Някои растения съдържат субстанции, сходни на инсулина - растителен инсулин, който за разлика от животинския има непротеинова природа и не се унищожава в стомаха. Много богати на растителен инсулин са копривата, репеят, глухарчето, боровинките (плодове и листа), детелината, зеленият боб, които имат потвърден антидиабетен резултат. Пресният сок от редица зеленчуци има инсулиноподобен резултат, соковете от картофи и зелеви листа се смятат за най-активни, към които в сокоизстисквачката се прибавят магданоз, моркови, маруля, цвекло, млади листа от коприва, глухарче, живовляк, цикория за усилване на резултата.
Те усъвършенстват чувствителността на тъканите към инсулина (което е изключително значимо при диабет вид 2). Много от подправките също имат инсулиноподобен резултат: канела, карамфил, индийско орехче, кардамон и джинджифил.
Много зеленчуци и зърнени храни са богати на диетични фибри, които са значими за намаление на захарта. Сред тях е пектинът, който има регулиращ резултат върху чревната имунна система, съвършено отстранява токсините и непотребната глюкоза, има антимутагенен резултат. Сега използваме лимон, цвекло и краставици като източник на пектин. А пектинът от краставица също провокира увеличение на секрецията на инсулин, има удобен резултат върху метаболизма на мазнините.
Полезно е диетата да се добавя и с алкални радикали, с цел да се намалят равнищата на кръвната захар. В едва алкална среда глюкозата може непринудено да се трансформира във фруктоза и маноза, които не изискват попиване на инсулин. Най-висока алкалност имат репичките, цвеклото, морковите, целината, марулята, спанака, краставиците и горските плодове, картофите, зелената част на глухарчето, ревена, касиса, прасковите, сините сливи и сушените ябълки.
Макро- и микроелементите са значими за регулирането на метаболизма на захарта и мазнините. Магнезият се натрупва в просо, овес, зелен грах, копър, магданоз, цвекло, маруля. В чесъна, лука, морковите има доста цинк. Йодът се съдържа в рибите, водораслите, чесъна, цвеклото, касиса и ягодите. За образуването на инсулин и усвояването на глюкозата най-важните съединения са хромът и манганът.
Основните източници на хром са говеждо месо, черен дроб, пълнозърнести храни, цвекло, гъби; манган - подправки, както и спанак и зелени листа от други зеленчуци, зърнени култури - пшеница, спелта, елда, просо, цвекло и моркови, зелен грах и фасул, бирена квас и бадеми.
От позиция на източната медицина захарният диабет се отнася към болесттите, дължащи се на непълен „ ин” (влажен, хладен) и „ разпалването “ на вътрешната топлота.
За потушаването на „ топлината “ оказват помощ „ горчиви “ артикули: салата с листа от глухарче (предварително залети с вряла вода), зелеви салати и маруля, артишок. Ще прибавят към организма ви „ ин” и цвеклото, варените картофи и млечните артикули.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ